№ 18779
гр. С., 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Н.АЛ.И.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110137329 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът "Т.С.“ ЕАД е предявил осъдителни искове срещу М. П. за сумите 650,14 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. „М.“,
бл. ***, ет. 7, ап. ***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г., сумата 132,36 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.- 26.02.2021г., сумата 11,99
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.02.0218г.-
30.04.2019г., сумата 3,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
30.03.2018г.- 26.02.2021г. Претендира законна лихва, считано от предявяване на исковете-
28.06.2021г., до окончателното плащане на сумите и разноски.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чийто клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не
са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. В исковата
молба се поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ, през процесния период за имота е
начислена цена на топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвени изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Ищецът релевира твърдения, че съгласно приложимите общи
1
условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да плащат дължимата цена в 45- дневен
срок от изтичане на срока за това. Същият сочи, че с неизпълнение на задължението им да
платят цената на топлинна енергия и услугата дялово разпределение в посочения срок
ответниците са в забава, от което ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 650,14 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. „М.“, бл. ***, ет. 7, ап. ***, за периода
01.05.2017г.- 30.04.2019г., сумата 132,36 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 15.09.2018г.- 26.02.2021г., сумата 11,99 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.02.0218г.- 30.04.2019г., сумата 3,01 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2018г.- 26.02.2021г.
Ответникът признава предявените искове, като сочи, че е погасил задължението си чрез
плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
С определение от 13.10.2023г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства в отношенията между страните са отделени, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в
количество, съответстващо на претендираната цена, че ответникът е подал декларация, че
поема задълженията към „Т.С.“ ЕАД, касаещи процесния имот, включително и тези на И. С.
и А. С., относими към процесния период, че на 27.01.2022г. е сключено споразумение
между страните, като вземанията на ищеца, предмет на настоящото дело не са включени в
споразумението.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица– ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че от събраните пред настоящата инстанция писмени
доказателства- н.а. № 151/ 04.03.1974г., т. I, дело № 151/ 1974г. за собственост на апартамент
(жилище) по реда на чл. 55г ЗПИНМ, се установява, че Методи Г. Б. е признат за собственик
2
на процесния недвижим имот. Методи Б. е починал на 28.01.1989г. и е оставил наследници
по закон низходящите си от първа степен Г. М. А., Румен Методиев Б., Павлина М. Б.. Г. М.
А. е починала на 02.02.2023г. и е оставила наследници по закон низходящите си от първа
степен Параскева Е.ова Безхлебная и Росица Е.ова П.а. Параскева Е.ова Безхлебная е
починала на 09.02.2011г. и е оставила наследници по закон низходящите си от първа степен
А. А. Б. и В. А. Б.. Росица Е.ова П.а е починала на 25.11.2018г. и е оставила наследници по
закон низходящите си по закон Е. Г. П., Н. Г. и М. Г. П.. Румен Методиев Б. е починал на
14.10.2015г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен М. Р. Б., М. Р.
Б.. Павлина М. Баталска е починала на 21.01.2014г. и е оставила наследници по закон
съпруга си Йосиф Павлов С. и низходящите си от първа степен А. Й. С. и И. Й. С.. От
представения н.а. № 147/ 16.03.2021г., т. I, рег. № 3008, дело № 136/ 2021г., за собственост
върху идеални части от недвижим имот, придобити на основание давностно владение, се
установява, че М. Г. П. е признат за собственик на 14/18 ид.ч. от процесния недвижим имот.
На ответникът е подал заявление- декларация, с което е изразила желание да бъде открита
партида за процесния имот. От представената декларация, се установява, че отв. П. е изразил
желание да поеме дълга на И. Й. С. и А. Й. С.. Изложеното обуславя извод, че между
страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
доставка на топлинна енергия и ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия. Предвид разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът намира за доказано посоченото
обстоятелство. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да е приел
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер
топлинната енергия между отделните етажни собственици се извършва по системата на
дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Правилата на тази нормативна уредба могат да бъдат обобщени по
следния начин: 1/ общото отчетено количество топлинна енергия в сградата се разделя за
горещо водоснабдяване и за отопление в определено съотношение между тях /чл. 140а - 142
ЗЕ/, като енергията за отопление се подразделя допълнително на енергия за сградната
инсталация, енергия за отопление на общите части и енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 ЗЕ; 2/ топлинната енергия за отопление за сградната инсталация и за общите части
се разпределя между отделните потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 3 ЗЕ/, 3/ топлинната енергия за горещо
водоснабдяване се разпределя между отделните потребители въз основа на изразходваните
от тях количества гореща вода, отчетени съобразно показанията на индивидуалните им
водомери за гореща вода /чл. 69, ал. 1 от Наредба № 16- 334/ 06.04.2007 г./, умножени по
3
необходимото количество топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода, определено по
правилата на т. 5.2 от приложението към Наредба № 16-334/6.04.2007 г., а топлинната
енергия за отопление на имотите- въз основа на дяловите единици по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота, умножени по припадащото се на
една дялова единица количество енергия, определено съобразно чл. 144, ал. 3 ЗЕ, 4/
количеството на изразходваната гореща вода в конкретен имот, до който не е осигурен
достъп за отчитане, се определят при норма за разход на гореща вода от 140 литра на
обитател за едно денонощие /чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г./, и 5/
количеството енергия за отопление на конкретен имот, до който не е осигурен достъп за
отчитане на индивидуалните разпределители или няма ИРРО, се определя по правилата за
отчитане на отоплителни тела без уреди /чл. 70, ал. 4 от наредбата/, а именно- дяловите
единици се определят като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се
умножи с МСРС /М.алния специфичен разход на сградата, представляващ най-голямото
отношение между дяловите единици и инсталираната мощност, измежду всички
отоплителни тела с уреди в сградата/ - т. 6.5 и т. 6.7 от приложението към Наредба № 16-
334/6.04.2007г.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
през процесния период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия,
съответстващо на претендираната цена.
Представените писмени доказателства- споразумение и фискален бон не променят
извода за основателност на исковете. Същите касаят период, следващ процесния и са
ирелевантни за исковете, предмет на настоящото производство.
От представеното платежно нареждане се установява, че 11.10.2023г. ответникът е
платил сумата 1220,14 лева, като е посочил за основание гр. дело № 37329 по описа за 2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, фактите, настъпили след предявяване на
исковете, следва да бъдат съобразени. Предвид това, правопогасяващото възражение, че
задължението е погасено чрез доброволно плащане, е основателно.Съдът счита, че с
посоченото плащане е погасено задължението за главници, обезщетение за забава върху тях
в размер на законната лихва, законна лихва върху главниците (изчислена с online лихвен
калкулатор по реда на чл. 162 ГПК, законната лихва е в размер, съответно сумата 161,39
лева, върху главницата за цена на топлинна енергия и сумата 2,98 лева, върху главницата за
цена на услугата за дялово разпределение) в размер общо на 961,87 лева С оглед
изложеното, съобразявайки факта на извършеното плащане, съдът счита, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че плащането е извършено след предявяване на исковете, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.
Възражението, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковете е неоснователно.
Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не е
4
дал повод за образуване на делото, ако е признал иска и изпълнил задължението си преди
образуване на делото. В настоящия случай производството е образувано на 28.06.2021г.,
като задължението е платено на 11.10.2023г., т.е. след предявяване на исковете. От друга
страна, ответникът е поел задължението на другите съсобственици по отношение на
процесния имот. С оглед изложеното, в негова тежест, освен разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, следва да се възложат и тези за депозити за
възнаграждение на особени представители и юрисконсултско възнаграждение. В случая с
плащането на 11.10.2023г. ответникът е погасил направените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 258,27 лева, от които за държавна такса в размер на 200
лева и юрисконсултско възнаграждение до сумата 58,27 лева. В тежест на ответника следва
да се възложат разноски за депозити за възнаграждения на особени представители в размер
на 600 лева и вещо лице в размер на 400 лева, юрисконсултско възнаграждение (което съдът
определя в размер на *** лева) в размер на 41,73 лева и държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение в размер на 5 лева. С оглед обстоятелството, че ответникът е дал
повод за образуване на настоящото производство, на ответникът не следва да бъдат
присъдени разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******** против М. Г. П., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 650,14 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. „М.“,
бл. ***, ет. 7, ап. ***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г., с правно основание чл. 153 ЗЕ
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 132,36 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2018г.- 26.02.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата 11,99 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.02.0218г.- 30.04.2019г., с правно
основание чл. 79 ЗЗД, сумата 3,01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
30.03.2018г.- 26.02.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Г. П., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******** сумата
1046,73 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6