№ 8716
гр. С, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110110155 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. И. Х., с ЕГН **********,
адрес: гр. С.....; В. И. К., с ЕГН **********, адрес: гр. Сб....; Н. Д. Н., с ЕГН **********,
адрес: гр. П, СО...., с ЕГН **********, адрес: с. Я; Д. И. Д., с ЕГН **********, адрес: с. С...;
Х. И. П., с ЕГН **********, адрес: с. С...; Й. И. Д., с ЕГН **********, адрес: с. С...; М. Н.
Ф., с ЕГН **********, адрес: гр. Б..., чрез пълномощника адв. К. Е. С. – САК, срещу: Т. Д.
Л., с ЕГН **********, адрес: гр. Б...; В. Й. Л., с ЕГН **********, адрес: гр. Б...; Р. Й. Л., с
ЕГН **********, адрес: гр. Б...; Т. Я. П., с ЕГН **********, адрес: гр. Б....; Е. Т. П., с ЕГН
**********, адрес: гр. С...; Ц. Т. П., с ЕГН **********, адрес: гр. С...; Л. С. П., с ЕГН
**********, починала в хода на процеса и на основание чл. 227 ГПК заместена от
наследника по закон – С. Д. А., с ЕГН **********, адрес: гр. С...; И. П. Д., с ЕГН
**********, адрес: гр. С...; Ц. П. Б., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., с която е предявен
иск с правно основание чл. 124 , ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на имот, представляващ нива от 5,795 дка, местност „Т“,
имот № .... по плана за земеразделяне, в землището на село В, а съгласно скица №
..../10.05.2018г. на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор ...., с адрес на
поземления имот: гр. Б..., местност „Т“, с площ 5794 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ...., със съседи:
.....
В исковата молба се твърди, че ищците са част от наследниците на К П. Ц /И/, роден на
15.04.1893г. и починал на 10.11.1965г. Твърди се, че с решение на ПК № ...г. на община Б,
гр. С, е признато и възстановено на ищците, като наследници на К П. Ц /И/, правото на
1
собственост върху пет недвижими имота в землището на село В, сред които и нива от 5,796
дка, пета категория, в местността „Т“, имот № .... по плана за земеразделяне, при граници
/съседи/: № 015149 нива насл. на П С Н, № ..., нива насл. на С Н М, № ..., нива насл. на Г И.
К, № ..., полски път на С община, № ...., нива насл. на Г.З.Т.. За посочената нива била
издадена скица № .... от 10.05.2018г. на СГКК – гр. С, съгласно която същата представлявала
поземлен имот с идентификатор ...., гр. Б, общ. С, обл. С (столица), по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед .../05.09.2014г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед .../17.06.2014 г. на началника на СГКК-С, адрес на
поземления имот: гр. Б..., местност „Т“, с площ от 5794 кв.м. и трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, пета категория на земята, без
стар идентификатор и с номер по предходен план: ...., със съседи: ..... При издаване на
скицата от АГКК относно процесния поземлен имот ищците са установили, че е налице
вписване, освен за ищците така и за наследници на Н Ц. Д.Д Й.а – посочено в решение на
ПК № .../10.05.2002 г., издадено от ПК - гр. Б. Позовават се на две решения на Поземлена
комисия, за които твърдят, че установяват правото на собственост както на наследниците на
К П. Ц /И/, така и на наследниците на Н Ц. Д. Д Й.а, в частта за нива от 5,794 дка в
местността „Т“, имот № ...., представляваща поземлен имот с идентификатор ...., което
твърдят, че е вписано в мотивите на решение № 1565 по адм. дело № 3302/2012г. на АССГ.
При наличие на конкуренция на издадените решения на Поземлена комисия, ищците считат,
че е налице правен интерес от воденето на спор за материално право. Затова оспорват
правото на собственост на наследниците на Н Ц. Д. Д Й.а, върху процесната нива като
твърдят, че по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални
актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства,
емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско
стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в
това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946г., Правилника за
неговото приложение и други писмени доказателства. Твърдят, че наследниците на Н Ц. Д.Д
Й.а, посочени в решение № .../10.05.2002 г. на ПК – гр. Б, не притежават изискуемите по
закон документи, доказващи правото им на собственост. Твърдят, че решение №
.../10.05.2002 г. на ПК-гр. Б е незаконосъобразно с оглед обстоятелството, че същото сочи
права на собственост на наследниците на Н Ц. Д. Д Й.а, а в действителност това са три
отделни лица: Д Й.а Ма, родена на 01.01.1876 г. и починала на 17.06.1956 г., Н Й.а П с ЕГН
**********, починала на 18.09.1980 г., Ц. Г Л. с ЕГН **********, починала на 05.03.1990 г.
Считат, че решението на Поземлена комисия е недопустимо и съобразно удостоверение за
наследници на район Б от 28.12.2011г., общия наследодател и праводател на ответниците е
Й. Н М, роден на 20.02.1870г., починал на12.02.1945г. Ето защо, молят съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск. Претендират направените по делото разноски.
Ответниците Т. Я. П. и Ц. Т. П. са подали отговор на исковата молба, чрез адв. Ю. Б., с
който оспорват предявения иск първо като недопустим, а след това и като неоснователен.
Твърдят, че ответниците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на
решение № ... от 10.05.2002г. на Поземлена комисия-гр.Б, влязло в сила на 25.05.2002г.
2
Сочат, че с решението, на което се позовават ищците се възстановява собственост на
наследниците на К П. И, а представеното удостоверение за наследници е за К П. Ц. Считат,
че искът е неоснователен поради липса на пълна идентичност на имотите по двете решения
на поземлената комисия.
Ответницата Е. Т. П. е подала отговор на исковата молба, чрез адв. Д. Р., с който оспорва
предявения иск първо като недопустим, а след това и като неоснователен. Твърди, че
ответниците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на Решение №
... от 10.05.2002 г. на Поземлена комисия-гр. Б, влязло в сила на 25.05.2002 г. Сочи, че с
решението, на което се позовават ищците се възстановява собственост на наследниците на К
П. И, а представеното удостоверение за наследници е за К П. Ц. Отделно от това счита, че
искът е неоснователен поради липса на пълна идентичност на имотите по двете решения на
поземлената комисия.
Ответниците Т. Д. Л., В. Й. Л. и Р. Й. Л. са подали отговор на исковата молба, в който
оспорват предявения иск първо като недопустим, а след това и като неоснователен. Сочат,
че в исковата молба липсват твърдения, че наследодателят на ищците е бил собственик към
датата на образуване на ТКЗС, а и към исковата молба не били приложени доказателства,
установяващи това обстоятелство. Твърдят, че наследодателят на ищците К П. Ц (И) не е
притежавал процесния имот към момента на включването му в ТКЗС. Твърдят, че
наследодателите им Д Й.а Ма, Н Й.а П и Л Й.а Б, всички наследници на Й. Н М, роден на
20.02.1870г. и починал на 12.02.1945г., са притежавали недвижимия имот към датата на
внасянето му в ТКЗС. Твърдят, че техният общ наследодател Й. Н М е притежавал съгласно
нотариален акт за собственост от 18.03.1925г. на 4-ти нотариус при Софийски окръжен съд
редица недвижими имоти (тридесет и пет на брой), част от които е била и процесната нива.
Към датата на внасяне на имота в ТКЗС същият е оставил за наследници своята съпруга Д
Й.а Ма и двете си дъщери Н Й.а П и Л Й.а Б. Считат, че това са лицата, които са
притежавали имота при обобществяване на земята, поради което правилно поземлената
комисия е възстановила правото им на собственост като техни наследници. Сочат, че
правото им на собственост се обуславя от факта на внасяне на земите от техните преки
наследодатели в ТКЗС и от записването им в емлячния регистър на тяхно име. Твърдят, че
от подаденото от К В.ова П. заявление и допълнително искане към него от 05.11.1991г. е
видно, че тя е поискала възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имота на името на
наследниците на общите им наследодатели. Оспорват твърдението на ищците, че не
притежават документи, които удостоверяват правото на собственост на общия им
наследодател. Твърдят, че ищците не са ангажирали каквито и да било писмени
доказателства, които да установяват, че техният наследодател е притежавал процесния имот
към датата на внасянето му в ТКЗС, както и че не са изложени твърдения в този смисъл, от
което считат, че би следвало да се приеме, че същите не твърдят и не се позовават на такива
факти.
Ответниците Ц. Т. П., С. Д. А. (конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на производството Л. С. П., с ЕГН **********), Ц. П. Б. и И. П. Д. не са
3
подали отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото решение № ...27.01.1999г. на Поземлена комисия-гр.Б, влязло в
сила на 21.02.1999 г., се установява, че със същото на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ се
възстановява правото на собственост на наследниците на К П. И, бивш жител на гр. Б, върху
пет ниви, сред които и нива от 5,796 дка, пета категория, местност „Т“, имот № .... по плана
за земеразделяне, при граници (съседи): № 015149 нива насл. на П С Н; № ... нива насл. на С
Н М; № ... нива насл. на Г И. К; № ... полски път на С община и № .... нива насл. на Г.З.Т.,
като към решението е приложената заверена скица, представляваща неразделна част от
него.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от 06.03.2019г., изд. от С
община, район „Б“, К П. Ц, роден на 15.04.1893 г., е починал на 10.11.1965 г. и е оставил
наследници по закон ищците Х. И. Х., В. И. К. Н. Д. Н., Г. Д. К., Д. И. Д., Х. И. П., Й. И. Д.
и М. Н. Ф., а съгласно приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, К П. Ц и К П. И са имена на едно и също лице.
По делото е приложен заверен препис от административна преписка № .../05.11.1991г. на
ОДЗ – С-град, ОСЗ „Западна“, по която е издадено решение № .../10.05.2002г. на Поземлена
комисия-гр.Б. Видно от решение № .../10.05.2002 г. на Поземлена комисия-гр.Б, находящо се
в приложената по делото реституционна преписка, със същото на основание чл. 27
ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на наследниците на Н Ц. Д. Д Й.а, бивш
жител на гр. Б, върху шест ниви, сред които и нива от 5,796 дка, пета категория, местност
„Т“, имот № .... по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № .... нива насл. на Г.З.Т.,
№ ... полски път на С община, № ... нива на Р И Б. и др., № ... нива на насл. на В.Г.Г. и № ...
нива на насл. на А П. С, като към решението е приложената заверена скица, представляваща
неразделна част от него.
От находящия се в реституционната преписка нотариален акт № ... за право на собственост
върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка, се установява, че лицето Й.
Н е бил признат за собственик по силата на наследствено правоприемство и давностно
владение на тридесет и пет недвижими имота, всички в землището на село В.
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници от 11.09.2015г. и от
14.07.2023г., Й. Н М, роден на 20.02.1870г. е починал на 12.02.1945г. и е оставил
наследници по закон ответниците Т. Д. Л., В. Й. Л., Р. Й. Л., Т. Я. П., Е. Т. П., Ц. Т. П., С. Д.
А., Ц. П. Б. и И. П. Д..
По делото са приложени скици на поземлен имот от 10.05.2018г. и от 05.05.2022г.,
издадени от СГКК – гр. С, от които се установява, че по отношение на поземлен имот с
идентификатор ...., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
.../05.09.2014г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот, от 10.05.2018 г., адрес на поземления имот: гр. Б..., местност
4
„Т“, с площ от 5794 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, пета категория на земята, без стар идентификатор, номер по
предходен план: ...., със съседи: ...., е налице отбелязване за собственици, а именно: К П. Иа
по силата на решение на ПК № ...27.01.1999г., издадено от ПК-гр. Б, и Н Ц. Д. Д Й.а по
силата на Решение на ПК № .../10.05.2002 г., издадено от ПК-гр. Б (л. 10 и л. 54 от делото).
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране се установява, че
решение № ...г. на Поземлена комисия- гр. Б (на което се позовават ищците) и решение № ...
от 10.05.2002 г. на Поземлена комисия- гр. Б (на което се позовават ответниците) са
издадени за един и същи имот – процесния. Видно от заключението, по адм. преписка №
2366/19.11.1991г. за възстановяване на бившите земеделски земи в землището на с. В,
заявени с опис-декларация от 1949г., с план за земеразделяне (в нови реални граници) са
били определени за възстановяване 20,9 дка. По изработения план за земеразделяне е било
издадено решение № ...27.01.1999г. на ПК-гр.Б за възстановяване на имотите на
наследниците на К П. И, с който били възстановени общо пет имота, в т.ч. под № 5 и
процесната нива от 5,796 кв.м, V категория, м. „Т“ с № .... (масив 15 имот 131). Вещото лице
е установило, че със заповед № РД-47-9/22.02.2002г. на министъра на земеделието и горите
на основание чл. 26, ал.1 ППЗСПЗЗ е била извършена частична преработка на плана за
земеразделяне на с. В, с която бил променен възстановения на наследниците на К П. И с
решение № ...27.01.1999г. под № 4 имот ... от 3,602 дка в м. „П“, като същите получили имот
... от 3,601 дка в м. „П“ с издаденото решение № .../10.05.2002г. по извършената частична
преработка на плана, като промяна на други имоти в първоначално издаденото решение на
Поземлената комисия не била извършена. Съгласно заключението, по адм. преписка №
.../05.11.1991 г. за възстановяване на бившите земеделски земи в землището на с. В, заявени
с опис-декларация от 1949 г., определените за възстановяване с план за земеразделяне (в
нови реални граници) имоти на наследниците Н Ц. Д. Д Й. са описани в два протокола с
една и съща дата – 01.02.1993 г., като с първия за възстановяване са определени 82,400 дка, а
с втория – 114,600 дка. По изработения план за земеразделяне е било издадено решение №
207П/27.01.1999 г. на ПК-гр. Б за възстановяване на имотите на наследниците на Н, Ц. Д. Д
Й.а. С това решение са били възстановени с план за земеразделяне единадесет имота с обща
площ от 78,794 дка, в това число под № 10 е била възстановена нива от 3,599 кв.м, V
категория, м. „Т“ с № 015126 (масив 15 имот 126), а за процесния имот № .... е било
издадено решение № .../10.05.2002 г. на наследниците на Н, Ц. Д.Д Й.а. В Картата на
възстановената собственост (КВС) на землището на В за собственик на имот .... са били
вписани наследниците на К П. И, което обстоятелство не било променяно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т Т.ов Б (на 72
години към датата на разпита – 12.12.2023 г.), който твърди, че е роден в района и познава
сем. Л. от дете. Свидетелства, че последните имали много имоти, които знае лично, тъй като
с Й. Л. са отглеждали животни по едно и също време. Сочи, че след десети ноември е имало
моменти, в които земята не се обработвала и си ги обработвали те. Дава показания, че след
5
десети ноември, преди 2000 г. или малко след това, в м. „Т“ Й. Л. е отглеждал житни
култури, царевица и др., като той е ходил да му помага. В хода на разпита, на въпрос на
процесуалния представител на ищците адв. С., свидетелят посочва, че на Й. Л. е помагал в
м. „Т“ след връщането на земите, някъде около 2000г. След развалянето на ТКЗС-тата му е
помагал след като една фирма спряла. Свидетелства, че имотът се обработвал от ТКЗС, а
след това от собствениците. Сочи, че имотът е доста голям - може би повече от 5 дка. Мисли,
че този имот е възстановен от поземлената комисия, а преди това мисли, че е бил на дядото
на Й. Л., т.е. бил наследствен. Свидетелства, че не е чувал имотът на Л. в м. „Т“ да е бил
оспорван, както и че наследниците на К П. И не са обработвали земя там и не са
предявявали претенции към този имот. Сочи, че в гр. Б е имало ТКЗС, но не помни кога е
било създадено, като имотите, които били включени в нея, след това са били върнати. Сочи,
че не е възможно да познава К П. И, но вероятно познава съпругата му, която е починала
преди около 15 години. Свидетелства, че доколкото знае, за този имот има спор и не се
обработва в момента. Споделя, че не знае местността „Т“ преди да се е казвала по друг
начин и че от много отдавна е с това име.
Видно от показанията на свидетеля Т Т.ов Б, същият свидетелства за един имот в
местността „Т“, който се обработвал от сем. Л. (част от ответниците), като свидетелят е
помагал на Й. Л., който видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е син
на Ц. Г Л., починала на 05.03.1990 г. (дъщеря на Н Й.а П, починала на 18.09.1980 г.) и
наследодател на ответниците Т. Д. Л., В. Й. Л. и Р. Й. Л.. А съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза, по изработения план за земеразделяне е издадено
решение № 207П/27.01.1999 г. на ПК-гр. Б, с което на наследниците на „Н, Ц. Д. Д Й.а“ са
възстановени единадесет имота, в това число и нива от 3,599 кв.м, находяща се в м. „Т“ с №
015126 (масив 15 имот 126). При това положение и при наличието на данни за
възстановяване и на друг недвижим имот в същата местност, не може да бъде направен
категоричен извод, че имотът, за който свидетелства свидетелят е процесният. В този
смисъл, събраните свидетелски показания не са достатъчно аргументирани с конкретни
обективни факти, за да обусловят достоверност и категоричност на субективния извод на
свидетеля за идентичност (доколкото говори за нива от над 5 дка, за която се води
имуществен спор в момента) на посочения имот с процесния, още повече, че свидетелят не
дава конкретни сведения за това от кого знае, че имотът е наследствен на Й. Л., респ. че
собственик на имота е бил дядо му. В допълнение, свидетелят сочи, че не е възможно да
познава К П. И, но вероятно познава съпругата му, като твърди последната да е починала
преди около 15 години, а видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на
К П. И, същият е починал през 1965г., а съпругата му – през 1971г., т.е. много преди
посочения от свидетеля период. Следва да се съобрази и обстоятелството, че към
релевантния времеви момент (50-те – 60-те години на XX век, когато се е извършвала
масовизацията на земята) свидетелят е възможно да не е бил роден или е бил на много малка
възраст (предвид възрастта му към датата на разпита), поради което вероятността да има
лични наблюдения относно собствеността към този момент е твърде малка, почти нищожна.
С оглед на изложеното, съдът не кредитира събраните гласни доказателства чрез разпит на
6
свидетеля Т Т.ов Б относно обстоятелството, че имот с площ над 5 дка в м. „Т“ е бил
наследствен на ответниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр.
3 ГПК.
Съгласно задължителните разясненията на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по
тълк. д. № 8/2012г. на ВКС, ОСГТК, предпоставка за допустимостта на отрицателен
установителен иск за собственост е наличието на правен интерес от провеждането му, а
такъв съществува, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо съСие или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът
изобщо отрича правото на ответника, ищецът доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес, като докаже фактите, от които произтича твърдяното от него право,
като въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на
ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но
не е част от предмета на претенцията. При липса на правен интерес производството се
прекратява. Ответникът по отрицателен установителен иск за собственост трябва да изчерпи
в процеса всички основания, на които правото му на собственост е могло да се породи,
посочвайки и доказвайки фактите, от които това право е породено. В настоящия случай с
оглед твърденията на страните в тежест на ответниците е да установят правото си на
собственост върху описания имот, придобито на наведеното основание – реституция по реда
на ЗСПЗЗ, респ. на всяко друго основание, от което вещното право би могло да се породи,
доколкото придобивното основание не е индивидуализиращ белег на отрицателния
установителен иск за собственост и ако той бъде уважен, претендираното от ответника и
оспорено от ищеца право ще бъде отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. В този смисъл
– задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по
тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Исковата претенция в настоящия случай се основава на твърдения за придобито от ищците
право на собственост върху процесния имот чрез възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ –
въз основа на решение № ...27.01.1999г. на Поземлена комисия-гр.Б, което се явява
накърнено от идентично претендираното от ответниците право на собственост върху същия
имот въз основа на решение № .../10.05.2002г. на Поземлена комисия-гр.Б, като съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, двете решения се отнасят за
един и същи имот. Следователно при наличие на две влезли в сила реституционни решения
по ЗСПЗЗ, с които са признати съответно правата на ищците (наследниците на К П. И) и
правата на ответниците (наследниците на „Н Ц. Д. Д Й.а“) на реституирани собственици на
земеделски земи и при идентичност на предметния обхват на двете решения (недвижимия
7
имот, който се възстановява с тях), за ищците е налице правен интерес от водене на
настоящото дело за установяване, че ответниците не са собственици на спорния имот.
И двете страни основават правата си върху спорния недвижим имот само на земеделска
реституция – реституционни решения, придружени със заверени скици от ПК (ОСЗ), като
поддържат, че именно издаденото в тяхна полза решение е правилното. От друга страна, в
исковата молба са изложени и доводи, че наследниците на Н Ц. Д. Д Й.а, на които е
възстановена собствеността върху процесния имот с решение № .../10.05.2002 г. на ПК-гр.Б,
не притежават изискуемите по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ документи за собственост,
удостоверяващи правото им на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ,
на която се позовават ищците, в административното производство за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, притежаваното преди
масовизирането правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи,
протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-
декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за
заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за
трудовата поземлена собственост от 1946г. и правилника за неговото приложение и други
писмени доказателства. Съдът като съобрази цитираната разпоредба, както и разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която собствеността се възстановява в полза на лицето,
което е било собственик на земята към момента на нейното масовизиране, а ако е починало
– на неговите наследници, намира, че по същество изявлението на ищците представлява
довод, че наследодателят на ответниците не е притежавал правото на собственост върху
спорния имот преди обобществяването на земята. Същевременно ищците основават правата
си на земеделска реституция, т.е. твърдят, че са правоимащи лица по смисъла на чл. 10, ал. 1
ЗСПЗЗ, поради което съдът намира, че основанието, от което същите извличат правото си на
собственост, съдържа и имплицитно позоваване на правото на собственост на техния
наследодател преди обобществяването на земята. Следователно ищците, както всъщност и
ответниците, отричат валидното възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза
на насрещната страна, като се позовават на права на техния наследодател върху процесния
недвижим имот към момента на неговото коопериране, т. е. въведен е спор за материално
право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост
върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и
е издаден валиден административен акт (решение на поземлена комисия, сега Общинска
служба по земеделие) за възстановяването на собствеността. Решението на органа по
поземлената собственост има конститутивно действие, което се разпростира както по
отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субектите на
собствеността (така Решение № 413 от 1.07.2009 г. по гр. д. № 1751/2008 г. на ВКС, II г. о.,
Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК; Решение № 626 от
14.10.2009 г. по гр. д. № 1247/2008 г. на ВКС, III г. о. и мн.др.). Влязлото в сила решение на
Общинската служба по земеделие, придружено със скица, удостоверява правото на
8
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху процесния
имот – арг. чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Изключение от това правило са случаите, в които
законът ограничава възможността за извършване на земеделска реституция. Решението
действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се
възстановява собствеността – т. е. то е годно основание за придобиване на собствеността
върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС. С него собствеността се възстановява в
полза на лицето, което е било собственик на земята към момента на нейното масовизиране, а
ако е починало – на неговите наследници (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ). Значението на придобивно
основание имат само две категории решения на органа по поземлената собственост, а
именно: 1) решението, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ и 2) решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост
върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне, каквито са
процесните решенията на ПК-гр. Б, на които се позовават страните по делото. Т.е.
решението по чл. 27 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално
определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне, има значението на придобивно
основание по смисъла на чл. 77 ЗС и поражда собственически права върху конкретен
недвижим имот. (така Решение № 626 от 14.10.2009 г. по гр. д. № 1247/2008 г. на ВКС, III г.
о. и др.).
По предявения в настоящия случай отрицателен установителен иск за собственост
защитата на ответниците се основава на твърденията им за придобито в тяхна полза право
на собственост върху имота въз основа на решение на Поземлена комисия за възстановяване
на имота по реда на ЗСПЗЗ. Насрещната страна в процеса може да оспори валидността на
решението на органа по поземлена реституция, тъй като не е участвала в производството по
издаване или обжалване на административния акт и не е имала възможност да релевира
възраженията си – арг. чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, както и да оспори наличието на
предпоставките за възстановяване, в това число, че наследодателят на лицата, на които се
възстановява имотът, не е бил собственик на имота, предмет на решението на поземлената
комисия, към момента на обобществяването му, само ако самата тя заявява права върху
същия имот към релевантния за реституцията минал момент. Така в Решение №
111/21.06.2017 г. по гр.д. 3709/2016 г. на ВКС, І г.о., се приема, че при отрицателните
установителни искове за собственост, в които ищецът оспорва правото на собственост на
ответника, което се основава на земеделска реституция, в производството по които
ответникът носи тежестта да докаже отричания от ищеца придобивен способ, ако ищецът не
заявява права върху същия имот към релевантния за реституцията минал момент (т.е. този
на обобществяването му), може да противопоставя на ответника само възражения (доводи),
основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които
изключват правата на ответника. В тази хипотеза гражданският съд няма право да
осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влезлите в сила
решения на общинските служби по земеделие по довод на ищеца, когато той не заявява
лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС.
9
Такъв контрол може да се осъществи само по възражение на лице, претендиращо да има
качеството на правоимащ за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.1
ЗСПЗЗ, тъй като спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет
установяване на собственически права към момента на обобществяване на имота, може да се
повдигне само между такива лица. Това е така, тъй като признаването на правото на
собственост към посочения минал момент не е самоцелно, а е предназначено да определи
кръга от лица, в чиято полза органът по поземлената собственост следва да издаде решение
за възстановяване на собствеността. Дадените в този смисъл задължителни указания,
обективирани в ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК, следва на общо
основание да намерят приложение и в производството по предявен срещу възстановения
собственик или неговите правоприемници отрицателен установителен иск, тъй като с този
иск също може да се цели разрешаване на спор за собственост със сила на пресъдено нещо,
макар и избраната от ищеца форма на защита, при която предмет на търсеното установяване
не е неговото право, а непритежаване на спорното право от ответника, да се характеризира с
по-ниска степен на интензивност (ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
С оглед гореизложеното и доколкото ищците претендират да имат качеството на
правоимащи за възстановяване на собствеността лица по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, то
гражданският съд има правото да осъществи косвен съдебен контрол за материална
законосъобразност на посоченото решение на органа по поземлена собственост. При това
положение, ответниците следва да установяват при условията на пълно доказване, т.е.
такова, което създава у съда сигурно убеждение, че са придобили правото на собственост
върху спорния недвижим имот на наведеното от тях основание, а именно издадено в тяхна
полза позитивно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността по
реда на ЗСПЗЗ, включително, че техният наследодател е притежавал правото на собственост
върху процесния имот към датата на масовизиране на земята.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) предвижда два
способа за възстановяване на правата на собствениците – в съществуващи (възстановими)
стари реални граници, когато такива съществуват върху терена съгласно чл. 18а ППЗСПЗЗ
или е възможно да бъдат установени чрез картни материали, снимки и др. съгласно чл. 18б
ППЗСПЗЗ, а когато старите граници не могат да бъдат установени – в нови реални граници с
план за земеразделяне. В разглеждания случай ответниците твърдят, че процесният имот е
бил собственост на техния общ наследодател Й. Н М, който е починал на 12.02.1945 г. и е
оставил наследници по закон съпругата си Д Й.а Ма и дъщерите си Н Й.а П и Л Й.а Б, като
се твърди, че именно последните били собственици на процесния недвижим имот преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, респ. същите или техните
наследници били лицата, на които следвало да бъде възстановено правото на собственост
върху имота по реда на ЗСПЗЗ. За установяване на посочените обстоятелства ответниците
по делото са ангажирали и са приети множество писмени доказателства, в т.ч. посочената
вече адм. преписка № .../05.11.1991г. на ОСЗ Западна, и са събрани гласни доказателствени
средства. От находящия се в реституционната преписка нотариален акт № 3, том II, дело №
10
62/1925 г. за право на собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена
проверка, действително се установява, че лицето Й. Н е бил признат за собственик по силата
на наследствено правоприемство и давностно владение на тридесет и пет недвижими имота,
всички в землището на село В, но нито от нотариалния акт, нито от останалите
доказателства по делото, може да бъде направен категоричен извод, че процесният имот е
сред описаните в нотариалния акт имоти. При това положение твърденията на ответниците,
че техният общ наследодател Й. Н М, е притежавал правото на собственост върху процесния
имот, а след неговата смърт на 12.02.1945 г. бил наследен от наследниците му по закон Д
Й.а Ма, Н Й.а П и Л Й.а Б, които били собственици на процесния недвижим имот към
масовизирането на земята, са недоказани при пълно и главно доказване. Този извод на съда
не се разколебава от показанията на разпитания по делото свидетел Т Т.ов Б. Същият
свидетелства за един имот в местността „Т“, който се обработвал от сем. Л. (част от
ответниците), а съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, по изработения
план за земеразделяне е издадено и друго решение, а именно Решение № 207П/27.01.1999 г.
на ПК-гр. Б, с което на наследниците на „Н, Ц. Д. Д Й.а“ са възстановени 11 бр. имоти, в
това число и нива от 3,599 кв.м, находяща се в „Т“ с № 015126 (масив 15 имот 126). При
това положение и при наличието на данни за възстановяване и на друг недвижим имот в
същата местност, не може да бъде направен категоричен извод, че имотът, за който
свидетелства свидетелят е процесният. При това положение не може да се приеме, че
решение № .../10.05.2002 г. на ПК-гр. Б легитимира ответниците като собственици на
процесния имот.
С оглед гореизложеното, съдът след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства намира, че ответниците не доказаха при условията на пълно доказване, че са
титуляри на права върху спорния недвижим имот, поради което предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК се явява основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат единствено ищците, които своевременно
са направил искане за присъждане на такива. Същите са сторили разноски за държавна такса
за предявяване на иска, държавна такса за вписване на исковата молба в СВ-С, такси за
издаване на съдебни удостоверения и депозит за съдебно-техническа експертиза в общ
размер на 280 лв., която сума на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят разделно и при равни квоти на ищците, всеки от които има право на
равна част от посочената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. И. Х., с ЕГН **********, адрес: гр.
С, ж.к. Д...; В. И. К., с ЕГН **********, адрес: гр. Сб....; Н. Д. Н., с ЕГН **********, адрес:
гр. П, Софийска област, ул. Ц; Г. Д. К., с ЕГН **********, адрес: с. Я; Д. И. Д., с ЕГН
11
**********, адрес: с. С...; Х. И. П., ЕГН **********, адрес: с. С...; Й. И. Д., с ЕГН
**********, адрес: с. С...; М. Н. Ф., с ЕГН **********, адрес: гр. Б..., по предявения от тях
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Т. Д.
Л., с ЕГН **********, адрес: гр. Б...; В. Й. Л., с ЕГН **********, адрес: гр. Б...; Р. Й. Л., с
ЕГН **********, адрес: гр. Б...; Т. Я. П., с ЕГН **********, адрес: гр. Б....; Е. Т. П., с ЕГН
**********, адрес: гр. С...; Ц. Т. П., с ЕГН **********, адрес: гр. С...; С. Д. А., с ЕГН
**********, адрес: гр. С... (конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на производството Л. С. П., с ЕГН **********); И. П. Д., с ЕГН
**********, адрес: гр. С...; Ц. П. Б., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., не притежават право
на собственост върху нива от 5,796 дка, пета категория, местност „Т“, имот № .... по плана
за земеразделяне в землището на с. В, а по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед .../05.09.2014г. на изпълнителния директор АГКК, последно
изменение, засягащо поземления имот, е от 10.05.2018 г., представляващ поземлен имот с
идентификатор ...., адрес на поземления имот: гр. Б..., местност „Т“, с площ от 5794 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета
категория на земята, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ...., със
съседи: .....
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. Л., с ЕГН **********, адрес: гр. Б...; В. Й.
Л., с ЕГН **********, адрес: гр. Б...; Р. Й. Л., с ЕГН **********, адрес: гр. Б...; Т. Я. П., с
ЕГН **********, адрес: гр. Б....; Е. Т. П., с ЕГН **********, адрес: гр. С...; Ц. Т. П., с ЕГН
**********, адрес: гр. С...; С. Д. А., с ЕГН **********, адрес: гр. С... (конституирана на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Л. С. П., с ЕГН
**********); И. П. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. С...; Ц. П. Б., с ЕГН **********, адрес:
гр. С..., да заплатят разделно при равни квоти на Х. И. Х., с ЕГН **********, адрес: гр.
С, ж.к. Д...; В. И. К., с ЕГН **********, адрес: гр. Сб....; Н. Д. Н., с ЕГН **********, адрес:
гр. П, Софийска област, ул. Ц; Г. Д. К., с ЕГН **********, адрес: с. Я; Д. И. Д., с ЕГН
**********, адрес: с. С...; Х. И. П., с ЕГН **********, адрес: с. С...; Й. И. Д., с ЕГН
**********, адрес: с. С...; с М. Н. Ф., с ЕГН **********, адрес: гр. Б..., сумата в размер на
280 лв. (двеста и осемдесет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12