РЕШЕНИЕ
№ 2240
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120102857 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. Д.
Р., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,
сумата от 10000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-****/**** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. АД и длъжника,
сумата от 8117,89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019 г.
до 15.10.2021 г. и сумата от 2845,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 10000 лева за периода от 21.07.2019 г. до 03.03.2022 г., като вземането е
прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение № 1/08.01.2020 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., за които суми е издадена
Заповед № 699/08.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1386/2022 г. на РС Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. АД и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-****/**** г., по силата на който на
ответникът е предоставена сумата от 10000 лева, който същият се е задължил да върне на 84
броя анюитетни месечни вноски в размер на 390,42 лева, при ГПР – 44,76 % и ГЛП – 35,94
%, с падеж всяко двадесето число на календарния месец и краен падеж 20.06.2026 г. Излага
се, че поради незаплащане на нито една вноска по договора са настъпили предпоставките по
чл. 5 от ОУ, поради което на ответника на 15.10.2021 г. чрез ЧСИ е връчено уведомление, с
което вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо. Излага се, че вземанията
към ответника са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 08.01.2020 г. Сочи
се, че от деня следващ падежа на първата вноска е започнало да се начислява обезщетение за
забава, на основание чл. 5 от ОУ. Поддържа се, че договора за цесия следва да се счита за
съобщен на ответника с получаване на приложеното към исковата молба уведомление.
1
Твърди се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и указанията на съда за предявяване
на иск относно вземането са обусловили правния интерес на ищеца за предявяване на
настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл.
422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице
предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му
в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по
делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да
бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми. В съответствие с гореизложеното
предявеният иск следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело и по заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 469,26 лева представляваща сторени в настоящото производство
съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 419,26 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 469,26 лева, от които 419,26 лева за държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Р. , ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, *****, че дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. София, ******, офис - сграда ****,
представлявано от Ю.Х.Ю., следните суми: сумата от 10000 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № PLUS-****/**** г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. АД и длъжника, сумата от 8117,89 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019 г. до 15.10.2021 г. и сумата от 2845,21 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10000 лева за периода от
21.07.2019 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 – 07.03.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, като вземането е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение №
1/08.01.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.,
за които суми е издадена Заповед № 699/08.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1386/2022 г. на РС
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Д. Р. , ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *****, да заплати на
2
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, офис - сграда ****, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от
938,52 лева /деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
сторени в настоящото производство и заповедното производство съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3