Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 21.10.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на
секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 586 по описа за 2019год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от ЗУТ.
Л.Г.Й. и М.К.Й.,***, оспорват Заповед № РД-00-1235/13.11.2019год. на кмета на Община
Кюстендил. Релевирани
са възражения за несъответствие на издадения
административен акт с
материалния закон като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Налице са доводи, че строежът е търпим
в хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или евентуално на §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ и не подлежи на премахване. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и за присъждане
на деловодни разноски.
В съдебно заседание оплакванията в жалбата се поддържат от пълномощника на
оспорващите адв. В.П., която счита за порок на оспорената заповед,
невъзможността да бъде изпълнена поради
това, че премахването на процесния гараж ще засегне и гаража в съседния
имот.
Ответникът – кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител
юк К. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи
се, че оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност, тъй
като е издадена от компетентен орган в
надлежната писмена форма и съдържание, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и
целта на закона. Оспорват се като неправилни възраженията на жалбоподателя за търпимост на процесния строеж чрез
анализиране на предпоставките по §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ, вкл. на относимите разпоредби на строителите правила и норми
за строежи от процесния вид. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № РД-00-1235/13.11.2019год., кметът на Община Кюстендил,
на осн. чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, нарежда на жалбоподателите Л.Г.Й. и
М.К.Й. да премахнат незаконен строеж: “гараж”, находящ
се в УПИ V-194 и частично попадащ в УПИ VІ-193, кв.12 по плана на с. Ж., община
Кюстендил; определя срок за доброволно
изпълнение на заповедта, след изтичане на който следва принудително премахване
на строежа.
Органът приема, че строежът е изграден през 1976г. без необходимите строителни
книжа и документи на територията на два урегулирани поземлени имота, без
отстъпено право на строеж за УПИ VІ-193, в нарушение на чл.37, ал.1 и чл.55 от ЗТСУ (отм.); чл.224 и
чл.225, ал.1, т.1 от ППЗТСУ (отм.) вр. с чл.159, ал.1, т.1 от ЗТСУ (отм.); чл.137,
ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ;
че горното квалифицира строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изложени са доводи за неприложимост на
разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Заповедта е връчена на оспорващите на 19.11.2019г., видно от приложените по
делото известия за доставяне, а жалбата е подадена на 28.11.2019г.
От събраните писмени доказателствени средства се установява, че
урегулираният поземлен имот V - 194, кв.12 по регулационния план на с. Ж.,
община Кюстендил, е собственост на Л.Г.Й. и М.К.Й., съгласно нотариален акт № 102, том І, дело № 207/1980г.
на нотариус при Кюстендилския районен съд, обективиращ договор за прехвърляне
право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Видно от нотариалния акт, имотът е с площ от 898 кв.м. празно и
застроено с паянтова жилищна сграда и стопанска постройка място. Съгласно данните в нотариален акт № 102, том
І, дело № 379/1974г. на КРС, С.П.С. е собственик
на парцел / УПИ/ VІ-193, кв.12 по плана на с. Ж, неурегулиран, незастроен,
състоящ се от 668 кв.м., съотв. от 741 кв.м. след урегулирането му, а по реда
на наследяването - собственици на имота са М.М. С.а, Е.С.Д. и П.С.П., всички от
с. Ж..
Административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, е започнало във връзка с постъпила жалба рег. №
94-00-1798/14.05.2019г. от наследниците на С.П.С.
като съсобственици на УПИ VІ-193, кв.12 по плана на с. Ж., с данни за незаконно
строителство от собствениците на съседния УПИ V-194. До последните са изпратени
писма изх. № № 94-00-1798/23.07.2019г. и 94-00-1798/03.10.2019г., двете на кмета на
община Кюстендил, с които се
уведомяват за образуваната
преписка, като са изискани документи относно извършеното строителство и е определена
дата за проверка на място. Следва молба
вх. № 94-00-1798/29.07.2019г. на Л.Й., с която са представени: документа за собственост по отношение на недвижимия имот /НА № 102,
том І, дело № 207/1980г./; скица №
339/24.07.2017г., изд. от община Кюстендил
за УПИ V-194, съобразно която
същият е с площ от 898 кв.м., включваща
и придаваемо място от 25 кв.м. от имот пл. сн. № 193; протокол от 20.05.1976г. на Комисия по чл.265
от ППЗТСУ при Селски общински народен
съвет – с. Коняво, съобразно който мястото, което се взема от имот пл. № 193 на
П. С. и се придава към парцел V-194 на Г.И., състоящо се от 25 кв.м. е оценено
по 1,50лв. кв.м. или общо 37,50лв., а
мястото, което се взема от имот пл. № 194 на Г.И. и се придава към парцел
VІ-193, кв.12 на С. Й., състоящо се от 28 кв.м. е оценено по 1,50лв. кв.м. или общо 42,00лв.; Строителен
протокол № 3 от 04.06.1976г. на техник от отдел ТУГА при ОНС – Кюстендил за определяне на
строителна линия и ниво за масивна ограда между парцели ІV и V-194 в кв.12 по
плана на с. Ж. по искане на Г С. И – собственик на парцел V-194 и нотариално
заверена декларация с рег. № 0291/19.03.2013г. на М.Й., видно от която
деклараторът сочи, че гаражът, разположен на регулационната линия с УПИ VІ-193
е построен от него през 1976г.-1977г. /л. 36 от делото/.
На 24.10.2019г. е извършена проверка в имота на жалбоподателите от
длъжностни лица в отдел КС при Община Кюстендил, в присъствието на Л. и М. Й, като резултатите са обективирани в съставен
Констативен акт № 5 от 24.10.2019год. Видно от съдържанието на същия, в УПИ V-194 и
частично в УПИ VІ-193, кв. 12 по плана на с. Ж, на калкан до гаража в УПИ
VІ-193 е построена едноетажна масивна сграда на допълващото застрояване с предназначение гараж, който е с размери
3,30м/6,20м и височина до горния ръб на стоманобетоновата плоча 2,50м, с
ограждащи стени от тухлена зидария от единични тухли, върху които е излята
стоманобетонова плоча с дебелина 10см. В КА се сочи, че плана за регулация за
с. Ж. е одобрен със заповед № 1606/16.04.1962г., а план за застрояване
няма. Констативният
акт е връчен на жалбоподателите, които
депозират възражение /жалба/ с рег. № 94-00-1798/29.10.2019г.
Предвид обстоятелствата, установени при извършената проверка и отразени в
съставения констативен акт, както и въз основа на събраните писмени
доказателства, кметът на Община Кюстендил
издава оспорената Заповед № РД-00-1235/13.11.2019год.
Към административната преписка е приложена
жалба с рег. № 94-00-1798/14.10.2019г.
на оспорващата Л. Й., в която се съдържат твърдения за незаконно
строителство и в УПИ VІ-193, кв.12 на с. Ж, във връзка с която от собствениците
на УПИ са представени: Разрешение за строеж
№ 321 от 05.08.1982г. на ОНС – Кюстендил, с което на С.П.Й., съобразно
одобрен проект № 145/05.08.1982г., се разрешава строителство на гараж в парцел
VІ-193, кв.12 на с. Ж на
улично-регулационната линия и на калкан с гаража в парцел V-194; Строителен протокол № 53 от 05.08.1982г. на техник от ОНС – Кюстендил,
издаден по искане на Стефчо С. – собственик на парцел VІ-193, кв.12 на с. Ж., за определяне на строителна линия и ниво за
гараж; скица № 250/07.11.1974г., изд. от ОНС – Кюстендил за парцел VІ-193 в
кв.12 по плана на с. Ж., който е с урегулирана площ от 741 кв.м., включваща
придаваемо място от 15 кв.м. от имот пл. № 194; Разрешение за строеж № 115/19.09.2018г., изд.
от главния архитект на община Кюстендил, с което на М.М. С.а, Е.С.Д. и П.С.П. е
разрешено изграждането на плътна масивна ограда, разположена изцяло в УПИ VІ-193, кв.12 по плана на с. Ж.
по дворищно-регулационната линия с УПИ
V-194 и УПИ ІХ-200 с обща дължина 41,00 метра, ведно със ситуационна скица;
Протокол от 13.11.2018г. за определяне на строителна линия и ниво на
строежа „плътна масивна ограда“ ведно със
окомерна скица, съобразно данните в която вътрешната регулационна линия
между УПИ V-194 и УПИ VІ-193 преминава през гаража, собственост на Л. и М.
Йовчеви. Във връзка с проектираното строителство на масивната ограда,
собствениците на УПИ VІ-193 са депозирала жалбата, с която е инициирано
административно производство, приключило с издаване на оспорената заповед.
В съдебното производство, ответникът е представил скица-извадка от ПУП- ПР
на с. Ж., одобрен със заповед № 1606/16.04.1962г. за УПИ V-194 и УПИ VІ-193 в
кв.12; скица – извадка от неодобрен кадастрален план на с. Ж. от 1989г. и
разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. Ж.; Удостоверение за
търпимост № 94-М-138/19.05.2010г., изд. от главния архитект на община Кюстендил
за двуетажна сграда и стопанска постройка в УПИ VІ-193 по плана на с. Ж.; Виза
за проектиране № 10А, издадена от главния архитект на община Кюстендил, с която
на М.М. С.а, Е.С.Д. и П.С.П. – собственици на УПИ
VІ-193 се допуска изработване на
инвестиционен проект за изследване на възможността за узаконяване на гараж,
изграден в УПИ VІ-193 и на плътна ограда, изградена на улично-регулационната
линия с улица с о.т. 51-56; Акт за узаконяване № 2/23.05.2013г. на главния
архитект на община Кюстендил за узаконяване на гараж и плътна ограда в УПИ
VІ-193, кв.12 по плана на с. Ж..
По искане на жалбоподателите съдът е назначил две съдебно-технически
експертизи, както следва:
Съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Р.С., който е изготвил експертно
заключение вх. № 2728/29.06.2020г. със
следните констатации: съобразно кадастрален и регулационен план на с. Ж., одобрен със заповед № 1606/16.04.1962г., за имот пл. № 194 са отредени парцели ІV-194 и V-194, а за имот пл. № 193 – са
отредени парцели VІ-193 и VІІ-193, като
имотната граница между имоти планоснимачни
№№ 193 и 194 не съвпада с вътрешната дворищно-регулационна линия между
парцели V-194 и VІ-193; местата, които се придават по регулация към парцели
V-194 и VІ-193 са оценени с протокол от 20.05.1976г. на комисия по чл.265 от
ППЗТСУ, но липсват документи, удостоверяващи плащане на определените суми по
оценката, т.е. не се доказва уреждане на регулационните сметки; за територията
на с. Ж. е изработен нов кадастрален план през 1989г., който не е одобрен по
надлежния ред, но съобразно предвижданията на този план, имот пл. № 255
съответства на парцел V-194, а имот пл. № 256 – съответства на парцел VІ-193 и
в плана са отразени два масивни гаража, разположени на улицата, долепени един
до друг /на калкан/ на границата между имоти пл.сн. №№ 255 и 256. Вещото лице
инж. С. изработва съвместен модел на действащия регулационен план и неодобрения
кадастрален план в цифров вид
/Приложение № 4 към СТЕ/ и анализирайки
установените данни констатира, че съществуващата на място ограда не
съответства на имотната граница между имоти пл. №№ 193 и 194 и на
дворищно-регулационната линия между парцели V-194 и VІ-193, от което прави
изводи, че регулацията не е приложена, отчитайки и липсващите доказателства за
уреждане на регулационните сметки; че вътрешната дворищно-регулационна линия
между парцели V-194 и VІ-193, трасирана от лицензиран инженер-геодезист
съгласно Протокола от 13.11.2018г. за
определяне на строителна линия и ниво на строеж „плътна масивна ограда“ не съответства на дворищно-регулационната
линия между парцели V-194 и VІ-193. По отношение на
процесния гараж, съдебният експерт сочи, че същият е с размери 3,30м.ширина/6,20м.дължина/2,50м.височина
и представлява масивна едноетажна постройка с ограждащи стени от тухлена
зидария с дебелина 15 см. и тухлени колони, върху които е изпълнена
стоманобетонова плоча с дебелина 10 см., а за съседния гараж сочи, че е
изграден по-късно като е използвана стената откъм калкана и е изпълнена
стоманобетонова покривна плоча на същото
ниво и най-вероятно подпряна на стената и покривната конструкция на процесния
гараж. Местоположението на
строежа-предмет на обжалваната заповед, в.л. инж. С. определя чрез преки
измервания на място на разстоянията между съществуващите сгради по улицата на
УПИ №№ ІV-194, V-194, VІ-193 и VІІ-193 в кв.12 по плана на селото, които
измервания съпоставя с графично отчетени данни от регулационния план, при което
констатира, че процесния гараж навлиза в УПИ VІ-193 с 0,52м. Във
връзка с местоположението на гаража, е изследвано съдържанието на строителен протокол № 3 от 04.06.1976г. на
ОНС – Кюстендил за определяне на строителна линия и ниво за масивна ограда
между парцели ІV и V-194 в кв.12 по
плана на с. Ж. по искане на Г С. И – собственик на парцел V-194 и окомерната
скица към него, като се констатира, че регулацията между двата парцела е
приложена, но некоректно за лице на парцел ІV-194 е записано 23,00м. вместо
графично отчетените от регулационния план 22,50м. и съответно за лице на двата парцела е
записани 43,20м. вместо 42,70м.
Съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Д.Х., който е изготвил
експертно заключение вх. № 3858/17.09.2020г. със следните констатации: по отношение на процесните имоти има два одобрени регулационни планове съответно със заповеди № 4181 и 4182 от 05.11.1934г. и със заповед №
1606/16.04.1962г.; съгласно регулационния план от 1934г.,
процесните имоти са част от УПИ ІІ, отреден за ПИ с пл. № 71 и УПИ ІІІ,
отреден за ПИ с пл. № 70 в кв.21, като има съществено разминаване между имотните
и регулационни граници; планът от 1934г. предвижда придаване на площ от 24
кв.м. от ПИ 71 към УПИ ІІІ-70 и площ от 16 кв.м. от ПИ 70 към УПИ ІІ-71; съгласно регулационния план от 1962г., за имот пл. № 194 е отреден
УПИ V и за имот пл. № 193 и отреден УПИ VІ, в кв.12 като също има
разминаване между имотните и регулационни граници; планът
от 1962г. предвижда придаване на площ от 25кв.м. от ПИ 193 към
УПИ V-194 и площ от 28 кв.м. от ПИ 194 към УПИ VІ-193, които площи са оценени с
протокол от комисия по чл.265 от ППЗТСУ от 20.05.1976г., но липсват доказателства
за уреждане на регулачните сметки; през 1989г. е изработен нов кадастрален
план, който не е одобрен, но според него процесните имоти са с пл. №№ 255 и 256
и на плана са изобразени два гаража на
имотната граница между ПИ 255 и 256. Спорният строеж е описан от вещото лице
инж. Х. като едноетажна масивна
постройка с ограждащи стени от тухлена зидария и покривна плоча от панелни
блокове и бетонна замазка, с размери 3,30м/6,40м. и площ 21 кв.м. Местоположението на строежа - предмет на оспорената заповед е
определено въз основа на геодезическо заснемане с технически уред, а данните са
нанесени графично върху цифров модел, съвместяващ действащия регулационен план
и неодобрената кадастрална основа в Приложение № 3 към СТЕ, като вещото лице
установява, че гаражът в УПИ V навлиза
със средна стойност от 1,30м. в УПИ VІ. Съдебният експерт извършва
сравнителен анализ на отразените данни в Строителен протокол № 3 от 04.06.1976г. на ОНС – Кюстендил за
определяне на строителна линия и ниво за масивна ограда между парцели ІV и V-194 в кв.12 по плана на с. Ж. и приложения
по делото трасировъчен карнет за кв.12, като
констатира съществено разминаване на стойностите за лице на парцел ІV
към улицата, което според протокола е 23,00м., а според карнета е 22,50м. Предвид
горното в.л. Х. счита, че предоставената строителна линия със строителния
протокол не съответства на регулационната линия между парцели V и VІ по РП от
1962г. и същото е възможна причина за грешката при ситуиране на гаража / вж.
с.з. от 29.09.2020г./.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от легитимирани да го обжалват лица - адресати на оспорената
заповед и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата се
приема за неоснователна.
Проверена изцяло на осн. чл.168,
ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, както и във връзка с релевираните в жалбата
оплаквания, оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона.
Обжалваната заповед е издадена от орган с материална и териториална
компетентност - кмета на Община Кюстендил /арг. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ/. Горните
изводи съдът обосновава с доказателствата за вида на процесния строеж, съобразно които
същият се определя като такъв от пета
категория по чл.137, ал.1, т.5, б. “в“ от ЗУТ и чл.11,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003гт. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. По делото липсва спор относно извършеното строителство, което е надлежно описано в съставения Констативен акт № 5/24.10.2019г.
Същият представлява официален
свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства. Истинността на съдържанието на
констативния акт не се оспорва от жалбоподателите. Предвид горното съдът
приема, че процесният обект – предмет на оспорената заповед, е сграда от
допълващото застрояване с предназначение за гараж, т.е. има характеристиките на
строеж по см. на т.38, §5 от ДР на ЗУТ.
При служебната проверка се
установява спазване на предвидената в
разпоредбата на чл.225а, ал.2 вр. с чл.
223, ал.2 от ЗУТ процедура по
констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на
строителството в администрацията на Община Кюстендил, които в присъствието на
жалбопадателите са извършили проверка и са съставили Констативен акт № 5/24.10.2019г. Административният орган е изпълнил и задължението си по чл.35 от АПК, като е
събрал и обсъдил всички относими за спора обстоятелства.
При
преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни
основания за издаване, поради което е мотивирана. Отразени са обстоятелствата,
съобразно които строежът се квалифицира като незаконен по см. на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, а именно отсъствие на
строителни книжа и документи за изграждането му в нарушение на чл.137,
ал.3 , чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ. Формирани са мотиви и за
неприложимост на хипотезите за търпими строежи по §16 от ПР на ЗУТ и § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
По съществото на спора, съдът счита
обжалваната заповед за законосъобразна като постановена в съответствие с
материалноправните норми на ЗУТ. В
обхвата на съдебния контрол влиза
преценката относно характера на процесното строителство, т.е. дали представлява
строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, дали е незаконен по см. на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и дали подлежи на премахване в контекста на законовите режими
за търпимост на строежите. Както се
посочи, обекта – предмет на оспорената
заповед, представлява гараж, т.е. строеж от допълващото застрояване.
От друга страна, от събраните доказателства е безспорно, че строителството е
извършено без необходимите строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение
за строеж, каквито се изискват
както по чл.55 от ЗТСУ (отм) във вр. с
чл. 225, ал.1, т.1 от ППЗТСУ (отм), така
и по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Не са спазени и специалните
правила на чл.56,
ал.2, т.1 от ЗТСУ (отм.), съотв. на чл.182, ал.1 от ЗУТ, изискващи
учредяване на право на строеж за извършване на строителство в чужд имот,
какъвто е настоящият случай. От доказателствата
към административната преписка и от заключенията на вещите лица се установява
категорично, че процесният гараж
попада отчасти в съседния УПИ
VІ-193, кв.12 по РП на с. Ж.. Предвид горните констатации и доколкото оспорващите
не представят надлежни документи и строителни
книжа за изграждането на строежа, то същият е незаконен по см. на чл.225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ. Мотивите в оспорената заповед в изложения смисъл са правилни.
Преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква
преценка относно неговата търпимост съобразно законово установените режими по §16, ал.1 от ДР на
ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, доколкото обектът е изграден през 1976г. -
1977г., видно от декларацията на
оспорващия М.Й., представена пред административния орган. Анализът на събраните
по делото доказателства в контекста на правилата
за търпимост, обосновава правни изводи за отсъствие на предвидените в тях материалноправни
предпоставки, което сочи на неоснователност на защитната теза на жалбоподателите.
Правната норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ изисква наличие на следните
кумулативно дадени предпоставки за търпимост на строеж: строежът да е изграден
до 7 април 1987год. и да е допустим по действащите към момента на извършването
му подробни градоустройствени планове, правила
и нормативи или съгласно сега действащия ЗУТ. В случая, както е приел органът, е налице само първото
изискване – видно от декларацията, представена в хода на
административното производство, сградата е построена през 1976г.-1977г. Останалите
предпоставки не са осъществени. Касае
се за строеж от допълващото застрояване – гараж, който към момента на
извършването му, не е предвиден с действащия регулационен план и същият не е
разположен на вътрешната регулационна линия между двата УПИ, както
неоснователно твърдят жалбоподателите. Вещите лица сочат, че регулацията между
двата УПИ не е приложена и че строежът в
УПИ V навлиза в УПИ VІ, със стойност от
0,52м. според в.л. инж. С., съотв. със
средна стойност от 1,30м. според в.л. инж. Х..
Потвърждават се констатациите на органа, че регулационната линия между УПИ V-194 и УПИ VІ-193 съобразно
действащия план, пресича процесния гараж. Следват изводи за недопустимо
строителство - строеж, разположен едновременно на територията
на два УПИ и без учредено право на строеж в чужд имот.
Процесният гараж не отговаря и на правилата и нормите по
устройство на територията, действали към момента на извършването му и на сега
действащите правила и норми. Разпоредбите
на § 63г, ал.2 от Строителните правила и норми за
изграждане на населени места /обн. Изв. бр.75/1959г./ (отм.), действал през 1976г., съотв.
на чл.97, т.3 и т.5 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално
и селищно устройство (отм), действал през 1977г., съотв. на чл.42, ал.2 от ЗУТ, допускат разполагане на гаражи на страничната
регулационна линия ако покриват калканен
зид
/калканни стени/ на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот, съответно заварена плътна ограда. Анализът
на визираните правни норми сочи като задължителна предпоставка разполагането на
гаража на вътрешната /страничната/ регулационна линия, а от приетите СТЕ по
делото е видно, че процесния строеж се
пресича от регулационната линия между УПИ V-194 и УПИ VІ-193. Горното дисквалифицира строежа като допустим съгласно действалите правила и нормативи по време на
извършването му и съгласно действащата уредба на ЗУТ. Следователно, процесният гараж не е търпим строеж
в хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. По
същите съображения, е неприложим и режимът по § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ. Строежът е незаконен и подлежи на
премахване, поради което оспорената заповед
е законосъобразна. Дължимо е решение
за отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Неоснователно жалбоподателите счита
за порок на оспорената заповед, невъзможността да бъде изпълнена поради това, че премахването на
процесния гараж ще засегне и гаража в съседния имот. Горните доводи са неотносими към
законосъобразността на оспорения административен акт, а следва да бъдат съобразени в процеса на изпълнение на същия по реда,
установен в наредбата на община Кюстендил, вкл. при необходимост чрез изготвяне на конструктивно становище и
проект за премахване на строежа.
Предвид изхода по делото на
оспорващите не се следват деловодни разноски, а на ответника, съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00лв., определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, което следва да платят жалбоподателите.
Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Г.Й. и М.К.Й.,***, против Заповед № РД-00-1235/13.11.2019год. на кмета на
Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Л.Г.Й., ЕГН ********** и М.К.Й.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: