РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. С*****, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110101843 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по подадена от П. Н. Ч. искова молба, с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „********.“ чрез КЧТ „********. – *****“, са предявени
искове по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата 400,00 евро,
представляваща обезщетение, дължимо на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за
закъснение на полет ***** от ***** г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2023
г. до изплащане на вземането, както и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 120
лева - разноски за изпращане на покана за доброволно плащане, за която сума по ч. гр.
д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление *****-*****, който трябвало да бъде осъществен на
***** г. в 08:55 ч., но ищецът достигнал крайната дестинация на ***** г. в 12:40 ч., т.е.
със закъснение от 3 часа и 45 минути. На 27.06.203 г. на ответника била изпратена
покана за доброволно изпълнение, с която бил предоставен 14-дневен срок за
изплащане на обезщетението съгласно регламента, но плащане не постъпило. Счита, че
ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията по същата. Претендира разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„********.“, с който предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва между
страните да е бил сключен договор за въздушен превоз за процесния полет, но твърди,
че същият е бил осъществен със закъснение поради наличието на тежки
метеорологични условия на ***** на ***** г. Твърди, че самолет с рег. № НА – LXF е
1
имал назначени няколко полета за същия ден, като изпълнявайки полет ***** (***** -
*****), самолетът бил пренасочен към летище *****, поради влошените
метеорологични условия *****. Сочи, че полет от летище ***** до ***** бил
изпълнен при първа възможност, но следващият полет /процесният – *****/ е
изпълнен със закъснение от 3 часа и 47 минути. Твърди, че решението за отклонение
на предхождащия процесния полет, е било взето с цел осигуряване безопасността на
пътниците, както и предвид правилата на ответника за изпълнение на полетите при
наличие на лоши метеорологични условия. Счита, че не дължи обезщетение съгласно
регламента, тъй като в случая е налице обстоятелство, изключващо отговорността на
въздушния превозвач. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на сключен
договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на
съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация в
уговореното време, размера на обезщетението, дължимо от превозвача, както и че е
сторил разноски поради неизпълнението на конкретното договорно задължение на
ответника, техния размер и наличието на причинна връзка между имуществената
вреда и неизпълнението.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи: точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по
извършване на полета; че неизпълнението му съобразно уговореното във времево
отношение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респ. погасяване на
претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.
Безспорно е между страните, че между тях е бил сключен договор за въздушен
превоз за полет ***** по маршрут ***** -*****, предвиден за осъществяване на *****
г. в 08:55 ч., който е бил изпълнен със закъснение повече от три часа, както и че
разстоянието между началната и крайната дестинация е над 1 500 км., с оглед което и
размерът на обезщетението, ако са налице основания за възникване на това вземане, би
възлизал на сумата 400 евро.
Следователно и съдът намира, че ищецът е изпълнил доказателствената тежест
и е установил в производството правнорелевантните факти, обусляващи възникването
на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите от отменения полет на
основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, доколкото между страните
не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.
Ето защо и съдът приема, че спорният между страните въпрос е налице ли са
изключващи отговорността на ответника обстоятелства и установено ли са такива при
условията на пълно и главно доказване от страната, която носи тежестта да установи
същите в производството.
По възраженията срещу основателността на иска, съдът приема следното:
Установява се от приетите като писмени доказателства по делото документи, че
процесният полет ***** е следвало да излети от ***** на ***** г. в 06:50 ч, а същият е
излетял в 11:15 ч.
В първоинстанционното производство е прието без възражения от страните
заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. З. П., което настоящият състав
кредитира като компетентно и обективно дадено с оглед притежаваните от експерта
специални знания и въз основа на анализ на представените от ответника документи и
2
информация. Съгласно експертизата в периода от 00:30 UTC до 05:30 UTC (03:30 до
08:30 местно *****) в *****е имало мъгла. Самолетът, изпълнявал полет ***** от
*****за *****е успял да кацне на ***** в 07:17 UTC (10:17 местно *****време) на
***** г. Според предоставените от ***** данни, самолетът, изпълнявал полет ***** от
Ба********** за С********** се е отклонил и се е приземил на летище ***** (гр.
*****, *****) поради метеорологичните условия и неизправната система за
инструментално кацане на *****. Въпреки това, въз основа на информацията,
предоставена от „*****“, обслужващ *****, вещто лице е направило предположение,
че планираното време на кацане на полет ***** от ***** за *****е 22:00 UTC
25.05.2023 г. (01:00 ч. Местно ***** време на ***** г.), когато метеорологичната
обстановка е предполагала безопасно кацане на *****, въпреки неработещата система
за инструментално кацане към планираното време на кацане на полет ***** от *****за
*****, защото по време на планираното кацане не е имало мъгла на *****. На вещото
лице не е предоставена информация за причините полет ***** да не е излетял по
разписание от *****на***** г. Поради липсата на информация за движението на
самолета, изпълняващ полет ***** не може със сигурност да се заключи дали е било
безопасно кацането на *****, но вещото лице е направило следните предположения: В
периода на планираното кацане на полет ***** на ***** в 22:00 UTC (01:00 местно
*****време) обстановката на ***** е предполагала безопасно кацане. В периода
между 22:30 UTC и 02:55 UTC (01:30 до 05:55 местно време) ***** е било затворено за
търговски въздушен трафик и не предполага кацане. Това е видно по излъчен NOTAM
– съобщение за предварително обявени ремонтни дейности на летището. (Въпросният
документ е набавен от архивите на ГД ГВА и не е предоставен от оператора.) В
периода между 02:55 и 05:30 UTC (05:55 и 08:30 местно време) метеорологичните
условия и липсата на работеща система за инструментално кацане не са предполагали
безопасно кацане, но са предполагали безопасно излитане, ако самолетът се е намирал
на *****. Назначеното въздухоплавателно средство е кацнало на ***** в 07:17 UTC
(10:17 часа местно време) на ***** г. и е излетяло с полетен номер ***** в 08:15 UTC
(11:15 ч местно време) като каца в *****в 10:42 UTC (12:42 местно *****време).
В откритото съдебно заседание на 11.12.2024 г. пред съда са предоставени
разяснения от вещото лице П., съгласно които когато каца самолетът трябва да има
повече видимост, а когато излита – е допустимо видимостта да е по-малка, т.е.
въздухоплавателното средство може да излети и в по-гъста мъгла. Ако самолетът е бил
на ***** съгласно първоначалното разписание, то условията тогава са били
благоприятни и същият би могъл да кацне на летището, съответно и да излети
навреме.
Въз основа на приобщените по делото доказателства и заключението на СТЕ,
съдът приема, че в производството ответникът не е установил, че причините, довели
до забавеното изпълнение на договорното му задължение, се дължат на обективни
обстоятелства, изключващи отговорността му. От представената информация за
полетния план на конкретния полет съдът установява, че непосредтсвено преди
предварително обявения час, в който е следвало да кацне самолетът, е постъпила
информация за промяна на маршрута на полета и на разчетните времена за влитане в
районите на полетна информация по маршрута. Не са ясни причините, които са
наложили тези промени, като не се установява това, както твърди ответникът, да са
лоши метеорологични условия в гр. *****, по това време. Както се посочи, от
заключението на СТЕ е установено, че по това време метеорологичната обстановка е
била благоприятна за кацане на *****. От друга страна, операторът е бил запознат с
предварително обявеното „затваряне“ на летището за ремонтни дейности и
невъзможността самолетът да кацне във времето след 01:30 часа.
От друга страна, ответникът не установява каква е причината за излитане на
3
самолета от Ба***** със закъснение и че същата е извън възможностите на оператора,
респ. се дължи на извънредни обстоятелства.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат
да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и се намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност този, който иска да се позове на тях,
трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването
на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от
12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна
практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички
човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би
могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието
си към дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква,
да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07
и C-432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25).
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от
ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на
регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството
му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за отменения полет.
В обобщение на изложеното по-горе, следва да се приеме, че страната, която е
следвало да установи наличие на обстоятелства, обективно изключващи отговорността
за изплащане на обезщетение, не е сторила това, с оглед което предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите на ищеца, че не са налице
такива обстоятелства, съдът намира за необходимо да посочи и следното:
Съгласно Регламент (ЕО) 793/2004 на Европейския парламент и на Съвета за
общите правила за разпределение на слотове в летищата на Общността „слот“
означава разрешението, дадено от координатора съгласно регламента за използване на
пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на
въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в
определено време с цел кацане или излитане, предоставени от координатора съгласно
регламента. От разписаното в регламента става ясно, че въздушният превозвач
разполага с възможности да заявява слотове, т.е. не във всички случаи назначените
слотове предполагат регулации на въздушното движение, наложени на превозвача и
ограничаващи го да осъществи полетите си навреме според първоначалния полетен
план.
По изложените съображения съдът приема, че искът за обезщетение за
забавеното осъществяване на полета е доказан по основание и размер, с оглед което и
4
следва да бъде уважен.
По претенцията за обезщетяване на ищеца за настъпили за него имуществени
вреди от договорното неизпълнение на задължението на ответника да изпълни полета
навреме съобразно уговореното, съдът намира следното:
Приета като доказателство по делото е разписка за заплатен от ищеца на
процесуалния му представител на 26.06.2023 г. адвокатски хонорар в размер на сумата
120 лева с вкл. ДДС за изготвяне на покана за доброволно изпълнение за изплащане на
обезщетение за полет *****.
При сключен договор и неизпълнение на същия, довело до вреди, отговорността
за обезщетяването им е договорна, съобразно чл. 79 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. В този смисъл са
и мотивите на решението по дело С-402/07. Съда на ЕС изрично подчертава, че
задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния
превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз,
по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало
нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира
вреди от причинено неудобство, не означава непременно, че същите могат да
произтичат единствено от деликт. Напротив ако увреждането е в пряка причинна
връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по
договор, какъвто е разглежданият случай, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна, са вследствие на договорно правоотношение. В
случая неудобството за пътника е причинено пряко и непосредствено от
неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета при
първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и отговорността на
ответника да обезщети вредата е договорна, а не деликтна.
Когато имуществените вреди (претърпяна загуба или пропусната полза) са
причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения,
на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите,
обуславящи потежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
В конкретния случай извършените от ищеца разноски във връзка с договорното
неизпълнение на ответника да изпълни точно във времево отношение според
настоящия състав на съда не подлежат на обезвреда. От една страна, ищецът не е
установил, че от негово име, чрез адв. А., е била изготвена, изпратена и получена
покана за доброволно плащане, за което ищецът е заплатил на пълномощника му
претендираната като вреди сума. От друга страна, не би могло да се приеме, че тези
имуществени вреди (за заплатено възнаграждение по договор за услуга) се явяват
предвидими вреди за превозвача към момента на сключване на договора. В тази част
претенцията на ищеца подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 505 лева.
Разноските за заповедното производство възлизат на сумата от 505 лева.
Ответникът с молба от 06.11.2024 г. е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира, че е основателно за проведеното заповедно производство. Съдът
следва да се произнесе по размера на тези разноски, като съобрази фактическата и
5
правна сложност на спора, формалния характер на заповедното производство и
позоваването на относимата практика на СЕС, задължителна за прилагане от
националните съдилища. При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да
е фактическа и правна сложност в попълването и подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, нито конкретното вземане предполага
такива, отчитайки служебно известните на съда обстоятелства (броя на производства
със сходен предмет, по които адвокатското дружество предоставя безплатна правна
помощ на заявителите, имащи право на обезщетения при закъснение или отмяна на
полет, т.е. процесуалният представител е добре запознат както с материалноправните,
така и с процесуалноправните аспекти на делата), при съобразяване на относимата
съдебна практика на СЕС и на ВКС, постановена след решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело C-438/22 национална съдебна практика, намалява тези разноски до сумата 240
лева с ДДС.
Съобразно изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следва сума в
размер на 437,84 лева за исковото производство и сума в размер на 229,76 лева за
заповедното производство.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
претенциите. Същите възлизат на сумата 410 лева - за такси за издаване на съдебни
удостоверения и депозит, от който е изплатено част от възнаграждението на вещото
лице по СТЕ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следва сумата
54,53 лева. Не се установява ответникът да е сторил разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1,
б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че „********.“
чрез КЧТ „********. – *****“, ЕИК *****, със съдебен адрес: *****, дължи на П. Н. Ч.
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *****, сумата 400,00 евро (четиристотин евро),
представляваща обезщетение, дължимо на основание Регламент (ЕО)261/2004 за
закъснение на полет ***** от ***** г. по маршрут ***** -*****, ведно със законна
лихва за период от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 23106 по чл. 410 ГПК от 04.08.2023
г. по ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от П. Н. Ч. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ***** срещу „********.“ чрез КЧТ „********. –
*****“, ЕИК *****, със съдебен адрес:*****, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД, за сумата 120 лева (сто и двадесет лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди (претърпени загуби) – заплатено възнаграждение за изпращане на
покана за доброволно плащане на обезщетение за закъснието на полет ***** от *****
г. по маршрут ***** -*****, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 23106 по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. № *****/2023
г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „********.“ чрез КЧТ „********. –
6
*****“, ЕИК *********, със съдебен адрес: *****, да заплати на П. Н. Ч. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: *****, сумата 437,84 лева – разноски по съразмерност
за исковото производство и сумата 229,76 лева – разноски по съразмерност за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Н. Ч. с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***** да заплати на „********.“ чрез КЧТ „********. – *****“, ЕИК
*****, със съдебен адрес: *****, сумата 54,53 лева – разноски по съразмерност за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7