Решение по дело №1171/2020 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….08.2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                       ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – Мл. съдия

                          

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. И. в. гр. дело № 1171 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1158/05.03.2020 год., постановено по гр. дело № 12078/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът И.Р.И. ЕГН ********** *** не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна, сумата от 772, 44 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в ***, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 15.03.2017г. до 27.02.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №  **********/27.06.2019г.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 27.02.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 4416 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Извършената от БИМ РО Варна метрологична експертиза е установила наличие на преминала ел. енергия по тарифа 1.8.3 от 4416 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. В случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 4416 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 ЗЗД.

           Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. 

            В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна И.Р.И. ***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения. 

           При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.           

           Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

           В исковата си молба ищецът И.Р.И. *** наведжда следните твърдения: 

           Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в ***, с аб. № **********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. При заплащане на ежемесечните си задължения за доставена ел. енергия, установил, че дължи на ответното дружество сумата от 772, 44 лева по фактура № **********/27.06.2019 год., представляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 15.03.2017 год. – 27.02.2018 год. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.

           В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 772, 44 лева по фактура № **********/27.06.2019 год., представляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 15.03.2017 год. – 27.02.2018 год. за обект с аб. № **********, находящ се в ***.

          В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект аб. № **********, находящ се в ***.

 

На 27.02.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 4416 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 4416 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия от 4416 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 4416 кВтч е остойностено с фактура № **********/27.06.2019 год.

           По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Според представен на л. 29-30 от делото на РС-Варна констативен протокол № 1400779/27.02.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0216 6690 9614, монтиран на обекта на ищеца в ***, с аб. № **********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 650 кВтч; 1.8.2 – 3753 кВтч; 1.8.3 – 4416 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 8820 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508807 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.           

           Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза,  материализирана в протокол № 1475/17.06.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи: Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 4416 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията.

           Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 4416 кВтч за периода 15.03.2017 год. – 27.02.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/27.06.2019 год. за сумата от 772, 44 лева.  

           От констативен протокол № 1102836/14.03.2017 год. (л. 55-56 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6690 9614. Видно е, че електромерът е монтиран с нулеви показания по всички отчетни регистри – общо пет на брой.

           От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че електромерът с фабр. № 1114 0216 6690 9614, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; произведен е през 2016 год. и през същата година е преминал задължителната проверка за метрологична годност в БИМ. Към датата на проверката на 27.02.2018 год. е в срок на метрологична годност, която за процесния електромер е 6 години и изтича през 2022 год. Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по – конкретно – в тарифната му схема. Извършеното претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем на потребената от обекта ел. енергия по двата видими регистъра. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет (невизуализиран регистър) е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Според заключението, цялата потребена от обекта на ищеца ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1114 0216 6690 9614, но показанията от 4416 кВтч, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея в резултат на софтуерното вмешателство и не са регистрирани при периодичните месечни отчети. Процесното количество ел. енергия от 4416 кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е преминало през измервателната система на електромера, поради което и то е доставено до обекта и съответно е потребено. Количеството ел. енергия от 4416 кВтч е правилно остойностено, съобразно действалите в процесния период цени на електрическата енергия, утвърдени от КЕВР.            

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 27.02.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.          

           Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.

           Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 6718 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищцата по следните съображения:

           В конкретния случай установяването на факта на неизмерването на цялото количество ел. енергия, доставено до обекта на ищеца в периода 15.03.2017 год. до демонтирането на електромера на 27.02.2018 год., на което се позовава ответникът, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система (средството  за търговско измерване), по силата на чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.), при която проверка електромерът е демонтиран, и чрез метрологична проверка на електромера от БИМ, която е установила натрупано количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет отчетен регистър, т. е., установила е разлика между отчетените в периода 15.03.2017 год. – 27.02.2018 год. количества ел. енергия и преминалите за същия период количества, която разлика е 4416 кВтч, преминала и съответно доставена до обекта на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети, ел. енергия.   

           Съгласно чл. 47 ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа определени реквизити. Предвид отмяната, считано от 14.02.2017 год., на разпоредбите на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ – отм.) за установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите на абонатите ел. енергия, вкл. и за установяване на разликата между отчетените количества ел. енергия и действително преминалите, и начинът на обективиране на проверката, при която е констатирано неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите на абонатите ел. енергия, вкл. и състоянието, в което електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична проверка в БИМ (процедурата по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ – отм.), а именно – чрез съставянето на констативен протокол, съдържащ точно определени реквизити, който установява наличието на предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на абонатите в хипотезите на чл. 48, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, то и осъществяването на тези факти не би могло да се установи по предвидените в ПИКЕЕ начин е ред. С други думи при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите, предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ не би могло да бъде осъществено по специалния ред, който предвижда  цитираната по – горе разпоредба на Закона за енергетиката.

           В случая констативният протокол от 27.02.2018 год. (изрично оспорен от ищеца в исковата му молба относно удостоверните с него факти) доколкото не е съставен в присъствието на ищеца и не е подписан от него, няма процесуална стойност от гледище на ГПК, поради което и отразените в него обстоятелства, вкл. и състоянието, в което електромерът е демонтиран (по–конкретно констатираните показания на електромера по всички отчетни регистри) не обвързват ищеца и са му непротивопоставими.

           Само при положение, че констативният протокол от 27.02.2018 год. за извършената на посочената дата проверка и демонтаж на електромера е съставен в присъствието на ищеца и е подписан от него, той би могъл да бъде ценен като частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за своя издател (ищеца) факти. Няма пречка също, предвид липсата на специални процедурни правила, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закон за енергетиката, достоверността на удостоверените с обсъждания констативен протокол факти да бъде установявана с всички предвидени в ГПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания. Горното обаче не е сторено в хода на производство, поради което съобразно изложеното по – горе, констативният протокол от 27.02.2018 год. няма процесуална стойност от гледище на ГПК.

           Т. е., по делото доказателства, които да установяват по безспорен начин, че при демонтажа му на дата 27.02.2018 год. електромерът с фабр. 1114 0216 6690 9614 е бил именно в състоянието, в което е представен за метрологична експертиза в БИМ, РО Варна, извършена 15 месеца след демонтажа на електромера, няма ангажирани.

          При това положение не може да бъде обоснован и извод, че констатираната от БИМ разлика от 4416 кВтч между отчетеното количество ел. енергия за периода 15.03.2017 год. – 27.02.2018 год. и преминалите през електромера количества ел. енергия за същия период са действително доставени от ответника и потребени от обекта на ищеца.

           По тези съображения сумата от 772, 44 лева по фактура № **********/27.06.2019 год., представляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 15.03.2017 год. – 27.02.2018 год. за обект с аб. № **********, находящ се в ***, е недължима.          

           Искът е основателен и подлежи на уважаване.     

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.             

           Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.            

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1158/05.03.2020 год., постановено по гр. дело № 12078/2019 год. по описа на РС-Варна;            

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на И.Р.И. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                           

 

    Членове:1.     

         

                    2.