Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17/7.2.2018г.
гр.Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 17.11.2018г,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР В.
при
участието на секретаря Петя Симеонова., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1036 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК и чл.149 СК от С.М.В.,
ЕГН **********, действаща като родител и законен представител на своето дете С.Н.В.,
р. на ***г, против Н.И.В., ЕГН **********. Майката твърди, че с ответника са сключили
граждански брак през 2001 г. и са родители на детето С.Н.В., р. на ***г.
Излага, че ответника е напуснал семейството на 14.04.2017г и оттогава не осигурява издръжка за сина си в
размер, съответен на нуждите му – на два пъти е изплатил парични суми и е
закупил смартфон на стойност 250 лв за сина си. Твърди, че детето е във
възраст, когато бързо расте, дрехите му бързо умаляват и се нуждае от нови
учебни пособия, средсва за храна и отопление и други културни нужди. Явства, че
тази есен за подготовката на С. за училище роднини и близки са помогнали да
бъде закупено всичко необходимо за училище.
Моли
съда, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева,
считано от датата на предявяване исковата молба до настъпване законна причина
за прекратяването или изменението й, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, падеж на пето число от месеца, и издръжка за минало време за
срок от 14.06.2017г. до 06.10.2017г., в размер на 300 лева.
В
съдебно заседание майката лично и чрез процесуален представител поддържа така
предявените искове и моли съда за положително произнасяне по тях.
В
срокът по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
редовно уведомен, не се явява в о.с.з., не представя становище
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане”-Девня, редовно уведомени, чрез
представител в съдебно заседание, изразяват становище за определяне размер на
издръжката според потребностите на детето.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложеното на л. 3 от делото заверено копие на удостоверение за раждане от ***г.
страните по делото са родители на детето С.Н.В., роден на ***г.
Видно
от приложеното на л. 4 от делото удостоверение с изх. №19/05.10.2017г. на ОУ “ ***“
гр. ***детето С.Н.В. е записан в V клас в дневна форма на обучение за учебната
2017/2018г. и редовно посещава учебните часове.
Видно
от приложения на л.5 от делото трудов договор С.М.В. работи по трудово правоотношение с ***със срок на
изпитване от 6 месеца в полза на двете страни, 8 часов работен ден, основно
месечно възнаграждение от 420 лв и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година
трудов стаж.
От
страна на ищцовата страна са представени още следните писмени доказателства: нотариален
акт за придобит недвижим имот в гр. Девня и удостоверение за получени доходи /
брутен доход по ЗДДФЛ и обещетения за временна неработоспособност и майчинство / в общ размер от 5910,66 лв за
периода м.12.2016г. – м.11.2017г.
В
изготвеният по делото социален доклад са отразени релевантни за делото
обстоятелства, от които макар и по
вторичен път се установява следното: С.В. и Н.В. се запознават през 1999 г,
през 2001 г сключват граждански брак, а през 2006 г се ражда сина им С.. По
време на брака си закупуват жилище в гр. Девня, квартал Повеляново, където се
местят и според г-жа В. живеят в синхрон и разбирателство до началото на 2017г,
когато ответника напуска семейното жилище. Според г- жа В. съпругът й е създал
извънбрачна връзка и е заживял с друга жена в град Варна от месец Април 2017г.
След раздялата непосредствените грижи за детето С.са поети от майката С.В.,
ответника на два пъти е изпращал финансови средства за издръжка на сина им от
чужбина, където работи. Независимо,че родителите му са разделени, С. поддържа
връзка с баща си и с близки и роднини по бащина линия, по данни от майката тя
не вазпрепятства срещите, а ги стимулира с цел детето да не изгуби идентичност.
С. споделил пред социалния работник, че баща му е купил телефон, за да може да
общува с него, отнася се добре с него, говорят си, излизали са на разходки на
територията на град Варна, но до момента детето не е оставало с преспиване в
дома на баща си
Събрани
по делото са и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на
страната на ищеца.
В
своите показания свидетелите А.С.В. и Е. В.П., без родство и дела със страните,
излагат, че от Великден 2017г. С. и Н.
са разделени, като синът им е останал на грижите на неговата майка. Ястват, че
ответника рядко поддържа контакти с детето, не знаят да е давал пари за
издръжката му, идвал е 2-3 пъти да види
сина си и му е купил телефон. Излагат, че С. се справя трудно с издръжката на
детето, тъй като получава малка заплата, с финансови средства й помагат роднини
и приятели, свидетелките също са я подпомагали с пари на заем.
Съдът
цени показанията на свидетелите в частта, където същите излагат свои
непосредствени впечатления за отглеждането на детето С., които са в съответствие
с останалия събран по делото доказателствен материал и в частност с констататциите
в изготвения социален доклад, съотв. не цени същите в частта, където се правят
изводи и се препредава информация, невъзприета непосредствено от свидетелите.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият
състав на претендираното вземане по чл. 143 СК за издръжка включва следните
юридически факти: наличие на родствена връзка между детето и ответника, наличие
на изискуема от закона възраст на детето, което не следва да е навършило пълнолетие,
нужда на търсещия издръжка, съобразена с условията на живот, необходими за
развитието на детето и материалната възможност на задължения да дава издръжка в
претендирания размер.
Съдът
намира така предявения иск за допустим. По делото е безспорно установено от
наличния доказателствен материал, че Н.И.В. е баща на детето С.Н.В., което към
датата на съдебното заседание не е навършило пълнолетие, поради което съда
намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Относно
размера на предявения иск съдът намира следното:
Критериите
за определяне размера на издръжката за едно дете са императивно посочени в
нормата на чл.142 СК, съобразно която размерът се определя от нуждите на детето
и от възможностите на родителя, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален
размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната
работна заплата за страната. За определяне нуждите на детето следва да се вземе
предвид неговата възраст и другите обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се установява, че
детето С.Н.В. е на възраст 11 година и 2 месеца, като се нуждае от необходимите
средства за задоволяване на текущите нужди, съобразно неговата възраст. По
делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над основните и
обичайните такива за възрастта му, както и данни същото да има здравословен
проблем, който да изисква непрекъснат прием на лекарства или други проблеми,
които да обосновават по-висок размер на издръжката и разходи, по-големи от
обичайните. Съдът приема, че за издръжката на детето С., съобразена с
индивидуалните личностни и преди всичко с възрастовите особености, характерни
за дете на посочената възраст, месечно са необходими и достатъчни средства в
размер на 240 лева. Така определеният общ размер на необходимата за детето
издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние. По отношение на възможностите на бащата и неговото материално
състояние не са събрани доказателства по делото, но доколкото същия се намира в
трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, които да му пречат
да упражнява труд, следва да се приеме, че има възможност да реализира доходи в
размер поне на средната работна заплата за страната. Дори да се приеме, че
ответника реализира доход в по-нисък размер, това не го освобождава от
задължението да положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да
осигури издръжка на децата си в размер, който да задоволява техните нужди.
Същевременно по делото не се установи, за него да е налице задължение и към други лица от кръга на изчерпателно
посочените в чл.140 от СК.
Предвид
изложеното съда намира, че ответника следва да заплаща на детето С.Н.В.
ежемесечна издръжка – в размер на по 140 лв., чрез неговата майка и законен
представител С.М.В.., считано от 06.10.2017г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението
или прекратяването на издръжката. Останалата част от издръжката, ведно с
непосредствените грижи за детето следва да се поеме от майката. А предявеният
иск в останалата му част до пълния претендиран
размер от 150 лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад от предявяването на иска.
От
признанията на ищцовата страна в
исковата молба и от изложеното в социалния доклад се установи, че бащата е
предоставял суми за издръжка на сина си на два пъти, като не е уточнен техния
размер. Двукратното престиране на парични суми не изчерпва задължението за предоставяне
на издръжка за периода от датата на раздяла на родителите, поради което иска с
основание чл.149 СК се явява основателен. За претендираният период – 14.06.2017г.
– 05.10.2017г. размерът на издръжката предвид
липсата на данни за размер на изплатени суми за издръжка на детето следва да се
определи съобразно минималния дължим размер от ¼ от размера на МРЗ за страната / 115 лева х 3
месеца и 5 дни/ и иска се явява основателен за претендирания размер от 300 лева
Относно
разноските:
При
този изход на производството, а именно частично уважаване на претенцията ответника
следва да заплати на ищцовата страна направените от нея разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер от 386,66 лв,
съобразно приложения списък и представения документ, двустранно подписан от
страните за изплатена сума за образуване и представителство по делото и с
означение за плащане в брой, съразмерно уважената част от претенциите.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдената месечна издръжка
и издръжка за минало време в общ размер от 251, 60 лв.
Съгласно
чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
Н.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето С.Н.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.М.В., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на
140 /сто и четиридесет/ лева, считано от датата на исковата молба – 06.10.2017
г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 143, ал.2 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата над 140 лв. до пълния размер от 150 лв., като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението относно присъдената месечна издръжка., на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Н.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето С.Н.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.М.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща дължима издръжка за
периода от 14.06.2017 г. до 05.10.2017 г., на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА
Н.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на детето С.Н.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.М.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 386,66 /триста
осемдесет и шест лева и 66 стотинки/ лева, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един адвокат съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Н.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Девня сумата от 251,60 /двеста петдесет и
един лева и 60 стотинки / лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на исковете за издръжка, както
и 5 / пет / лв. държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Районен съдия: