Р Е Ш Е Н И Е
№ 56 14.02.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На осемнадесети януари 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №305 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.Т.Г. против Решение
№2153-23-16/12.04.2021г. на Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е изменено Разпореждане
№**********/19.08.2016г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара Загора, а жалбата
против Разпореждане №**********/29.01.2016г на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ
Стара Загора е оставена без разглеждане и е прекратено производството по
неговото обжалване.
С измененото
разпореждане Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара Загора отказва да отпусне лична пенсия
за осигурителен стажа и възраст по чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като към датата на
заявлението -16.08.2016г Г. е на възраст 60г, 10м и 01 ден, с осигурителен стаж
от трета категория 28г 02месеца и 00 дни. Съгласно чл.68 ал.1-2 от КСО жените
придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст
от 60г и 10м, което условие е изпълнено към датата на заявлението, но не
налично второто кумулативно условие за осигурителния стаж – 35г 02 месеца. Не е
налице и условието на чл.68 ал.3 от КСО за 65г и 10 месеца, въпреки, че лицето
има 15 години действителен стаж. С решението Директора на ТП НОИ Стара Загора изменява разпореждането в частта относно осигурителния стаж
като приема, че 05месеца е осигурителния стаж от втора категория труд, положен
на длъжност „майстор“ в цех Ферментация, съгласно т.32 от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране / отменен от 01.01.2000г/, в периода
от 01.05.1982г до 30.09.1982г. В резултат осигурителния стаж на Г., превърнат
към трета категория е 28г, 03 месеца и 08 дни – промяната е за един месец и
осем дни в повече от признатия с обжалваното разпореждане, но не достига
изискуемите 15г действителен стаж от втора категория труд за признаване на
правото въз основана чл.69б ал.2 от КСО, съответно не достига стаж от 35г 02
месеца за признаване правото на пенсия по чл.68 ал.1-2 от КСО. Позовава се на
представени и служебно събрани УП -15 №5506-08-1101#1/29.12.2015г издадено от
Архивохранилище към ТП НОИ Кърджали за периода от 01.01.1982г до 31.12.1984г,
видно от което през 1982г Г. е работила в цех Ферментация на длъжност
„качественик“, но само за времето от 01.05.1982г до 30.09.1982г е изпълнявал
длъжността „майстор“, а за останалия период по същото УП-15 е работила в Сортировачен цех, като за месец юли и септември 1982г
липсва длъжност, но същата е отразена в трудовата книжка. Съгласно изричния
запис в т.32 от ПКТП / отменен/, а именно : по тази точка се зачита трудовия
стаж само на длъжностите „ферментатор“, „майстор-ферментатор“, „харманджия“ и „истифчия-ферментатор“,
независимо дали работят в депо при естествена ферментация или във фермзавод. От записа не се ползва длъжността „истфчия-манипулант“, „истифчия“,
„старши работник на депо“, на Г. следва да бъде зачетен от втора категория само
труда за времето на длъжност „майстор-ферментатор“,
но не и периода, през който е заемала други длъжности, дори и в цех
„ферментация“.
За да остави без разглеждане жалбата на Г.
от 23.03.2021г против Разпореждане №********** от 29.01.2016г на Ръководител
„ПО“ за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, Директора на
ТП НОИ Стара Загора приема, че същата е просрочена и поради това недопустима за
разглеждане. Изложени са мотиви, че това разпореждане е обжалвано на
02.03.2016г. с изявление, нередовностите на което не са отстранени в указания
срок и жалбата е върната, ведно с приложенията към нея, съгласно чл.87 ал.3 от АПК. На основание чл.87 ал.1 от АПК
жалбоподателката е уведомена да отстрани нередностите по заявлението, имащо
характер на жалба, в 7 – дневен срок. В този срок нередовностите не са
отстранени, поради което с писмо от 22.03.2016г жалбата е върната на лицето,
ведно с приложенията към нея. Следователно жалбата от 23.03.2021г против същото
разпореждане се явява недопустима като просрочена.
Решение №2153-23-16/12.04.2021г на
Директор ТП НОИ Стара Загора е връчено на 23.04.2021г / стр.11/, а жалбата
против него е подадена на 07.05.2021г в последния 14-ти ден от преклузивния срок за обжалване, който е указан от
административния орган. Жалбата е допустима.
Наведените с нея оплаквания за
незаконосъобразност на решението: Жалбата от 23.03.2021г, подадена против
Разпореждане №********** от 28.01.2016г на Ръководител „ПО за отказ да се
отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е просрочена, защото това
разпореждане не е редовно връчено на Г.. Срокът за обжалването му тече само от
момента, в който бъде съобщено на адресата, съгласно чл.84 ал.1 от АПК, поради
което няма никакво правно значение подаването на Заявление вх. №1012-23-23 на
02.03.2016г, както и уведомлението за отстраняване на нередовността му и
изтичането на срока за привеждането му в съответствие с изискванията за
съдържание на жалбата. Иска се от съда да бъде отменено Решение №2153-23-16/12.04.2021г
на Директор ТП НОИ Стара Загора в тази му част и да му се върне преписката за
ново произнасяне по жалбата от 23.03.2021г против Разпореждане от 28.01.2016г
на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара Загора.
Иска се и отмяна на Решението в частта му
за изменение на Разпореждане № ********** от 16.08.2016г на Ръководител „ПО“
при същото ТП НОИ за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст,
тъй като целият й трудов стаж в „Слънце
Стара Загора – Табак“ АД и в СППТ към Агрофирма „Момчил“ град Момчилград е от
втора категория труд или това са обща 25г, 7 месеца и 19 дни от втора категория
труд. При първия осигурител е работила от 03.09.1974г до 01.02.1979 като
помощник машинист ЦФА, сортировач ПОТ от 18.08.1988г до 26.07.1999г, сортировач
ПОТ от 05.09.2001г до 07.06.2002г, сортировач ПОТ от 19.09.2002г до 03.06.2003г
и от 27.10.2003г до 05.03.2004г. В СППТ към Агрофирма „Момчил“ е заемала
длъжност кантарджия, като е работила от 05.11.1979г до 15.11.1981г, сортировач
от 16.11.1981г до 17.01.1982г, контрольор на сортиран тютюн от 18.01.1982г до
13.05.1982г, майстор в манипулационен салон от 14.05.1982г до 05.11.1985г и
лаборант от 05.11.1985г до 01.05.1988г.
Тези периоди са отразени в двете трудови книжки, които са представени
към първото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Като не е съобразил тези периоди ответника е допуснал нарушение на материалния
закон – чл.69б ал.2 от КСО. Иска се след
отмяна на решението в тази му част и на Разпореждане №********** от 28.01.2016г,
преписката да бъде върната на Ръководител ПО за ново произнасяне по същество.
Претендират се разноските по делото.
Ответника Директор ТП НОИ Стара Загора,
чрез процесуалния си представител пледира за неоснователност на жалбата, като
поддържа изложените в решението съображения. Основната теза на ответника е
правна – т.67 от ПКТП /отменен/ не може да се приложи към фактите по делото,
тъй като се касае за заемане на длъжности и извършване на труд, които изрично
са посочени в разделите, но са положени в други производства, заводи или
отрасли, но не и в същата тютюнева промишленост, за която изрично в т.32 от
ПКТП /отменен/ са изброени длъжностите, за които се признава втора категория
труд.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и в срок, но разгледана
по същество се явява неоснователна.
На първо място правилно ответника е
преценил като недопустима подадената на 23.03.2021г втора по ред жалба срещу
Разпореждане № ********** от 28.01.2016г на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара
Загора.
Разпоредбата на чл. 117 ал.4 от КСО и в
редакцията към 29.01.2016г и към настоящия момент разпорежда, че началния момент на срока за обжалване по административен ред
на разпорежданията за отказ или неправилно определяне, или изменение на
пенсиите и добавките към тях, е момента на тяхното получаване. Разпоредбата е
правило, което се прилага, за да се отговори на въпроса дали правото на жалба
съществува към момента на неговото упражняване или е погасено, поради изтичане
на преклузивния срок. Съответно, когато обжалвания акт не е узнат – липсват
доказателства, включително изходящи от адресата за този факт, жалбата следва да
се счита за подадена в срок. В настоящия случай жалбата от 23.03.2021г срещу
разпореждането от 28.01.2016г е просрочена, предвид наличното по делото нарочно
уведомление за реквизитите и съдържанието на разпореждането от 29.01.2016г,
изходящо от Началник отдел при ТП НОИ Стара Загора, на което уведомления Г. е
отговорила с изявление, подадено по пощата на 21.06.2016г тоест на тази дата
най-късно тя е узнала съдържанието на разпореждането от 29.01.2016г. Поради
липса на указания в уведомлението за реда и срока на обжалване на
разпореждането, се налага прилагане на удължените срокове по чл.140 от АПК, а
към 23.03.2021г и най-дългия от 6 месеца е изтекъл. Ето защо правилно ответника
е приложил закона, като е заключил правно, че жалбата е недопустима поради
просрочие, въз основа на факти, за които са приложени доказателства – официални
документи и частни такива, в административната преписка. Връщането на подадената
на 02.03.2016г жалба не е пречка да бъде подадена отново в рамките на срока, а
ако не е получен административния акт и без да се следи за този срок, а в
настоящия случай в съображение влиза и основанието аз прилагане на чл.87 ал.3
от АПК – не е уточнен обжалвания административен акт тоест не може органа да се
позове на не успешно обжалване на разпореждането от 29.01.2016г, след като е
сам е посочил, че връща жалбата, защото не е наясно кой акт следва да бъде
проверен по реда на административния контрол и кумулативно към момента на
връщането на жалбата няма доказателства за получаването на разпореждането от
жалбоподателката. Съдържанието му й е съобщено по-късно, през май 2016г, а
фактите, сочещи на тези изводи са следните: Г. подава на 02.03.2016г изявление, с което заявява, че преди
да се разпореждат трябва да прочетат закона и да сравнят труда на работника на
цигарена машина при вредни условия с
този на чиновника. Със съобщение / стр.34/ Директор ТП НОИ Стара Загора дава
конкретни указания на Г. да посочи обжалвания акт, органа издател, три имена,
адрес, органа, до който се подава жалбата, указания за незаконосъобразността на
обжалвания акт и какво е искането. Указанията са получени на 13.03.2016г /
стр.35/. След това е подадена жалба / стр.36/ с вх. №1012-23-23#2/17.03.2016г,
която възпроизвежда съдържанието на изявлението, като са посочени три имена,
адрес и телефон, органа до който се подава жалбата и е конкретизирано, че тя
има за предмет заявеното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със
заявление №2113-23-27/06.01.2016г. / това е било достатъчно за органа да
извлече еднозначно предмета на административен контрол, а именно Разпореждането
за отказ да се признае право на пенсия към 06.01.2016г, постановено на
29.01.2016г/. С разпореждане изх.
№1012-23-23#3 от 22.03.2016г Директор ТП НОИ Стара Загора връща жалбата от
02.03.2016г, ведно с приложенията към нея като се позовава на чл. 87 ал.3 от АПК, тъй като не е уточнено разпореждането, което се оспорва, органа негов
издател, конкретните възражения и искането – не са изпълнени изискванията по
чл.85 ал.1 т.4, т.6 и т.7 от АПК, указани в уведомително писмо от 08.03.2016г /
стр.34/, които указания са получени на 13.03.2016г. От тези факти и противно на
изявлението от 22.03.2016г, че не му е ясен предмета на административен
контрол, Директора посочва в настоящото решение, че поради жалбата от
02.03.2016г, следва да се счита, че Г. е узнала още тогава за разпореждането от
29.01.2016г и към 22.03.2021г, правото на обжалване е погасено, поради
пропускане на срока. Извода на ответника, че жалбата е просрочена е верен като
краен резултат, но той следва не от подадената на 02.03.2016г жалба и съответно
от разпореждането му от 17.03.2016г за връщането й по чл.87 ал.3 от АПК вр. с
чл.117 ал.4 от КСО. Този извод се налага от приложеното на стр.40 по делото
уведомление изх. № 1013-23-102#1/09.06.2016г, на Началник
отдел С. М., с което Г. е уведомена, че с разпореждане №**********/29.01.2016г
е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в същото са
изложени фактическите и правни доводи за неговото постановяване – липсва
осигурителен стаж от 35години и 2 месеца по чл.68 ал.1-2 от КСО, поради това,
че осигурителния стаж е само 28 години и 02 месеца., както и възраст от 60г и
10м към датата 06.01.2016г, към която Г. е на възраст 60г и 02м и 21 дни, както
и липсва възраст от 65г и 10м за придобиване на правото по чл.68 ал.3 от КСО. Това
уведомление е получено от Г. най-късно на 21.06.2016г /виж стр. 42 по делото/,
когато е поставено пощенско клеймо на писмото, с което е изпратено изявление от
Г. лично до госпожа М.. Следователно най-късно на 21.06.2016г Г. е била
запозната с номера и датата на Разпореждането от 29.01.2016г, както и с правните
и фактически съображения за постановяването му тоест за отказа да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по първото подадено от
нея заявление за отпускането й с вх. № 2113-23-28/06.01.2016г / стр.13 по
делото/. Това разпореждане отрича правото на пенсия въз основа на един
обективен факт, който не изисква фактически изводи, а именно липса на
изискуемата възраст от 60г и 10м, съответно 65г и 10м, който отрицателен факт
обезсмисля преценката за стаж от 35г и 2 месеца, но не и преценката от 15г стаж
при условията на втора категория труд. След като по делото е представен писмен
документ, удостоверяващ, че до Г. най-късно на 21.06.2016г е достигнало
съдържанието на Разпореждането от 29.01.2016г, то се налага да бъдат преценени удължените
срокове по чл.140 от АПК за неговото оспорване – в случая и най-дългия от шест
месеца, считано от 22.06.2016г включително, е изтекъл към 22.03.2021г, поради
което жалбата срещу Разпореждането от 29.01.2016г действително е просрочена и
като стигнал до този извод Директора на ТП НОИ е постановил разпореждане по
смисъла на чл. 88 от АПК, което следва да бъде оставено в сила.
Жалбата против Решението в частта му за
изменение на Разпореждане №**********/19.08.2016г на ръководител ПО при ТП НОИ
Стара Загора също е основателна. Г. подава второ поред заявление за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със Заявление вх.
№2113-23-2194/16.08.2016г, което е постановено при следните мотиви:
осигурителен стаж от трета категория 28г 02м 00 дни, и възраст от 60г, 10м към
16.08.2016г, поради което не е изпълнено условието на чл. 68 ал.1-2 от КСО за
стаж от 35г 02 месеца, съответно липсва условието на ал.3 за възраст от 65г и
10месеца за жените. Срещу
Разпореждането от 16.08.2016г е постъпила жалба от Г. на 23.03.2021г, която е
преценена като подадена в срок с оглед липсата на доказателства за връчването
му, независимо от подаваните сигнали до различни институции. Ръководителя на ПО
при ТП НОИ Стара Загора не е изложил мотиви за отсъствие или изпълнение на
условията по чл.69б ал.2 от КСО, но този материален фактически състав, пораждащ
право на пенсия е обсъден в обжалваното решение на Директора на ТП НОИ Стара
Загора, а правните изводи за не осъществяването му съответстват на т.32 и т.67
от ПКТП /отменен/.
На първо място следва да се каже, че ПКТП
действа до 01.01.2000г, поради което само периодите на осигурителен стаж до
тази дата следва да се преценяват спрямо неговите разпоредби. Стажът, положен
при изпълнение на трудовите правоотношения след 01.01.2000г е факт, който не се
урежда от ПКТП/отменен/, а от Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране.
Преди да се обсъдят фактите, следва да
се уточни съдържанието на т.32 и правната норма на чл.67 от ПКТП/отменен/.
Съгласно т.32 от ПКТП /отменен/ в тютюневата промишленост от втора категория е
трудът на ферментаторите и по тази точка се зачита
трудовия стаж само на длъжностите „ферментатор“,
майстор-ферментатор“, „харманджия“ и „истифчия-ферментатор“, независимо дали работят в депо при
естествена фермантация или във фермзавод.
Следователно нормата като изброяваща изчерпателно длъжностите, на които се
полага труд като ферментатор, не може да се тълкува
разширително, а само стриктно тоест смислово-граматично. За да се признае категория на труда по т.32
от ПКТП той трябва да е положен на някоя от изчерпателно посочените длъжности,
независимо от това дали мястото на работа е при естествената ферментация или
във фермзавод. Правната норма на чл.67 от ПКТП е следната:
трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. Извода, който следва е, че разрешението на чл.67 ал.1 от
ПКТП/отменен/ е за равнопоставеност в третирането на труда, който нормативно е
преценен като достатъчно тежък и вреден на основание раздел първи и втори,
независимо от отрасловата му принадлежност. Това означава, че равното третиране
не допуска да се изключи от приложното му поле труда, положен в същия отрасъл
на производството, но на друга длъжност, стига от нейното съдържание да се
установи идентичност с работата на изброените в т.32 от ПКТП /отменен/
длъжности. Ето защо и при липса на възможност за вещото лице по трудова
медицина да установи вредността и тежестта на труда в цех Ферментация и в
другите цехове на „Слънце-Стара Загора Табак“ АД, защото не е установено да има
такъв цех в този завод към настоящия момент, а СППТ към Агрофирма „Момчил“ град
Момчилград в момента не действа и няма
запазена документация, съдът съпостави длъжностни характеристики, за да е
възможно да се установи естеството на работа и да се приложи, ако е релевантно
правилото на чл.67 ал.1, съответно на чл.68 от ПКТП/отменен/ - при изменения в
наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й,
работниците и служителите запазват категорията си. От правно значение е
идентичното съдържание на работата. Настоящия случай, изисква отговор на
въпроса дали длъжностите, заемани от жалбоподателката в заводи за производство
на цигари имат за предмет работа, която е изпълнявана от изчерпателно
изброените в т.32 от ПКТП/отменен/ ферментатори тоест
касае ли се за еднородност, въпреки различното наименование. Основните
задължения на ферментатор-истифчия са приемане и
разпределяне на суровината за ферментация: подрежда балите съобразно
техническото състояние и класите, участва в ревизия на балите за ферментация,
извършва манипулация за не ферментирал и ферментирал тютюн по указания на
технолога: разхлабване, разбиване, притягане, обръщане, подреждане на
тютюневите бали на плака. Участва в ревизиите на балите от ферментационните
камери и при заготовка на партиди. Взема проби от контролните бали във фермкамерите за влагосъдържание на тютюна и контролните
пластове за проследяване изменението на цвета. В депата за готова продукция
поддържа необходимите параметри на въздуха, съгласно технологичната инструкция
и необходимата хигиена. Участва в ревизии на постъпилата суровина, заготовка на
блок-хармани за дневното производство на манипулационния салон. Ферментатора в заключение работи със суровината за
ферментация / тютюна преди да се подложи на ферментация/ и в процеса на
ферментация, като включително взема проби от контролни бали за
влагосъдържанието на тютюна и от контролираните пластове за изменение на цвета
тоест следи за качество. Жалбоподателката е работила в цех Ферментация
от 01.01.1982г до 31.01.1982г без отразена длъжност, съгласно Удостоверение от
29.12.2015г, а от 01.02.1982г до 28.02.1982г
до 30.04.1982г, както и от 01.10.1982г до 31.12.1982г е на длъжност
качественик в цех Ферментация. Органът не е изследвал въпроса дали качественик
не съответства на ферментатор-истифчия с оглед
задължението на ферментатор-истифчията да участва в
ревизирането на балите от ферментационните камери и при заготовка на партидите.
Като се има предвид този запис в длъжностната характеристика на ферментатор-истифчия се налага извода, че следва целия
период на работа в цех Ферментация в СППТ към Агрофирма „Момчил“ да бъде приет
за такъв от втора категория.
Работата на сортировача, съгласно длъжностната
характеристика е да отнема от течащия върху лентата поток разлистени тютюн на
листа, непринадлежащ по своите качествени признаци към основната класа. Органолептично определяне на основната класа във всяка производителска бала и на влагосъдържанието на тютюна в
нея. Подготовка на пасталите
тютюневи листа за разлистване, чрез разхвърлянето им, заделяне на групи листа с
неотговарящи на основната класа качествени признаци. Регулиране на тютюневия
поток, течащ върху сортировачната лента в зависимост
от количеството листа, които трябва да се отнемат от него. Периодично вземане
на проба от потока листа и извършване на експертиза за чистотата на класата.
Отстраняване на задръстванията при разлистване. Почистване на съоръженията от
тютюневите отпадъци и прах. Следи в събирателната лента да не се получи
смесване на различни класи. Тук е мястото да се обсъдят и показанията на свидетелката
С.С., която е работила като сортировач в цех „Промишлена обработка на тютюна“ в
завод „Слънце-Стара Загора“ АД.
Свидетелката съобщава, че това е първия цех, в който пристига суровия тютюн, а
на шест машини бива разлистван и сортиран на първа, втора и трета класа. След
това сортирания тютюн по друга лента отива в друг цех. Влиза в смесител и там
отново се прави на бали и съхне по пода вътре в цеха. Преди да бъде сортиран,
тютюна е навлажняван, но цех ферментация е бил отделно и никога не е ходила
там. Работата в цеха ПОТ е била кампанийна. Показанията на свидетелката за
работата на сортировача в цех ПОТ съвпадат напълно с описаните задължения в
длъжностната характеристика и при сравнение с работата на ферментатора,
която е да приема и разпределя
суровината за ферментация: подрежда балите съобразно техническото състояние и
класите, ревизира балите от ферментационните камери и при заготовка на партиди,
които да отиват към манипулационен салон, се налага извода, че ферментацията е
процес, който следва работата в цеха Промишлена обработка на тютюна.
Сортировача определя първоначално класите на листата тютюн, който идва сух на
бали, навлажнява се и се сортира, след което отново на бали отива към цех
ферментация на тютюна и след това към манипулационните цехове. Работата на сортировача е описана от
свидетелката аналогично на посочения труд в длъжностната характеристика. Налага
се извода, че работата на сортировача е различна от тази на ферментатора,
който работи с тютюна по време на ферментацията му и този факт е в основата на
определяне на длъжностите, които имат призната втора категория труд по т.32 от
ПКТП / отменен/. Работата на други длъжности на жалбоподателката като трудът
полаган на машината наречена Цигарено филтров агрегат
е с различен предмет от тази на ферментаторите, тъй
като тютюна постъпва в тези цехове готов, нарязан преработен и приготвен за
цигари. Съгласно длъжностната характеристика основното вредно обстоятелство е
бил шумът, но свидетелката Димитрова, която е работила на една машина с
жалбоподателката дава сведения и за много прах, който налага използването и на
маски за лице. Въпреки това законодателя не е признал по-благоприятна категория
труд за заетите в производството на цигари, а само за ферментаторите.
Това законодателно разрешение не може произволно да бъде разширено, чрез
прилагането му към други длъжности в производството на цигари, без да се държи
сметка за основния факт, който е въздигнат като правно определящ втората
категория труд – това е работата с тютюн, който ферментира. Поради това времето
като сортировач, контрольор на сортиран тютюн, майстор в манипулационен салон,
кантарджия, лаборант, помощник машинист в цех ЦФА и сортиворач
ПОТ за времето от 03.09.1974г до 26.07.1999г не може да бъде подведен под т.32
от ПКТП на основание чл.67 ал.1 от ПКТП /отменен/, тъй като работата не е
идентична с тази на ферментатор. Длъжността
сортировач „ПОТ“ заемана след
01.01.2000г се урежда правно от Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране, според която остава трета категория. Разноските на
жалбоподателката са в размер на 350лв, от които се следват половината с оглед
изхода на делото.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Г. против
Решение №2153-23-16/12.04.2021г. на Директор ТП НОИ Стара Загора в частта за
оставяне без разглеждане на жалбата срещу Разпореждане №**********/29.01.2016г
на Ръководител „ПО“, подадена на 23.03.2021г.
ОТМЕНЯ решение №2153-23-16/12.04.2021г
на Директор ТП НОИ Стара Загора в частта за изменение на Разпореждане №**********/19.08.2016г.
и ВРЪЩА преписката на ръководител ПО при ТП НОИ Стара Загора за ново
произнасяне.
ОСЪЖДА НОИ гр. София да
заплати на Д.Т.Г. ЕГН ********** сумата от 175лв / сто седемдесет и пет/,
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: