Р
Е Ш Е Н И Е
390
/ 14.2.2020г.
гр. Перник, 14.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08699 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “ЧЕЗ
Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ 159, бл.“Бенч Марк Бизнес Център“, срещу М.К.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1090,03лв., представляваща неплатена сума за доставена и ползвана електрическа енергия за обект,
находящ се в гр., ул. „” № с ИТН: , за периода от 26.10.2017г. до
24.04.2018г. и сумата от 23,49лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 29.12.2017г. до 29.05.2018г,
както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03917/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Ищцовото
дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД твърди, че осъществява обществено
снабдяване с електрическа енергия въз основа на издадена в негова полза лицензия.
Посочва, че през периода от 26.10.2017г. до 24.04.2018г. с ответника М.К.А., в качеството му на битов клиент, са се намирали в договорно
правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия до електроснабден
недвижим имот, находящ се в гр., ул. „” № , с ИТН:, регулирано от публично известни Общи условия. В исковата молба се
твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е доставило
електрическа енергия на ответника за исковия период на стойност 1090,03 лева,
но след изтичане на предоставения десетневен срок за плащане на задълженията,
ответникът не е заплатил посочената сума.
В предоставения от разпоредбата на
чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искови претенции по основание и размер. Същия оспорва наличието на
облигационна връзка между него и ищцовото дружество, като твърди, че ищеца не е
ангажирал доказателства, които да сочат, че именно ответникът е собственик или
ползвател на процесния имот.
В съдебно заседание, с нарочна
молба, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и
пледира за уважаването им. Ответникът, чрез назначения му особен представител,
пледира за постановяване на съдебно решение, с което предявените установителни
искове от страна на ищеца бъдат отхвърлени, като неоснователни. Като аргументи
в подкрепа на тезата му, процесуалния представител на ответника сочи
обстоятелството, че в хода на производството не са ангажирани доказателства,
които да сочат, че ответникът е собственик или ползвател на процесния
електрифициран имот.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3159 от 11.06.2018г. по
ч. гр. д. № 03917 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.
съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът
“ЧЕЗ Електро България”АД е доставчик на електрическа енергия по смисъла на
Закона за енергетиката, който осигурява снабдяването с електрическа енергия на
потребителите, присъединени към електрическата мрежа. Ищцовото дружество
извършва тази си дейност по снабдяване с електрическа енергия в качеството си
на краен снабдител, съобразно чл. 98а от ЗЕ при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 4
ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България”АД потребител на ел. енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа, който ползва ел. енергия за домакинството
си. Изключение от принципа, че потребител по тези договори може да е само
носител на вещно право на собственост или на ползване върху определен имот,
предвижда ал. 3 на същата разпоредба, но дори и тогава е необходимо изричното
съгласие на титуляра на вещното право. Следователно, съгласно Общите условия,
предварително и едностранно определени от ищцовото дружество, потребителят по
договорите за продажба на ел. енергия следва да отговаря на три кумулативно
предвидени предпоставки: да е носител на
вещно право на собственост или на ползване върху определен имот, имотът му да е
присъединен към електроразпределителната мрежа и да ползва ел. енергия за
домакинството си.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът
е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на
ответника по отношение на процесния недвижим имот. В тази връзка, съдът изрично
е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл. 146 ГПК в съдебно заседание от 11.10.2019г.
По делото,
обаче, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да установяват
по несъмнен начин, че ответникът притежава правото на собственост върху
процесния имот или по отношение на него да е учредено вещно право на ползване.
Приетата като доказателство по делото Справка по лице от електронната система
на Служба по вписванията - гр. Перник, не е доказателство, годно самостоятелно
да установи наличието на право на собственост върху конкретен имот, още повече,
че в настоящия случай същата не съдържа административен адрес на имота, нито
пък посочва обема от права на лицето по справката. С оглед разпределената
доказателствена тежест, съдът е издал на ищеца съдебно удостоверение, по силата
на което да се снабди с доказателства, касаещи правото на собственост върху
процесния имот, но от приетото по делото писмо с изх. № 19/МСИ-1748-1 от
27.11.2019г., издадено от Община Перник, се установява, че в информационния масив на
Дирекция „МДТ” не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за исковия период.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът М.К.А. е собственик или носител на вещно
право на ползване на процесния имот за
процесния период. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка
за уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между
страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер. За пълнота, съдът намира за нужно да
отбележи, че единият от намиращите се в имота общо три електромера, е
произведен през 1985 г. и не са налични данни за последна проверка на същия,
поради и което не е годно средство за техническо измерване.
Предвид изложеното, съдът намира, че
искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да останат така, както са направени от страните.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “ЧЕЗ Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“ 159, бл.“Бенч Марк Бизнес Център“
срещу М.К.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1090,03лв.,
представляваща неплатена сума за доставена и
ползвана електрическа енергия за обект, находящ се в гр., ул. „” №, с
ИТН:, за периода от 26.10.2017г. до 24.04.2018г. и сумата от 23,49лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 29.12.2017г. до 29.05.2018г, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03917/2018г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 03917/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: