№ 3228
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110159655 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца от Ж. Г. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****,
САК, срещу ответника „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КТЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, зона „Летище София“, сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко
Холм, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година и чл. 86 ЗЗД, за
установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в размер на 250 евро – обезщетение за закъснение на полет W64362
от летище Бари до летище София, определен за изпълнение по разписание за
17.12.2023 г. с час на излитане 15,30 ч., дължимо съгласно чл. 7, параграф 1, от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 16.07.2024 г. до окончателното плащане, и в размер на 18,09
евро, представляващо обезщетение за забава за периода от 08.01.2024 г. до 16.07.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
31.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 43238/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът Ж. Г. Ж. извежда съдебно предявените права при твърдения, че с
ответника е сключила договор за въздушен превоз от летище Бари до летище София
номер W64362, определен за изпълнение по разписание за 07.12.2023 г. с час на
излитане 15,30 ч. Поддържа, че в деня на полета се явил за чекиране на летището в
Бари навреме, но полетът е бил забавен, в резултат на което пристигнал на крайната си
дестинация с над 3 часа закъснение. Сочи, че подал жалба до ответното дружество, в
отговор на която последното отказало изплащането на обезщетение, позовавайки се на
стачка, без обаче да са представени доказателства в тази насока. Счита, че не са налице
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички разумни мерки. Претендира заплащането на обезщетение по чл. 7§1 от
Регламента в размер на 250 евро, както и законната лихва от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателното плащане. Поради неплащане в срок на дължимото
обезщетение, счита че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
обезщетение за забава в размер на 18.09 евро за периода от 08.01.2024 г. до 16.07.2024
г. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър Унгария
Црт. – клон България“ КТЧ в срока по чл.131 ГПК не е подал отговор на исковата
молба. Мотивира подаденото по ч.гр.д. № 43238/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в
възражение срещу издадената заповед за изпълнения, с доводи, че не дължи
обезщетение, позовавайки се на извънредни обстоятелства, а именно стачка на
летището в Бари и ограничения във въздушния трафик в дневното разписание на
самолета. Претендира разноски в заповедното производство.
Ответникът с молба с вх. № 41725/06.02.2025 г., подадена чрез адв. К. И., е
направил изявление, че признава изцяло предявените искове и е заплатил претенцията,
като процесуалният представител е изрично упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3
ГПК.
Ищецът е оспорил твърдението за плащане и същевременно доказателства за
твърдяното погасяване не са ангажирани по делото. Направил е изрично искане за
постановяване на решение, съобразно направеното от ответника признание.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С молба с вх. № молба с вх. № 41725/06.02.2025 г., ответникът е заявил изрично,
че признава предявените искове. Ищецът е направил искане за постановяване на
решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3
ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът съобрази също така, че липсват
доказателства за извършено плащане, което би могло да обуслови отхвърлянето на
исковете. Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при
условията на чл. 237 ГПК – при признание на иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива има
ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито
е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.
78, ал. 2 ГПК. Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск за
установяване на своето вземане, поради оспорването му от длъжницка, чрез
подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева
- заплатена държавна такса и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2
400 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство. Същият е сторил разноски в размер 25,60 лв.
държавна такса и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ж. Г. Ж., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *****, САК положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 261/2004
г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година и чл. 86 ЗЗД, че
„Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“ КТЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
зона „Летище София“, сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко Холм ДЪЛЖИ НА Ж.
Г. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 59, ет. 4,
сумата 250 евро – обезщетение за закъснение на полет W64362 от летище Бари до
летище София, определен за изпълнение по разписание за 17.12.2023 г. с час на
излитане 15,30 ч., дължимо съгласно чл. 7, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 261/2004
на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
16.07.2024 г. до окончателното плащане, и сумата 18,09 евро, представляващо
обезщетение за забава за периода от 08.01.2024 г. до 16.07.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.07.2024 г. по ч.гр.д.№
43238/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър Унгария
Црт. – клон България“ КТЧ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, зона „Летище София“, сграда „ИВТ“, представлявано от Хайко Холм ДА
ЗАПЛАТИ НА Ж. Г. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Солунска“ № 59, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 425 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 425,60 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3