О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 12.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-18 състав, в
закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослава
Кацарска
като разгледа докладваното от
съдията т. д. N 902 по описа на Софийски градски съд
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане във
връзка с гл.58 от ГПК.
Образувано е по
молба на „Д.Т.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, подадена във формата на формуляр А чл. 7,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с искане за
издаване на заповед за плащане срещу Central cargo Hellas IKE, с
идентификационен код ЕL800932966, ГР. Алимос, Гърция, за плащане по фактура №
37025/13.07.2018г. на сумата от 2800 евро и по фактура №37785/31.07.2018г. на
сумата от 6500 евро ,ведно с описаните лихви, включително уточнени по молба от
10.06.2019г., като молителят е изложил, че е извършил транспортни услуги, като
е транспортирал и предал на получателя стоката и му се следва плащане на
навлото. Като основание за компетентност на съда, молителят е посочил код 02 –
място на изпълнение на въпросното задължение.
Съгласно чл. 625 от ГПК молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния
съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по
местоизпълнението, т.е. предвидена е изборна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от
Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. за издаване на ЕЗП, националната подведомственост
се определя по правилата на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г., същият в сила до 15.01.2015 г./, а нормата на чл. 5,
т. 1, б. "б", второ тире от последния определя, че по дела,
произтичащи от договор за услуги, националната компетентност на съдилищата се
определя според мястото в държавата - членка, където съгласно договора услугите
са били предоставени или е следвало да бъдат предоставени. Аналогична е разпоредбата и чл. 7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012
година на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, (който заменя
Регламент (ЕО) № 44/2001 и се прилага, считано от 10.01.2015 г.), доколкото в
случая безспорно има трансграничен елемент
- седалището на едната от страните, а именно на търговското дружество,
срещу което се иска издаване на заповед за плащане е в държава-членка на
Европейския съюз, различна от тази на сезирания съд. В случая не е спорно, че
нито постоянния адрес, нито седалището на длъжника са на територията на Република
България, а и молителят се позовава на третата хипотеза – място на изпълнение
на задължението. Тоест, определянето на националната
компетентност става с прилагането на материалноправен критерий - "място на
предоставяне на услугата". Това понятие не е дефинирано в цитираните
регламенти, нито в друг регламент. Доколкото предоставянето на услуга изисква
извършване на определена дейност, то мястото на предоставянето й е мястото на
извършване на тази дейност. При договорите за международен автомобилен превоз,
представляващи договори за предоставяне на услуги, се извършват редица дейности
/приемане на стоката за превоз, превозването й при спазване на определени
условия и изисквания и доставянето й/ на територията на различни държави, като
за място на изпълнение следва да се приеме мястото, на което превозвачът се е
задължил да достави превозвания товар. В случая видно от
приложените заявки и товарителници, стоката е превозвана от молителя като
превозвач с местоназначение от Гърция до Германия по едната фактура, и от
Гърция до Дания и от Германия до Гърция по втората. Нито едно от
местоназначенията на товара не е на територията на Република България. В
Регламента има и специфична разпоредба на чл.7, ал. 7 предвиждаща, че по отношение на спор относно плащане
на възнаграждение, искано във връзка със спасяване на товар или навло,
компетентен е съда, в обсега на чиято компетентност въпросният товар или навло: а) е бил
задържан с цел да се обезпечи това плащане; или б) е могъл да бъде задържан, но е
дадена гаранция или друго обезпечение, при условие че тази разпоредба се прилага само ако се
претендира, че ответникът има права върху товара или навлото, или е имал такива
права по време на спасяването им. В случая не се
твърди горното, нито товарът е задържан или би могъл да бъде задържан на
територията на Р България, тъй като вече е доставен на получател, който е в
друга –държава членка на ЕС. В случая, относно процесния договор за превоз, е приложима Конвенцията за
договорите за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, според критериите
по чл. 1 от същата, страни по която са и всички държави - членки на ЕС. Нормата
на чл. 31, т. 1, б. "б" от конвенцията предоставя възможност при
спор, произтичащ от превоз, подчинен на тази конвенция, ищецът да сезира или
съда на държавата, на която се намира мястото, където стоката е била приета за
превоз, или съда на държавата, на която се намира мястото, предвидено за
доставяне на стоката. Действително, разпоредбата касае искови производства, но
няма пречка по аналогия да намери приложение и за производствата по издаване на
европейска заповед за плащане - на основание чл. 6, т. 1 от Регламент/ЕО/ №
1896/2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Нито една от държавите, обаче, не е Република България, а това са
Гърция/Германия или Дания. Предвид горното в случая нито ответникът е със
седалище на територията на Р България, нито местоизпълнението е в Република
България. Нещо повече, видно от приложената заявка за товарене №2287-8974,
начина на плащане е сума в брой на шофьора на мястото на разтоварване и друга
част по банков път, т.е. дори и местоплащането на по-голямата част от
възнаграждението е уговорено да е на месторазтоварването. Предвид горното и при
преценка на предпоставките за издаване на заповедта, такива не са налице, тъй
като местоизпълнението не е на територията на Република България. Безспорно е,
че то се определя от характерната за договора престация, а това е
осъществяването на процесната услуга по превоз, а нито едно от
местоназначенията на превозваните товари не е на територията на Република
България, а на други държави –членки – Гърция, Германия, Дания, поради което не
българския съд е компетентен да издаде исканата заповед.
С оглед горното следва да се
отхвърли молбата и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 от ГПК на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, подадена във формата на формуляр А чл.
7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006г. на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с искане за
издаване на заповед за плащане срещу Central cargo Hellas IKE, с
идентификационен код ЕL*******, ГР. Алимос, Гърция, за плащане по фактура №
37025/13.07.2018г. на сумата от 2800 евро и по фактура №37785/31.07.2018г. на
сумата от 6500 евро ,ведно с описаните лихви, уточнени по молба от 10.06.2019г.
Да се изготви Формуляр Г по Регламент (ЕО) № 1896/2006,
който да се връчи на молителя заедно с настоящото определение, което да се
счита допълнение към издадения формуляр с код 4.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно на
основание чл. 11, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския
парламент и Съвета за създаване на процедура за ЕЗП.
СЪДИЯ: