Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Д., 22.02.2**9 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д.
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря С. Б., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 1531 по описа на ДРС за 2**8 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І
от ГПК:
Образувано е по повод искова молба,
подадена от М.Е.Г. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д.Ч., с
която срещу „** център – Д.” ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление:
гр. Д., бул. „П.Х.” №**, представлявано от В.Ц.-Т., е предявен иск по чл.200,
ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите за осъждането на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 8 000 лева, представляваща стойността на причинените
неимуществени вреди (претърпените ** и **) в резултат на настъпила на 29.**.2**8г.
трудова злополука в сградата на „** център – Д.” ЕООД, при която ищцата при
изпълнение на трудовите си задължения като ** ** получила ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (12.04.2**8г.) до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се сторените по делото
разноски.
В исковата молба са наведени следните
твърдения: по силата на трудов договор от **г., сключен с ответника „** център
– Д.” ЕООД,
ищцата М.Е.Г. е била назначена на длъжността „** **”.
Трудовата злополука е възникнала при
следните обстоятелства: На 29.**.2**8г., около ** ч. в ** в сградата на „**
център – Д.” ЕООД в гр. Д. пристигат мъж, жена и дете за изследвания на
последното - ***. При посочените изследвания ищцата обяснила на клиентите, че е
за предпочитане вземането на кръв да стане през вената на детето, защото с едно
убождане вероятно ще се напълнят всички епруведки. След направеното предложение
майката на детето настоявала вземането на кръв да стане през пръста на детето.
Ищцата не настоявала повече манипулацията да бъде извършена през вената на
детето и предприела действия, с които да извърши това през пръста на детето.
Ищцата подготвила епруведките за капилярна кръв общо три броя, за да предприеме
убождане на пръста на детето. Последното започнало да ***, което затруднило
образуването на капки кръв, за да се напълнят епруведките. За да потече кръвта,
ищцата предприела масажиране на убодения пръст, за да бъде взета кръвта. В
състояние на *** Колежка на ищцата - ***. предложила помощ при вземането на
кръвта и завършила предприетите манипулации. След приключване на манипулацията
за вземане на кръв на детето, около 30 минути след това на вратата на работното
помещение се почукало. Ищцата излязла и разпознала майката на детето з.с.м.и
лице от мъжки пол - бащата на детето Н.М.Н. - до нея. Н.Н. *** - М.Н. и Р. Г.,
към които също лицето отправило ***. Ударът предизвикал **. Ищцата ** **, след
което същата била отведена и хоспитализирана в Отделение по неврохирургия при
„МБАЛ – Д.” АД за периода от 29.**.2**8 г. до 05.**.2**8 г. От отделението по
неврохирургия на ищцата била издадена епикриза с окончателна диагноза: „***”.
След приложената терапия ****
След проведени прегледи от общопрактикуващ
лекар и от ЛКК при МБАЛ Д. се констатирало продължаване на ***. Болничният лист
бил продължен за нови 30 дни от 08.**.2**8г. до 06.**.2**8 г. с домашен -
амбулаторен режим на лечение, съгл. болничен лист № ***/07.**.2**8 г., изд. от
„** център – Д.” ЕООД - ЛКК.
По случая било образувано досъдебно
производство № 129/2**8 г. по описа на I- во РУ на МВР - Д..
С декларация за трудова злополука вх.№ ***/07.02.2**8
г. работодателят е уведомил ТП на НОИ - Д. за злополука със служителя М.Е.Г. на
29.**.2**8 г. След извършено разследване на трудовата злополука, резултатите са
обективирани в Протокол № ***/27.02.2**8 г. на комисия при ТП на НОИ.
С разпореждане № **/06.03.2**8 г., връчено
на ищцата на 08.**.2**8 г. на основание чл. 60, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване, декларираната злополука вх.№ **/07.08-2**8 г. от осигурителя „**
център – Д.” ЕООД, станала с М.Е.Г. на 29.**.2**8 г., е приета за трудова с
мотива, че внезапното увреждане на ***, чрез които тя се изпълнява.
Като последица от инцидента на работното
място, ищцата изпитала *** Този инцидент е предизвикал у ищцата и ****
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
изразил становище за неоснователността на предявения иск, поради което моли за
неговото отхвърляне. Претендира разноски.
Възраженията на ответника „** център – Д.”
ЕООД произтичат от следните обстоятелства: действително ищцата е била служител
на ответника към датата на настъпване на увреждането (29.**.2**8г.), което било
признато за трудова злополука. Не оспорва вида на претърпяното от ищцата
увреждане, нито продължителността на проведеното лечение. Оспорва размера на
претендиранoто обезщетение. Ищцата не се е възползвала от правото си на два
контролни прегледа в неврохирургичния кабинет на „МБАЛ-Д.” АД в следващите 30
дни след дехоспитализацията, което показвало, че състоянието й не е изисквало
квалифицирана лекарска помощ. На ищцата били издадени болнични листи за
временна неработоспособност при режим „домашен-амбулаторен”, който бил
най-лекият след режима „свободен”. Наличието на посочения режим на временна
неработоспособност по никакъв начин не е ограничило ищцата да води обичайния си
начин на живот след инцидента. Същата е участвала в заниманията на *** клуб „Т.”,
който обичайно посещава. Присъствала е на събиране в ресторант на членовете на
клуба, проведено на 17.**.2**8 г. Пътувала е със семейството си до И. и Ф.,
като част от пътуването е осъществено в срока на временната неработоспособност,
който изтича на 06.**.2**8 г. Снимки от тези занимания са публикувани в социалната
мрежа Ф. В профила си ищцата е отбелязала местоположението си в гр. Ф. на 05.**.2**8г.,
а на 07.**.2**8 г. в гр. Т., Ф. Посетила е М. и С. Т.. С предприетото пътуване
ищцата е нарушила предписания режим по болничните листи. Изложените
обстоятелства сочат, че с изключение на времето на хоспитализацията не може да
се приеме наличието на продължителни и интензивни * ** и **. Социалната
активност на ищцата показва липса на „***”, както се твърди в исковата молба.
Причинените на ищцата ** ** са били с висока интензивност само през първите
няколко дни от хоспитализацията, след което са започнали да отшумяват.
Характерът на увреждането е такъв, че не предполага трайно или бъдещо ***. Не е
налице значително накърняване на личния интегритет и възможности на лицето.
Необосновано е твърдението в исковата молба за ***. За времето, през което
ищцата е ползвала отпуск при временна неработоспособност, с изключение на
първите три работни дни, същата е получавала парично обезщетение в размер на 90
на сто от среднодневното си брутно трудово възнаграждение за целия срок до
възстановяването на работоспособността (чл. 41, ал. 1 КСО). Оспорва се
твърдението в исковата молба, че ищцата изпитва ***.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „**
център – Д.” ЕООД е направил искане с правно основание чл.219, ал.1 и ал. 3 от ГПК за привличане на трето лице помагач на негова страна, като е предявен и
обратен иск. С Определение от 25.05.2**8г. по настоящото дело ДРС е
конституирал в качество на трето лице помагач на страната на ответника Н.М.Н. с
ЕГН ********** *** (прекият
причинител на деянието) и е приел за съвместно разглеждане обратния
иск, предявен от ответника против третото лице помагач.
В обратната искова молба са наведени
следните твърдения: обратният иск е заявен при условията на евентуалност - в
случай, че бъде уважен изцяло или частично главният иск на М.Е.Г., то „** център – Д.” ЕООД желае Н.М.Н. да бъден
осъден да му заплати сумата, за която ** център – Д.” ЕООД е осъден с
осъдителното решение. Сочи се, че съгласно чл. 54 от ЗЗД лицето, което отговоря
за вреди причинени виновно от другиго, има регрес против него затова, което е
платил.
Н.М.Н. е получил препис от обратната искова
молба, ведно с приложенията към нея, на 04.08.2**8г. Едномесечният срок по чл.
131 от ГПК е с начало 1.09.2**8г. (вместо 04.08.2**8г.), когато влиза в сила §
1 от ЗИД на ГПК (обн, Дв,бр. 65 от 7.08.2**8г.), отменящ правилото на член 61,
ал.2 от ГПК и край **.10.2**8г. - понеделник, присъствен ден. Следователно
депозираният от ответника по обратния иск писмен отговор с вх. рег.
№18761/03.10.2**8г. се явява подаден след изтичане на преклузивния срок по чл.
131 от ГПК, поради което наведените в него възражения не следва да бъдат
обсъждани, като преклудирани. В съдебно заседание чрез процесуален представител
Н.Н. моли за отхвърляне на предявения иск с твърдения за прекомерност на
претендираното обезщетение. Навежда твърдение за съпричиняване от страна на
ищцата – при вземането на кръв същата се
е ***.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният главен иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД. Предявеният обратен иск е с правна квалификация чл. 54
от ЗЗД във вр. с чл. 200 от КТ.
Исковете са предявени от и против надлежна
страна, поради което същите са допустими.
По делото не е спорно, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от
**г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „** **”. Не се спори също,
че на 29.**.2**8г. ищцата е претърпяла описаното в исковата молба
увреждане, квалифицирано като трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с разпореждане № ** от 06.**.2**8г,
на длъжностното лице при НОИ, ТП – Д.. Няма данни разпореждането да е обжалвано
от страните по реда на чл.117 от КСО, респ. влязло е в сила. Разпореждането има
характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука и представлява официален удостоверителен документ по смисъла
на чл. 179, ал.1 от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата
злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 от КТ. В мотивната
част на разпореждането е посочено, че внезапното увреждане на ** на
пострадалата, изразяващо се в ***
От представената от ищцата медицинска
документация (епикриза, амбулаторни и болнични листове,) се установява, че за времето
от 29.**.2**8г. до 05.**.2**8г. същата е била хоспитализирана в Отделението по
неврохирургия при МБАЛ Д. АД, като за периода от злополуката до 06.**.2**8г. е била в отпуск поради временна
неработоспособност.
Според заключението на вещото лице ** В.Д.,
обсъдил представената по делото медицинска документация, на 29.**.2**9г.
вследствие на инцидента М.Г. е получила следните увреждания: ****
Съдът изцяло кредитира заключението на
съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, като пълно, обективно
и компетентно изготвено, кореспондиращо и с останалите писмени и гласни
доказателства по делото.
По искане на ищцата по делото са
събрани гласни доказателства, като са разпитани водените от нея свидетели м.с.н.
(*** със страните), А.Г.Г. (*** на ищцата, поради което неговите показания на
основание чл. 172 от ГПК следва да се ценят в съвкупност с всички останали
доказателства, с оглед неговото евентуално пристрастие) и С. Й. К. (** със
страните).
Свид. Н. споделя, че е *** на М.Г..
Свидетелката не е пряк очевидец на инцидента, при който ищцата на 29.**.2**8г. е
пострадала в ** на ** център – Д.” ЕООД. Малко преди случилото се М.Г. вземала
кръв от **-годишно дете, което **. Свидетелката споделя, че почти всички деца ***.
Свидетелката довършила манипулацията вместо ищцата, тъй като майката на детето
вдигнала скандал. Непосредствено след
случилото се свидетелката излязла в коридора и видяла М.Г. да *** Свидетелката
го попитала какво прави, като мъжът ***. Мъжът продължил да ***М.Г.. Скоро си
тръгнал, като свидетелката се обадила на охраната. Непосредствено след
инцидента ищцата била много ****
Свид. Г. споделя, че веднага след
случилото се отишъл в ***, за да види как е **. М. ****
Свидетелката К. споделя, че познава
ищцата около ** години, заедно посещават **. След инцидента ищцата престанала
да ***
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетлите, намирайки ги за логични и достоверни, основани на преки впечатления
от състоянието на ищеца.
На въпроси, поставени от ответника
по реда на чл. 176, ал.2 от ГПК, ищцата отговаря, че за периода от 05.**.2**8г.
до 06.**.2**8г. не е посещавала занимания във ** в гр. Д., но е присъствала на
събиране на колектива на ** на 17.**.2**8г. в ресторант в гр. Д., както и че в
последния ден от болничния е заминала на почивка със семейството си в И.
От преодставено от ОД на МВР – Д.
писмо от 13.11.2**8г., се установява, че ищцата през периода 04.**.2**8г. – 11.**.2**8г. е била извън
пределите на РБ.
Налице са предпоставките по чл. 200,
ал. 1 от КТ, който предвижда, че за вреди от трудова злополука, причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Отговорността на работодателя при настъпила трудова
злополука е обективна, безвиновна и се носи независимо от това дали негов
служител е действал виновно или не, тъй като е израз на риска, възложен върху
него именно в това му качество и като адресат на задължението да осигурява
здравословни и безопасни условия на труд. При настъпило увреждане от трудова
злополука за работодателя възниква задължение за обезщетение прилагането на
критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
Справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на обстоятелства с обективни характеристики. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. Такива факти са характерът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на
здравето, морални **, осакатявания, загрозявания, продължителност на лечението
и извършените ** манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще ** и **,
настъпили в резултат от трудовата злополука.
В разглеждания случай при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчетат следните
обстоятелства: Ищцата е ****. Според съда деянието е извършено по унизителен
начин, доколкото от показанията на свид. Н. се установява, че прекият
причинител е отправял **** Съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника, че инцидентът не се е отразил *** Основните
възражения на ответника, свързани с това, че ищцата не е променила социалните
си контакти след инцидента, се опровергават от събраните по делото гласни
доказателства. По делото се установи, че едва в края на определения режим на
временна неработоспособност ищцата е предприела пътуване (планирано преди
злополуката) със семейството си. Съдът намира за житейско логично и обосновано
пострадалата да отиде на почивка с най – близките си, за да преодолее ***. Съобразявайки
всички посочени обстоятелства, вкл. и социално-икономическата обстановка в
страната, при условията на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че размерът на
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 8000
лв.
Възражението за съпричиняване,
наведено от третото лице помагач, като преклудирано, не следва да се обсъжда.
По изложените съображения
предявеният главен иск се явява основателен до пълния предявен размери от 8000
лв. Ищцата претендира законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 12.04.2**8г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, като същата следва да бъде присъдена.
По предявения от ответника регресен
обратен иск против прекия причинител с правно основание член 54 ЗЗД вр. с член
200 от КТ:
Обратният иск, предявен по реда на
чл. 219, ал. 3 от ГПК е по своя характер евентуален и неговата съдба е свързана
с тази на предявения първоначален иск, понеже между правопораждащите факти на
първоначалния и тези на обратния иск е налице причинна връзка. Предявеният
обратен иск подлежи на разглеждане само при уважен първоначален иск, какъвто е
настоящият случай. Обратният иск има за предмет притезание на привличащата
срещу подпомагащата страна, основано на разпоредбата на член 54 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.54 от ЗЗД
лицето, което отговаря за вредите, причинени виновно от другиго, има иск против
него за това, което е платил. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е
гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Той отговаря спрямо пострадалия
работник или служител в случай на трудова злополука, на основание наличието на
трудово правоотношение с увредения работник или служител, независимо дали
трудовата злополука е настъпила в резултат на случайно събитие, непреодолима
сила или действие на трето лице. Съгласно константната съдебна практика -
решение № 321/26.04.2** г., по гр. д. № 4161/2008 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение
№ 395 от 10.10.2**2 г. по гр. д. № 1538/2**1 г. на ВКС, ГК, IV ГО, когато
вредите от трудовата злополука са причинени от чуждо виновно поведение от лице,
което няма качеството на работник или служител при същия работодател и съответно
чл. 202 от КТ не може да намери приложение, след заплащане на обезщетението по
чл.200 от КТ работодателят разполага с регресно материално субективно право и
иска по чл.54 от ЗЗД. Целта е отговорността за вредите да бъде понесена от
този, който ги е причинил.
По делото безспорно е установено, че
прекият причинител на увреждането е Н.М.Н., който няма качеството на *** при
ответното дружество. Във връзка с извършеноето същият е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал.2, т.2 във вр. с ал.1, т.12,
пр.първо във вр. с чл. 129, ал.1 от НП по ДП
№129/2**8г. по описа на Първо РУ-МВР Д. (видно от писмо от ОП – Д. от
30.11.2**8г.) Доколкото са налице основания за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на работодателя, следва да се приеме за основателен предявеният в
условията на евентуалност обратен иск за сумата от 8000 лв., като сумата се
дължи при условие, че работодателят плати дължимото обезщетение за претърпените
от ищцата имуществени вреди.
Относно разноските по
производството:
По главня иск:
Ищцата претендира разноски в размер
на 730 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Наведеното от третото лице
помагач възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 във вр.с ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
установява, че минималният размер за адвокатско възнаграждение е именно 730
лв., поради което не е налице основание за приложение на чл.78, ал.5 от ГПК. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата има
право на разноски в претендирания размер.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на
ответника ще се присъдят разноски от 320 лева, платена държавна такса по
предявения обратен регресен иск, платими от ответника по обратния иск - Н.М.Н..
На ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, между
ответника и упълномощения адвокат е уговорено възнаграждение по обратния иск в
размер на 250 лв., платимо по банков път. По делото обаче липсва съответен
банков документ, удостоверяващ плащането.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ДРС дължимата държавна такса върху уважения
главен иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 320 лева. В негова тежест следва да
се възложат направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 150 лв.
Така мотивиран, Д. районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл.200, ал.1 от КТ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, „** център – Д.” ЕООД с ЕИК **
със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „П.Х.” №**, представлявано от В.Ц.-Т.,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 8000 лева,
представляваща стойността на причинените неимуществени вреди (претърпените ** и
**) в резултат на настъпила на 29.**.2**8г. трудова злополука в сградата на „**
център – Д.” ЕООД, при която ищцата при изпълнение на трудовите си задължения
като ** ** получила ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба (12.04.2**8г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, „** център – Д.” ЕООД с ЕИК **
със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „П.Х.” №**, представлявано от В.Ц.-Т.,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 730 лева - разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6
от ГПК, „** център – Д.” ЕООД с ЕИК **
със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „П.Х.” №**, представлявано от В.Ц.-Т.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Районен съд - Д., сумата от 470 лева - държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА,
основание чл. 54 във вр. с чл. 200 от КТ,
Н.М.Н. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „** център – Д.” ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр. Д., бул. „П.Х.” №**, представлявано от В.Ц.-Т. сумата от 8000 лева, представляваща
стойността на претърпените от М.Е.Г. с
ЕГН ********** неимуществени вреди (претърпените ** и **) в резултат на
настъпила на 29.**.2**8г. трудова злополука в сградата на „** център – Д.”
ЕООД, при която М.Е.Г. при изпълнение на трудовите си задължения като ** **
получила ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(12.04.2**8г.) до окончателното изплащане на вземането, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ „** център – Д.” ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес
на управление: гр. Д., бул. „П.Х.” №**, представлявано от В.Ц.-Т. заплати тази
сума на М.Е.Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, основание чл. 54 във вр.
с чл. 200 от КТ, Н.М.Н. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „** център – Д.” ЕООД
с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „П.Х.” №**,
представлявано от В.Ц.-Т. сумата от 320
лева – държавна такса по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач - Н.М.Н. с
ЕГН ********** на страната на ответника „** център – Д.” ЕООД с ЕИК **.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :