Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна. ........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
- първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на тридесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД №1430 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №23-0000130 от 13.03.2019г., на Началник ОО „АА” гр.Варна, с
което на „Т.” ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от И. С. И. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1000.00лв. на осн. чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано на осн.
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Т.” ЕООД с БУЛСТАТ
*********, против Наказателно постановление №23-0000130 от 13.03.2019г., на
Началник ОО „АА” гр.Варна, с което на „Т.” ЕООД с БУЛСТАТ *********,
представлявано от И. С. И. с ЕГН **********
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 104 ал.1
от Закона за автомобилните превози.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирано е писменно становище от адв.Д. ***.
Въззиваемата страна изпраща
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на
НП.
Съдът възоснова на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Директор
на Областен отдел „АА“ Варна.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 03.08.2018г., в гр.Варна, ж.к.“Трошево“ бл.56, в офиса на
превозвача „Т.“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността №0373, за обществен превоз
на товари не е организирал работата на
водача И. С. И., назначен на работа в дружеството с трудов договор, при
извършването на обществен превоз на товари на територията на Р България,
попадащ в Регламент /ЕО/ №561/15.03.2006г., видно от представени при проверката
пътен лист и товарителница – № 965067/02.08.2018г. с товарен автомобил „Даф“ от
кат.№3 с рег.№ В 2627 КР с монтиран аналогов тахограф „Киензле“ ТИП 1318,
№3091062, по такъв начин, че водача И., да е в състояние да спазва изискванията
на чл.8 параграф 2, изр.2 във вр.с чл.4 б.“ж“ второ тире от Регламент
№561/2006г. Установено е от
представените тахографски листи на водача от 02.08.2018г., че за 24 часовия
период на управление, започващ в 02.55часа на дата 02.08.2018г., на водача не е
осигурена намалена междудневна почивка от поне девет последователни часа, като
му е била осигурена почивка от 8 часа и 5 минути, като намалението на времето
за почивка е с 55 минути.
По описания начин е прието че е
извършено нарушение на чл.10§2 изр.1 предл.2 от Регламент 561/06, във вр. с
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
За установеното в сградата на ОО
„АА” гр.Варна, бил изготвен АУАН с.А-2018
№258772/22.01.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена така
описаната фактическа обстановка. Нарушението правилно е квалифицирано по
чл.10§2 изр.1 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. С чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Срещу акта не са направени възражения в законния за това срок. При връчването
на акта на управителя на дружеството, същия е отбелязал, че няма възражения.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло, а и
принципно не се оспорва от въззивника, че не е спазено времето за почивка.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени
в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението
по чл.10§2 изр.1 предл.2 от Регманет 561/206г. на ЕО.
Съдът счита, че
административнонаказателното производство, образувано по отношение на
дружеството е проведено законосъобразно.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел,
че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната
квалификация на нарушението.
Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на
дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато
административно нарушение от страна на превозвача „Т.” ЕООД, което е било констатирано по надлежният ред. Същото е
свързано с нарушеното право на почивка на водача на автомобила, извършващ
дейност свързана с обществен превоза на товари. В тази връзка съдът счита, че налагане
на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв.
предвидена в чл.104 ал.1 от ЗАП
за допуснатото нарушение е правилно определена по размер предвиден за
това нарушение от закона и същата е съобразена с обществената опасност на
деянието и нарушителя.
Съдът намира, че доколкото дейността
на дружеството е свързана с превоза на товари, нарушението, свързано с
нарушеното право на почивка на водач на товарен автомобил не може да се
квалифицира като маловажен случай. Безспорно дружеството извършва превоз на
товари по занятие и безспорно следва да организира работата на водачите на
автомобили по такъв начин, че да се спазва предвиденото в Регламент 561/2006г.
на ЕО право и задължение за почивка.
Същото е предвидено с цел запазване живота и здравето на водачите и безопасността
на движението и в този смисъл нарушението не се отличава с по ниска степен на
обществена опасност, а дори напротив. Следва да се отбележи, че в случая
нарушението не е за минута, пет или десет минути, а маналената междудневна
почивка е били с близо час по-кратка –цели 55 минути.
В с.з. не са представени
доказателства, че процесното дружество е положило каквито и дабило усилия или е
извършило каквито и дабило действия за организиране работата на водача И. И.
така, че той да има възможност да спази правилата предвидени в Регламент
561/06.
Съдът не споделя възраженията
направени в жалбата, като намира същите за неоснователни. На първо място съдът
намира, че ясно е определено времето и мястото на извършване на нарушението и
същото е точно описано както в АУАН така и в НП. Правилно е изписано
нарушението допуснато от въззивника и в пълнота е посочен текста от нарушените
правни норми. Както беше отбелязано и по-горе, АУАН и НП отговарят на
изискванията на ЗАНН. Твърдението, че нарушението е отстранено незабавно след
установяването му е голословно. По делото липсват доказателства, че на водача
на автомобила е осигурена компенсираща почивка, липсват доказателства и че е
направена съответната промяна в организацията на работата на дружеството с цел
недопускане занапред на други такива нарушения.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................