РЕШЕНИЕ
№ 3214
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110161714 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявен от А. Ш. срещу „Б. Е.” ЕООД установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, за установяване съществуване на вземане за сумата от
400.00 евро – обезщетение за закъснял полет № ....../01.06.2018г. по направление М., В.
– Варна, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
18.05.2021г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че сумата представлява обезщетение за закъснял над три часа от
планираното разписание полет ......../01.06.2018г. по направление Москва, Внуково–
Варна, който бил изпълнен на следващия ден, за който полет ищецът бил пътник.
Посочва, че е отправил покана за плащане на обезщетението извънсъдебно, но
плащане не е постъпило, въпреки направеното признание на правото на обезщетение.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за вземането с
проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№
27618/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира
разноски.
1
Ответникът оспорва претенцията. Счита същата за недопустима, поради липса на
валидно учредена представителна власт в полза на процесуалния представител на
ищеца. Поддържа евентуално, че искът е неоснователен с твърдение, че не са се
осъществили в правния мир всички предпоставки, от които възниква отговорността на
превозвача на соченото основание и конкретно – наличието на валиден договор и
представяне на пътника на гише за регистрация поне 45 минути преди полета. Оспорва
твърдението да е налице извънсъдебно признание на вземането от ответника. Изразява
съображения, че от исковата молба не става ясно кой е носител на твърдяното вземане
– пътника или „К.“ ЛТД, като в случай, че носител е дружеството, то ищцата не е
активно материално - правно легитимирана по иска. Евентуално навежда възражение
за погасяване на вземането с предвидената по чл.135 от Закона за гражданската
въздухоплаване (ЗГВ) кратка двугодишна давност. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на договор за превоз между него и превозвача „Б.
Е.“ ЕООД, закъсняло с повече от три часа от планираното разписание изпълнение на
полет LB220 от 01.06.2018г. по дестинация Москва, Внуково–Варна, отправяне на
покана от пътника до превозвача за заплащане на търсеното обезщетение, което да
поставя ответника в забава. В тежест на ответника е било, при установяване на горните
обстоятелства от ищеца, да докаже плащане на търсеното вземане, евентуално да
установи, че носител на вземането е друго лице, ако твърди прехвърлянето му на трети
за спора субект. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с
определението на съда по чл.140 от ГПК, срещу което не са постъпили възражения.
По делото не е спорно и се установява от приложена бордна карта и превод на
документа, че ищецът е бил пътник за процесния полет, както и че се е явил на гише за
регистрация поне 45 минути преди началния му час. Ето защо, съдът приема, че между
страните в процеса е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен
превоз, изпълняван от оператора „Б. Е.“ ЕООД на 01.06.2018г. по направление Москва,
Внуково–Варна. Установи се също от приложено писмо от оператора на летище Варна
– „Ф.“ АД, че полетът е бил изпълнен на следващия ден – 02.06.2018г., като е бил
валидиран като полет ........, т.е. налице е осъществяване на полета, но със закъснение
повече от три астрономически часа от планираното разписание. Всички документи по
делото са представени в заверен препис от ищеца, поради което няма основание да
бъдат изключени като доказателства по делото, каквото искане ответникът е направил.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че
няма сключен валиден договор между А. Ш. и „Б. Е.“ ЕООД за процесния полет, респ.
че този пътник не е оказал съдействие на превозвача и сам е в неизпълнение, тъй като
2
не се е явил на гише за регистрация поне 45 минути преди планирания начален час на
излитане. Това се опровергава от приложената по делото бордна карта, която се издава
именно при регистрацията на пътника за полета в деня на изпълнението му.
Съгласно задължителното тълкуване на Регламент 261/2004, уреждащ
правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на
такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време
равна или по-голяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от
въздушния оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и
съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета –
така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС. В настоящия случай,
при установяване наличието на кумулативно изискуемите от закона предпоставки –
закъснял полет, валиден договор за въздушен превоз между страните по спора за този
полет и явяване на пътника за регистрация поне 45 минути преди полета, то в полза на
ищеца е възникнало вземане за обезщетение по чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004г., което с оглед разстоянието между началната и крайна точка на превоза
възлиза на търсените с исковата молба 400.00 евро. За плащане на същото ответникът е
изпаднал в забава след депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, което има правната
природа на покана за плащане.
Недоказано остана възражението на ответника, че ищецът не е материално
правно легитимиран да предявява иска, тъй като не е носител на вземането за
обезщетение, поради прехвърлянето му на друго лице – „К.“ ЛТД. Видно е от
приложените документи, че това дружество е било упълномощено да защитава
интересите на пътника, вкл. като кореспондира с превозвача във връзка с възникналото
право на обезщетение, както и да упълномощава адвокати за водене на съдебен процес,
но няма данни, нито се представят доказателства пътникът да е прехвърлил вземането
си на пълномощника.
Неоснователни са също доводите на ответника, че съдът не следва да коментира
приложената електронна кореспонденция, тъй като същата е водена от името на
ответника от неоправомощени за това лица и отделно от това кореспонденцията е със
забрана за копиране и разпространение, т.е. конфиденциална е. Уместно е да се посочи,
че пред съд прилагането на такава кореспонденция е допустим способ за събиране
надоказателства и дори необходим за нуждите на процеса, ако с тази кореспонденция
се установяват относими факти. В настоящия случай обаче, съдът не се позовава на
нея, тъй като същата е представена за доказване твърдението на ищеца, че ответникът
е признал правото на ищцата на обезщетение от закъснялото изпълнение на процесния
полет, което обаче не се установява от писмата. От тях става ясно, че пред ответника са
били заявени претенции за няколко пътници за различни полети, между които и за А.
Ш., за която, наред с други лица, е поискана от оператора допълнителна информация
3
от представляващия ги адвокат относно дата на договора, полет, за който е закупила
билет и други обстоятелства, въз основа на които да се прецени от превозвача
наличието на основания за търсеното обезщетение. Няма доказателства, че исканата
информация е била предоставена, още по-малко изявление на ответника, че признава
правото на ищцата на такова обезщетение, при това мълчаливо, какъвто довод се
поддържа от ищцовата страна. Признанието на едно право/вземане следва да е ясно и
недвусмислено, а не скрито и мълчаливо, поради което доводите, развити в тази
насока, не намират опора в представените писма. Претенцията се приема от съда за
основателна не по аргументи от кореспонденцията, а поради установеност на фактите,
пораждащи правото, стоящи вън от така приложената кореспонденция.
При така обоснованите изводи, съдът следва да разгледа своевременно
наведеното от ответника възражение за погасяване на вземането за обезщетение по
давност, основано на кратката двугодишна давност, уредена в чл.135 от ЗГВ.
Съгласно тази разпоредба (в относимата й за спора редакция преди изменението
с ДВ бр.16/23.02.2021г.) правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации,
давност“ обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези
при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по
Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл.137 от същия закон,
според който сроковете по чл.135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното
производство. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за
последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година,
поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда. Ал.2
и ал.3 на чл.135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в
относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по
чл.7, § 1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл.135
от ЗГВ – в тази връзка Решение № 266070 от 11.10.2021г. на СГС по в.гр.д. №
7764/2020г., както и Решение № 263463 от 28.05.2021г. на СГС по в.гр.д. №
10832/2019г.
По изложените съображения, по спора следва да намерят приложение общите
правила на ЗЗД. Доколкото предмет на делото е вземане за обезщетение, то за него
важи кратката тригодишна давност по чл.111, б. „б“ от ЗЗД. Давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл.114, ал.1 ЗЗД), в случая - от деня на
4
изпълнение на закъснелия полет - 02.06.2018г., поради което вземането се погасява на
02.06.2021г. Заявлението по чл.410 ГПК, с което се прекъсва давността при
положително решение по установителния иск (аргументи за което са чл.422, ал.1 ГПК и
мотивите на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) е депозирано преди изтичане на този
срок - на 18.05.2021г., т.е. вземането не е погасено по давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца обезщетение
по чл.7, т.1, б. „б“ от Регламента в размер на 400.00 евро, поради което искът следва да
бъде уважен в цялост, като сумата се присъди ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
За пълнота следва да се отбележи, че исковата претенция е била заявена от
надлежно упълномощен адвокат, предвид представените по делото пълномощни, по
силата на които пътникът е оправомощил „К.“ ЛТД да го представлява във връзка с
претенцията му към авиопревозвача, вкл. с правото да упълномощава адвокати за
водене на съдебен процес, а от своя страна „К.“ ЛТД е упълномощил именно адв.В. да
води такъв процес.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от
него разходи по водене на делото са в размер на 350.00 лева, от които 325.00 лева по
ч.гр.д.№ 27618/2021г. на СРС, 55 състав, и 25.00 лева – в настоящото производство.
Съдът намира, че заплатения от ищеца разход, представляващ адвокатски хонорар в
заповедното дело, не се явява прекомерен с оглед цената на иска и минималните
прагове по НМРАВ за защита по граждански дела, поради което не намалява същия по
възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Предвид обстоятелството, че заповедта
за изпълнение е издадена за вземания за главница и за лихва, а в настоящото
производство е предявен иск по чл.422 ГПК само за вземането за главница, то
заповедният съд следва да обезсили заповедта в частта за сумата от 211.25 лева – лихва
за забава върху главницата от 400.00 евро за периода 02.09.2018г. – 30.04.2021г., а като
последица от това разходите на ищеца за заповедното дело следва да се редуцират,
като от търсените 325.00 лева се присъдят в тежест на ответника 275.59 лева. Към
сумата следва да се прибавят разходите за държавна такса в исковото дело, което прави
общ размер на разноските от 300.59 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент
5
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК ........., дължи на А. Ш., родена на
**********г., (чрез адв.К.В.), сумата 400.00 евро - обезщетение за закъснял над три
часа полет № ........ от 01.06.2018г. по направление Москва, Внуково– Варна, ведно със
законната лихва от 18.05.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 27618/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Б. Е.“ ЕООД, да заплати на А. Ш.,
(чрез адв.К.В.), сумата 300.59 лева – разноски по делото, от които 275.59 лева по
ч.гр.д.№ 27618/2021г. на СРС, 55 състав, и 25.00 лева – в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6