Решение по дело №3916/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
от 19.07.2022 г. към Решение от 18.07.2022 г., постановено
по AНД № 3916/2022 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 57152 от 13.07.2022 г. по описа на РС-
Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно
производство № 358/2022 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР, град Пловдив,
водено срещу обвиняемата Н.А.Т., ЕГН: ********** за това, че: на
16.06.2022 г., в гр. Пловдив, обл. Пловдивска, по хулигански подбуди, е
причинила на Р.П.Т., ЕГН: **********, от ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана на главата, което причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното
предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване
на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като предлага на обвиняемата да бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемата Н.Т., се явява в проведеното съдебно заседание, признава
обвинението и изразява съжаление за извършеното.
От страна на нейния защитник – адв. Х., също не оспорва обвинителната
теза и моли спрямо подзащитната му да бъде постановено решение, с което
същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемата, Н.А.Т. е родена на *** г., ***, б.г., със средно
образование, неосъждана, неомъжена, безработна, живуща в ***, ЕГН:
**********.
Пострадалата свид. Р.П.Т. живеела в ***. Същата била ***. На
16.06.2022 г., около 10:30 часа, тя решила да се разходи в близост до дома си.
Тогава тя отишла до една от пейките, които се намирали срещу ***. Седнала
там и се обадила на една от своите *** – Р.К., за да слезе при нея и да се
видят. Докато чакала до нея се приближила обв. Н.Т., която водела на каишки
две кучета със себе си. Обв. Т. седнала до пострадалата, която се притеснила,
защото се страхувала от кучета. Наред с това кучетата били малко по-едри и
без намордници, а обв. Н.Т. била по-слабичка, като по тази причина свид. Т.
си помислила, че ако се случи нещо кучетата нямало да могат да бъдат
ефективно контролирани. Ето защо пострадалата поискала от обв. Н.Т. да
махне кучетата, защото я било страх, а отделно от това и чакала своя
1

приятелка, с която имали уговорка да се срещнат там. В това време обв. Н.Т.
направила жест към ушите си, в които имала слушалки, че не чувала. Тогава
свид. Т. решила тя да се премести, като отишла на пейката, която била пред
нейния вход. В това време обв. Н.Т. пресякла улицата и завързала поводите на
кучетата за един метален стълб и се върнала обратно, като седнала на една
пейка с пострадалата. Между обвиняемата и пострадалата възникнал спор, в
хода на който обв. Н.Т. се ядосала, навела се към земята, взела камък и
ударила пострадалата Т. от лявата страна на главата, в областта на
слепоочието, малко над лявото ухо. Последната изпитала силна болка на
мястото на удара и политнала назад, като се подпряла на пейката. От главата
й потекла кръв, която започнала да се стича по врата към тениската, с която
била облечена. Свид. Т. се развикала и поставила бастуна си пред себе си, за
да се защити. В това време свид. С.К. възприел случилото се и се развикал на
обв. Н.Т., за да я спре. Когато отишъл при тях свид. Т. плачела, а обв. Н.Т. се
оправдала, че първо тя била ударена от пострадалата с бастуна. Пострадалата
поискала да се прибере в дома си, а обв. Н.Т. притеснено обикаляла наоколо.
Свид. К. казал, да не ходи никъде, защото щял да се обади в полицията. В
изпълнение на това си намерение той подал сигнал на телефон 112. В това
време обв. Н.Т. отишла и отвързала кучетата си и се прибрала в дома си,
намиращ се наблизо – на ***. Същевременно при пострадалата отишла *** –
свид. Л.Г., която помогнала да се качи в анансьора и да се прибере. Свид. Т.
била цялата в кръв и свид. Г. сложила кърпа на главата , за да спре
кръвотечението. След това пострадалата се обадила на свид. И.М., който
отишъл при нея, а след като възприел в какво състояние се намирала тя, той
се обадил на Бърза помощ. В резултат на това свид. Т. била транспортирана
до спешния кабинет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където била
прегледана, а раната ѝ била почистена и превързана.
Междувременно на мястото на инцидента пристигнали *** на ***. Това
бил свид. А.Б. и *** му Т.М.. Същите провели разговор с пострадалата Т.,
която им разказала за случилото се, а след това била отведена за медицински
преглед. Свид. К. също им разказал какво бил възприел лично и им описал
външния вид, телосложението и дрехите на обв. Н.Т., а също така и кучетата,
които последната разхождала. Тогава свид. Б. се свързал по телефона с *** си
– свид. Д.М., който *** в същия жилищен район. Той веднага се сетил за
обвиняемата, чиито имена не знаел, но знаел къде живеела – на ***, защото
често я бил виждал да разхожда кучета в района и знаел, че и преди тя била
влизала по този повод в конфронтация с възрастни хора. Свид. Б. и *** му М.
посетили веднага горния адрес, като при разговор със съседи установили, че
обв. Н.Т. живеела на втория етаж, в шести апартамент. По тази причина ***
*** се качили и позвънили там. Отворила им обв. Н.Т., която вече била
сменила дрехите, с които била облечена по време на инцидента. След като
била обяснена причината за посещението, тя отрекла да е участвала в какъвто
и да било инцидент. На въпрос какво е правила по-рано, по времето, когато е
било извършено деянието, тя обяснила, че била навън, за да разходи кучетата
2

си. Тогава *** *** я помолили да им ги покаже, за да видят дали те
отговаряли на описанието, което им било дадено от свид. К. и след като се
убедили в това, те отново попитали обв. Н.Т. дали е удряла възрастна жена с
камък в главата по-рано същия ден и тя им отговорила, че това било в
резултат на факта, че пострадалата я била ударила с бастуна си. Тогава ***
*** отвели Т. за изясняване на случая в сградата на 03 РУ при ОД на МВР –
Пловдив.
Същевременно в качеството на свидетел бил разпитан С.К., което
инициирано образуването на настоящото наказателно производство. В хода
на същото е била изготвена медицинска експертиза, която определила, че на
пострадалата Т. в резултат на деянието на обв. Н.Т. е била причинена
разкъсно-контузна рана на главата. Това травматично увреждане било
причинено по механизма на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет,
чрез удар с или върху такъв предмет, към момента на инкриминираната дата.
По времето на нанасянето на удара с камък, пострадалата Т. и обв. Н.Т. се
намирали в изправено положение, като били обърнати с лице една към друга,
а обв. Н.Т. нанесла удара, като държала камъка в дясната си ръка, в лявото
слепоочие на пострадалата. Тази травма било възможно да бъде получена от
един удар с камък по главата, но било възможно да е била в резултат на
повече удари, ако същите са попадали на едно и също място. От деянието на
пострадалата Р. Т. било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за срок от около
десетина дни, считано от датата на травмата.
Разпитана в качеството на обвиняема Н.Т., в присъствието на
упълномощен защитник – адв. С. Х. от ***, се е признала за виновна, като е
дала кратки обяснения за случилото се. В тях обв. Н.Т. е посочила, че до
инцидента се е стигнало след като с пострадалата са си разменили няколко
реплики и последната я е ударила с бастуна си. По тази причина тя взела
камък и ударила по главата свид. Т..
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени материали, а именно: признанието на вина от страна на обв.
Н.Т., показанията на разпитаните свидетели, приобщените писмени
доказателствени материали, включващи справка за съдимост,
характеристична справка и др., както и заключението по назначената
медицинска експертиза, от което се установява, че гореописаното телесно
увреждане отговаря на медико-биологичния признак „разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“ и е било причинено по
посочените по-горе начин и време.
Предвид всичко гореизложено с РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив
материалите по досъдебното производство, предавайки обвиняемемата Н.Т.
на съд за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло описана в
3

постановлението на РП фактическа обстановка, тъй като същата се намира в
отношение на пълно съответствие с събраните по делото доказателства –
писмени (Протоколи за разпити на свидетели и обвиняем, Справка АИС
„Български документи за самоличност”, Справка съдимост, Характеристична
справка, Докладни записки и други справки) и гласни такива (показанията на
разпитаните по делото свидетели), които съдът кредитира изцяло като
обективни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен материал.
Същите се подкрепят и от обясненията на обв. Т., която не оспорва описаната
в постановлението РП и възприета от настоящия съдебен състав фактическа
обстановка, като изцяло признава вината си, посочвайки като причина за
нанесения удар с камък провокацията от страна на възрсатната жена и удар с
бастуна й.
Съдът кредитира обясненията на обвиняемата, доколкото е видно, че
същите са подробни, логични и кореспондиращи с останалите крдитирани
доказателства. Вярно е, че обясненията имат двояка природа – едновременно
доказателствени и защитно средство. Въпреки това съдът им дава кредит,
отчитайки това, че обвиняемата е дала обяснения за факти, преко уличаващия
в извършване на конкретното деяние, което е индиция за тяхната
достоверност. Видно е, че същата изцяло признава вината си и изразява
съжаление за стореното, обяснявайки постъпката си с провокацията от страна
на възрастната жена. Последното макар да обяснява постъпката на
обвиняемата, обаче, не извлича нейния противоправен характер.
Съдът кредитира и коментираното по-горе заключение на изготвената
експертиза, като компетентно изготвена от лице, разполагащо с необходимата
професионална компетентност, същото е неоспорено и се оценява като
обективно, пълно, ясно и даващо отговор на поставените въпроси.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
обвиняемата Т., поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва
спор както по фактите, изложени в обстоятелствената част на
постановлението на РП за освобождаване от наказателна отговорност, които
включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и
по правната страна на деянието.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства
обосновават следните правни изводи:
При така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемата
Н.А.Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: на
16.06.2022 г., в гр. Пловдив, обл. Пловдивска, по хулигански подбуди, е
причинила на Р.П.Т., ЕГН: **********, от ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана на главата, което причинило
4

разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК, по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с
чл. 130, ал. 1 НК.
От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по
делото свидетели, а също така и от обясненията на обв. Т., както и от
приложените по делото медицински документи и заключениета на приетата
по делото съдебномедицинска експертиза, се черпят категорични данни както
по отношение на датата и мястото на извършване на инкриминираната
телесна повреда, така и по отношение на механизма на причиняването й, а от
показанията на свид. Т., които съдът кредитира изцяло като неопровергани от
събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установява и
авторството на деянието. Характерът и видът на причинената телесна повреда
се установяват отново от показанията на свид. Т., свид. Т., свид. Г. и свид. К.,
а също така и от наличната по делото медицинска документация и
изготвената по делото СМЕ.
С действията си обвиняемата е нарушила обществения ред и
спокойствие, тъй като на публично място, без свид. Т. да й е дала основателен
повод за това, водена от хулигански подбуди, й е причинила телесна повреда,
изразила се в разкъсно-контузна рана на главата, довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Действията на
обвиняемата са били неприемливи и пресилени и са могли да станали
достояние на неограничен кръг хора, доколкото по делото се установи, че на
мястото на инцидента са присъствали и други лица. С действията си спрямо
свидетелката Т., обв. Т. е изразила открито висока степен на неуважение
както към обществото, така и към личността на свид. Т., посягайки на
телесната неприкосновеност на последната, без да се съобразява с това, че се
намира на публично място, че действията й могат да бъдат възприети от един
широк кръг от хора, и най-вече - без да се съобразява с това, че подобна
саморазправа е несъвместима с установения в държавата правов ред.
Мотивът за нанесената телесна повреда е изцяло хулигански, тъй като
действия, и то в такъв обем, не са били провокирани от пострадалата. В
действителност съдът кредитира обясненията на обвиняемата Т. в частта, в
която твърди, че пострадалата й е посегнала с бастуна си, но дори и тази
проява на пострадалата не е заслужавала подобен отговор, който се явява в
пъти несъразмерно тежък. За да прецени дали телесната повреда е причинена
по хулигански подбуди, съдът взе предвид всички обстоятелства, установени
във връзка с деянието, а не само обективно причиненото нараняване.
Данните, установени по делото за причината (неоправдано нервна реакция,
неотговаряща по интензитет на поводът за нея), мястото на деянието
(публично такова) и механизмът на нанасянето на удара над пострадалата (с
удар с камък в главата на възрастен човек), който от своя страна не е дал
повод на обвиняемата да извърши действия по причиняване на телесната
повреда, установяват допълващия субективната страна на състава елемент. С
5

действията си по гореописания начин обв. Т. е засегнала като обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността. Налице е и грубо нарушаване на
обществения ред, тъй като не е нормално някой да напада другиго без
основателна причина, на обществено място, както е в конкретния случай,
дори и при наличие на личен мотив за това. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно константната съдебна практика не винаги личния мотив
изключва хулигасните подбуди – в този смисъл е Решение № 425/22.12.2015
г., пост. по н.д. № 1169/2015 г., I н.с. ВКС. Ето защо наличието на личен
мотив не може да изключи автоматично хулиганския такъв.
От субективна страна обв. Н.Т. е действала с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, като същата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала
настъпването им. Обвиняемата е съзнавала, че нанасяйки удар с камък в
главата на свид. Т., може да й причини телесно увреждане, но въпреки това
пряко го е целяла и искала, водена от хулигански мотив, съображения за
наличието на който бяха изложени.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че обв. Н.Т.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което я призна за виновна.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемата Н.Т.
не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на
изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност за
извършеното от нея престъпление, като й бъде наложено административно
наказание по реда на чл. 78а НК.
Обвиняемата е пълнолетно лице към датата на налагане на
административното наказание, същата не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК, престъплението е извършено умишлено и за нея НК предвижда наказание
лишаване от свобода до три години, като не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението, което е формално, т.
нар. “на просто извършване”, не са причинени съставомерни имуществени
вреди. Ето защо в слуая са налице всички изискуеми от закона предпоставки
за приложението на чл. 78а НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на
административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства за обвиняемата ниската степен на обществена
опасност на личността й, предвид чистото съдебно минало, липсата на
6

криминална регистрация и обстоятелството, че е съдействала за разкриване на
обективната истина. Не се отчетгоха отегчаващи вината обстоятелства.
Поради това и като отчете степента на обществена опасност на деянието,
настоящият състав счете, че справедливо размерът на наложената глоба да
бъде определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства в
минималния предвиден в закона размер, който е съобразен с обстоятелството,
че понастоящем обвиняемата е безработена. Ето защо съдът определи и
наложи на обвиняемата административно наказание “глоба” в размер на 1000
лева, като именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и
в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в размер на 213 лева, представляващи
възнаграждение за изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
като на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът ги възложи в тежест на
обвиняемата, като я осъди да заплати посочената сумата по сметка на
ОДМВР-Пловдив.

По изложените мотиви Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	1474
Дата:	18 юли 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20225330203916
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 юли 2022 г.

Решение по дело №3916/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите