РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Златоград , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Административно
наказателно дело № 20205420200127 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. С. М., ЕГН **********, с адрес:
**********, против Наказателно постановление № ***/17.01.2020 г.,
издадено от началника на РУ-З. при ОДМВР-С., с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на сумата от 50 лв., за
извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като от една
страна се оспорва посочената в него фактическа обстановка, а от друга се
твърди липса на задължителен реквизит, а именно – пълно и точно описание
на нарушението, което според жалбоподателя е засегнало правото му на
защита.При тези твърдения моли за отмяна на атакуваното НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява
лично и поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител .
Районна прокуратура – С., ТО-З., редовно призована, не изпраща
представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2020 г. свидетелите Д. П. К. – мл. автоконтрольор при РУ-З. и
Й. Д. Б. – мл. полицейски инспектор при РУ-З., изпълнявали служебните си
задължения на територията на община З. Около 16,00 часа, по време на обход
с патрулния автомобил, свидетелите се намирали на ул. „Е." в гр. З., когато
при разминаване с насрещно движещия се лек автомобил марка „Т.“, модел
„Р.“ с рег. № *** забелязали, че водачът използва мобилен телефон по време
на управление на посоченото МПС, като държи същия с ръка до ухото си.
Полицейските служители незабавно включили светлинната сигнализация на
патрулния автомобил и направили обратен завой. Непосредствено след като
обърнали посоката си на движения, свидетелите забелязали, че автомобилът
вече е паркирал, а водачът продължава да разговаря по мобилния си телефон.
След като приключил разговора, полицейските служители пристъпили към
извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че водач на
процесното МПС е жалбоподателят Х. С. М., който възразил, че не е
използвал телефона си по време на управлението.
При горните обстоятелства на същата дата, в присъствието на
нарушителя и на свидетеля Й. Б., св. мл. автоконтрольор Д. К. съставил
АУАН серия **, № **** от 08.01.2020 г., за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който, записал, че се е запознал и има
възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
Въз основа на АУАН серия GA, № *** от 08.01.2020 г. е издадено
атакуваното Наказателно постановление № ****/17.01.2020 г., с което на
основание чл. 53 и по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на сумата от 50 лв., за извършено нарушение по
чл. 104а ЗДвП. Видно от приложената към него разписка, НП е връчено на
жалбоподателя на 19.11.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели - Д. П. К. – мл. автоконтрольор
при РУ-З. и Й. Д. Б. – мл. полицейски инспектор при РУ-З., както и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства: копие от НП № *****/17.01.2020 г.; копие от Заповед,
рег. № ****/14.05.2018 г. на Министър МВР; копие от АУАН, серия GA, №
****/08.01.2020 г.; Справка за нарушител/водач по отношение на
жалбоподателя Х. С. М..
Показанията на св. К. и св. Б., са последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Полицейските служители са имали възможност лично и
непосредствено да възприемат поведението на жалбоподателя като при
2
разминаване между патрулния автомобил и насрещно движещия сe лек
автомобил, управляван от жалбоподателя (изключително малка дистанция),
същите са видели, че водачът използва мобилния си телефон, който държи в
ръка, долепен до ухото си. Възраженията на жалбоподателя, че не е използвал
мобилния си телефон по време на управление на автомобила, съдът приема
като изцяло защитна позиция, която се опровергава от събрания по делото
доказателствен материал и по-конкретно от показанията на полицейските
служители – изцяло незаинтересовани от изхода на делото, които съдът
постави в основата на своите фактически констатации. Установяват се датата,
времето и мястото на извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
19.11.2020 г., а жалбата е подадена по поща на 25.11.2020 г.), и е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в
техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а
видно от приложената по делото Заповед № рег. № ***/14.05.2018 г. на
министъра на МВР, наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на РУ към ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него. Релевантните за
обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и
3
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание. АУАН отговаря на предвидените в чл. 42 ЗАНН
изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с
посочване времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с
които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби. Императивно
установените реквизити, които наказателното постановление задължително
следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушило правото му на защита,
изразяващо се в непосочване на релевантните за
административнонаказателното обвинение факти. Пълно и точно са посочени
фактите и обстоятелствата, изброени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно
- описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. В случая съдът намира, че съдържанието на атакуваното НП
отговаря изцяло на законоустановените изисквания.
С оглед изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно,
доколкото преценката на административнонаказващия орган, че
жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 104а ЗДвП е правилна.
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и
място, жалбоподателят Х. С. М., по време на управление на лек автомобил
марка „Т.“, модел „Р.“ с рег. № *** е използвал мобилен телефон, който е
държал с ръка до ухото си, т.е. без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения“ и за
съставомерността му е достатъчно поставяне в опасност на охранените
обществени отношения по безопасност на движението, като не са необходими
настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като
жалбоподателят е извършил описаното нарушение при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал забраненият характер на поведението си, но
въпреки това не е съобразил действията си по време на управление на МПС
със законовите изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП, размерът на
санкцията за установеното нарушение е фиксиран – глоба в размер на 50 лв.,
поради което административнонаказващият орган и съдът не разполагат с
4
възможност за индивидуализация на съответно предвиденото наказание.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като "маловажен случай" по смисъла на 28
ЗАНН, доколкото извършеното разкрива типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид. Видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, с последните две влезли в сила наказателни постановления
жалбоподателят е санкциониран за извършени идентични нарушения по чл.
104а ЗДвП, което очевидно не е постигнало поставените в закона цели на
индивидуалната превенция да предупреди и превъзпита наказаното лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.1 Районен
съд- З.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****/17.01.2020 г.,
издадено от началника на РУ-З. при ОДМВР-С., с което на Х. С. М., ЕГН
**********, с адрес: **********, на основание чл. 53 ЗАНН и по чл. 183, ал.
4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
сумата от 50 лв., за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________
5