Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Велико Търново, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП Илиан Благоев разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10322/2020
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на *** Н.Ш.
***, като пълномощник на „Креди йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, ул. ***срещу Решение № 260161/22.10.2020 г.,
постановено по НАХД № 954/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2020-033102 от 14.05.2020
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП. Според
касатора обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че не са обсъдени от
районния съд направените оплаквания за противоречие на НП с разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като от същото не ставало ясно какво точно е и на коя
дата е извършено нарушението. Твърдят се нарушения по чл. 52, ал. 4 и чл. 42,
т. 9 от ЗАНН. Оспорва изводите на съда за това, че в процесния договор за заем
няма договорено между страните плащане във вид на неустойка при липса на
обезпечение по договора за заем, като се позовава и на показанията на разпитания
свидетел. Предвид изложеното моли обжалваното решение и потвърденото с него НП
да бъдат отменени. Претендира направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция гр. Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си
представител оспорва депозираната касационна жалба в представено писмено
становище. Счита, че решението на ВТРС е законосъобразно и като такова, следва
да бъде оставено в сила. Претендира
***ско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Предмет на оспорване е Решение № 260161/22.10.2020
г., постановено по НАХД № 954/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 2020-033102 от 14.05.2020 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП. С последното
на „Креди йес“ ООД гр. Хасково за извършено нарушение на чл. 10, ал. 2 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ и на основание чл. 45, ал. 1 от
същия закон, му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
За да постанови съдебния си акт Великотърновският
районен съд е приел за установено, че при извършена проверка на търговеца от
органи на ответника по повод постъпила жалба от потребителката Г.Й. било
установено, че потребителката има сключен Договор с № 726329 от 21.12.2018г., в
офис на търговеца в гр. Велико Търново, като в него били описани следните
параметри: в чл. 3, ал. 1 - размер на отпуснат заем - 3500 лв.; чл. 3, ал. 2,
размер на погасителна вноска - 215,67 лв.; чл. 3, ал. 9 - обезпечение:
"ДА" (посочено в чл. 6); чл. 3, ал. 12 - обща сума за плащане – 5176,12
лв. На 14.11.2019 г., от страна на жалбоподателя били представени Договор за
паричен заем № 726329 от 21.12.2018 г.; Погасителен план към него от 21.12.2018
г.; Договор за поръчителство към него от 21.12.2018 г., подписан от двама
поръчители; Общи условия към договора, подписан и от двамата поръчители; становище
от "Креди Йес" ООД, от което било видно, че потребителката била
направила 8 броя месечни вноски в размер от по 352 лв., които били различни от
обявената в подписания Договор за паричен заем № 726329 от 21.12.2018 г. вноска
от 215,67 лв. На 22.11.2019 г. били представени Стандартен европейски формуляр,
издаден от кредитора срещу подпис па потребителя, който бил попълнен и връчен
на 18.12.2018 г. в който било описано: т. 5 "Указания за размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски" "Вие трябва да
платите следното: 24 на брой вноски, в размер на 215,67 лв. всяка от тях“; а в
т. 6 "Обща сума, която следва да заплатите било посочено - "главница
3500 лв., лихва 1676,08 лв., общо 5176,08 лв." При тази фактическа
обстановка, административнонаказващият орган е обосновал извод, според който дружеството,
на 21.12.2018 г., в погасителния план към Договор за паричен заем от 21.12.2018
г. е изискало и събрало от потребителката плащане във вид на неустойка при
липса на обезпечение по договора за заем, която не е предвидена в сключения
договор за заем. Посочено е също така, че в качеството си на
"кредитор", по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит "Креди Йес" ООД е изискал и събрал от потребителката Г.Й., 8
броя погасителни вноски от 352 лв., към Договор за паричен заем № 726329 от
21.12.2018 г., сключен в офис на търговеца в гр. Велико Търново, които не са
предвидени в сключения договор. Горното е квалифицирано като нарушение на
чл.10, ал. 2 от ЗЗП, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. на основание чл. 45, ал. 1 от същия закон.
От правна страна съдът е приел, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити, а фактите свързани с извършването на деянието и
квалифицирането на същото, като конкретен състав на административно нарушение
са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях не са налице
празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите факти и
тяхната правна квалификация. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя в
тази насока, като е изложил мотиви, че вмененото нарушение е индивидуализирано
в изискуемата от закона степен, с посочване на обстоятелствата съдържащи
обективните признаци на осъществения състав на нарушение, което позволява да се
разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието
на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено, в това число и по
отношение на дата и място на извършване на нарушението. Прието е, че дружеството-жалбоподател
"Креди Йес" ООД има качеството "кредитор" по смисъла на чл.
9, ал. 4 от ЗПП /което не е било спорно по делото/ и за него важи забраната,
посочена в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК да не изисква и да събира
от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони
или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит. Според ВТРС граматическото тълкуване
на цитираната разпоредба води до извод, че несъобразяването с така
формулираното ограничение се реализира по необходимост единствено чрез действие
и следва да се счита за довършено към момента, в който е начислена съответната
сума. Съдът е приел за доказано, че в договор за заем № 726329 от 21.12.2018 г.
няма договорено между страните плащане във вид на неустойка, при липса на
обезпечение по договора за заем. Такава неустойка не била уговорена между тях и
за твърдяното от жалбоподателя недостатъчно обезпечаване на отпуснатия кредит
от страна на кредитополучателката или на посочените от нея поръчители, като
съдът се е позовал на т. 3 и т. 6 от договора, където не се съдържали такива
условия и задължения. Същевременно обаче посочената неустойка в размер на
136,33 лв. месечно била включена в погасителен план към договора и се е
изисквала чрез погасителния план за плащане, респективно е била заплащана от
кредитополучателката, с което дружеството е нарушило разпоредбата на чл.
10, ал. 2 от ЗПК и изисквайки посочената неустойка в размер от 136,33 лв. е
осъществило от обективна страна състава на посоченото нарушение, поради което
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. На
последно място е посочено, че санкционната норма е правилно определена, а
имуществената санкция е наложена в минималния предвиден в закона размер, като
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е
обсъдил възраженията на дружеството, че процесното НП не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в контекста на вмененото нарушение
на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Изложените в тази насока мотиви в съдебното решение са
схематични и формални, поради което не могат да бъдат отнесени към конкретния
казус и се приравняват на липса на такива. Не става ясно в какво, според съда,
се изразява извършеното от касатора нарушение – дали това е подписването на
21.12.2018 г. на погасителния план, приложение към договора за заем, в който
фигурира въпросната неустойка, или приемането на 8 бр. погасителни вноски
съгласно този погасителен план.
На следващо място, районният съд е приел, че
в сключения договор липсва задължение за заплащане на неустойка, като се е
позовал на разпоредбите на чл. 3 и чл. 6 от договора, където липсвало подобно
задължение. Същевременно обаче в чл. 8 от договора изрично е посочено, че „С подписването на настоящия договор заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят
не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от настоящия договор в тридневен срок
от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 371,88 лв. с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2 към настоящия договор за
заем“. В представения погасителен план в отделна колона изрично е даден
размер на неустойката при липса на обезпечение, като сумата на неустойките от
месечните вноски възлиза общо на 3 371,88 лв. Посочените обстоятелства не
са коментирани в обжалваното решение, респ. липсват мотиви относно тяхното
значение за законосъобразността на наказателното постановление, в т.ч. доколко
клаузата на чл. 8 от договора е действителна и дали това би имало значение за
крайния извод по спора. Настоящият състав не може да извърши такава преценка
предвид забраната за фактически установявания на чл. 220 от АПК, тъй като това
би лишило страните от произнасянето на още една инстанция.
По изложените съображения съдът намира, че
касационната жалба е основателна. Описаните съществени нарушения на
процесуалните правила, довели от своя страна до постановяване на съдебния акт в
противоречие с материалния закон, не могат да бъдат отстранени от касационната
инстанция и представляват основание за отмяна на решението и за връщане на
делото на Районен съд – Велико Търново, за ново разглеждане от друг състав на
съда, който да обсъди задълбочено възраженията на дружеството относно
спазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и наличието или липсата на договорно
основание за изискване/събиране на процесната неустойка. В този случай, касационната
инстанция не следва да обсъжда оплакванията по същество, направени в жалбата, а
същите следва да бъдат обект на обсъждане при новото разглеждане на делото от
въззивния съд.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК
настоящият състав на АСВТ не дължи произнасяне по въпроса за разноските, а
същите следва да се присъдят на страните от районния съд съобразно изхода от
спора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260161/22.10.2020
г. на Районен съд гр. Велико Търново по НАХД № 954/2020 г.
ВРЪЩА
делото на друг състав на
Районен съд гр. Велико Търново за ново произнасяне съгласно указанията,
съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.