№ 6133
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110150494 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Е. В. В. срещу „Фератум България“ ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1092753 от 30.11.2021
г., евентуално съединени с установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение
– поръчителство от „Feratum bank“.
Ищецът Е. В. В. твърди, че на 30.11.2021 г. между него, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор, и по реда на ЗПФУР
е сключен договор № 1092753 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който
на В. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 300 лева. Посочва се, че по силата
на договора ищецът следвало да върне на „Фератум България“ ЕООД предоставената в
кредит парична сума в срок от 1 месец. Сочи, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора
изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде обезпечено с
поръчителство от трето за процеса лице – „Фератум Банк“ (Feratum bank), чрез сключване на
договор за гаранция с последното. Изтъква се, че на основание клаузата на чл. 5 от договора
за кредит на В. била начислена като дължима такса в размер от 150 лева за обезпечение с
поръчителство, като възнаграждение за поръчителство. С исковата молба ищецът оспорва
действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че дължимите вноски
по договора за поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в Общите
условия не е посочено, че сключването на договор за поръчителство е задължително условие
за предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът е недействителен поради липсата на
предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяваща се в
неспазване на предвидения шрифт на текста от 12. Поддържа се наличието на противоречие
и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е отразена
единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните компонентни, които са
включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид
при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то
размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат твърдения, че
1
посочените в договора по-ниски стойности на годишния процент на разходите по кредита
представляват невярна информация и нелоялна, заблуждаваща търговска практика съгласно
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Ищецът намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е
недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В
условията на евентуалност В. излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от
договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Feratum bank“. Намира тази клауза за неравноправна по см. на чл. 146, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово
задължение да заплати необосновано високо възнаграждение. Наред с това се посочва, че
клаузата е нищожна поради допуснато противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
относно максималния размер на ГПР по договора, поради заобикаляне на посоченото
законово изискване. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в
условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия. Претендира присъждане на
сторените разноски по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Фератум
България“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. И.Г., оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния
договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от Мултитюд Банк не е
въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за
отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може
да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи
избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за гаранция не е
задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможността на
кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него размер. Изтъква се, че
ищецът сам е посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и след получаване на
преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите, е изпратила потвърдителен
СМС относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия. С
отговора на исковата молба „Фератум България“ ЕООД оспорва с действията си да е въвел в
заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора, възможността за избор на
гарант или относно дължимите суми при всяка от опциите, поради което не е налице
твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като
неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция е и
конкретно, че е насочено към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи, че
целта на предоставянето на обезпечение е да се гарантира финансовия риск за кредитора от
възможността за неизпълнение на задълженията по договора. Намира, че в случая е налице
опит на ищеца да заобиколи закона и изпълнението на задълженията си по кредита и
конкретно заплащането на договорна лихва, което е дължимо възнаграждение за
използвания финансов ресурс. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на въведените с разпоредбата
ограничения, оспорвайки включването на възнаграждението по договора за гаранция да
подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява условие за сключване
на договора за кредит. Сочи се, че ищецът е имал правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от
сключения договор в срок от 14 дни без да дължи обезщетение и неустойки, което право е
предвидено и в клаузата на чл. 9 от процесния договор, като в случая не е упражнил това
свое право, откъдето може да се направи обосновано предположение, че същият е разбрал и
приел клаузата на чл. 5 от договора. С тези доводи „Фератум България“ ЕООД отправя
искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото
разноски.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл.
1 и предл. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за кредит от 30.11.2021 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на
страните, както и наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за
гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на гаранта, респ. начисляване
на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази
договорна клауза.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, в частност
спазване на предвидени в закона шрифт на текста при сключване на договора, на конкретно
и ясно посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за
насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано
високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.
С оглед твърденията на страните и конкретното оспорване, проведено с отговора на
исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключване между
страните на процесния договор за кредит № 1092753/30.11.2021 г., по силата на който на
ищеца е предоставен кредит в размер от 300 лева, както и относно включване в
съдържанието му на процесната оспорена от ищеца клауза на чл. 5 от договора.
По доказателствените искания:
Искането на ищеца за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК да представи описани документи, като относимо към предмета на спора и необходимо
за правилното му изясняване следва да бъде уважено в частта относно предоставяне на
препис от договора за кредит, погасителен план и СЕФ към договора, а в останалата част
следва да бъде оставено без уважение, предвид липсата на твърдения за сключен договор за
поръчителство с трето за процеса лице, респ. изискването на препис от такъв договор от
ответника, за който не се твърди да е страна по същия.
Като неотносимо, предвид общото му формулиране, към предмета на спора, следва да
бъде оставено без уважение искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за
пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените сделки между страните, респ.
относно движението по тях, тъй като касае обща информация, а не процесния договор за
кредит. От друга страна, с оглед уваженото искане по чл. 190 ГПК искането се явява и
ненеобходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с
препис от депозирания писмен отговор.
3
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Фератум България" ЕООД
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото
заверен препис от: договора за кредит № 1092753/30.11.2021 г., погасителния план и
Стандартен европейски формуляр към него, при изготвени такива, като му УКАЗВА, че при
неоснователно непредставяне на същите в указания срок и на основание чл. 190, ал. 2, вр.
чл. 161 ГПК съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за които страната е
създала пречки за събиране на посочените доказателства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение
за пред БНБ с посоченото съдържание.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4