ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1711
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100500461 по описа за 2022 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена
от Г. Г. А. от ***, чрез адв. Христина Късева, против определение № 1352 от 7.03.2022 г. по
гр. д. № 9003 по описа за 2021г. на Бургаския районен съд, с което е върната исковата молба
и е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите
на исковата молба.
Частният жалбоподател излага оплаквания, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че след постановяване на разпореждането от
4.01.2022г. за отстраняване нередовности на исковата молба, съобщението с указанията на
съда до постоянния и настоящ адрес на ищеца е било върнато с отбелязване от връчителя, че
лицето се е изместило от адреса. С второ разпореждане от 14.01.2022 г. е постановено
препис от първото разпореждане да бъде връчено на пълномощника на ищеца. Второто
съобщението било върнато с отбелязване, че пълномощникът е в ***, а негов възрастен
роднина е отказал да получи съобщението. Районният съд приложил по аналогия
разпоредбата на чл.129, ал.2, изр.2 от ГПК и постановил поставяне на обявление до ищеца
на таблото на съда. След изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, съдът приел,
че ищецът е уведомен и е постановил връщането на исковата молба и прекратяването на
производството по делото. Цитирана е съдебна практика- определение №559 от 16.07.2014г.
по ч.гр.д.№ 4222/ 2014г. на ВКС, Четвърто гр. отд. и др., според която ако ищецът е посочил
съдебен адресат или има пълномощник, връчването се извършва на техните адреси, а само
когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез
поставяне на обявление на определеното за това място. При отсъствие на ищеца от
посочения в исковата молба адрес в продължение на повече от месец, съобщението не може
да му бъде връчено чрез залепяне на уведомление, понеже последният способ е приложим за
1
ответника.
На следващо място е изложено оплакване, че отказът да се приеме съобщението се
отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, който е следвало да
извърши проверка на самоличността на лицето, което е отказало да я приеме. В случая
такава проверка не била извършена.
На трето място са изложени оплаквания, че служител на Кметство с. Ахелой е можел
да се свърже с пълномощника, респективно- съпругата му по телефона, въпреки че същите
били извън страната, както станало при последното връчване. Ето защо счита, че не са били
използвани всички възможни начини за уведомяване на ищеца, респективно- пълномощника
му. Позовава се на съдебна практика- Решение по гр.д.№1138/2010г. на ВКС, Четвърто гр.
отд.
Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Препис от жалбата не е връчен на ответната страна на основание чл.129, ал.3, изр.2
ГПК.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването, чрез пълномощник- адвокат
/пълномощно на л.7 от настоящото дело/. Жалбата съдържа изискуемите от закона
реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Исковата молба е подадена пред Бургаския окръжен съд от Г. Т. А. в качеството на
пълномощник на сина му Г. Г. А., против С. П. И. от ***. С нея са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 65000 лв., представляваща уговорена
продажна цена за продадения му от ищеца с нотариален акт №114, н.д.№80 от 13.06.2016г.
на нотариус Иван Кожухаров недвижим имот – идеални части от дворно място, ведно със
самостоятелни обекти- жилище и таванско помещение, находящи се в ***, ведно със
законната лихва от датата на забавата-15.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, а
именно- 19770 лв.
В исковата молба като адрес на ищеца е посочено: постоянен адрес ***. Не е посочен
адрес на пълномощника, нито телефон за връзка с ищеца или неговия пълномощник.
Въз основа на тази искова молба първоначално е било образувано гр.д.№956/2021г.
по описа на БОС. Предвид констатирани нередовности на исковата молба производството
по това дело е било оставено без движение /определение №637 от 2.07.2021г./, а на ищеца са
дадени указания за отстраняването им в двуседмичен срок от получаването им.
Определението е изпратено на адреса на пълномощника- ***, като данните са взети от
пълномощното на л.16 от делото, както и от плика, с който е била изпратена исковата молба
до съда /л.19/.
Пълномощникът е получил това определение лично, ведно от данните, отразени в
разписката на гърба на л.22 от делото на БОС. В дадения му срок е подал молба /л.23/, с
2
която е направил искане за освобождаване от такси и разноски. Определение с нови
указания на БОС, дадени с определение № 808 от 27.07.2021г., е връчено лично на
пълномощника на ищеца на 2.08.2021г. на адреса му в *** /л.29/.
С молба от 27.07.2021г. пълномощникът на ищеца е представил „генерално“
пълномощно и е направил изменение на исковите претенции чрез намаляването им от общия
размер от 84770,83 лв. на общо 20000 лв.
С определение от 11.10.2021г. Бургаският окръжен съд е приел изменението, при
което е констатирал, че исковете не са му родово подсъдни, поради което е прекратил
производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Бургаския районен съд.
Прекратителното определение не е било връчено на пълномощника на ищеца
предвид данните, че последният, заедно със сина си са извън България, по данни на
близките. Изискана е информация от Кметството на с. Ахелой за продължителността на
отсъствието им, като от писмо на л.36 се установява, че двамата /ищецът и пълномощникът
му/ са заминали ва работа в *** през м. септември 2021г. с намерение да останат там за една
година.
Съдът е разпоредил определението за прекратяване на делото да се връчи на адреса
на ищеца, посочен в исковата молба, а освен това е изискал справка за постоянния му и
настоящ адрес. Съдебните книжа са били върнати невръчени с отбелязване от връчителя, че
по данни на съседа П. Д., живущ на №*** от същата улица, адресатът се е изместил.
С разпореждане от 23.11.2021г. окръжният съд е постановил ищецът да бъде
уведомен за прекратителното определение чрез поставяне на обявление на таблото в
сградата на съда. С разпореждане от 2.12.2021г. е констатирано, че определението до ищеца
е връчено на 2.12.2021г. След изтичането на срока за обжалване делото е изпратено на
Бургаския районен съд.
В районния съд делото е образувано под №9003/21г.
С разпореждане от 4.01.2021г. на БРС производството е оставено без движение за
отстраняване нередовностите на исковата молба, а именно да бъдат конкретизирани
размерите на главницата и мораторната лихва, предвид посочения при намаляването на
исковата претенция общ размер от 20000 лв., както и за уточняване на периода, за който се
отнася претенцията за обезщетение за забавено плащане.
Това разпореждане е изпратена на адреса на ищеца, посочен в исковата молба и е
върнато невръчено с отбелязване на връчителя с дата 12.01.2022 г., че по данни на съседа П.
Д., живущ на №*** от същата улица, адресатът се е изместил и е възможно да живее в ***.
С разпореждане от 14.01.2022г., след като е констатирал, че постоянният и настоящ
адрес на ищеца съвпадат районният съд е разпоредил указанията за отстраняване
нередовностите на исковата молба да бъдат връчени на адрес ***.
С писмо на л.8 от делото на БРС с дата 19.01.2021г., съобщението е върнато
невръчено, като е посочено, че Г. Г. А. от м. септември 2021г. живее и работи в ***, а на
посочения адрес живее негов възрастен роднина, който отказва да получи съобщението.
С разпореждане от 21.01.2021г. районният съд е постановил отново препис от
разпореждането да се връчи на адреса на ищеца в ***, като е разпоредил в случай, че
3
адресатът не бъде открит или лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, да се
залепи уведомление.
Поредното съобщение за отстраняване нередовностите на исковата молба е изпратено
на адреса на ищеца, посочен в исковата молба. В разписката към уведомлението /л.12/ е
отразено, че адресатът и близките му не са били открити. По данни са съседа П. Д., живущ
на ***, вероятно живее в ***. Залепено е уведомление по чл.47 ГПК.
С разпореждане от 11.02.2022г., районният съд е приел, че страната вече веднъж е
получила съдебни книжа по делото на адреса в ***, но тъй като е не била уведомена за
задължението си при отсъствие повече от месец от адреса, на който веднъж са получили
съобщението при отсъствие от адреса повече от месец, да посочат новия си адрес, не е
възможно да се приложат последиците на чл.41, ал.2 от ГПК и съобщението да бъде счетено
за редовно връчено. Приел е, че в случая следва да намери приложение чл.129, алр.2, изр.2
от ГПК и съобщението за отстраняване нередовностите следва да се извърши чрез поставяне
на обявление на таблото в сградата на съда. В продължение на една седмица.
Това е сторено на 14.02.2022г. /л.16/.
На 7.03.2022г., след като е констатирал, че обявлението е свалено от таблото на съда
на 22.02.2022г., което обстоятелство е удостоверено от служител на съда върху преписа от
обявлението, същото е приложено по делото. Посочил е, че съобщението е връчено на
ищеца на 23.02.2022г. и тъй като в дадения едноседмичен срок за отстраняване на
нередовностите указанията на съда не са били изпълнени, а ищецът е бил уведомен, за
последиците от бездействието си, поради което е приел, че исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото- прекратено. Разпоредено е прекратителното
определение да бъде връчено на адреса в ***.
Съобщението до ищеца за прекратяването на производството е върнато невръчено, с
отбелязване на връчителя, че лицето Г. Г. А. не е открито на адреса. От съседи връчителят
разбрал, че живее в ***. От телефонен разговор с лицето връчителят разбрал, че А. е
упълномощил адвокат Късева, на която моли да бъдат изпращани съобщенията.
На 16.03.2022г. съдът е постановил да се изиска справка от АК Бургас дали е
регистриран адвокат с името Христина Късева.
На 18.03.2022г. съобщението до ищеца за прекратяването на производството е
връчено в деловодството на БРС на адв. Христина Късева.
При така установените факти въззивната инстанция приема следните правни изводи.
Основателно е оплакването в жалбата, че по отношение на ищеца е неприложимо
прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.129, ал.2, изр.2 ГПК, а именно- уведомяване
чрез поставяне на съобщение в сградата на съда, тъй като в закона е посочено изрично кога
се прилага тази разпоредба- когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда.
По въпроса е формирана трайна съдебна практика, обективирана в Определение №399 по
ч.гр.д.№ 410782016г., на Трето гр. отд. на ВКС, както и цитираните в него актове /по
различен начин е процедирано при постановяване на определение №53 от 23.02.2015г. по
т.д. №288982014г. на Второ търг. отд./.
Ето защо изводът на БРС, че ищецът е бил редовно уведомен за нередовностите на
4
исковата молба чрез поставяне на обявление на таблото на съда, поради което е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото поради неотстраняване на
нередовностите е неправилен.
Въпреки това, въззивната инстанция намира, че като краен резултат обжалваното
определение е правилно. Ищецът е бил уведомен за нередовностите на исковата молба още
към 19.01.2022г., когато връчителят е удостоверил в писмото си до съда, че пълномощникът
на ищеца не живее от м. септември 2021г. на адреса в ***. Това изявление на връчителя не
съставлява връчване при условията на отказ /понеже в него се съдържа и отразяване
допълнено, че там живее негов възрастен роднина, който не желае да получи съобщението/,
поради което и не е необходимо да е отразена самоличността на лицето, отказало да получи
призовката. Връчването в този случай е в хипотезата на чл.41, ал.1, изр.1 ГПК, тъй като на
този адрес пълномощникът двукратно вече е бил получавал лично съдебни книжа, поради
което за него е възникнало задължението при отсъствие повече от един месец от посочения
адрес да посочи нов адрес за призоваване. В този смисъл е и съдебната практика- например
Решение №45 от 9.03.2022г. по гр.д.№4893/21г. на четвърто гр. отд. на ВКС. В случая, както
и в хипотезата на чл.40, ал.2, изр.2 ГПК, не е необходимо страната да е била уведомена
предварително за последиците, ако не посочи съдебен адресат /съобразно цитираните по-
горе определения на ВКС/.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че ищецът следвало да бъде призован по
телефона. Както и по- горе в изложението беше посочено, нито ищецът, нито
пълномощникът му са посочвали по делото телефон за призоваване в изключителни случаи,
а същия е посочен на връчителя едва след прекратяването на делото. Затова съдът не е имал
задължение да го издирва по телефона.
С оглед изложеното, определението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№10063 от 22.03.2022г. по описа на
Бургаския районен съд, подадена от Г. Г. А., чрез адв. Христина Късева, против определение
№ 1352 от 07.03.2021г. по гр. д. № 9003 по описа за 2021г. на Бургаския районен съд, с
което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5