РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 786
гр. Пловдив, 03 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 272 по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Ищцата В.И.Й., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат С.Д.,
иска ответникът Национален осигурителен институт (НОИ) гр. София да бъде осъден
да й заплати сумата от 157,40 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение в хода на задължителното
обжалване по административен ред на Разпореждане № РВ-3-15-00872802/03.02.2021
г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, в
резултат на частичната отмяна по съдебен ред на Решение №
2153-15-92/19.03.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив и на
потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-00872802/03.02.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив (с решение, постановено по адм. д. № 855/2021 г. по описа на
Административен съд Пловдив, влязло в сила на 03.12.2021 г.).
3. Ответникът – Национален осигурителен
институт, чрез процесуалния си представител, счита предявения иск за
неоснователен и недоказан. Конкретните съображения в тази насока се свеждат до
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО, при уважаване на жалбата жалбоподателят
има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за
защита съразмерно на уважаваната част. В случая законодателят е имал предвид
тези разноски по делото, които страните са причинили със своето процесуално
действие или са направени по инициатива на съда, т.е. са пряко свързани със
самото съдебно производство. Разноски във връзка с отменени административни
актове се дължат единствено и само в съдебното производство, при положителен за
жалбоподателя резултат.
Разноските за
адвокатско възнаграждение при обжалване по реда на КСО по административен ред
нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
заплатеното адвокатско възнаграждение е предоставена съответната услуга. Между
плащането на процесната сума като адвокатска защита и отменения административен
акт на орган на ТП на НОИ – Пловдив не е налице пряка и непосредствена връзка.
Според ответника
в КСО ползването на адвокатска защита не е задължителна, а лицето е ангажирало
услугата на адвокат изцяло по своя преценка. Дори и да се приеме, че
заплатеният адвокатски хонорар представлява накърняване на имуществената сфера
на ищеца, а оттам и да бъде изведен като вреда, то тя не е пряка и
непосредствена последица от самия отменен административен акт, тъй като
платеното адвокатско възнаграждение се дължи на свободното договаряне между
адвокат и клиент, но няма причинно-следствена връзка между отменения
административен акт и заплащането на адвокатското възнаграждение.
В този смисъл се
иска отхвърляне на предявеният от ищцата иск за обезщетение за вреди по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, в размер на 157,40 лв., ведно с лихва за забава до
окончателното изплащане на сумата, представляващо съответна част от платено
адвокатско възнаграждение при задължително обжалване по административен ред във
връзка с частично отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Решение №
2153-15-92/19.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-00872802/03.02.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив.
Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на
предявения иск и счита, че същият следва да бъде уважен.
ІІ. За фактите:
5.
От данните по делото се установява,
че С Разпореждане № РВ-3-15-00872802/03.02.2021 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО и във връзка с чл. 54м, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено В.И.Й. да
възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане
за периода от 27.05.2019 г. до 06.11.2020 г. вкл.
6. Посоченото разпореждане е обжалвано от Й. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-92/19.03.2021г. процесното разпореждане е потвърдено.
Пред ръководителя на териториалното поделение ищцата е представляван от
адв. Д.Д.от АК - Пловдив, въз основа на сключен договор за правна защита и
съдействие от 18.02.2021 г. (л. 12 по делото), по Й. е заплатила изцяло и в
брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
7. Недоволна от този резултат Й. обжалва посоченото
решение и потвърденото с него разпореждане пред Административен съд - Пловдив. В
тази връзка е образувано адм. дело № 855/2021 г. по описа на съда, приключило с
постановяване на Решение № 2383/03.12.2021 г. С това съдебно решение съдът е
отменил Решение № 2153-15-92/19.03.2021
г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-15-98/22.02.2021 г. на В.И.Й. и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-00872802
от 03.02.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото
поделение на НОИ, издадено на основание чл. 54м, ал. 2, във връзка с чл. 114,
ал. 2 и ал. 3 КСО за възстановяване на добросъвестно получени суми,
представляващи парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение
за бременност и раждане за периода от 27.05.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл. в
размер на общо 335,93 лева, като жалбата в останалата й част до пълния размер
от 853,71 лева на сумата за възстановяване, е отхвърлена като неоснователна.
Решението на съда е окончателно и влязло в сила на датата на неговото
постановяване – 03.12.2021 г.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и
дейността на Националния осигурителен институт, последният е юридическо лице
със седалище гр. София.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената искова претенция, именно Националният
осигурителен институт.
9. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер -
загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл.
203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния
режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските
закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по
глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде
характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред),
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и
общините по посочения ред.
10. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Решение №
2153-15-92/19.03.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № РВ-3-15-00872802 от 03.02.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, са отменени частично по
съответния ред, а именно с Решение № 2383/03.12.2021 г. по адм. дело № 855/2021
г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на същата дата. При
това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на приходна администрация, изразяващо в
издаването на частично незаконосъобразен административен акт.
11. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства
се установява наличието и на останалите, предвидени в закона, материални
предпоставки.
От представения по делото договор за правна защита и
съдействие се констатира, че имуществото на Й. се е намалило със сумата в
размер на 400 лева, заплатена като адвокатско възнаграждение, от които се
претендират 157,40 лв. Т.е., налице е причинена на ищцата вреда, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за административно обжалване на процесното
разпореждане.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този
закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай,
тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на задължителното
административно обжалване на актове от категорията на процесния. С плащането на
уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която
е в пряка причинна връзка с издадения частично незаконосъобразен акт, тъй като
същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в хода на административното
оспорване на процесното разпореждане. Освен това нито КСО, нито субсидиарно
приложимият АПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на административното
обжалване за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя
в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен.
Следователно, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира сторените
в хода на административното обжалване разноски, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания
противоправен акт, за ищцата са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на процесното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив. В случая Й.,
не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност органите
на НОИ бяха съобразило материалния и процесуалния закон при издавеното на
процесните актове. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът
следва да заплати на ищцата обезщетение за причинените й имуществени вреди в
резултат от частично незаконосъобразния акт.
12. Не се споделя от съда възражението на ответника, че
адвокатската защита не е задължителна, а зависи от волята на ищеца, което
обосновавало неоснователност на исковата му претенция. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че правото на защита на гражданите е едно от основните
конституционни права, което има особено голямо значение в демократичната
правова държава - чл. 56 от Конституцията. То има широко съдържание, но преди
всичко то предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането
на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят
нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или
администрацията. Съществен елемент от общото право на защита представлява
правото на гражданите да защитават правата си с помощта на квалифицирано лице,
какъвто е адвокатът. Правото на гражданите да организират защитата на правата
си с използване помощта на адвокат, придобива особено значение тогава, когато
за гражданина е необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната
практика, правната теория и съдебните и административните процедури. Изложеното
налага да се приеме, че ако бъде възприето тезата на ответника, това би довело
до грубо погазване на едно от основните конституционни права на гражданите на Република
България - правото им на защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията.
13. Във връзка с размера на претендираното обезщетение, е необходимо да се
посочи следното:
В мотивите на Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството.
В тази връзка следва да бъде
съобразено, че в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е уреден аналогичен на настоящия случай.
Според цитираната разпоредба, за изготвяне на искова молба и писмен отговор по
искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално
представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на
касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия
адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но
не по-малко от 300 лв.
В тази връзка следва да се посочи, че
минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
В случая се касае за административноправен спор с
материален интерес в размер на 853,71 лв., за което минималният размер на
адвокатското възнаграждение определено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 300 лв. (колкото е минимума по чл. 9,
ал. 1 от наредбата), като договореният и заплатен от ищцата размер на адвокатското
възнаграждение каза се е в размер на 400 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и
с оглед материалния интерес, в процесния случай уговореният и заплатен от ищцата
размер на адвокатското възнаграждение, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Съразмерно на отменената част на процесното решение и
разпореждане, размерът на претърпяната вреда възлиза на 157,40 лв., колкото е и
претендирания размер на обезщетението.
Тези съображения обосновават крайния извода на съда, че искът
е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
14. Основателна при това положение се явява претенцията на
ищеца за присъждане на законна лихва от 01.02.2022 г. – датата на предявяване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата в размер на 157,40 лв.
IV. За разноските:
15. При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на В.Й., се дължат сторените по производството разноски. Те се
констатират в размер на 510 лв. - заплатените държавна такса в размер на 10 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 500.
Така мотивира, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, да
заплати на В.И.Й., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 157,40 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на съответната
част от заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 18.02.2021 г. в хода на задължителното обжалване по
административен ред на Разпореждане № РВ-3-15-00872802/03.02.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, в
резултат на частичната отмяна по съдебен ред на Решение № 2153-15-92/19.03.2021
г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане
№ РВ-3-15-00872802/03.02.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 01.02.2022
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, да заплати на В.И.Й., с ЕГН **********,***, сумата от 510,00 лева, представляваща направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: