Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 199
Година 2016,19.08. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
Граждански състав
На двадесети април две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:
…….………………………….………
Съдебни
заседатели: …...…………………………………….
Секретар: Ц.А.
Прокурор
Като
разгледа
докладваното от съдията
търговско дело номер
188 по
описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК № ********* чрез пълномощника си
юрисконсулт Елеонора Ризова с посочен адрес за призоваване
гр.Бургас,ул.“Транспортна“,МОЛ Бургас Плаза, “Банка Пиреос България“ АД е
предявил обекктивно и субективно кумулативно
съединени искове срещу Д.А.К., М.Д.К., А.3.К. и Ф.Д.К., всички
с посочени адреси в гр.С., с искане за приемане за установено,че ответниците му дължат солидарно следните суми,за които
в негова полза е била издадена заповед №
2681 от 30.05.2013 год. по ч.гр.д.№ 4241 по описа за 2013 год. на Районен съд
гр.Бургас : 551 424.14 евро, представляваща неизплатена главница по договор за кредит
срещу ипотека № 17211/R/2006r. и анексите към него; 121
718.73 евро,представляваща
възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 и 2 от Договор за
кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г и анексите към него, за периода от
28.09.2010 г. до 10.03.2013г. (включително); 18 228.13 евро представляваща
наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Договор за кредит срещу ипотека
№ 1721/R/2006г. и анексите към него, за периода от 28.10.2010 г. до
28.05.2013г. (включително); 6821.77 евро ,представляваща месечна такса по чл.5, ал.7 от Анекс № 236/AМR/09 от 25.05.2009г.
за периода от 28.08.2011 г. до 10.03.2013г. (включително); 114.00 лева, представляваща
разходи за нотариални такси за връчване на кредитополучателя на
нотариални покани за доброволно изпълнение; законна лихва върху главницата от
29.05.2013 г до изплащане на вземането.Претендира и разноски в заповедното и
настоящото исково производство. Твърди,
че е сключил с ответниците-с първите двама като кредитополучатели,а с
последните двама като солидарни длъжници, договор за кредит
срещу ипотека № 1721/R/2006г,който сочи,че е бил изменен и допълнен
с Анекс № 236/AМR/09, сключен на 25.05.2009г. и Анекс № 2, сключен на 07.04.2010г.Заявява , че съобразно уговореното в чл. 1
от Раздел 1 "Предмет и цел на договора" от Договора за кредит, е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на EUR 500 ООО (петстотин хиляди евро) по нарочна
сметка с титуляр Д.К. , която сума
била усвоена на 07.08.2006г. Сочи,че с подписването на Анекс № 236/AМR/09, сключен на 25.05.2009г., към договор за кредит, страните по делото
са се договорили, че общата сума на просрочените задължения се прибавят към
редовната главница по договора за кредит и
общата сума на главницата в размер на EUR 522 352.57 се счита за изцяло усвоена
(съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Анекса).Твърди, че съгласно уговореното между страните при
отпускането на кредита, за ползвания кредит ответниците-кредитополучатели следвало
да заплащат в полза на ищеца годишна лихва върху главницата, която за първите 6
месеца била 2 процента, а за останалия период на договора
се формирала от тримесечния
ЮРИБОР (EURIВOR), но не по-малко от 2,5% плюс надбавка от 5,9 %. Отделно от това, съгласно чл.5 (3) от Договора за кредит, Банката имала право да променя едностранно лихвения процент
в случаи на увеличение на тримесечния ЮРИБОР с повече от 0,25% в
рамките на един месец или при неизпълнение на условията по договора. Пак според
договора, в случай на забава в плащането на някоя от вноските, по каквато и да
било причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Банката имала право да олихвява просрочените суми с
наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент плюс
надбавка от 4 %.Твърди,че с
подписване между страните на Анекс № 236/AМR/09 е променен чл.5 от
договора,като е налице нова редакция на ал.3 на чл.5,съгласно която при
неизпълнение на определено задължение
договорения лихвен процент се завишава с 1 % пункт.Позовавайки се на
нова редакция на чл.5,ал.4 и на новосъздадена ал.6 на чл.5 ,приети с горния
анекс, заявява ,че е възприета нова методика на изчисление на лихвения
процент по чл.1 при договорена минимална
приемлива за банката стойност на тримесечния СОФИБОР.Сочи,че с Анекс № 2от 30.04.2010г. отново е променен годишния
лихвен процент по кредита ,респ. методиката на определянето му,като според
чл.2,ал.3 банката има право на едностранна промяна ва приложимия към договора
за кредит лихвен процент.Заявява се, че съгласно Анекс № 236/AМR/09 погасяването на кредита щяло се извърши
на вноски, както следва: първите шест месеца от подписването на анекса вноски
от по 339,53EUR, останалите 321
вноски от по 4887.86 EUR,
като последната вноска е изравнителна.Позовава се и на други клаузи от договора
и анексите,касаещи договаряне на такса
за обслужване на кредита.Твърди се също така, че при отпускането му , страните
са се уговорили, крайният срок за
издължаване на кредита да е 360 (триста
и шестдесет) месеца от датата на отпускането му (чл. 6 (3)от договора). Крайния
срок за издължаване на всички задължения по кредита е посочено, че е на
28.08.2036 г. Заявява,че поради поради забавата в плащанията на
кредитополучателите и солидарните длъжници са връчени нотариални покани за
доброволно изпълнение, съдържащи изявление за обявяване на цялата кредитна
експозиция за предсрочно изискуема при неплащане на посочените в поканите суми
в указания срок, която твърди,че е настъпила на 11.03.2013 год. Сочи,че е след
извършените по-горе действия се е снабдил и със заповед за изпълнение по облекчения
ред на заповедното производство, сумите на задълженията ,по която след издаването й ,са предмет
на производството по настоящото дело.Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни
основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,ал., от ЗЗД във вр. с
чл.430,ал.1,предл.2 и ал.2 от ТЗ и чл.121 от ЗЗД.
Ответниците Д.А.К. , М.Д.К. , А.3.К. и Ф.Д.К. всички с посочени адреси в гр.С., са депозирали общ
отговор на исковата молба, извън срока по чл. 367 от ГПК. Оспорват освен допустимостта на една от претенциите и
редовността на исковата молба,и исковете по основание и размер.На първо място
оспорват реалното предоставяне и усвояването от тяхна страна на сумата от 247 000 евро,като част от
записаната в разпоредбата на чл.2 от договора за кредит сума от 500000 евро под
формата на кредит.Признават,че по сметката на кредитополучателите Д. и М. К. е
била преведена за усвояване само сумата от 252800 евро,а остатъка заявяват,че е
бил преведен на трети лицапо договора за кредит,които нямат качеството
–кредитополучатели.От друга страна намират,че в договора за кредит липсва
изрично и ясно изявление на страните,че с подписването му се погасява предходно
задължение и на негово място възниква нов дълг
с размер от 500000 евро,поради което не е налице и новация.На второ
място считат,че към датата на сключване на анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009 год. банката е
получила бел правно основание сума,равняваща се на разликата в стойността на
лихвата преди и след едностранното и увеличение за периода от 17.02.2009 год.
до 25.05.2009 год. Въз основа на твърдения за неяснота на клауза от договора за
кредит и въвеждайки различни начини за
възможно тълкуване на същата клауза при изчисление на уговорена лихва ,формират
извод,че не съществува математическа
формула,съгласно която може да се получи определения от банката размер на лихвата.На следващо място считат , че ищецът е
начислявал неправомерно завишени лихви,като смятат,че това действие личало в периода от 01.11.2008 г. до 25.05.2009 г, след сриването на стойностите на индекса
Юрибор-тогава вместо да намали лихвата с няколко пункта, ответниците заявяват,че тя е продължила да я
задържа над определените с договора и индекса нива.На следващо място посочват,
че ищецът не е извършвал твърдяна капитализация в чл.1,ал.3 от анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009 год. и в чл.1,ал.1,2,и 3
от анекс № 2 от 3.04.2010 год. към договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/ 2006 ,като развивайки съображения правят
извод,че по силата на сключените допълнителни анекси, банката всъщност е
осъществила анатоцизъм в юридическия смисъл на тези
понятия,а не капитализация. Твърдят още, че разпоредбите на чл.1, ал.3
от Анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009г. и чл.,1, ал. 1, 2 и 3 от Анекс № 2 от
30.04.2010г. към договор за кредит срещу ипотека № 17211/R/2006 са нищожни на
осн. чл.26, ал.1 и 4 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД-договаряне
в противоречие на установена забрана за формиране и начисляване на сложна лихва
,като освен това твърдят, и че не са
давали съгласие за капитализиране на
които и да било лихви по договора
за кредит.Намират горните клаузи от анексите за нищожни и поради липса
на съгласие-чл.26,ал.2 от ЗЗД-в тези текстове е посочена обща сума,която ще бъде
„капитализирана“ без да е разделена на части и да е посочено коя част какво
представлява,нито периодите,нито сумите на просрочие.Това считат,че води до
липса на предмет на „капитализация“ ,а това
от своя страна до липса на съгласие за извършване на действие с предмет,който
не може да бъде определен. Сочат,че с оглед на горното е неясно как са
формирани размерите на увеличаващите се спрямо предходните размери на главниците по анексите,след като до момента
на подписването им са извършвани
погашения на различни по вид
вземания по договора за кредит и първия
анекс. Заявяват,че считат разпоредбите
на чл.1, ал.3 от Анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009г. и чл.1, ал.1, 2 и 3
от Анекс № 2 от 30.04.2010г, към
Договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006. са нищожни и поради невъзможен предмет на осн. чл.26,
ал.2, предл. първо от ЗЗД-няма годен обект на
волеизявление на страните каква сума става от лихва на
главница.Ответниците навеждат доводи за
нищожност на основание
чл.143, във вр. с чл.146 от ЗЗП на разпоредбите на чл. 21 от Договор за
кредит срещу ипотека № 1721/R/2006, т. 2 от Анекс № 236/AMR/09 от 25.05.2009г.
относно промяна на чл. 5, ал.7 от Договора, както и чл.5 от анекс № 2 от
30.04.2010г.Считат,че тези клаузи са в тяхна вреда,тъй като действия описани в
тях се извършват едностранно от банката-ищец,без ответниците по какъвто и да е
начин да могат да влияят върху тях.Позовават се и на нищожност на горните
разпоредби от договора и поради противоречие
с Директива 93/13/ЕИО ,която сочат,че е
приета, и е част от българското законодателство. Възразяват и срещу претенциите за присъждане на сумите от 27313,21 лв.
и 114 лв.
позовавайки се на чл.78 от ГПК и
тълкувайки го.Заявяват,че поддържат и изложеното във подадените от тях в
заповедното производство възражения,в които се оспорва твърдяната предсрочна
изискуемост и твърдяното просрочие,сочи се на изменение от страна на банката на
лихвите по кредита без да са налице предпоставките за това,като за времето от
2008 до май 2009 год. когато приложимия по кредита индекс Юрибор е спаднал
драстично,банката е продължила едностранно да увеличава лихвата без
уведомление,с двата анекса са уговорени капитализация и „повторни
услоявания“,които са нищожни поради липса на предмет-посочване на
капитализираните просрочия по пера и размери,и основание-просрочията са се
дължали на неправомерно изменение на лихвата от страна на банката,като те в
действителност не са били налице към датата на всеки от анексите.Не възразяват
по уважаване на доказателствените искания на ищеца,като се противопоставят
единствено на приемането на справката по чл.366 от ГПК като
доказателство по делото,като заявяват и свои доказателствени искания.Представят
доказателства.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба. Посочва, че сключването и на двата анекса и извършеното преструктуриране
на кредита е било направено по искане на
самите ответници, поради невъзможност да обслужват същия, като за да бъде
предоставена възможност на ответниците да го погасяват, ищецът заявява,че е
направил съответните отстъпки. Сочи,че именно поради невъзможността на бъде
обслужван кредитът от страна на ответниците, в т. 2 от Анекс № 236/AMR/09 е било
договорено през първите шест месеца, считано от датата на сключването му,
кредитополучателите да не заплащат главница, а възнаградителната лихва била
нулева ставка. Също така, в чл. 3 от Анекс №
2 банката е направила съответните
отстъпки и се съгласила кредитополучателите да заплащат лихва за ползването на
предоставения им и неиздължен паричен ресурс в намален размер - 0,54 за първите два месеца, считано от датата на
сключването на този анекс, пред който период последните били освободени и от
заплащане на вноски по главницата.Прилага нови
доказателства и прави допълнителни доказателствени искания.
Ответниците са депозирали общ допълнителен отговор на допълнителната
искова молба,като освен ,че изразяват становище по доказателствените искания на
ищеца в допълнителната искова молба , преповтарят изцяло и дословно доводите, вече развити от тях в отговора на исковата
молба.Представят нови доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
За установяване на фактическата
обстановка, по делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, като
са изслушани първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи, които
съдът определя като компетентно, обективно и безпристрастно изготвени.
От така събраните доказателства
става ясно,че на 31.07.2006г. страните по настоящото дело са сключили договор за кредит срещу ипотека № 1721/R/2006г(л.17). В него е посочено, че ищецът „Банка Пиреос
България“ АД има качеството на кредитор, а ответниците Д. и М. К. – качеството
на кредитополучатели. Останалите двама ответници А. и Ф. К. са подписали договора в качеството на солидарни длъжници. В чл. 1 от
договора за кредит е посочено, че банката предоставя на кредитополучателите
кредит в размер на 500хил.евро. Целта на кредита, видно от чл. 2 от договора, е
за рефинансиране на ипотечен кредит на Ф. и А. К. с остатък в размер на
247 200евро, разрешен от Банката и 252 800лв. евро за строителство и
довършителни работи на недвижим имот – вила за гости, находяща се в гр.
Созопол, местността „Боджака“, съгласно предоставено обосновано искане на
кредитополучателите. Съгласно приетата СИЕ, 500 000евро са усвоени на
07.08.2006г. по сметка с IBAN *** с титуляр ответника Д.А.К.. Уговорено
е главницата по кредита в размер на 500 000евро да се олихвява с годишна лихва
за първите шест месеца – 2% (чл.5,ал.1, б.“а“), а за остатъка от периода –
8,4%, която се начислява и изплаща месечно (чл.5, ал.1, б. „б“). Съгласно чл.
5, ал. 2 от договора, дължимата лихва от 8,4% по кредита се състои от сбора от
тримесечния ЮРИБОР (EURBOR), но
не по-малко от 2,5%, плюс надбавка от 5,9%. Следователно лихвата, след първите
шест месеца, не може да бъде по-малка от 8,4 %, но тя може да расте, ако ЮРИБОР
е над 2,5%. Банката има право едностранно да променя лихвения процент в
случаите на увеличение на тримесечния ЮРИБОР с повече от 0,25% в рамките на
един месец спрямо приетия минимум (2,5%), както и при неизпълнение на условията
по договора. Увеличението на лихвения процент е уговорено да съответства на увеличението на
тримесечния ЮРИБОР – чл. 5, ал. 3 от договора. Главницата и лихвата по кредита е прието да се издължават на месечни анюитетни (равни)
вноски съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора (чл. 6, ал. 1).
Срокът за ползване и изплащане на кредита е договорен на 360 месеца (чл.6, ал. 3). В
договора за кредит също така е посочено,
че в случай на забава в плащането на главницата и/или дължими възнаградителни
лихви, по каквато и да е причина, Банката има право да олихвява просрочените
суми с наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент,
плюс надбавка от 4 % (чл. 7, ал. 1). Видно от приетата експертиза , за периода
от 07.08.2006г. (датата на усвояване на кредита) до 06.02.2007г. (изтичане на
първите шест месеца), Банката олихвява главницата с възнаградителна лихва от 2%
на годишна основа, което е в съответствие с уговореното. За периода от
07.02.2007г. до 14.10.2007г. експетът
констатира,че ищецът прилага лихва от 8,4% на годишна основа, за периода от
15.10.2007г. до 16.10.2008г. – 8,9% на годишна основа, а за периода от
17.10.2008г. до 02.12.2008г. е приложена възнаградителна лихва от 9,65%, което отново е в съответствие с уговореното в договора.
За периода обаче от
03.12.2008г. до 25.05.2009г. (сключването на Анекс 1), Банката прилага
възнаградителна лихва по процесния кредит от 9.65% на годишна основа, като през
този период стойностите на тримесечния ЮРИБОР са в диапазона 1,237%-3,743%. Тоест,
сборът на тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 5,9% е в диапазона 7,137%-9,643%,
който е по-малък от прилагания от Банката лихвен процент.
На
25.05.2009г. страните сключват Анекс № 236/AMR/09 (л.21) към договор за жилищен
кредит № 1721/R/2006г., по
силата на който главницата се променя на 522 352,57евро, включваща
начислените лихви, такси и комисионни, както и дължимите лихви, такси и
комисионни по време на промоционалния период. Размерът на кредита включва
редовна и просрочена главница, редовна и просрочена лихва, начислени и
неплатени към датата на подписване на анекса такси и комисионни (чл. 1, ал.
2,3). Върху сумата от 522, 352,57евро е уговорена годишна възнаградителна лихва
в размер на 9,65% (чл. 5, ал. 1). Лихвата е формирана от тримесечния SOFIBOR 4,30% , плюс надбавка от 5.20%,
увеличена с 0.15%. За първите шест месеца е уговорен гратисен период, през
който кредитополучателите да не заплащат главница, а единствено лихви в размер
на 339,53евро на месец. С подписване на анекса, е приет нов погасителен план. Съгласно
приетата по делото СИЕ (л.287) размерът на задължението на кредитополучателите
преди сключването на анекса е 498 309,15 евро, включващи: 487 580,25евро
главница; 608,98евро-просрочена главница; 2 353,57евро-редовна лихва;
7 759,74евро-просрочена лихва; 7,61евро-наказателна лихва. Главницата по
кредита в размер на 522,352,57евро е формирана от следните пера: 487 580,25евро
главница; 608,98евро-просрочена главница; 2 353,57евро-редовна лихва;
7 759,74евро-просрочена лихва; 7,61евро-наказателна лихва и
24 043,42евро – лихва, подлежаща на капитализиране.
На
30.04.2010г. страните сключват допълнителен Анекс 2/30.04.2010г. (л.24) към
договора за кредит, по силата на който ответниците се съгласяват, че към
30.04.2010г. са в просрочие на задълженията си към Банката в размер на
23 755,91евро, включваща просрочена главница, лихви, такси и комисионни
(чл.1, ал. 1). Тази сума е прибавена към редовната главница, като е получена
общо дължима сума на главницата в размер на 552 606,49евро. Последната е
формирана от следните пера, видно от СИЕ: 520 585,66евро редовна главница,
1766,91евро-просрочена главница, 279,09евро-редовна главница, 20 974,74евро-просрочена
главница, 41,08евро-наказателна лихва, 694,09евро-просрочени такси,
8 264,92евро лихва подлежаща на капитализиране. Преди сключването на анекс
2/30.04.2010г., задълженията на кредитополучателите към 29.04.2010г. са в
размер на 544 341,57евро, включващи: 520 585,66евро редовна главница,
1766,91евро-просрочена главница, 279,09евро-редовна главница,
20 974,74евро-просрочена главница, 41,08евро-наказателна лихва,
694,09евро-просрочени такси. Съгласно ал. 3 на чл. 1 от анекс 2, общата сума на
главницата се счита за изцяло усвоена към датата на подписване на анекса.
Уговорен е лихвен процент в размер на 9,65%, равен на базовия лихвен процент на
банката за кредити в евро в размер на 5,75%, плюс надбавка 3,9%. За първите два
месеца след подписване на анекса кредитополучателите трябва да заплащат намален
лихвен процент в размер на 0,54 %. Уговорено е още погасяването на главницата
да започне да се извършва след изтичане на гратисния период от 2 месеца, през
който да не се дължат плащания по главницата, а ще се дължат само лихви, такси
и комисионни.
След
изпадане в просрочие с повече от 90 дни, банката изпраща нотариални покани до
всеки един от ответниците за заплащане на дължимите и изискуеми суми, заедно с
начислената лихва за периода на закъснението, като уведомява изрично
ответниците, че ако до 17:00 часа на последния работен ден от срока, не получи
плащане, банката обявява цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и
незабавно изискуема (л.26-33).
След
безрезултатното изтичане на сроковете по горните покани на 29.05.2013 год.
ищецът е депозирал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка и данни за уведомяване
на ответниците за упражняване на правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно
първоначалната СИЕ (л.283), по процесния договор за кредит към 28.05.2013г.(датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) общият размер на дълга на
ответниците е 698 252,06 евро, от които 551 424, 14евро главница,
121 718,73евро договорна лихва, 18 228,13евро наказателна лихва и
6880,06евро такси и разноски. Общият размер на дължимите суми по договора за
кредит и анексите към него е 564 417,26евро, която се състои от следните
суми: 500 000евро, усвоени на 07.08.2006г. по договора за кредит със сметка
с титуляр Д.К., 10 119,92 евро представляват капитализирани, съгласно първия анекс, неплатени
редовни и наказателни лихви към 25.05.2009г., 24 043,42евро представляват
капитализирани лихви съгласно първия анекс, 21 043,42евро представляват
капитализирани, съгласно втория анекс, неплатени редовни и наказателни лихви и
такси към 30.04.2010г., а 9 264,92евро представляват капитализирани лихви
съгласно втория анекс (т.2 от СИЕ). Общият размер на непогасената главница по
договора за кредит и анексите към него към 29.05.2013г. е 551 424,14евро.Именно
тези суми за включени в извлечението от сметка,приложено като документ за нуждите на заповедното
производство по чл.417 от ГПК.
Заявлението е уважено изцяло
,като на 30.05.2013 год. е била издадена заповед № 2681 по ч.гр.д.№ 4241 по
описа за 2013 год. на Районен съд гр.Бургас,както и изпълнителен лист.Въз
основа на издадения изпълнителен лист е инициирано и изпълнително производство.
Ищецът признава ,че вследствие на осъществено принудително изпълнение върху
имот, собственост на ответниците, оставащият размер от непогасеното вземане на
ищеца към 14.01.2016г. е 277 566,62евро, включващи:
213 627,57евро-главница, 36 672,85евро законна лихва,
27 266,20евро такси и разноски.
При установената по-горе
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Преди да пристъпи към произнасяне
по същество съдът намира,че следва да преразгледа извършените процесуални
действия по приемане на изменение на предявените искове чрез преминаване от
установителни такива към осъдителни,както и евентуалната допустимост на
установителните искове по чл.422 от ГПК във връзка с въведените твърдения и
данни за отмяна на заповедта за незабавно изпълнение.
По законосъобразността на приетото
с протоколно определение от 20.04.2016 год.
изменение на предявените искове чрез преминаване от установителен към
осъдителен иск и чрез намаляване на
сумата на търсената главница ,която
следва да се счита,че се претендира в размер на 213627,57 евро,както и законна
лихва върху тази главница от 29.05.2013 год. до изплащането й:
Така приетото изменение е незаконосъобразно,тъй като не е направено в
законния срок по чл.372 от ГПК,а именно с допълнителната искова молба,а е извършено
извън законния срок-в последното по
делото съдебно заседание.Съгласно задължителната съдебна практика обективирана
в определения № 112 от 19.02.2014 год. по ч.т.д.№ № 3791/2013 год. по описа на
ІІ т.о. на ВКС и определение № 362 от 30.04.2010 год. по ч.т.д.№ 156/2010 год.
на І т.о. на ВКС с нормата на чл.372,ал.2,изр.2 ГПК са изброени изчерпателно
процесуалните действия на ищеца,упражняването на които се преклудира с изтичане
на срока по чл.372,ал.1 от ГПК-за депозиране на допълнителна искова молба и
доколкото производството по търговски спорове не предвижда специални изисквания
досежно изменението на иска,извън срока за предприемането му,който е срокът за
подаване на допълнителна искова молба,то съдът прилага нормата на чл.214 от ГПК
по отношение наличието на останалите предпоставки и останалите условия,извън
този срок,на които изменението на иска следва да отговаря.Изменението на
исковете ,изразяващо се в преминаване от установителен към осъдителен и в
намаляване размера на търсената сума е извършено след преклузивния срок за депозиране на
допълнителна искова молба,поради което и не е следвало да бъде прието от
съда.При това положение с настоящото решение съдът следва да отмени така
постановеното протоколно определение като несъобразено с императивната правна
норма на чл.372 на ГПК и да разпореди връщане на внесената такса,в която връзка
е дал и неправилни указания на ищцовата
страна.Горното определение попада в
хипотезата на чл.253 от ГПК-не слага край на делото,поради което и съдът сам
може да го отмени или измени,а акта за
отмяна не подлежи на обжалване,тъй като не прегражда развитието на делото.
С оглед на изложеното по-горе ще
следва съдът да се произнесе по първоначалните искове с правно основание в
чл.422 от ГПК,т.е. като установителни.
Не са налице основания за приемане,че е отпаднал правния
интерес от първоначално заявените искове по чл.422 от ГПК , поради произнасяне
на въззивен състав на настоящия съд по ч.гр.д.№ 624 по описа за 2014 год. по
заповедта за незабавно изпълнение.Безспорно е,че с определение № 1464 от
28.05.2014 год. състав на Окръжен съд гр.Бургас
е отменил разпореждането за
незабавно изпълнение,инкорпорирано в заповедта за незабавно изпълнение ,оставил
е без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист и е обезсилил издадения изпълнителен лист.Обезсилване на
самата заповед за изпълнение обаче не е постановявано,такова и не се твърди. С постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 152/
15.11.2012г. по т.д. № 1058/2011г. на ВКС, II т.о. и решение №143/13.12.2013
год. по т.д.№ 1132/2012 на ВКС І т.о., е прието, че обезсилването на издаден
изпълнителен лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от
установителния иск за вземането по цл.422 от ГПК , предмет на издадената
заповед. Прието е,че за допустимостта на иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане е необходимо кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: /1/ издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно да не
е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; /2/ възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение в законоустановения преклузивен срок по чл.414, ал.2 ГПК и /3/ искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Посочените предпоставки са еднакви независимо от вида на издадената
заповед за изпълнение - по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК.Посочената от ищеца в молбата му ,депозирана в последното по
делото съдебно заседание, в което е предприето изменение на исковете,
задължителна съдебна практика, е постановена
при различна фактическа обстановка-издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по отношение на вземане за парична сума,когато искът не е бил
подсъден на районен съд, както изисква
разпоредбата на т.1 на чл.410 от ГПК.В настоящия случай се касае до заповед по чл.417 от ГПК,отменена
само в частта за незабавното изпълнение,като последица от което е обезсилен
единствено издадения изпълнителен лист.Заповедта по чл.417 от ГПК с отменено
незабавно изпълнение обаче не се трансформира в заповед по чл.410 от ГПК.Налице е единствено приравняване на последиците на двете инак различни по основания за издаване ,заповеди за
изпълнение.При това положение първоначално предявените искове са допустими и по
тях настоящия съд дължи произнасяне.
Исковете са по същество
основателни. От представените по делото доказателства се установява, че на
31.07.2006г. между страните е бил сключен договор за предоставяне на кредит
срещу ипотека, по силата на който ищецът е отпуснал на ответниците кредит в
размер на 500 000евро, която сума, съгласно СИЕ, е изцяло усвоена от
ответниците. Съгласно чл. 2 от договора за кредит, част от сумата в размер на
247 200евро е била използвана за погасяване на задължението на солидарните
длъжници А.К. и Ф.К. по техен предходен кредит. Следователно единствено сумата
от 252 800 евро е отишла реално в полза на кредитополучателите Д. и М. К.,
но това не се отразява върху задължението им да върнат целия кредит в размер на
500хил.евро., щом обекта на договора за кредит е именно тази по размер сума.Договорът за кредит не е
реален,а консенсуален,поради което част от същественото му съдържание е
постигането на съгласие относно размера на дадената парична сума,а не реалното
й предаване пряко на кредитополучателя
или целите,които предоставената на кредит сума обслужва.
Не е спорно,че ответниците са
изпаднали в просрочие като не са погасявали дължимите от тях, главници,
възнаградителни лихви, такси и комисионни. В резултат на това се е стигнало и
до начисляване наказателни лихви за забава. Със сключване на двата анекса,
страните са преструктурирали кредитната експозиция, като са капитализирали
изтеклите лихви, както и другите дължими такси и комисионни. По този начин
изтеклите лихви, такси и комисионни са били добавени към главницата и по волята на страните е променен вида на задължението-прието е
превръщането на няколко различни по вид,но просрочени задължения да бъдат считани като част от една обща главница. Следва
да се отбележи, че наистина към датата на сключване на процесния договор за
кредит – 31.07.2006г. е действала Наредба № 9 от 19.12.2002г.(отм.2008г) за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за загуби от обезценка, като съгласно
чл. 16, ал. 2 от посочената наредба, е било забранено на банките да
капитализират просрочени лихви. Но към момента на сключване на процесните два
анекса през 2009 и 2010г. е действала Наредба № 9 от 03.04.2008 г. на БНБ(отм.2014г.)
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване
на специфични провизии за кредитен риск, като забраната по чл. 16, ал. 2 от
отменената наредба от 2002г. не е била въведена в наредбата от 2008г. Със сключването
на анексите от 2009 и 2010г., задължението за заплащане на лихви, такси и
комисионни се е погасило за сметка на увеличение на главницата. По силата на
двата анекса, страните са изменили правоотношението по договора за кредит, като
са увеличили дължимата главница със размера на всички дължими възнаградителни и
мораторни лихви, такси и комисионни, които от своя страна са се погасили. Това безспорно се установява и от приетата по
делото СИЕ (л.284). С подписване на посочените по-горе два анекса, ответниците са
признали, че са неизправна страна по договора за кредит, и са се спогодили чрез
взаимни отстъпки да извършат корекция на дълга по отношение на дължимите
главници, възнаградителни лихви, гратисен период. Бил е уговорен шест месечен гратисен
период, през който кредитополучателите не са дължали главница и лихва (чл. 5,
ал. 2 от Анекс1 от 25.05.2009г.) за заплащане на дължимите суми. По подобен
начин страните са постъпили и при сключването на Анекс 2/30.04.2010г.- за
първите два месеца след подписване на анекс е бил уговорен намален лихвен
процент в размер на 0,54 %., като през тези месеци кредитополучателите са били
освободени от заплащането на главница. С извършеното преструктуриране всъщност
се формира едно ново по размер задължение, което е допълнително за
кредитополучателя и по необходимост е свързано с неизпълнение на договореното.
В този смисъл няма начисляване на лихва върху лихвата, тъй като е налице
постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга, който след като е
преструктуриран се дължи от ответниците, а всяко неизпълнение на парично
задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и на обезщетение
в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради тази причина не
може да се приеме, че е налице анатоцизъм, което освен това в случая е без значение, тъй като
анатоцизмът е разрешен между търговци, съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ. Ответниците
са сключили договора за кредит и анексите към него, респективно са поели
задължението да върнат усвоените суми, в качеството им на търговци, тъй като целта
на кредита е бил за финансиране на тяхната търговска дейност по занятие,
съгласно чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ. В
конкретния случай, видно от чл. 2 от договора за ипотека и нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот (л.239), усвоеният кредит е
използван с цел строителство и довършителни работи на вила за гости със
заведение за хранене на партера в местността „Буджака“ гр. Созопол. В приложената молба от ответниците до
банката от 2014г. (л.226-228), последните твърдят, че
стопанисването на заведението е техен основен поминък. Фактът, че ответниците се препитават с туризъм, става
ясно и от подписания и представения по делото друг договор
за кредит с „Банка Пиреос България“ АД (л.245),
временно
удостоверение от Община Созопол за открита процедура по категоризация на туристически обект (л.252), заявление за
категоризиране на заведение за хранене и развлечения (л.253), както и от
свидетелката Маркова – служител на ищеца, която в открито съдебно заседание
посочва, че гратисният период по сключените анекси е бил поискан от ответниците.Качеството
търговци,независимо от липсата на декларативно вписване на това обстоятелство в
търговския регистър, на ответниците се установява и от приложените по делото
договори от 29.01.2013г. (л.187) относно вила за
гости, хотел „Биг Мама Фани“, собственост първоначално на
ответниците, а впоследствие стопанисвани от тях по силата на договор за наем от
05.02.2013г. (л.214).
Горните
изводи, че ответниците са поели задължението по процесния кредит в качеството
им на търговци, водят и до неоснователност на техните възраженията за нищожност
на част от клаузите по договора за кредит,основани на разпоредби на Закона за
защита на потребителите. Ответниците въпреки, че са физически лица, нямат
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Съгласно параграф 13 от ДР на ЗЗП,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В конкретния случай, както се посочи по-горе, усвоеният кредит е използван с
цел строителство и довършителни работи на вила за гости в местността „Буджака“,
със заведение за хранене в партера (л.239), които се стопанисват от ответниците
по занятие. Ответниците не установиха, че придобиването на паричните средства
под формата на кредит е извършено извън рамките на търговската и професионална
им дейност. Поради това и не може да се приложи чл.146
ал.1 от ЗЗП, а оттук
не е нужно да се изследва дали са налице твърдените от ответниците пороци.
В заключение, ответниците не установиха
при условията на пълно и главно доказване, че са заплатили дължимите суми , поради което исковете следва да бъдат
уважени изцяло.Съгласно мотивите по т.9 та ТР 4/2013 год. по тълк.д. № 4/2013
год. на ОСГТК предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на
обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес,послужило и като основание за
заявеното намаляване на исковите претенции по размер.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца всички
разноски, както пред заповедната, така и пред настоящата инстанция. Последните
са в размерите по представения списък с разноски (л.347).
По изложените съображения и на основание чл.253
и чл.79 и чл. 86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА протоколно определение
от 20.04.2016 год. за приемане на направено изменение на предявените искове
чрез преминаване от установителни към осъдителни и чрез намаление на сумата на
търсената главница,която следва да се счита,че се претендира в размер на
213627,57 евро,както и законната лихва върху тази главница,начиная от
29.056.2013 год. до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА за установено,че Д.А.К. ЕГН:**********, М.Д.К. , ЕГН:**********, А.3.К.
, ЕГН:********** и Ф.Д.К. , ЕГН:********** всички с посочен адрес *** дължат солидарно на "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК № ********* следните
суми,за които в нейна полза е била издадена заповед № 2681 от 30.05.2013
год. по ч.гр.д.№ 4241 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Бургас,а именно: 551
424.14 евро,представляваща неизплатена
главница по договор за кредит срещу ипотека №
1721/R/2006r. от 341.07.2006 год. и
анексите към него; 121 718.73 евро,представляваща
възнаградителна лихва за периода от
28.09.2010 г. до 10.03.2013г. (включително); 18 228.13 евро представляваща
наказателна лихва за периода от 28.10.2010 г. до 28.05.2013г.
(включително); 6821.77 евро ,представляваща месечна такса по Анекс № 236/AМR/09 от 25.05.2009г. за периода от
28.08.2011 г. до 10.03.2013г. (включително); 114.00 лева,представляваща разходи за нотариални такси за връчване на
кредитополучателя на нотариални покани за доброволно изпълнение;ведно със законната лихва върху главницата от 551424,14 евро ,начиная от 29.05.2013 г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Д.А.К. с ЕГН:**********, М.Д.К. с ЕГН:**********, А.3.К. с ЕГН:********** и
Ф.Д.К. с ЕГН:********** да заплатят на „Банка Пиреос България” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, бул.Цариградско шосе
№ 115 сумата от
27313,21 лв., направени разноски в заповедното
производство и сумата от 69433,02 лв. разноски за настоящото първоинстанционно
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
СЪДИЯ: