РЕШЕНИЕ
№ 2182
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Г.а
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330201696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3963630 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД
на МВР гр. Пловдив, с което на И. Г. М., ЕГН **********, за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. М., който поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което обжалавният електронен фиш
като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Претендират се
разноски.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба против И. Г. М., ЕГН
********** за това, че на 04.08.2020 г. в 09:38 часа, в общ. Марица, на
републикански път II-64, км. 44 в посока гр. Пловдив към с. Труд, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h и отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача МПС, лек
автомобил „АУДИ А 4“ с рег. № ****, се е движил със скорост от 97 km/h,
1
като е превишил максимално допустимата скорост с 37 km/h и това е било
установено с АТСС TFR1-M № 529.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същия са посочени: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушителят, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното
й заплащане. Други освен тези реквизити не се изискват, а последните са
налице в процесния фиш. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В съответствие с цитираната
разпоредба и доколкото наршението е констатирано в отсъствие на контролен
орган и на нарушител е издаден обжалваният електронен фиш.
Нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство
„TFR 1-M“ № 529, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до
24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст
на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на
тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй като тя е била в употреба към
04.08.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Следва да се има предвид, че за
да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е
преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то
продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ,
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери,
съгласно чл. 31 от заповедта е една година. По делото е наличен Протокол №
2-32-20 за последваща проверка на АТСС от дата 12.06.2020г., с валидност
една година, т.е. до 12.06.2021г. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
2
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за
използване на АТСС.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Обстоятелството, че процесният автомобил е собствен на
жалбоподателя, се доказва от представената по делото справка за собственост
на автомобила, като от данните по делото не се установява последният да се е
възползвал и от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По делото не се спори и че на процесната дата л. а. АУДИ А 4“ с рег. №
**** се е движил именно на път II-64, 44-ти км., посока на движение от гр.
Пловдив към с. Труд. Установява се и че същият е бил заснет на километър
44-ти със скорост от 97 км/ч.
Въпреки гореизложеното съгласно писмо с изх. № 11-00-592/23.06.2022
г. от ОПУ-Пловдив се установява, че на пътната отсечка от път II-64, 44 - ти
км., посока на движение от гр. Пловдив към с. Труд.
няма въведено ограничение на скоростта със знаци В26 за нито една от
посоките на движение. От обективна страна, при липса на знак, поставен по
съответния ред и видим за водача, липсва задължение за водача да спазва
ограничение на скоростта, различно от общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДП.
Вярно е, че Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
представлява официален свидетелстващ документ, който до надлежното му
оборване удостоверява мястото, времето и начина на осъществяване на
контрола на скоростта. Поради изложеното, представеният по делото
протокол и отбелязванията в него, като принципно положение биха могли да
служат за доказване физическото наличие на знака В26 към датата на
заснемане на нарушението. В процесния случай обаче, представеният по
делото протокол не би могъл да изиграе тази роля, доколкото съдържанието
му се явява оборено от събраните по служебна инициатива на съда
доказателства, в частност писмо с изх. № 11-00-592/23.06.2022 г. от ОПУ-
Пловдив. Това е така, тъй като именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено
компетентната институция, която може да предостави надлежна информация
дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно
поставен знак към дадена дата, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари
2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът
на пътя отговаря за организацията на движението, включително и
поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък. В същата тази
3
наредба е посочено, че за организацията на републикански пътища II и III
клас отговаря директорът на съответното областно пътно управление.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него е именно
Директорът на ОПУ-Пловдив, който е посочил, че на процесната дата и място
не е имало въведено ограничение на скоростта с пътни знаци В 26 за скоротст
на движение от 60 км/ч.
Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място на
извършване на нарушението участък от пътя не е било регулирано от пътен
знак, който да определя максимално допустимата скорост, то няма как
деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Налага се извод, че режимът на максимално допустимата скорост за водачите
се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо на
процесното място и време е действало общото такова, предвидено в закона, а
именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС,
като превишението в случая е било с 7 км/ч от страна на жалбоподателя, При
това положение, съдът формира извод, че деянието на М. е несъставомерно,
доколкото минималното превишение на скоростта за извън населено място,
според разпоредбата на чл.182, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наказуемо едва след
превишаване на 10 км/ч., каквото превишение по делото не се установява.
Поради всичко изложено, Съдът счита, че издаденият срещу М.
електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да се
отмени.
Предвид императивната норма на чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
- отмяна на атакувания Електронен фиш и съгласно приложеното
пълномощно и договор за правна защита и съдействие въззиваемата страна -
ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на И. Г. М., ЕГН
********** сумата от 300 лв., представляваща направените от последния
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от спора,
претенция на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3963630 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД
на МВР гр. Пловдив, с което на И. Г. М., ЕГН **********, за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на И. Г. М., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен
съд гр.Пловдив.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5