РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 21 ОКТОМВРИ 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 20 октомври 2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При
секретаря Бояна Костова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д. 2027/19г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.422, вр.чл.415,ал.1 от ГПК.
Производство
по реда на чл.238 ГПК
В исковата молба се твърди, че на 1.04.2019 год., по ч.гр.д.
№ 578/2019 год. на ЛРС срещу ищеца,
като длъжник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение Теленор България ЕАД , която заповед
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, което
е основание за предявяване на настоящата
искова претенция.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът му дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч..гр.д. 578/19г. ЛРС.
Претендира и разноски по делото.
Ответника
призован по месторабота не се явява,не изразява становище по иска, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, след като прецени, че
са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответника
е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, чрез неговия
работодател с ангажимент да я предадат ответника. Същият в срока по чл.131 ГПК,
не е представил
отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането
му в отсъствието на негов представител, указани са
му последиците от неспазването на срока
за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването на
негов представител в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката
по чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените
искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
Ответника
дължи плащане и на направените от ищцата разноски в този процес и по
заповедното производство, тъй като с поведението си е дал основание за него.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл.
239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника *******, гр.
София , ЕИК *******, адрес: гр. *******, чрез пълномощника, адв. З.Й.Ц.,***, че Д.К.Г. с ЕГН ********** дължи на ответника сумата 3305,45 лв. (три
хиляди триста и пет лв., 45 ст.), представляваща неизплатени парични задължения
по фактури №**********/01.07.2017г., №**********/01.08.2017г., №
**********/01.09.2017г., № **********/01.10.201г. и №
**********/01.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.03.2019 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.К.Г. с ЕГН ********** да
заплати на *******, гр. София , ЕИК ******* сумата – 480,94 лв.
(четиристотин и осемдесет лв. и 94 ст.) - разноски по делото, представляваща платена
държавна такса – 66,11 лв. (шестдесет и шест лв. и 11 ст.) и адвокатски хонорар
в размер на 414,83 лв. (четиристотин и четиринадесет лв. и 83 ст.)
ОСЪЖДА Д.К.Г. с ЕГН ********** да
заплати на *******, гр.
София , ЕИК ******* сумата от 527,49 лв. - разноски по исковото производство,
представляваща платена държавна такса – 66,11 лв. и адвокатски хонорар в размер на 461,38 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: