№ 657
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500730 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
частна жалба от „Елпак Трейдинг“ ЕООД със седалище гр. Варна,
представлявано от Управителя Пламен Антонов Калайджиев против
Определение № 261250/16.12.2021г., постановено по гр. дело № 8555/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по
делото поради недопустимост на предявения от „Елпак Трейдинг“ ЕООД
против „Биовет 72“ ЕООД установителен иск за присъждане на законна лихва
в размер на 0, 50 лева, изчислена върху главница от 78 лева, считано от датата
на депозиране на заявление по частно гр. дело № 5997/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за изпълнение – 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на главницата на 22.10.2020г. и е обезсилена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260208/01.10.2020г., постановена по частно гр. дело № 5997/2020г. по описа
на БРС в частта, с която в полза на „Елпак Трейдинг“ ЕООД е присъдена
законна лихва върху главница от 78 лева, считано от датата на депозиране на
заявлението на 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В
жалбата се посочва, че фактът, че в настоящото производство не се
претендира главница по Фактура № ** от 01.06.2018г. не прави иска
недопустим поради идентичността на основанието за възникване на
задължението. Посочва се, че искът по чл. 422 от ГПК е специален и той има
ограничен предмет – само до установяване съществуването на изискуемо
1
вземане по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене. В жалбата се претендира атакуваното определение да бъде
отменено като неправилно и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна по жалбата – „Биовет 72“ ООД със седалище гр.
Созопол въпреки дадената от страна на съда възможност не депозира писмено
становище по частната жалба и не представя доказателства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозираната частна жалба от страна на „Елпак Трейдинг“ ЕООД
със седалище гр. Варна е подадена против съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.
Съобщение за атакуваното определение е връчено на жалбоподателя на
05.03.2021г., а жалбата е постъпила в съда с пощенски плик на дата –
08.03.2021г., заплатена е и дължимата държавна такса и процесуалният
представител на жалбоподателя разполага с валидно учредена представителна
власт да сезира настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че
депозираната частна жалба е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Пред Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Елпак Трейдинг“ ЕООД със
седалище гр. Варна против „Биовет 72“ ООД със седалище гр. Созопол, с
което се претендира да бъде разпоредено ответното дружество да заплати
следните суми:
- сума в размер на 78 лева, представляваща стойността на
извършени услуги от страна на „Елпак Трейдинг“ ЕООД, за които е издадена
Фактура № ** от 01.06.2018г.,
- сума в размер на 18, 46 лева, представляваща лихва за забава
2
върху главницата от деня на датата след падежа, както и
- законна лихва върху главницата от 78 лева от 29.09.2020г. до
изплащане на вземането.
Въз основа на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е
постановил Заповед № 260208 от 0110.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като е разпоредил длъжникът – „Биовет 72“
ООД със седалище гр. Созопол да заплати на кредитора „Елпак Трейдинг“
ЕООД със седалище гр. Варна следните суми: - сума в размер на 78 лева,
представляваща стойността на извършени услуги от страна на „Елпак
Трейдинг“ ЕООД, за които е издадена Фактура № ** от 01.06.2018г., сума в
размер на 18, 46 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
деня на датата след падежа, както и законна лихва върху главницата от 78
лева от 29.09.2020г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 865
лева, представляваща направените по делото разноски в заповедното
производство – заплатена държавна такса в размер на 25 лева и
възнаграждение за адвокат в размер на 840 лева.
Съобщение за издадената Заповед № 260208 от 0110.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчено на
20.10.2020г. на длъжника – „Биовет 72“ ООД със седалище гр. Созопол.
По делото на дата – 09.11.2020г. е депозирано Възражение от
страна на „Биовет 72“ ООД със седалище гр. Созопол, в което се посочва, че
дружеството не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение, както
и посочва, че присъденото възнаграждение за адвокат е прекомерно.
С Разпореждане от 10.11.2020г., постановено по частно гр. дело №
5997/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е указано на заявителя, че в
едномесечен срок от настоящото съобщение може да предяви иск относно
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, като
довнесе дължимата държавна такса за това. С цитираното разпореждане е
постановено, че заявителят следва да представи и доказателства, че е
предявил иск, в противен случай заповедта ще бъде обезсилена.
Съобщение за постановеното Разпореждане от 10.11.2020г. е
3
получено от страна на „Елпак Лизинг“ ЕООД на дата – 30.11.2020г.
На дата – 07.12.2020г. по делото е депозирана Молба-становище
от страна на „Елпак Трейдинг“ ЕООД със седалище гр. Варна, в която се
сочи, че след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника от страна на
„Биовет 72“ ООД е последвало заплащане на част от сумите, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение, като на 22.10.2020г. по банковата
сметка на представляваното дружество е постъпило плащане за сума в размер
на 121, 46 лева, с което е заплатена сумата от 78 лева – главница по Фактура
№ **/01.06.2018г., 18, 46 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата и заплатена държавна такса в размер на 25 лева, като незаплатени
към този момент остават законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането в размер на 0, 50 лева
и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева. С молбата е
отправено искане в полза на „Елпак Трейдинг“ ЕООД да бъде издаден
изпълнителен лист, съгласно който „Биовет 72“ ООД да бъде осъдено да
заплати на дружеството дължимата законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането в размер
на 0, 50 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева.
С Определение № 262885 от 08.12.2020г., постановено по частно
гр. дело № 5997/2020г. по описа на БРС, съдът е оставил без уважение
искането на „Елпак Трейдинг“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист
срещу „Биовет 72“ ООД за дължимата законна лихва, считано от подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на вземането в размер на 0, 50 лева
и за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по настоящото дело.
По делото на дата – 30.12.2020г. е депозирана Молба от страна на
„Елпак Трейдинг“ ЕООД със седалище гр. Варна, в която се посочва, че след
получаване на съобщението, с което дружеството е уведомено, че срещу
издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение, получено на
30.11.2020г. е депозирана искова молба.
По делото е представена Искова молба, от която е видно, че е
предявен иск от „Елпак Трейдинг“ ЕООД със седалище гр. Варна против
4
„Биовет 72“ ООД, с който се претендира да бъде прието за установено, че
ответното дружество дължи на ищцовото дружество сума в размер на 0, 50
лева, изчислена върху главницата от 78 лева по Фактура № ** от 01.06.2018г.,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на главницата на
22.10.2020г. С исковата молба се претендира да бъдат присъдени направените
по делото разноски, както и тези, които са направени в заповедното
производство в размер на 840 лева.
С Определение № 261250 от 16.02.2021г., постановено по гр. дело
№ 8555/2020г. по описа на Районен съд – Бургас производството по делото е
прекратено поради недопустимост на предявения от „Елпак Трейдинг“ ЕООД
против „Биовет 72“ ЕООД установителен иск за присъждане на законна лихва
в размер на 0, 50 лева, изчислена върху главница от 78 лева, считано от датата
на депозиране на заявление по частно гр. дело № 5997/2020г. по описа на БРС
за издаване на Заповед за изпълнение – 30.09.2020г. до окончателното
изплащане на главницата на 22.10.2020г. С цитираното определение е
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №
260208/01.10.2020г. по частно гр. дело № 5997/2020г. по описа на БРС в
частта, в която в полза на „Елпак Трейдинг“ ЕООД е присъдена законна лихва
върху главница от 78 лева, считано от датата на депозиране на заявлението на
30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В своите мотиви съдът е
посочил, че вземането за лихва е акцесорно и зависи от това, дали ще се
уважи иска за основното вземане и в какъв размер и докато съдът не се е
произнесъл за главното задължение той не може да се произнесе и за лихвата.
Съдът приема, че докато е висящо делото за присъждане на основното
вземане, е висящо и производството за присъждане на законната лихва, щом
тя е претендирана със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
присъждането й е последица от уважаване на иска за предявеното вземане,
поради което производството за нея остава висящо до влизане в сила на
решението за основното вземане, а когато няма присъдена главница, няма
база за присъждане на лихва.
На основание чл. 414а, ал. 1 от ГПК длъжник, който е изпълнил
задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да
възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил
5
изцяло или частично задължението си.
В конкретния случай – от представените по делото доказателства
се установява, че длъжникът – „Биовет 72“ ООД със седалище гр. Созопол е
заплатил в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК своето задължение (два дни след
получаване на съобщението за постановената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК) в размер на 121, 46 лева, като
изрично в платежното нареждане е посочено, че са заплатени следните суми –
78 лева главница, 18, 46 лева – лихва и държавна такса в размер на 25 лева.
Длъжникът в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирал възражение, в което е
посочил единствено, че не дължи претендираната сума, но не е посочил
обстоятелството, че е заплатена сумата, за която е издадена заповедта за
изпълнение, както и не са представени доказателства в подкрепа на това
обстоятелство. По делото се установява обстоятелството, че дължимата по
заповедта сума е заплатена от страна на длъжника едва с депозиране на
молбата - становище от страна на заявителя от дата – 07.12.2020г., в която се
сочи, че сумата е заплатена частично - останалата е дължима сума в размер на
0, 50 стотинки, представляваща обезщетение за забавено плащане от датата, в
която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 30.09.2020г. до заплащане на сумата, а именно –
22.10.2020г.
При положение, че длъжникът не е посочил в своето възражение,
че е заплатил частично дължимата сума, съдът не е развил процедурата по чл.
414а и сл. от ГПК, а е дал указание на заявителя да предяви своя иск по реда
на чл. 422 от ГПК. Междувременно - по делото е представено становище от
страна на заявителя с искане да бъде издаден изпълнителен лист за остатъка
от неиздължената претенция в размер на 0, 50 стотинки и договореното
възнаграждение за адвокат в размер на 840 лева. След като съдът е оставил
това искане без уважение с Определение № 262885 от 08.12.2020г.,
постановено по частно гр. дело № 5997/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, заявителят е изпълнил указанията, дадени след депозиране на
възражението за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
След предявяване на иска, първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото с цитираното по-горе Определение № 261250 от
6
16.02.2021г., постановено по гр. дело № 8555/2020г. по описа на Районен съд
– Бургас. В конкретния случай е безспорно, че заявителят твърди, че
задължението по издадената заповед за изпълнение всъщност е изпълнено
частично и за остатъка от вземането предявява своя иск по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК. Настоящата инстанция не споделя изводите на
първоинстанционния съд относно обстоятелството, че докато съдът не се е
произнесъл за главното задължение, той не може да се произнесе и за
лихвата. След образуване на заповедното производство по делото са
представени доказателства за плащане, които съдът на основание чл. 235, ал.
3 от ГПК следва да вземе предвид при разглеждане на спора и постановяване
на своето решение. Касае се за специфична хипотеза, до която заявителят
достига в случай, че вземането, което претендира е само частично изплатено
след получаване на съобщението, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Няма как заявителят да предяви иск
по чл. 422 от ГПК и за платената част от вземането, при положение, че вече е
приел плащането и е направил нарочно изявление в този смисъл – обратното
би довело единствено до деловодни разноски, които впоследствие ще му
бъдат отказани, тъй като вземането в тази му част е изпълнено и не би било
основателно. При положение, че претендираното вземане е погасено частично
в образуваното исково производство, съдът следва да се произнесе по
неизплатения остатък от претендираната сума и разноските в заповедното
производство, като разгледа и направеното възражение за прекомерност на
договореното възнаграждение, направено във възражението. Цитираната
съдебна практика от страна на първоинстанционния съд е неотносима в
конкретния случай, тъй като касае случай, в които се обсъжда висящността на
делото по главния иск и обстоятелството, че вземането за лихва е акцесорно и
зависи от това, дали ще се уважи иска за основното вземане и в какъв размер.
В конкретния случай обаче е налице плащане по основното вземане и съдът
следва да го вземе предвид и да приложи последиците, които произтичат от
това при произнасяне по претенцията за забава на това извършено плащане –
от неговата изискуемост до деня на самото плащане.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че
постановеното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да
се върне на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените
7
действия.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ (по жалбата на „Елпак Трейдинг“ ЕООД) Определение
№ 261250/16.12.2021г., постановено по гр. дело № 8555/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения от „Елпак Трейдинг“ ЕООД против „Биовет
72“ ЕООД установителен иск за присъждане на законна лихва в размер на 0,
50 лева, изчислена върху главница от 78 лева, считано от датата на
депозиране на заявление по частно гр. дело № 5997/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за изпълнение – 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на главницата на 22.10.2020г. и е обезсилена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260208/01.10.2020г., постановена по частно гр. дело № 5997/2020г. по описа
на БРС в частта, с която в полза на „Елпак Трейдинг“ ЕООД е присъдена
законна лихва върху главница от 78 лева, считано от датата на депозиране на
заявлението на 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8