Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1006
гр.Бургас, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 5801 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Д.” ЕООД , ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. **** чрез управителя Д.Г.Д. против наказателно постановление № 363749-F393805 от 11.10.2018г.,
издадено на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно
управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 53 вр. чл. 27 и
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
посочва, че са допуснати процесуални нарушения. Намира, че липсва състав на
административно нарушение, който да е осъществен, оспорва констатациите в АУАН.
Счита, че посочените правни норми нямат връзка помежду си, за първи път с
наказателното постановление се сочи нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Твърди,
че е нарушено правото му на защита и поддържа, че не е ясно за какво е обвинен.
Дори да не е издаден касов бон счита, че следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. Не
било отчетено, че има разминаване в астрономическото време и часовника на
касовия апарат, поради което контролната покупка била отчетена в паметта на
касовия апарат с различен час. Отделно не била извършена покупка, а било
оставено само капаро и покупката била под условие. Наказателното постановление
било издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 34 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За
Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт
Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване
на наказателното постановление.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 13.12.2019
г., а жалбата е депозирана на 19.12.2019 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
10.07.2018г. е съставен АУАН от С.Д.Д. – инспектор по
приходите в НАП на „Д.” ЕООД за това, че при извършена проверка на 20.06.2018г.
в 17,30 часа и съставен протокол сер.
АА0346638/20.06.2018г. се установило, че в търговски обект, магазин H., намиращ се в гр. **** и
стопанисван от „Д.” ЕООД в 17,30 часа при извършена контролна покупка (капаро)
на стойност 100 лева за закупуване на мотор –скутер PIAGIO PLX с цена 750 лева било извършено
плащане от С.Д. в брой, за което не била издадена фискална касова бележка.
Плащането е направено с две банкноти от 50 лева и прието от Д.Д.. В обекта е монтиран въведен в експлоатация, свързан с
дистанционно в НАП и работещ в момента на проверката касов апарат модел DATECS DP-50 KL с индивидуален номер DT513656 и фискална памет 02513656
регистриран с потвърждение в приходната администрация на 27.05.2013г. От фискалното
устройство е отпечатана контролна лента на електронен носител (КЛЕН) с дата
20.06.2018г., на която се съхраняват копия на всички отпечатани касови бележки.
От контролната лента не се установила продажба на стойност 100 лева в 17,30
часа на 20.06.2018г., с което е нарушен чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
При
извършената проверка за платената сума – капаро в размер на 100 лева не е
издаден фискален касов бон, а приходен касов ордер за сумата в размер на 100
лева.
В
разпечатаната контролна лента са отразени копия на отпечатаните касови бележки
като не е отразена покупка в 17,30 часа на 20.06.2018г. в размер на 100 лева.
КЛЕН е отпечатан в 17,45 часа.
Административнонаказващият орган сезиран с
преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 53 вр. чл. 27 и чл. 3, ал. 2
от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена административна санкция в размер на
500 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се – протокол от проверка, разпит на свидетел, КЛЕН, фискални касови
бележки, приходен касов ордер. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Не се
представиха от жалбоподателя доказателства в подкрепа на твърдението му, че
наказателното постановление е антидатирано, не е
ангажирал доказателства да е посещавал офис на НАП, поради което и не може да
се приеме за достоверно твърдението, че е изтекъл срока по чл. 34 ЗАНН за
издаване на наказателно постановление. Не се събраха доказателства в подкрепа
на твърдението, че неотразяването на покупката в паметта на фискалното
устройство е поради разминаване в часа на касовия апарат и астрономическото
време. Следва да се дължи сметка, че съгласно чл. 25, ал. 8 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ (наричана по-долу Наредбата) дружеството жалбоподател е
задължено да поддържа показанията на часовника-календар на фискалното
устройство в съответствие с астрономическото време. Видно, че последната
издадена касова бележка е на стойност 68 лева и е издадена на 20.06.2018г. в
17,43 часа, а КЛЕН е разпечатан след този час – 17,45 часа и не е отразена
извършена покупка в размер на 100 лева. Не може да се направи извод за издадена
бележка за сумата от 100 лева. Неоснователно е възражението, че в наказателното
постановление за първи път е посочена разпоредбата, която е нарушена, видно, че
АУАН и наказателното постановление са посочили, че с извършеното е нарушена
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Не се споделят от този състав и
възраженията, че не е ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя.
Ясно са описани обстоятелствата на констатиране на нарушението и нарушителя
като е посочено датата и мястото на извършване на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено като съдът счита, че
с описанието конкретно се установява за какво се обвинява нарушителя и не е
нарушено правото му на защита.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в
срока по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка по делото остана недоказано възражението
на жалбоподателя да е посещавал офис на НАП и същото да е антидатирано.
Съдът счита, че в случая постановлението
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Не
е спорно, че дружеството жалбоподател е търговец по смисъла на ТЗ и извършва
търговска дейност като е длъжен да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство. Извършена е "контролна
покупка" от органите на НАП и същата е надлежно документирана с протокол
за проверка съгласно пар. 1, т. 6 от Наредбата. Съгласно
чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредбата изрично е предвидено, че независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от ФУ за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая издадения приходен касов
ордер не може да замести задължението на „Д.” ЕООД при извършено в брой плащане
да издаде фискална касова бележка. Първичният счетоводен документ по изрично
предвиждане на закона, не изключва задължението да се документира плащането
чрез фискалното устройство. В случая обаче съдът намира, че приходния касов
ордер не може да се приеме и за първичен счетоводен документ, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 Закона за счетоводството - липсват номер
на документа; дата на издаване; наименование, адрес и единен
идентификационен код от Търговския регистър на издателя и получателя.
Ето
защо съдът счита, че жалбоподателят като не е издал фискален касов бон е нарушил
чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. Неоснователни
са възраженията коя точка на чл. 25, ал. 1 от Наредбата се твърди, че е налице.
Действително чл. 25, ал. 1 има две точки, но първата, която е процесната, и е ясно посочена в АУАН и в НП, обхваща
задължените лица по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, която хипотеза е процесната, а втората касае лицата по чл. 3, ал. 2 от Наредбата
- лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, в която хипотеза не попада процесната.
Обстоятелството,
че се касае за капаро не води до изключване на задължението за издаването на
касов бон, защото задължението е при плащане, а в случай, че не се реализира
покупката или не се одобри веща, лицето, издало касовата бележка, разполага с
възможността да извърши сторно операция (чл. 31 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ). Ясно е посочена в АУАН и в наказателното
постановление нарушената норма чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което не може
да се приеме, че е налице неяснота относно правната квалификация на
нарушението.
Неоснователни
са изложените доводи, че нарушението представлява маловажен случай, поради
което е следвало отговорността му да не бъде ангажирана, съобразно предвиденото
в чл. 28 от ЗАНН. Действително изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа
на ВКС. В случая обаче не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които в
своята съвкупност да обуславят извод, че нарушението е с по-ниска обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид. Съдът счита, че липсата на друго сочено нарушение следва да се
отчете като обстоятелство, което води до определяне на наказанието към неговия
минимум, а не като обстоятелство, че нарушението е маловажно. Същото е със
значителна степен на обществена опасност, води до засягане на фиска и интересите на държавата, поради което не следва да
се третира като маловажно. В случая наказанието е правилно индивидуализирано
като е определено в предвидения от закона в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС
минимум от 500 лева като съдът отчита, че липсват данни за други подобни
нарушения, издаването на документ, който да удостовери предаването на сумата,
изразеното желание за съдействие, поради което споделя извода на АНО за
минимален размер на наложената имуществена санкция.
Ето защо наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В
случая страните не претендират разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 363749-F393805 от 11.10.2018г., издадено на Началник на
Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална
Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на
„Д.” ЕООД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от управителя Д.Г.Д. на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.