Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр. Сливница, 17.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г. Владимирова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 132 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
А. Ш., … гражданин, роден на *** г. в гр.
.., СССР, обжалва наказателно
постановление № 4379а - 70 от 18.09.2017 г. на Началника на ГПУ – Калотина, с
което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ и на основание чл. 48, ал.1,
т.3 ЗЧРБ е наложена глоба в размер на 4 000 лева. В жалбата са изложени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
с искане да бъде отменено.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на
административно нарушение № УРИ - 4379а – 70 от 11.09.2017 г. и издаденото въз основа на
него наказателно постановление № 4379а - 70 от 18.09.2017 г., протокол от 11.09.2017
г., копие от паспорт, заповед № 8121з – 817 / 09.07.2015 г., както и
показанията на свидетелите В. Иванов М. и Л.А.К.), намира следното:
Наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като в производството по установяване на административно
нарушение са допуснати съществени нарушения на ЗАНН. Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени
процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на
делото.
Съгласно чл. 1 ЗАНН, сред целите на този закон е
осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на република България
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Р. България, са част от вътрешното право на страната. Такава
безспорно е Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(наричана по-нататък ЕКПЧ, ратифицирана от Р. България със закон, обнародван ДВ
бр. 66/14.08.1992 г., в сила за България от 07.09.1992 г.), като нормите й имат
непосредствено действие съгласно чл. 5, ал. 2 от Конституцията.
ЕКПЧ в чл. 6 гарантира правото на справедлив съдебен
процес, което включва правото на всяко лице при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона (§1), както и правото на всяко лице, обвинено в криминално
престъпление да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и
причините за обвинението срещу него на разбираем за него език (§3, б.а). В
мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. № 10/2011 г. на
Конституционния съд на Р. България, обнародвано в ДВ бр. 20/09.03.2012 г. се
приема, че чл. 6, § 1 и § 3 ЕКПЧОС са пряко приложими и при провеждане на административнонаказателното производство като при
разглежданото му на наказаното лице се гарантира правото на справедлив процес,
включително правото му да разбере в какво е обвинен и как може да се защити
срещу обвинението, когато не владее езика, на който му е отправено. В случай,
че тези му права не са обезпечени, то е нарушено неговото основно право по
Конвенцията, като порокът следва да се приравни на неизвършване на съответно
действие, респ. до незаконосъобразност на издадения санкционен акт.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение № УРИ - 4379а – 70 от 11.09.2017
г. При съставянето на акта за административно нарушение са допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила. Не са спазени императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и 5 ЗАНН - при констатиране на
административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване,
същият не е бил предявен по надлежния законов ред на нарушителя поради факта,
че същият не е български гражданин, и не владее български език. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по безспорен
начин, че нарушителят владее български език.
В случая е установено, че
жалбоподателят е руски гражданин. В хода на административнонаказателното
производство не са събрани доказателства, че същият владее български език.
Контролните органи е следвало да установят по категоричен начин дали жалбоподателя
владее български език. При така установените факти контролните органи е
следвало да осигурят преводач и тогава да
продължат административнопроизводствените действия.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след
съставянето на акта същият да бъде предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и за подпис. Предявяването на акта се извършва на български
език за лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и
не владеят български, се назначава преводач,
което задължение е в изпълнение на основните права, гарантирани на лицето по
чл. 6 от ЕКПЧ. Тези изисквания гарантират и обезпечават правото на защита, а
запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на всички последващи процесуални права. В случая актът не е предявен
в присъствието на преводач или в превод на руски или на друг разбираем за
жалбоподателя език, каквото е изискването на закона. Неотразяването в акта на
обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да се приравни на
непредявяване на акта за установяване на административно нарушение. По тези
съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение - непредявяване на
акта на нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно
постановление.
Обстоятелството, че АУАН е
подписан от нарушителя и това, че същият е подписал, че се е запознал със
съдържанието на акта не може да санира процедурата по
връчването, тъй като съответните подписи са положени без предварително АУАН да
е преведен на езика на нарушителя и това да гарантира, че той разбира какво
подписва. Без тази гаранция правото на защита е нарушено, което води до
опорочаване на процедурата по връчване на АУАН.
Административнонаказващият орган съгласно чл. 52, ал. 2 ЗАНН е следвало да върне
акта, за да бъде предявен на нарушителя. В нарушение на тази разпоредба АНО е
издал атакуваното наказателно постановление, с което е допуснал процесуално
нарушение. Допуснатото нарушение е съществено, същото в значителна степен
засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във
всички стадии на производството, поради което не може да бъде преодоляно по
реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Нещо повече, дори и да се
възприемат доводите на административнонаказващия
орган, изтъкнати в придружителното писмо, че за
контролните органи не съществува процесуално задължение да предявяват на
нарушителя АУАН на разбираем за него език, то абсолютно недопустимо се явява
същото да се отнесе и към наказателното постановление, явяващо се акт, с който
се слага край на административната фаза по установяване и санкциониране на
нарушителите за извършени от тях административни нарушения. В този смисъл съдът
не споделя доводите на въззиваемата страна, че
изискванията за превод се отнасят само до съдебната фаза на производството,
доколкото едно такова тълкуване е несъобразено с обстоятелството, че до такава
може да не се стигне именно защото на лицето не му е била разяснена
възможността да инициира производство по контрол на издадения санкционен акт
пред съд. Въпреки това АНО без да осигури преводач и без превод на разбираем за
жалбоподателя език е издал НП на български език и връчил препис от него на
жалбоподателя. И, ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени
обстоятелства да се санират недостатъците на акта за
установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е
предвидил за издаденото впоследствие НП.
В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че следва да аргументира още, че дори и да се приеме съобразно
цитираната Директива, че не е необходим писмен превод на АУАН и НП, необходимо
е с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ, жалбоподателят да бъде запознат с тяхното
съдържание, доколкото всяко друго тълкуване нарушава по най-груб начин правото
на защита на санкционираното лице, включени имплицитно в правото на справедлив
процес по смисъла на Конвенцията. Нещо повече, съгласно Директива 2010/64 на ЕП
и на Съвета от 20.10.2010 г. е предвидено, че в случаите когато орган, различен
от съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, не може да се
изисква от него да гарантира всички
права съгласно директивата. Това обаче не означава, че този орган не длъжен
да гарантира основното право на всяко санкционирано лице - да разбере за какво
нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, доколкото това би било в противоречие с основния принцип по чл. 1 ЗАНН, а именно осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и
законните интереси на гражданите и организациите, а също и с горецитираната разпоредба от Конвенцията.
Тъй
като се касае за особено съществени нарушения, допуснати от административнонаказващия
орган, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези
нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление. Посочените недостатъци
препятстват правото на жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния
процес, за да защити собствените си права и законни интереси. Поради това не
следва да се обсъждат останалите доводите на страните, тъй като въпросите има
ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат
разгледани само при законосъобразно протекъл административнонаказателен
процес, но не и когато самото производство е опорочено. Предвид характера на
описаното нарушение, обуславящо решаващия извод на настоящата инстанция, съдът
намира, че не следва да бъдат обсъждани останалите доводи на страните, които са
по същество.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 4379а
- 70 от 18.09.2017 г. на Началника на ГПУ – Калотина, с което на А. Ш., …гражданин, роден на *** г. в гр. Х.., СССР, за нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ и на основание чл. 48,
ал.1, т.3 ЗЧРБ е наложена глоба в размер на 4 000 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: