Р Е Ш Е Н И Е № 705
гр. Пловдив, 16.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд, ГО, X въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Арнаучкова
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов
Кирил Петров
при секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Петров в. гр. д. № 2627 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК
- е отхвърлен предявеният от Д.Н.Ч. против К.М.Б.
иск за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетната им
дъщеря М.К.Б. на майката;
- са предоставени родителските права
по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете М.К.Б. на бащата К.М.Б.;
- е определено местоживеенето на детето М.К.Б.
при бащата К.М.Б.;
- е осъдена майката Д.Н.Ч. да заплаща на
детето си М.К.Б., чрез неговия баща и законен представител К.М.Б., месечна
издръжка в размер на 100 лв. /сто лева/, считано
от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2013 г. до настъпване на
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане;
- е определен режим на лични отношения
между майката Д.Н.Ч. и детето М. К.Б. до
навършване на 7-годишна възраст на детето: по 10 /десет/ последователни дни от
всеки календарен месец за времето на 10-то до 20-то число на месеца, с преспиване
на детето при майката /като е посочил, че в периода от един месец през лятото,
когато бащата е планирал отпуската си с детето, майката няма да се ползва от
определения й режим на лични отношения с детето/; по 60 /шестдесет/ дни от
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата /като
задължава бащата да уведоми писмено майката за планирания от него летен отпуск
до 1-ви май на всяка календарна година. В случай, че същият не стори това до
посочената дата, майката на детето има право да определи 60-те дни, които да
използва за режим на лични отношения с детето си през лятото и да уведоми за
това бащата на детето до 10– ти май на всяка календарна година/; през нечетните
календарни години през 3 дни от Коледните празници считано от 10:00 часа на 24
– ти декември до 17:00 часа на 27 – ми декември; през четните календарни години
по 3 дни по време на Новогодишните празници, считано от 10:00 часа на 30 – ти
декември до 17:00 часа на 2 – ри януари на следващата нечетна календарна
година; на личните празници на детето, а именно неговият рожден ден – 31–ви
май, като през нечетните години детето ще празнува рождения си ден със своята
майка, считано от 10:00 часа на 30–ти май до 17:00 часа на 1–ви юни, а през
четните календарни години за именния ден на детето – 8–ми ноември, считано от
10:00 часа на 7–ми ноември до 17:00 часа на 9–ти ноември;
- е определен
режим на лични отношения между майката Д.Н.Ч.
и детето М. К.Б. след навършване на 7-годишна възраст
на детето: всяка първа, трета и пета седмица от месеца, за времето от 17.00
часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден, с преспиване на детето при
майката /като е посочил, че в периода от един месец през лятото, когато бащата
е планирал отпуската си с детето, майката няма да се ползва от определения й
режим на лични отношения с детето/; по
60 /шестдесет/ дни от лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата /като задължава бащата да уведоми писмено майката за планирания от него
летен отпуск до 1-ви май на всяка календарна година. В случай, че същият не
стори това до посочената дата, майката на детето има право да определи 60-те дни,
които да използва за режим на лични отношения с детето си през лятото и да
уведоми за това бащата на детето до 10– ти май на всяка календарна година/; през
нечетните календарни години през 3 дни от Коледните празници считано от 10:00
часа на 24 – ти декември до 17:00 часа на 27 – ми декември; през четните
календарни години по 3 дни по време на Новогодишните празници, считано от 10:00
часа на 30 – ти декември до 17:00 часа на 2 – ри януари на следващата нечетна
календарна година; на личните празници на детето, а именно неговият рожден ден
– 31–ви май, като през нечетните години детето ще празнува рождения си ден със
своята майка, считано от 10:00 часа на 30–ти май до 17:00 часа на 1–ви юни, а
през четните календарни години за именния ден на детето – 8–ми ноември, считано
от 10:00 часа на 7–ми ноември до 17:00 часа на 9–ти ноември;
- е осъдил Д.Н.Ч. да заплати
по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 194 лева /сто
деветдесет и четири лева/, държавна такса за производството;
- е осъдил Д.Н.Ч. да заплати
на К.М.Б. направените от последния разноски за
водене на производството в размер на 1 165 лева /хиляда сто шестдесет и пет
лева/;
II. Постъпила е въззивна жалба от Д.Н.Ч.,
чрез процесуалния й представител адвокат С.Г.. Обжалва се първоинстанционният
съдебен акт в неговата цялост.
Въззивницата счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснован. Твърди, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционния съд. Излага, че ПРС безкритично е кредитирал свидетелските показания на брата, майката и бащата на К.Б., без да ги съпостави и обсъди ведно с всички други доказателства по делото. Посочва, че неглижирайки разпоредбите на ППВС № 1/1974 г. районният съд е стигнал до извода, че полът и възрастта на детето не са от решаващо значение за упражняването на родителските права. Навежда, че при равностойност в критериите, съдът е пропуснал да изясни кой от двамата родители ще бъде по-полезен при половото съзряване и последващите години на пубертета за тригодишното дете. Счита, че изводът на съда, че бащата има необходимата теоретична подготовка да помага на детето, е в пълен разрез с житейските проблеми на момичетата в тази възраст. Излага, че липсвал анализ от първоинстанционния съд, дали е налице практическа възможност на професионално ангажирания баща с месторабота в други населени места и чужбина, да бъде в непосредствена близост до детето и своевременно да откликва на неговите биологични и психологични потребности. Твърди, че не са обсъдени качествата на родителите и потенциалните опасности за възпитанието и отглеждането на тригодишното дете. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, предоставянето упражняването на родителските права върху малолетната М.К.Б. на майката, определянето на режим на лични отношения на бащата с детето и осъждането на същия да заплаща издръжка в размер на 200 лв, така както е описано в предявения пред ПРС насрещен иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от К.М.Б., чрез процесуалния му представител адв. Д.Е.. Въззиваемият
твърди, че първоинстанционният съдебен акт е обоснован и законосъобразен,
постановен въз основа на всестранен и задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства. Твърди, че въззивникът представя във въззивната жалба
една невярна фактическа обстановка. Излага, че ПРС е приел при съвкупна
преценка на фактите и доказателствата, че интересът на детето е да се отглежда
от бащата. Посочва, че абсолютизирането на пола и възрастта на децата и
приемането, че във всички случаи майката е по-подходящият родител за
отглеждането на детето, особено ако е момиче, изразява неразбиране на сложността
на живота, липса на преценка на конкретните фактически обстоятелства по настоящото
дело и нежелание да се направи обоснован извод в полза на детето. Посочва, че
районният съд е съобразил решението си с висшите интереси на детето, заключенията
на изслушаните съдебно-психологически и съдебно-психиатрични експертизи,
мястото, което заема детето в ценностната система на всеки един от родителите,
адаптивните възможности на детето, развитието му, нивото на подкрепящата среда.
Счита, че постановеният широк режим на лични отношения напълно съчетава
предимствата на живота и развитието на детето в дома на бащата, с широката
възможност на майката пряко да участва в ежедневието и развитието на детето.
Изтъква и подробни съображения относно прекараното от детето в бебешка възраст
остро инфекциозно заболяване /менингит/, и липсата на медицински знания от
страна на майката. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
III. За да стигне до извода, че по-подходящ родител да отглежда детето М. е бащата, ПРС е намерил, че въпреки полът и възрастта на детето, бащата е по-пригоден, отговорен, грижовен и адекватен на нуждите на детето родител. Приел е, че за бащата здравето на М. е от първостепенно значение, като е изложил, че майката е неглижирала проблемите на детето при заболяването му от менингит, когато е било на 5-6 месечна възраст. Счел е, че майката е с по-малка медицинска култура, тъй като Д.Ч. е пренебрегнала необходимостта на детето да бъде поставена определена ваксина, съобразно имунизационния му календар, както и същата черпела медицинска информация от други майки и интернет сайта „БГ мама“. Отбелязано е, че от м. октомври 2013 г. детето се отглежда изцяло от бащата с помощта на родителите му. Взето е предвид обстоятелството, че майката е кръстила детето на 25.04.2014 г. в гр. Варна, без да покани за това бащата и неговите родители, като показателно за родителския капацитет на майката. Въпреки че районният съд е стигнал до извода, че кожните изменения по тялото на М. не са от проявено насилие, докато детето е било в дома на майката, то в мотивите си съдът е отбелязал, че обривите по тялото на детето се проявяват само при престоя му в гр. Варна, но не се проявяват в дома при бащата. Обсъдено е подробно състоянието и статуса на детето, като е прието, че то се чувства комфортно и с двамата си родители и обича и двамата еднакво. Сравнени са и професионалните качества на родителите, като е прието, че бащата притежава високи професионални качества и прекрасни перспективи. За предимство в полза на бащата е прието полагането на пълни по обем грижи от него спрямо детето, добрата медицинска култура – лична и на обкръжаващата среда. Прието е, че възможностите за развитие на детето в дома на бащата са по-добри и необходими за детето. Намерено е, че пред майката тепърва стои въпросът за личностната и професионална реализация, че възможностите на родителите на майката са ограничени в сравнение с възможностите на близките на бащата.
Поради тези аргументи ПРС е предоставил упражняването на родителските права на М.К.Б. на бащата, определил е местоживеенето на детето при бащата, както и е определил широк режим на лични отношения с майката /посочен по-горе/. Съобразно най-добрия интерес на детето, районният съд е намерил, че майката следва да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й изплащане.
IV.
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Пловдивски окръжен съд, след служебна
проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема същото
за валидно и допустимо.
По съществото на въззивната жалба и в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема същата за основателна. Настоящият съдебен състав намира доказателствения анализ и приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд за неправилно и необосновано.
Въпреки подробното описване на събраните доказателства и формалното спазване на необходимите реквизити на съдебния акт, при съвкупния доказателствен анализ досежно критериите за предоставяне на упражняването на родителските права, районният съд е обсъдил и анализирал само част от доказателствата, очевидно пренебрегвайки друга част от събрания доказателствен материал. Поради изложеното, въззивната инстанция следва да изложи самостоятелен анализ от фактическа и правна страна по настоящото производство:
V. Относно упражняването на
родителските права:
В ал. 4 на чл. 59 СК са изброени критериите,
спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските
права – възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на
децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от
трети лица, социално обкръжение и материалните възможности. Част от критериите,
от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски
права, са именно нормативно закрепените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но изброяването в закона е
примерно, а не изчерпателно. Не
е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г., тъй като съдът може да вземе
предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира
значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява
родителските права. Изброените в ППВС № 1/1974 г. обстоятелства са минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и
съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава
предпочитание на някой от родителите.
Позоваването на избрани обстоятелства и
игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за
най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява родителските
права /виж решение № 54 от 16.02.2015 г.
по гр. д. № 5475/2014 г. на ВКС/.
Преценката на изложените по-горе критерии не
е своеволна и вътрешното убеждение на съдебния състав не е безгранично, а е
рамкирано от най-висшия интерес на детето. Т. е. дейността на съда е да прецени
съобразно най-добрия интерес на детето кой от родителите е по-пригоден и да му
възложи упражняването на родителските права. От тълкуването на разпоредбите на
чл. 59,
ал. 4 СК вр.чл. 124, чл. 125 и
др. СК се налага изводът, че интересът на детето се свежда до това, то да се
отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го
подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на личните и имуществени права и интереси и му
обезпечава нормално участие в гражданския оборот /в този смисъл решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. №
3356/2014 г. на IV г. о. на ВКС/. Постоянно е разбирането и в
международното право, че в случаите касаещи деца, от изключително и
преимуществено значение е най-добрият интерес на детето (виж Maumousseau and Washington v. France [GC], №
39388/05, 6 декември 2007 ЕСПЧ, § 74; Neulinger and Shuruk v. Switzerland [GC],
№ 41615/07, 6 юли 2010 ЕСПЧ, § 139, X v. Latvia [GC], № 27853/09, 26 ноември
2013 ЕСПЧ, § 96 и др.).
В конкретния случай, съобразно фактите и
обстоятелствата по спора и с оглед най-добрия интерес на детето, настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение родителския
капацитет на двамата
родители:
Настоящият съдебен състав не е съгласен с
изводите на ПРС, че майката неглижира здравословните проблеми на детето и проявява явно неуважение към бащата.
Относно прекарания от М. менингит,
действително при условията на чл. 176 ГПК се установява, че положеният подпис
на родител, придружил детето при приемането му в болнично заведение, не е
подписът на въззивницата. Това обаче само по себе си не означава неглижиране на
проблема на детето и дефицит по отношение на родителския капацитет. Интересното
в случая е, че досежно заболяването на М. са кредитирани показанията на
свидетеля М.Б., като явно районният съд е пропуснал да обсъди същите в тяхната
пълнота. Според свидетеля Б., баща на въззиваемия, когато детето било на около
5 месеца, било прието в Инфекциозна клиника, поради съмнения за менингит.
Тогава Д. не била с детето си, а останала в дома си. Понеже в болницата нямало
одеяла и дюшеци, свидетелят се върнал до вкъщи, за да вземе необходимото, като
на връщане взел и майката Д. със себе си. В болницата с детето останала
майката. Тъй като в болницата нямало условия, когато Д. се прибирала да се
изкъпе, с детето оставал бащата /виж л. 287, том I от първоинстанционното производство/.
Показанията на свидетеля М.Б. кореспондират и с показанията на свидетеля М. П.-Д.,
според която Д. е била заедно с детето в болницата по времето, когато същото е
болно от менингит /виж л. 292 (гръб), том I от първоинстанционното производство/. При
така събрания доказателствен материал абсолютно необоснован е изводът на
районния съд, че майката не е била ангажирана с детето си в най-трудния момент
от живота му след раждането (прекарания менингит), а тази грижа и отговорност е
поел единствено бащата. Напротив, според настоящия състав, майката в конкретния
случай е положила не по-малко грижи от бащата. Същата е подходила адекватно и е
сторила необходимите усилия за бързото възстановяване на М.. След приемането на
детето в клиниката, въззивницата е отишла при него в болницата и е останала там
през целия му престой, като се е прибирала в дома си, само, за да се изкъпе. В
този аспект неправдиви изглеждат показанията на свидетеля М.Б., че принципно след
22:00 часа за М. се грижил баща й, тъй като въззивницата Д. имала режим и
трябвало да си почива.
По отношение на имунизацията на детето,
когато то е било на 4-5 месечна възраст се установява от доказателствата по
делото, че ваксината е занесена от въззиваемия до гр. Варна /където М. е била с
майка си/ и е поставена на детето от чичото на неговия баща К. /виж показанията
на свидетелите М.Б. и Н.Ч. – л. 287 (гръб) и л. 293, том I от първоинстанционното производство/. Не се
установява обаче причината, поради която ваксината е занесена от гр.София до гр.Варна.
Свидетелят Н.Ч. твърди, че Д. е била говорила с лекар от гр.Варна, който да
постави ваксината /л. 294 (гръб), том I от първоинстанционното производство/. Свидетелката М.П.-Д. заявява, че
по отношение на здравословното състояние на детето въззивницата изключително
стриктно е спазвала предписанията на лекарите и й е споделяла кога на М. са
поставяни съответните за възрастта ваксинации /виж л. 291 (лице), том I от първоинстанционното производство/. Самият
свидетел М.Б. изтъква като причина ваксината да се постави от неговия брат,
обстоятелството, че не се е знаело майката при кой лекар ще заведе детето, тъй
като лекарят следвало да има преки и непосредствени наблюдения над детето /л.
287 (гръб), том I от
първоинстанционното производство/. Освен това следва да се отбележи и, че от
представените банкови извлечения от сметките на майката /л. 326-327, том II от първоинстанционното производство/, към онзи момент същата е притежавала
паричен влог, както и е получавала пари от майчинство. Т. е. майката е имала необходимите средства,
за да бъде закупена и поставена необходимата ваксина.
Не се споделят и изводите на районния съд,
че майката е проявила явно неуважение към бащата и го е лишила от възможността
да присъства на кръщенето на М.. Действително между страните по производството
е имало противоречия къде да бъде кръстено детето и от когo /виж свидетелските показания на Д.Д. – л.
528, том II от
първоинстанционното производство/. Въпреки спонтанното решение да кръсти детето
в гр.Варна, майката е уведомила бащата за него по телефона /виж свидетелските
показания на свидетеля Д. Б. – л. 382, том II от първоинстанционното производство и на
свидетеля Н.Ч. – л. 385, том II от първоинстанционното производство/, както и е изпратила телеграма до
семейство Б. /виж л. 572-573, том III от първоинстанционното производство/.
У М.К.Б. не се установяват данни за синдром
на родителско отчуждение /виж тройна комплексна съдебно-психологична експертиза
от настоящото производство/. Няма никакво основание и доказателства, че някой
от родителите систематично и целенасочено манипулира детето с цел създаване на
негативен образ на другия родител в детското съзнание. Т. е. не му е
предизвикан целенасочен дискомфорт по отношение на „очерняне” образа на
отсъстващия родител. Въпреки това в тройната експертиза пред въззивния съд е
отбелязано, че е възможно несъзнавано двамата родители да поставят в ролята на
„жертва” другия родител. Като пример вещите лица са посочили няколко реплики от
страна на бащата, които стават достояние на детето, но посредством разговор с
трето лице /виж л. 163 от настоящото производство/.
Не се установява по производството и по
отношение на малолетното дете да е упражнявано насилие от някой от родителите.
На първо място образуваното по молба на Д.Ч.
производство по реда на ЗЗДН за извършено спрямо нея и детето насилие по
смисъла на ЗЗДН от страна на бащата К. е приключило на първа инстанция с
отхвърлителен съдебен акт /виж л. 212-213, том I от първата инстанция/. Липсват
твърдения, както и доказателства, за влязъл в сила съдебен акт, с който молбата
да е уважена. Следователно не е налице упражнено домашно насилие от страна на
въззиваемия спрямо въззивницата и малолетната М..
От друга страна, правилни са изводите на
районния съд, че от събраните доказателства не се обосновава извод, че върху
детето в дома на майката през процесния период е проявено насилие.
Свидетелските показания на Д. Б. /л. 382, том II от първата инстанция/, Я.Б.
/л. 376-378 том II от първата инстанция/ и П.П. /л. 527, том II от първата
инстанция/ са в смисъл, че при предаването на детето от майката на бащата на
25.05.2014 г. в гр. Варна по врата на М. е имало зачервявания. Свидетелката Б.
твърди, че зачервявания М. е имала и по кръста, и в лумбалната област. Както и,
че М. й е споделила, че майка й я е била. В този аспект досежно установяване
причините за кожните изменения у малолетното дете пред първоинстанционния съд
са приети съдебно-техническа експертиза /л. 585-589, том III от първата
инстанция/ и комплексна съдебно-медицинска експертиза - педиатрична и
дерматологична /л. 618-619, том III от първата инстанция/, както и множество
писмени доказателства. Свидетелските показания /като тези на свидетелите Д. Б.
и Я.Б. се преценяват по реда на чл. 172 ГПК/, в частта им, че причина за
кожните изменения у малолетното дете е насилие от страна на майката, категорично
са оборени от комплексната съдебно-медицинска експертиза - педиатрична и
дерматологична. Според заключението, не е възможно да се направи категоричен
извод за причината, довела до кожните изменения при детето, описани в
медицинската документация и наблюдавани на представените цветни снимки. Не може
да бъде отхвърлена диагнозата "Иритативен контактен дерматит",
поставена от д-р М. на 13.06.2014 г. във Варна. Липсват данни за атопичен
дерматит. При приемането на експертизата в съдебното заседание на 02.04.2015 г.
на ПРС вещите лица са обяснили, че кожните изменения приличат на обрив, но не
може да се определи диагнозата. Категорично обаче е заявено, че измененията не
са предизвикани от насилие. Обяснено е подробно, че при механично притискане от
възрастен човек зачервяванията ще са по-големи, а не петехиални
(микрокръвоизливи). Посочено е и, че ако кожните изменения са от насилие, би
следвало да останат по-големи кръвоизливи, а не такива каквито са на снимката
/виж л. 623, том III от първоинстанционното производство/.
Не се споделя изводът на първоинстанционния
съд, че кожните изменения при М. се проявяват само при престоя й в гр. Варна.
Според свидетелските показания на Д.Д. /л. 528. том II от първоинстанционното
производство/ и Ц.Д. /л. 529. том II от първоинстанционното производство/ при
кръщенето на М. на 24.05.2014 г. детето не е имало никакви белези, зачервявания
или обриви. В тази насока красноречиви са и показанията на свидетеля М. Б.,
който преди месец май 2014 г. заявява, че детето е имало кожен проблем в
детството си, без да изяснява конкретно какъв и на каква възраст /виж л. 287
(гръб), том I от първоинстанционното производство/. От приетата комплексна съдебно-медицинска
експертиза – педиатрична и дерматологична се установява, че при повторния
преглед на детето на 16.03.2015 г. същото е било в много добро състояние, без
никаква проява на кожно заболяване. С оглед събраните доказателства причината,
както и в кой момент точно и в кое населено място са се проявили кожните
изменения у М., остава неизяснена. Още повече, настоящият съдебен състав не
счита за необходимо изследването на причините за кожните обриви на детето, тъй
като обстоятелствата при кого от родителите и поради каква причина са се
проявили те, са ирелевантни за настоящото производство.
Релевантни относно родителския капацитет на
страните по производството са приетите експертни заключения. От съдебно-психологичната
експертиза на К.Б. /л. 493-505, том II от първоинстанционното производство/, съдебно-психологичната експертиза
на Д. Ч. /л. 506-519, том II от първоинстанционното производство/, съдебно-психологичната експертиза
на М.Б. /л. 56-82 от настоящото производство/ и тройната комплексна съдебно-психологична
експертиза на М.Б. /л. 153-164/ без никакво съмнение се установява, че и
двамата родители притежават родителски капацитет, даващ им възможност да
осъзнават базовите и дългосрочни нужди на детето и адекватно да ги
удовлетворяват. И двамата родители разполагат с нужната родителска
компетентност и с нагласите и нужните теоретични знания, за да отглеждат и
възпитават малолетната М.. Детето от своя страна има изградена емоционална
връзка и с двамата родители, като се чувства спокойно и уверено в присъствието
на всеки един от тях.
Въпреки наличието на родителски капацитет и
у двете страни по производството, настоящият съдебен състав следва да отбележи
и някои нюанси в тази насока. Прави
впечатление демонстрираното от страна на бащата известно пренебрежение към
родителската компетентност и умения на майката. Въззиваемият К. оценява ролята
на другия родител при отглеждането на детето, като заявява, че не харесва
методите на възпитание на Д. /виж съдебно-психологична експертиза /л. 502, том II от първоинстанционното производство/. В
беседите проведени по съдебно-психологичната експертиза на М.К.Б., въззиваемият
споделя, че не вижда у Д. желание да помага, смята, че тя няма родителски капацитет,
същият не е силно изразен /л. 74 от настоящото производство/. Това отношение
ярко контрастира с отношението на майката към бащата. При изслушването по реда
на чл. 59, ал. 6 СК /виж л. 644, том III от първоинстанционното производство/,
майката заявява категорично, че в случая няма по-добър родител, тъй като бащата
дава една грижа, а майката – друга. Добавя също, че по никакъв начин не би
ограничавала контактите на детето с бащата, ако съдът предостави родителските
права на нея. Заявява, че държи детето да има необходимото време с бащата.
Разбира се, оценката на ролята на другия
родител при отглеждането на детето е само един от критериите, изграждащи
родителската компетентност. Отношението на въззиваемия може би се дължи на по-импулсивното
му поведение. Според съдебно-психологичната експертиза пред районния съд бащата
демонстрира емоционална зрялост, но и епизодична емоционална лабилност,
колебания в настроението /л.
504, том II от
първоинстанционното производство/. От друга страна за майката Д. е характерна емоционална
и социална зрялост /виж съдебно-психологична експертиза, л. 517, том II от първоинстанционното производство/.
От приетите пред районния съд съдебно-психиатрични
експертизи на двамата родители се установява, че същите са в добро психично
здраво.
Относно Д.Ч.: Във времето поведението й е
устойчиво и не е развила депресивно състояние или друго разстройство на
адаптацията. Няма данни за личностово разстройство или невротичност в емоциите
и поведението. Не са установени нервни кризи, като поведението й във всеки един
етап е последователно и настойчиво, за да си осигури достъп до детето, да
полага грижи за него и да бъде с присъдени родителски права. Няма данни Ч. да е
приемала психотропни медикаменти, както и да са и предписвани лекарства за
лечение и профилактика на преживявани от нея депресии и нервни кризи /виж
съдебно-психиатрична експертиза на Д.Ч. пред ПРС/.
Относно К.Б.: Не е установена склонност към депресивни състояния. В ситуации на
затруднение при Б. е налице раздразнителност и емоционална лабилност. Данните,
че е приемал за кратко сероксат са във връзка със ситуативна тревожност,
породена от взаимоотношенията с партньорка и последвала еднократна паническа
атака. Сероксат е серотонинов антидепресант, който се използва за лечение на
панически кризи, невротични състояния и депресии. Ниската доза и краткото
приемане на антидепресанта говори, че при Б. настъпилото невротично състояние е
временно, ситуативно и бързопреходно. При Б. не са се установили данни за
наличие на зависимост към алкохол /виж съдебно-психиатрична експертиза на К.Б.
пред ПРС/.
В заключение и двамата родители притежават
съответния родителски капацитет. Налице са познания и у двамата по отношение на
потребностите на детето, както и етапите на неговото съзряване. В този смисъл
са и приетите по делото социални доклади за майката и бащата /както пред
районния, така и пред въззивния съд – виж л. 169-173, том I от първа инстанция и л. 141-144 от
настоящото производство/.
По отношение на полаганите до момента грижи:
Установено е по делото, че от 16.10.2013 г.
до настоящия момент преимущество относно полаганите спрямо М. грижи има бащата.
От момента, в който Д. и К. живеят разделени, както и през целия период на
настоящото производство, започнало на 29.10.2013 г., детето е живяло основно в
дома на бащата и същият в най-голяма степен е полагал грижи за неговото
психическо и физическо състояние и развитие. По този критерий обаче е нужно да
се обърне внимание на някои аспекти.
Действително през месец октомври 2013 г.
майката напуска семейното жилище на страните. Налице са обаче противоречиви
доказателства относно причините за това. Според свидетеля М.Б.Д. е напуснала
жилището, като дълго време не се е обаждала /л. 288 (гръб), том I от първа инстанция/. Според свидетелката М.П.-Д.
К. е изгонил Д. от жилището, като не й е дал да вземе със себе си детето.
Същата заявява, че знае за случая, тъй като въззивницата не е имало къде да
пренощува в Пловдив, след като е била изгонена и е преспала вечерта в жилището
на свидетелката /л. 291, том I от първа инстанция/. В този смисъл са и показанията на свидетеля Н.Ч.,
според който въззиваемият не е дал детето на въззивницата, при напускането на
жилището /л. 293 (гръб), том I от първа инстанция/. Настоящият съдебен състав кредитира именно
показанията на свидетелите П.-Д. и Ч. досежно обстоятелството, че Д. е искала
да вземе със себе си малолетното дете. На първо място не е налице пряко
противоречие с казаното от свидетеля М.Б., същият не свидетелства относно
обстоятелството дали Д. е искала да вземе детето със себе си. На следващо място
нелогично е у майката да е липсвало желание да бъде с детето си, предвид факта,
че веднъж вече същата е напуснала семейното жилище заедно с М. и двете са
живели в гр. Варна за няколко месеца в началото на 2013 г., а освен това през м.ноември
2013 г. при едно от посещенията си в дома на К., за да види М., майката се е
опитала да вземе М. със себе си и да избяга /тези факти се установяват от
свидетелските показания на М.Б. и Н.Ч., както и от приетите писмени
доказателства – молба от К.Б. до ДСП – л. 195, том I от първоинстанционното производство/. Следователно
от фактите по производството се установява, че при напускането на семейното
жилище майката е имала желание да вземе М. със себе си.
Това желание на въззивницата да прекарва
достатъчно време с малолетното дете и да упражнява своите patria potestas остава непроменено по време на целия процес.
Този извод не се променя от обстоятелството, че в първоначалното производство
по привременни мерки страните са се споразумели да се постановят привременни
мерки само относно режима на лични отношения, а детето да остане да живее при
бащата до приключване на производството /виж л. 220 от том I на първа инстанция/. Следва да се отбележи,
че до постановяването на този режим от ПРС на 26.03.2014 г. майката е била
лишена от възможността да прекарва по-дълъг период с детето, което да преспива
при нея. Показателно е, че след това въззивницата е поискала привременни мерки,
с които съдът да й предостави упражняването на родителските права, и то на два
пъти – веднъж пред районния съд и веднъж пред въззивната инстанция.
На 02.04.2015 г. ПРС се е произнесъл по
направеното от страна на майката искане за промяна привременните мерки, като е
предоставил упражняването на родителските права на бащата, изменил е режима на
лични отношения и е предоставил на майката режим по привременните мерки,
аналогичен с този, постановен в диспозитива на постановения краен съдебен акт
от първата инстанция. Този режим на привременни мерки действа и до настоящия
момент, като в продължение на година и два месеца майката прекарва с детето
ежемесечно по десет дни между 10-то и 20-то число всеки месец. Следователно доброто
състояние на М. при така
постановения широк режим на лични отношения се дължи и на двамата родители. Действително бащата е този, който е полагал повече грижи за детето, но
не малка роля в това детето да се чувства добре и да се развива правилно за
възрастта си е изиграла и майката, при този изключително широк режим на лични
отношения, възпрепятстващ трайното полагане на грижи спрямо детето от страна
само на единия от родителите.
По
отношение на разширеното семейство:
По отношение и на двамата родители се
установява, че могат да разчитат на помощ и подкрепа от трети лица.
Според социалния доклад, приет в първата
инстанция, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Варна, родителите на
майката Д.Ч. и Н.Ч. са посочили, че Д. може да разчита изцяло на тяхната
подкрепа в отглеждането на М.. В същата насока е и социалният доклад на Дирекция
„Социално подпомагане”-гр. Варна, приет във въззивната инстанция, в който е
посочено, че въззивницата поддържа добри взаимоотношения със своите близки и
може да разчита, както на финансова помощ, така и на емоционална подкрепа от
тяхна страна. Становищата по социалния доклад се подкрепят и от показанията на
свидетеля Ч., който заявява, че апартаментът на Д. в гр. Варна е закупен с
негови средства, както и, че й е дал пари за банков влог. Заявява, че е получил
парични средства от продажба на реституирани имоти в гр. Благоевград, поради
което купил апартамента на Д. и й дал пари, за да може да си гледа детето.
Свидетелят посочва още, че въззивницата може във всеки един момент да разчита
на него и на съпругата му /л. 294, том I от първоинстанционното производство/.
Според социалния доклад, приет в първата
инстанция, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Пловдив, родителите
на бащата – М.Б. и Д.Б., подкрепят К. при отглеждането на малолетната М..
Същите живеят на първия етаж, а К. на втория етаж на къща в централната градска
част на гр. Пловдив. В социалния доклад, приет пред въззивния съд, е посочено,
че участие в грижите на М. взимат родителите на К.. По отношение на оказваната
помощ на бащата следва да се вземат предвид и показанията на свидетелите М.Б. и
Д. Б.. Показателен за помощта на бащата на въззиваемия е случаят със
заболяването на детето от менингит, а за майката на въззиваемия -
обстоятелството, че когато бащата отсъства понякога, грижи за М. полага Д. Б..
С оглед на изложеното следва да се приеме,
че родителите и на двете страни по производството им указват нужната подкрепа и
помощ в отглеждането на малолетното дете. Само по себе си обстоятелството, че в
семейството на К. има медицински компетентни лица, не означава, че
възможностите за помощ на родителите на майката са ограничени в сравнение с
възможностите на близките от страна на бащата. Свидетелят Н.Ч. заявява, че е
имало случай, в който детето се е разболяло докато е било във гр. Варна и той
веднага го е завел заедно с Д. на лекар /л. 294, том I от първата инстанция/. Липсата на медицинска
компетентност не лишава майката и нейните близки от това да потърсят и осигурят
на детето адекватна и компетентна медицинска помощ. Ирелевантно за
производството е и обстоятелството дали бащата на въззивницата е трудово
ангажиран, а майка й е пенсионерка. Важното е, че свидетелят Ч. е осигурявал
финансова помощ и посочва, че, ако е налице необходимост, би осигурил отново
такава на дъщеря си. Освен това липсата на трудови ангажименти би предоставила
повече свободно време за родителите на Д., които в този случай биха могли да я
подпомагат в по-голяма степен с грижите за малката М..
По
отношение на професионалната
реализация:
Към настоящия момент и двете страни по
производството са професионално ангажирани.
Бащата К. е назначен на граждански договор
от 01.03.2014 г. в Българската асоциация по фотоволтаична енергия като
консултант по енергийните въпроси в областта на възобновяемата енергия на
брутно месечно възнаграждение от 800 лв. /виж л. 201, том I от първоинстанционното производство/. Към
настоящия момент няма данни за промяна на професионалната ангажираност на
бащата. Според свидетеля Г.К.К. има изключително бъдеще в кариерата, тъй като
бил много трудоспособен и изключително отговорен. Нямало нещо, което да е
започнато от него и да не е завършено. Имал една много добра огранизираност.
Според свидетеля бащата на детето бил много отговорен и към детето, и към
работата си /л. 640, том III от
първоинстанционното производство/.
Относно майката Д. се установява, че за
периода от 01.11.2015 г. до настоящия момент, има трудов договор с „Травел енд
хоум” ООД. Същата е назначена на длъжност служител в пътническа агенция/бюро
при основно месечно възнаграждение от 247.50 лева. Като трудовият договор на
майката е безсрочен при непълно работно време от 4 часа.
Пола и възрастта на детето:
М.К.Б. е родена на *** г., като към
настоящия момент е почти навършила четиригодишна възраст. Според съдебно-психологичната
експертиза на М., приета пред въззивната инстанция, за правилното си физическо
и психическо развитие детето има потребност интензивно да общува с родителя от
собствения си пол. Посочено е, че връзката майка-дете няма аналог с друго
човешко взаимодействие. В т. 1 от заключението по приетата тройна комплексна
съдебно-психологична експертиза пред въззивната инстанция е посочено, че в
периода на полово съзряване е нужно присъствието и на двамата родители, но
по-основно това на майката, предвид нуждата от комфорт при възприятието на
тялото и редуциране на възможността за изграждане на неадекватна полова
идентичност. Липсата или ограниченият контакт с майката в този период би могло
да окаже негативно влияние в нормалните и адекватни поведенчески реактиви при
женския пол. Една от основните роли на майката е именно въвеждането на момичето
в периода на зрелостта. В този период момичето се нуждае от подкрепата, насърчението,
проявата на разбиране и даването на нужната информация от женска фигура –
именно майката. Липсата на подкрепящата и значима фигура на майката би оформило
девойка с ниско самочувствие, неувереност и липса на точна идентификация за
нейната същност; комплексът за малоценност и страховете, които са силно
изразени в периода на пубертета, могат да заемат връх и да оформят личност,
неспособна да се справя с предизвикателствата на живота.
Изготвените експертни заключения оставят впечатлението,
че връзката на почти 4-годишното момиче с майка му е изключително необходима в
тази и в по-късна възраст. На М. й предстои навлизане в пубертетната възраст, в
която детето ще има реална нужда от близост и повече време в присъствието на
майката. Предвид половата идентификация на детето, майчината фигура е от
изключително значение за правилното психоемоционално, сексуално и поведенческо
развитие на М..
Жилищно-битови
и други материални условия на живот:
Битовите условия не са от първостепенно
значение при определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване
родителските права. /виж решение №
470/09.11.2012 г. по гр. д. № 1156/2011 г., IV г. о. на ВКС/. Въпреки това характеристиката им на
критерий обуславя същите да бъдат обсъдени досежно двете страни по производството.
Майката разполага със самостоятелно жилище в
гр. Варна /справка за декларирани недвижими имоти от НАП ТД Варна – л. 165, том
I от първоинстанционното
производство/. От социалния доклад, приет във въззивната инстанция, се
установява, че жилището се състои от кухненски бокс, две стаи и санитарно
помещение. Жилището е обзаведено с необходимите мебели, поддържана е добра
хигиена и се намира в квартал с добре изградена инфраструктура. Апартаментът е
с административен адрес *** и с площ от 81.15 кв. м. /виж нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот – л. 34, том I, от първата инстанция/. Видно от справка за
декларирани пътни превозни средства на НАП ТД Варна /л. 166, том I от първоинстанционното производство/ въззивницата
притежава и моторни превозни средства – леки автомобили. Приета по делото е и
справка за наличностите по депозитна сметка на Д.Ч. за периода 01.06.2011 г. –
12.05.2014 г. /л. 326-328, том II първата инстанция/.
Относно въззиваемия от справките при НАП ТД-Пловдив
е видно, че същият не е декларирал притежанието на недвижимо имущество към м. февруари
2014 г. /л. 157, том I/,
а от справка от АИС КАТ, че към дата 12.05.2014 г. същият няма регистрирани на
негово име моторни превозни средства /л. 323, том II от първата инстанция/. С представена
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 25.05.2015
г., въззивникът е декларирал, че притежава идеална част от дворно място с
учредено право на строеж /л. 635, том III/. К.Б. живее в жилище на неговите родители, находящо се в ***. Според
социалния доклад, приет в настоящото производство, жилището е добре обзаведено,
с отлични материално-битови условия, с отделена детска стая. Жилището се
поддържа чисто и в него е създаден уют. По производството са приети и писмени
доказателства, че бащата е бил регистран като земеделски производител, като
през 2010 г. е получил финансово подпомагане по програма за развитие на
селските райони /л. 356-361, том II на първоинстанционното производство/.
Желанието
на родителите и други
релевантни обстоятелства:
И двамата родители изявяват желание да им
бъдат предоставени родителските права върху малолетната М.К.Б., както и
готовност да полагат адекватно необходимите грижи за детето. В тази насока приетите
по производството съдебно-психологични експертизи, свидетелски показания, както
и изслушването на родителите по чл. 59, ал. 6 СК. Желанието на родителите е
подкрепено и с познания по отношение на потребностите на детето, както и
етапите на неговото съзряване /виж тройна комплексна съдебно-психологична
експертиза от настоящото производство/. И двамата обичат М. и искат да
изпълняват пълноценно ролята си в отглеждането и възпитанието на детето.
Социалното обкръжение на двамата родителите в
гр. Пловдив за бащата и в гр. Варна за майката, също е подходящо за адекватното
отглеждане и възпитаване на малолетната М. /виж приетите в производството
социални доклади и свидетелските показания на свидетелите М.Б., М.П.-Д., Г.К.,
Д.Д. и др./.
Желанието
на детето и неговата привързаност спрямо родителите:
С оглед ниската възраст на М. този критерий
се разглежда последен, като същият не е определящ за преценката на съда. Този
критерий крие своите рискове, дори и при по-големи деца от М., тъй като
зрелостта на малолетните не винаги им дава възможност за излагането на
обмислени предпочитания. Съдът
обаче, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее
с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да вземе
предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата
при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното
му развитие и зрялост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално
състояние /виж решение № 243/08.07.2014 г.,
по гр. д. № 7289/2013 г. на IV г. о. на ВКС/. Мнението на детето при кого да живее, дава насока на съда за
най-добрата реална възможност, ако желанието му е обусловено от проявление на
родителските качества пред детето и с оглед възрастта изборът сочи на осъзнат
негов интерес, който съдът следва да защити. /виж решение № 162/27.07.2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на III г. о. на
ВКС/.
Действително малолетната М. е на твърде
малка възраст, няма навършени четири години. Не е възможно висшата мисловна
дейност у детето да е достигнала до такова ниво на развитие, че същата да може
да направи обоснована преценка след премисляне на всички възможни критерии, кой
е по-подходящият и желан за нея родител. Въпреки това при приемането на
съдебно-психологичната експертиза пред въззивната инстанция, вещото лице е
пояснило, че детето е много добре интелектуално, както и, че зрелостта му
надхвърля зрелостта на връстниците й /л. 84 от настоящото производство/. В
същата насока е и становището на социалния работник от ДСП-гр. Пловдив при
неговото изслушване /л. 286, том I от първата инстанция/. Ето защо, и желанието на М. ще се вземе предвид, но само като своеобразно
индиция за това къде и с кой от
родителите малолетното дете се чувства по-добре.
Детето има изградена връзка и с двамата
родители, декларира, че ги обича. В тяхно присъствие се чувства обичано и
защитено /виж съдебно-психологичните експертизи на К.Б. и Д.Ч./. М. е
привързана и към двамата си родители и демонстрира това в поведението си.
Детето има изградени топли, доверителни отношения с майка си и с баща си
/съдебно-психологична експертиза на М.Б./. М. не е изградила конкретна лоялност
към единия или към другия родител /тройна комплексна съдебно-психологична
експертиза на М.Б./.
Все пак при проведените разговори и методики
при изготвянето на съдебно-психологичната експертиза на детето, М. е дала
приоритет на майка си /л. 82 от настоящото производство/. Въпреки, че според
заключението на тройната комплексна психологична експертиза, за детето липсва
разграничение по отношение на проявите на позитивни и негативни емоции, спрямо
който и да е от родителите, съдържанието на изготвената тройна комплексна
експертиза също подкрепя приоритетното отношение на М. към майката. При една от
проективните рисувателни методики по тази експертизи М. рисува семейството си.
Тя първо рисува майка си, след това себе си и накрая баща си, като майката е
нарисувана значително по-голяма от бащата /два или три пъти/. Според вещите
лица посредством големината на фигурите детето изразява разбирането си за
значимост, авторитет и признаване на семейната йерархия /л. 158 от настоящото
производство/. На л. 160 от настоящото производство /съответно стр. 8 от изготвената
тройна комплексна съдебно-психологична експертиза на М.Б./ вещите лица
посочват, че категорично М. възприема майка си като по-значимия родител към
момента, като обясняват това с половата идентификация на детето. Следователно въпреки
обичта и привързаността й към двамата родители, не може да се подмине
обстоятелството, че М. отдава приоритет на майка си и желае да прекарва повече
време с нея.
Изводи по отношение упражняването на
родителските права върху малолетното дете:
Съобразно изложеното по-горе, след цялостна
преценка на относимите обстоятелства по спора за упражняването на родителските
права и при следването на принципа за най-добрия интерес на малолетното дете,
настоящият състав намира, че родителските права върху М.К.Б. следва да се
предоставят на майката.
И двамата
родители са професионално
ангажирани, разполагат с необходимите възпитателски качества и имат капацитет да
отглеждат и осигуряват развитието на детето. Детето е привързано и към двамата,
също по отношение и на двамата е налице възможност за подпомагане от близки и
роднини. Социалното обкръжение на родителите също е подходящо с оглед
отглеждането и възпитаването на детето. До момента за М. се е грижил бащата, но последната година, при крайно
разширения режим, постановен по привременните мерки, тази грижа не е била
трайна. Детето е прекарвало 20 дни при бащата и 10 дни при майката всеки месец,
като въззивницата също има не малка роля за доброто физическо и психическо
състояние на М.. Ето защо, промяната в начина на живот, не би се отразила
неблагоприятно на психическото състояние на М.. По отношение
положените грижи съдът взе предвид и непрестанното желание на майката да се
грижи за детето от момента, в който е напуснала семейното жилище, за което
по-горе се изложиха подробни мотиви. Относно всички други критерии обаче майката
има преимущество.
В този смисъл съдът не визира само полът и
възрастта на ненавършилото четири годишна възраст момиче, които безспорно имат
важно значение. Съдебният състав намира, че не може да се
приеме, че полът и възрастта на детето са определящи за решението на съда на
кого да предостави упражняването на родителските права. Те са част от всички
съотносими при преценката обстоятелства и извършената само въз основа на тях
преценка не може да бъде определена като точна и задълбочена /виж решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. №
1325/2010 г., III г. о. на ВКС/. В този смисъл настоящият съдебен състав не
споделя изложените във въззивната жалба доводи, че при преценката за
предоставянето на родителските права, преимуществено значение имат полът и
възрастта на детето. Решаващо значение за интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси: не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай
/виж решение № 67/06.03.2015 г. по гр. д.
№ 4648/2014 г. на ВКС/.
Важно значение за съдебния състав, освен
пола и възрастта на М., имат и: демонстрираното от майката по-зряло разбиране
за важността на съвместните усилия на двамата родители в отглеждането и
възпитанието на детето и по-доброто детайлизиране на грижите спрямо детето
(тези две обстоятелства са свързани с оценката на ролята на бащата при отглеждането
на детето и обуславят по-висок интензитет на родителския капацитет на майката),
важната роля на майката за въвеждането на момичето в периода на зрелостта и
изграждането му като личност (критерий относим към пола и възрастта, но поради
важността му, посочен и отделно към решаващите мотиви), обезпечеността на Д.
със собствено жилище, желанието на М. да прекарва повече време с майка си.
Изходът на спора се обуславя от това, че въззивницата отговаря на всички
критерии, за да й бъдат предоставени родителските права върху М.. При оценка на
цялостна съвкупност от обстоятелства, ПОС намира, че в най-добрия интерес на М.
е родителските права спрямо нея да се предоставят на майката Д.Ч..
Следователно първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде отменен изцяло. Предявеният иск на К. – отхвърлен, а насрещният
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и въззивната жалба – уважени.
Упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъде възложено на
майката, както и да бъде определено местоживеене на детето при майката. При
това положение и съгласно текста на чл. 127, ал. 2 СК, съдът следва да се
произнесе и по режима на лични отношения на детето с бащата и по отношение на
издръжката, която родителят, на когото не са предоставени родителските права,
следва да плаща на непълнолетното си дете.
VI. Относно режима на лични
контакти:
Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда /решение по гр.д. №433/73 г. на второ г.о. на ВС/.
Както текстът на чл. 59, ал. 4 СК, така и постановките на посоченото ППВС № 1/1974 г., не дават изчерпателен списък на формите и начините за осъществяване на личните отношения между родителя и детето. Действащият СК обаче в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 регламентира задължителния обем при определянето на режима на личните отношения между родителите и децата и тази норма има императивен характер. Предвид това в режима на личните отношения задължително следва да бъдат включени съответно период или дни от училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Законодателят изхожда в тази регламентация от един от основните принципи в тези отношения – личните отношения между родител и дете са в интерес и на двете страни и затова те са уредени като тяхно право.
Право на всяко дете, негова естествена необходимост и висш интерес е да общува и с двамата си родители, поради което принципно мерките за лични отношения, и предвид конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В името на правилното развитие на детето във всяка сфера, пълноценното осъществяване на лични контакти между него и родителя, който не е носител на родителската отговорност, следва да бъдат насърчавани и подпомагани, както от другия родител, така и от разширения семеен кръг /виж решение № 74/07.04.2016 г., гр.д. № 4369/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
По принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето, при конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай /виж решение № 145/18.05.2011 г. по гр. д.. № 418/2010 г., ІV г. о. на ВКС/.
За да определи режима на лични отношения в конкретния случай, съдът взе предвид следните обстоятелства:
1.
Доверителното, близко отношение между М. и бащата К., както и обстоятелството,
че до този момент бащата е полагал преимуществено грижи за детето. В този
аспект следва да се отчете
необходимостта, както от запазването на емоционалната връзката между детето и бащата,
така и от запазването общуването на детето с разширеното семейство по бащина
линия.
2. Разстоянието между гр. Пловдив и гр.
Варна - времето, което е нужно за пътуването между двете населени места, както
и евентуалните неудобства, които едно такова пътуване може да създаде.
3. Въпреки категоричното становище на съдебно-психологичните експертизи, че малолетната М. е адаптивна, настоящият състав на ПОС не намира за подходящ режимът на лични отношения по отношения на М. определен по привременните мерки от районния съд. При по-дългия период детето привиква към условията при единия родител и след това му се налага да се адаптира отново при условията при другия родител. Освен това от изключително значение за висшия интерес на детето е постоянното живеене на определено място, създаването на трайна среда и стабилност за детето, както и възможността за адекватно образование и възпитание. Поради изложеното, режим на лични отношения, при който детето е 20 дни с родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права, и 10 дни с родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, се явява нецелесъобразен.
Настоящият съдебен състав не намира за подходящ и посочения в насрещната искова молба вариант за режим на лични отношения. Въззивницата е предложила общ режим, при който бащата да взима детето веднъж в месеца от 09:00 часа в четвъртък до 19:00 часа в неделя, а след навършването на шестгодишна възраст на М. веднъж в месеца от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя. Освен, че така предложеният вариант по никакъв начин не обвързва съда /който следва да определи режима съобразно на най-добрия интерес на детето/, същият не е съобразен и с близкото отношение между бащата и детето, и нуждата на М. да общува пълноценно с бащата К..
При така посоченото, съдът намери за най-подходящ следния диференциран режим на лични отношение:
До момента, в който М.К.Б. започне да
посещава учебни занятия, т. е. до момента, в който за М.К.Б. започне учебната
година в I /първи/ учебен клас:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца,
за времето от 15.00 часа в четвъртък до 19.00 часа в неделя, с преспиване на
детето при бащата /като в периода от един месец през лятото, когато майката е
планирала годишния си платен отпуск с детето, бащата няма да се ползва от този
общ режим на лични отношения с детето/;
За първа седмица от месеца се счита
седмицата, в която и събота, и неделя носят дати от съответния месец.
- по 45 дни /четиридесет и пет дни/ от
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и, по които
да се постигне споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от
тридесет и първи юли до четиринадесети септември всяка година;
- всяка четна година дните, които във връзка
с Коледа и около 24-ти май са обявени за официални празници, включително тези,
обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; всяка нечетна
година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за
официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно
чл. 154, ал. 2 КТ;
- всяка нечетна година детето ще бъде при
баща си за рождения си ден /31–ви май/, с преспиване на детето при бащата на
датата 31-ви май, а всяка четна година ще бъде при баща си за именния си ден
/8–ми ноември/, с преспиване на детето при бащата на датата 8-ми ноември;
Като бащата следва да взима и връща детето
от жилището на майката, в началото и в края на всеки един от посочените
периоди.
След като М.К.Б. започне да посещава учебни
занятия, т. е. след като за М.К.Б. започне учебната година в I /първи/ учебен
клас:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца,
когато петък е учебен ден - за времето след приключване на учебните занимания в петък до 19:00 часа в неделя, а
когато петък е неучебен ден - от 15:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, с
преспиване на детето при бащата /като в периода от един месец през лятото,
когато майката е планирала годишния си платен отпуск с детето, бащата няма да
се ползва от този общ режим на лични отношения с детето/;
За първа седмица от месеца се счита
седмицата, в която и събота, и неделя носят дати от съответния месец.
- по 45 дни /четиридесет и пет дни/ от
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и, по които
да се постигне споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от
тридесет и първи юли до четиринадесети септември всяка година;
- всяка четна година дните, които във връзка
с Коледа и около 24-ти май са обявени за официални празници, включително тези,
обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; всяка нечетна
година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за
официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни
съгласно чл. 154, ал. 2 КТ;
- всяка нечетна година детето ще бъде при
баща си за рождения си ден /31–ви май/, с преспиване на детето при бащата на
датата 31-ви май, а всяка четна година ще бъде при баща си за именния си ден
/8–ми ноември/, с преспиване на детето при бащата на датата 8-ми ноември;
Като бащата следва да взима и връща детето
от жилището на майката, в началото и в края на всеки един от посочените
периоди.
VII. Относно издръжката на детето:
Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК
при спор относно родителските права съдът се произнася и по дължимата на детето
издръжка. С оглед изхода на спора относно родителските права, издръжката на М.К.Б.
следва да се възложи на бащата К.М.Б.. С насрещната искова молба и с въззивната
жалба въззивницата е поискала при предоставянето на родителските права на нея,
бащата да бъде осъден да плаща на детето издръжка в размер на 200 лева месечно.
Така посоченият размер не обвързва съда, който служебно дължи произнасяне по
издръжката на детето при спор за родителските права. В този смисъл възлагането
на издръжката е последица от предоставянето на родителските права и съдът на
общо основание следва да прецени размера на издръжката, съобразно най-добрия
интерес на детето.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителите, които я дължат. Същата
не може да бъде под ¼ от минималната работна заплата за страната за
всяко дете.
Бащата К. е назначен на граждански договор
от 01.03.2014 г. в Българската асоциация по фотоволтаична енергия, като
консултант по енергийните въпроси в областта на възобновяемата енергия на
брутно месечно възнаграждение от 800 лв. /виж л. 201, том I от
първоинстанционното производство/. Майката Д. има трудов договор с „Травел енд хоум” ООД. Същата е
назначена на длъжност служител в пътническа агенция/бюро при основно месечно
възнаграждение от 247.50 лева. Същата, както се посочи по-горе има собствено
жилище. Родителите на детето са в трудоспособна възраст, не се установява да са
с намалена работоспособност, както и да
имат задължения за издръжка към други лица.
С оглед на посочените доказателства за
доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите
на детето, както и с оглед социално–икономическите условия в страната, съдът
приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да
му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 230 лева. При разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето ще живее при майката и същата
ще полага ежедневни грижи за него. Ето защо, на бащата следва да се възложи да
осигурява на малолетното дете издръжка в размер на 150 лева, а останалата сума,
както и непосредствените грижи ще се осигуряват от майката.
Според задължителната практика /ППВС № 5/1970 год., решение № 798/22.11.2010 г. по гр. дело №501/2010 г.
на ВКС, IV г. о., решение № 104/03.04.2015 г. по
гр. д. № 5187 / 2014 г. на на ВКС, IV г. о. и др./, ако към момента на предоставяне
упражняване на родителските права, детето живее при родителя, на когото то не е
предоставено за отглеждане и упражняване на родителските права, началният
момент на присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение.
Оттук следва, че в този случай издръжка за минало време не се дължи и родителят,
който упражнява родителските права, не може да бъде осъден да плаща издръжка за
период, преди изпълнение на решението, с което упражняването на родителските
права се предоставя на другия родител.
Следователно искът за издръжка следва да се
уважи, като бащата следва да бъде осъден да заплаща на малолетното дете, чрез
неговия законен представител – майката, издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано
от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, заедно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелство за изменение или прекратяване на
издръжката.
С оглед всичко преждеизложено,
въззивната жалба следва да бъде уважена, а решението на ПРС – отменено изцяло.
VIII. По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора по настоящото
производство, разноски следва да се присъдят единствено в полза на въззивника.
Процесуалния представител на въззивницата
адв. С.Г. е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК пред въззивния съд
/л. 149/, като претендира на доверителката му да бъдат присъдени заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за първата инстанция /представени
са и доказателства за заплащането на сумата виж л.638-639, том III от първоинстанционното производство/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева за въззиввната инстанция
/доказателства за заплащането на сумата виж л. 13 от настоящото производство/. В
съответните преклузивни срокове по чл. 78, ал. 5 ГПК са постъпили възражения за
прекомерност, както на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция /виж
протокол на съдебно заседание от 27.05.2015 г. пред ПРС, л. 644 (лице), том III от
първата инстанция/, така и за
заплатения адвокатски хонорар пред въззивната инстанция /виж протокол на съдебно
заседание от 26.04.2016 г. пред ПОС, л. 174 (лице) от настоящата инстанция.
По възражението за прекомерност на
заплатения адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивницата
пред първата инстанция:
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение за други неоценяеми искове /в която хипотеза попада
и спорът за упражняването на родителските права/ е 300 лв. В случая сме
изправени пред хипотеза на два иска за предоставянето на родителски права – от
бащата и насрещен от майката. Основателността на възражението е обусловена от
фактическата и правната сложност на настоящото производство.
Няма абсолютен критерий, въз основа на който
да се преценява фактическата и правната сложност на делото и съответствието й
със заплатеното адвокатско възнаграждение. Тази преценка е комплексна и се
основава на конкретни обстоятелства по всяко дело - цената на иска, предмета на
делото и кръга на подлежащите на доказване факти, подлежащите на разрешаване
правни въпроси, извършените от страните процесуални действия, обема на събрания
доказателствен материал, броя на проведените съдебни заседания, процесуалното
развитие на делото и пр. /виж определение
№ 460/28.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3559/2014 г., I г. о. на ВКС/.
В този контекст, въззивният съд намира
възражението за прекомерност на заплатеното пред първата инстанция адвокатско
възнаграждение от Д.Ч. за неоснователно. Аргумент за това е фактическата
сложност на производството – същото е започнало на 29.10.2013 г. и е приключило
с първоинстанционния съдебен акт на 31.07.2015 г., проведени са повече от 8 открити
съдебни заседание, приети са две съдебно-психологични експертизи, две съдебно-психиатрични
експертизи, една съдебно-техническа експертизи, една съдебно-медицинска и
дерматологична експертиза, разпитани са повече от 10 свидетели, приети са два
социални доклада, както и голям обем от други писмени доказателства.
Процесуалните представители на страните са им указали съдействие и защита не
само във връзка със спора за упражняване на родителските права, но и относно
въпросите за режима на лични отношения и необходимата издръжка на малолетното
дете. Освен всичко останало е указано съдействие и защита и по иска за родителски
права на насрещната страна. Чл. 7, ал. 6 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.
предвижда при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Всичко това води до
извода, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. е
съответно на правната и фактическа сложност на производството и същото следва
да се присъди на въззивницата в цялост.
По възражението за прекомерност на
заплатения адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивницата
пред въззивната инстанция:
Адвокатското възнаграждение заплатено за
въззивната инстанция от въззивницата е в размер на 360 лв. Настоящият състав не
намира същото за прекомерно – проведени са пет открити съдебни заседание,
приети са две съдебно-психологични експертизи (една, от които тройна), приети
са и множество писмени доказателства /в това число два социални доклада/. В
случая е предоставено съдействие и защита по два насрещни иска за
предоставянето на родителски права.
Принципно съдебният състав споделя
становищете на процесуалния представител на въззивника, че страната има право
само на едно адвокатско възнаграждение /в този смисъл изричната разпоредба на
чл. 78, ал. 1 ГПК/. Това обаче не означава, че след като в договора за правна
защита и съдействие са вписани имената и на двамата процесуални представители
на въззивницата, то същата претендира адвокатско възнагражение за
представителство от страна на двама адвокати. В този смисъл и приложения списък
за разноски, където е посочена сумата от 360 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, използваното единствено число означава, че се претендира
адвокатски хонорар за процесуално представителство само от един адвокат. При
това положение и възражението за прекомерност пред въззивната инстанция е
неоснователно и на въззивницата следва да се присъдят разноски за процесуално
представителство пред ПОС в размер на 360 лв.
Освен заплатените адвокатски хонорари в
размер 900 лв. и 360 лв. за двете инстанция на въззивницата следва да се
присъдят и: сумата от 250 лв., представляваща депозит за съдебно-психологична и
психиатрична експертиза пред районния съд /виж л. 234, том I от първата инстанция/, сумата от 100 лв., представляваща
депозит за съдебно-техническа експертиза пред районния съд /виж л. 451-452, том
II от първата
инстанция/, сумата от 250 лева, претендирана за внесен депозит за съдебно-медицинска
експертиза /виж л. 451-452, том II от първата инстанция/, сумата от 150 лв.,
представляваща депозит за съдебно-психологическа експертиза пред въззивната
инстанция /виж л. 31 от настоящото производство/, както и сумите от 30 лв.,
представляваща заплатена държавна такса пред ПРС /л. 25 от производството пред
ПРС/ и 40 лв., представляваща заплатена държавна такса пред ПОС /л. 17 от
настоящото производство/.
Или въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивницата (ищца по насрещния иск), сумата от общо 1530 лв.
(900+250+100+250+30), представляваща съдебни разноски пред първата инстанция и
сумата от общо 550 лв. (360+40+150), представляваща съдебни разноски пред
въззивната инстанция.
Бащата К.М.Б., ще следва да заплати и
държавна такса в размер на 108 лева /сто и осем лева/ по сметка за съдебни
такси и глоби на Пловдивски окръжен съд, във връзка с така определената
издръжка на малолетното дете.
Съгласно
чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2907 от 31.07.2015 г.,
постановено по гр. д. № 17391/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, ІV
бр. с., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.Б., ЕГН **********, с
адрес *** против Д.Н.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и съдебен адрес
***, иск за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетната
им дъщеря М.К.Б., ЕГН ********** на бащата К.М.Б., при определяне на режим на
лични контакти с другия родител и присъждане на издръжка на детето.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение
на малолетното дете М.К.Б., ЕГН **********, родено на *** г. в гр. Пловдив, на
майката Д.Н.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М.К.Б., ЕГН **********,
при майката Д.Н.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения
между бащата К.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** и детето М.К.Б., ЕГН **********,
както следва:
До момента, в който М.К.Б. започне да
посещава учебни занятия, т. е. до момента, в който за М.К.Б. започне учебната
година в I /първи/ учебен клас:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца,
за времето от 15.00 часа в четвъртък до 19.00 часа в неделя, с преспиване на
детето при бащата /като в периода от един месец през лятото, когато майката е
планирала годишния си платен отпуск с детето, бащата няма да се ползва от този
общ режим на лични отношения с детето/;
За първа седмица от месеца се счита
седмицата, в която и събота, и неделя носят дати от съответния месец.
- по 45 дни /четиридесет и пет дни/ от
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и, по които
да се постигне споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от
тридесет и първи юли до четиринадесети септември всяка година;
- всяка четна година дните, които във връзка
с Коледа и около 24-ти май са обявени за официални празници, включително тези,
обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; всяка нечетна
година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за
официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни
съгласно чл. 154, ал. 2 КТ;
- всяка нечетна година детето ще бъде при
баща си за рождения си ден /31–ви май/, с преспиване на детето при бащата на
датата 31-ви май, а всяка четна година ще бъде при баща си за именния си ден
/8–ми ноември/, с преспиване на детето при бащата на датата 8-ми ноември;
Като бащата следва да взима и връща детето
от жилището на майката, в началото и в края на всеки един от посочените
периоди.
След като М.К.Б. започне да посещава учебни
занятия, т. е. след като за М.К.Б. започне учебната година в I /първи/ учебен
клас:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца,
когато петък е учебен ден - за времето след приключване на учебните занимания в петък до 19:00 часа в неделя, а
когато петък е неучебен ден - от 15:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, с
преспиване на детето при бащата /като в периода от един месец през лятото,
когато майката е планирала годишния си платен отпуск с детето, бащата няма да
се ползва от този общ режим на лични отношения с детето/;
За първа седмица от месеца се счита
седмицата, в която и събота, и неделя носят дати от съответния месец.
- по 45 дни /четиридесет и пет дни/ от
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и, по които
да се постигне споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от
тридесет и първи юли до четиринадесети септември всяка година;
- всяка четна година дните, които във връзка
с Коледа и около 24-ти май са обявени за официални празници, включително тези,
обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; всяка нечетна
година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за
официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни
съгласно чл. 154, ал. 2 КТ;
- всяка нечетна година детето ще бъде при
баща си за рождения си ден /31–ви май/, с преспиване на детето при бащата на
датата 31-ви май, а всяка четна година ще бъде при баща си за именния си ден
/8–ми ноември/, с преспиване на детето при бащата на датата 8-ми ноември;
Като бащата следва да взима и връща детето
от жилището на майката, в началото и в края на всеки един от посочените
периоди.
ОСЪЖДА
бащата К.М.Б., ЕГН **********,
с адрес *** да заплаща на детето си М.К.Б., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д.Н.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и съдебен
адрес ***, месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, считано
от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на
обстоятелство за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА
К.М.Б., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Д.Н.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и съдебен
адрес ***, сумата от 1530 лв.
/хиляда петстотин и тридесет лева/, представляваща съдебни разноски пред
първата инстанция и сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
К.М.Б., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати държавна такса в размер на 108 лева /сто и осем лева/ по
сметка на Пловдивски окръжен съд, относно така определената издръжка.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: