№ 1193
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение №266571 от 16.11.2021г., постановено по гр. д. №
12236/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 9 състав е осъдил „Дженерали
застраховане“ АД да заплати на К. С. В., на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв., настъпили
вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 24.05.2017г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с
уважената част от исковете, в размер на 1602,50 лв., като е отхвърлил иска до
пълния предявен размер до 30 000лв. С решението СГС, I ГО, 9 състав е
осъдил К. С. В. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер на 300 лв.
Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от
ответника. В жалбата се релевират оплаквания, че съставът на СГС е
допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е
постановил неправилно и несправедливо решение, несъобразено със
съдебната практика по аналогични дела. Поддържа се възражение, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не
съответства на понесените негативни последици. Релевират се доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е оценил вида, броя и характера на
1
получените вследствие процесното ПТП травми и относително краткия
лечебен и възстановителен период. Излага се твърдение, че по делото липсват
категорични данни за негативни последици за в бъдеще или усложнения от
претърпените травми. Прави се искане въззивният съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск, ведно със законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Постановеното от СГС, І ГО, 9 състав решение е обжалвано и от
ищцата, чрез процесуалния й представител, в отхвърлителната част.
Поддържа се твърдение, че първостепенният съд неправлино е приложил
установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е
определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на
причинения противоправен резултат и не съответства на степента на
търпените неимуществени вреди. Излага се становище, че при постановяване
на решението, първоинстанционният съд не е взел предвид установени по
делото факти, поради което е присъдил занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Релевира се оплакване, че съдът не е съобразил
размера на присъденото обезщетение със социално-икономическите условия в
страната и нормативно установените в КЗ нива на застрахователни
обезщетения. Поддържа се твърдение, че определеното от решаващия съд
обезщетение не е съобразено и с константно присъжданите нива на
обезщетения в сходни казуси. Прави се искане въззивният съд да отмени
решението на СГС, І ГО, 9 състав в обжалваната част и да постанови друго, с
което да присъди допълнително още 15 000лв., ведно със законната лихва
върху сумата до окончателното й изплащане и разноските по делото пред
двете инстанции.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете
страни поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Жалбите, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
и с предмет – присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното изплащане. Искът е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. При
така предявен иск, ищцата следва да установи, че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника автомобил, че това деяние й е причинило вреди и
те са в причинна връзка с противоправното деяние.
2
С обжалваното решение, СГС, І ГО, 9 състав е уважил частично
предявения иск. В мотивите на своето решение е приел, че ищцовата страна е
доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД,
за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е за недоказано
възражението за съпричиняване.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо.
Във връзка с доводите във въззивните жалби настоящият съдебен състав
приема, че спорът на страните пред въззивния съд се свежда единствено до
правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
От приетата пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, от нейната медицинска част се установява, че
вследствие на реализираното на 24.05.2017г. ПТП ищцата като пасажер на
предна дясна седалка е претърпяла следните травматични увреждания:
Счупване на тазови кости - седалищната кост вдясно и седалищната кост
вляво; Контузия на гръдния кош; Контузия и разкъсно-контузна рана на
главата. По повод травмата на главата в болнично заведение е извършена
хирургична обработка и шев на раната. По повод счупването на тазови кости
под локална упойка е направено закрито мануално наместване, без вътрешна
фиксация. В болничното заведение е проведена и консервативна
медикаментозна терапия. При изписване на 27.05.2017г. е назначен строг
постелен режим и антиагрегантна терапия с фраксипарин. Вещото лице
излага становище, че последиците от мекотъканните травми на главата и
гръдния кош (болки и страдания) отшумяват до 2 - 3 седмици след инцидента.
По отношение фрактурата на тазовите кости докторът описва, че за вида на
счупването липсват конкретни данни в приложената медицинска
документация, като сочи, че с оглед данните, че не е приложено хирургично
лечение, то може да се направи извод, че те са били неразместени или с малко
(под 5 мм разместване) и се касае за стабилни счупвания. Обяснява, че при
подобни двустранни стабилни счупвания на седалищните тазови кости се
налага стриктно спазване на режим на легло за 5 - 6 седмици, след което се
налага постепенно раздвижване и натоварване на крайниците, като при
благоприятно протичане на оздравителния процес се очаква възстановяването
да настъпи за около 3-4 месеца от датата на травмата. Допълва, че при
подобни травми, поради продължителното обездвижване и на двата долни
крайника е възможно настъпване на усложнения, артрозни промени на
тазобедрени стави, контрактури и др. Докторът установява, че при
извършения от него личен преглед на пострадалата - 3 години след
инцидента, са налице данни за изразени артрозни промени в двете тазо-
бедрени стави и кръста, водещи до затруднено придвижване и движения.
3
Вещото лице сочи, че при ищцата няма данни за проведени изследвания и
прегледи след изписването й от болничното заведение, поради което излага,
че констатираното към момента състояние може само с вероятност да се
свърже с травмата, като се приеме, че е посттравматично усложнение.
Докторът констатира, че към момента на прегледа, ищцата е в невъзможност
за самостоятелно придвижване, а ползва помощни средства - патерици.
Допълва, че при придвижване лесно се уморява, като се изявяват болки в
кръста, значително ограничени движения в двете тазо-бедрени стави както по
отношение на флексия екстензия, така и по отношение на абдукция и
аддукция, и вътрешна ротация, има затруднено ставане и сядане, невъзможно
е клякането. Вещото лице описва, че подобни на регистрираните при
пострадалата травми са съпроводени с интензивни болки и страдания, които
налагат задължително медикаментозно обезболяване и щадящ режим. Излага,
че постепенно с времето болките, съпътстващи травмите, намаляват по
интензитет, но при настъпили посттравамтични усложнения е възможно и по-
продължително персистиране с месеци и години. Установява, че към
настоящия момент при пострадалата се констатира намален обем на
движенията в кръста, долните крайници - тазо-бедрените стави и мускулна
слабост, за които може да се приеме, че са във връзка с инцидента. Налице е и
белег от рана в окосмената част на главата, за който не може да се приеме, че
е с характер да я загрозява.
В о.с.з. докторът излага, че липсват данни за състоянието на
пациентката преди инцидента. Допълва, че в случай, че е имала артрозни
проблеми, то те са се влошили вследствие на обективно установеното
двустранно счупване на седалищните тазови кости. Сочи, че към момента с
категоричност може да каже, че ищцата не може да се придвижва без
помощни средства, движенията в тазобедрените стави обективно са
затруднени във всичките им посоки и това е вследствие на полученото и
обективно документирано счупване на седалищните кости на таза.
Настоящият въззивен състав кредитира приетата в първата инстанция
експертиза – в описаната част, ведно с допълненията, направени в о.с.з, тъй
като същата е изготвена от вещо лице, което е компетентно в своята област,
отговорите са обективни и изчерпателни. Съдът не взема предвид
заключението в частта, в която вещото лице описва оплакванията на
пострадалата-ищца, свързани с „изпускането на урина“, тъй като не е
направен категоричен извод от доктора за наличие на причинно-следствена
връзка с ПТП. Вещото лице дава обяснение за възможните причини за
настъпването на тази последица като резултат от произшествието, като
приема, че е възможно да е била налице по-тежка травма със засягане на
гръбначния стълб и нервните коренчета, но за да се приеме наличие на
причинна връзка са необходими допълнителни изследвания. Поради липсата
на такива изследвания и становището на експерта, въззивният съд приема, че
не е налице основание да се направи извод за това, че незадържането на
урина при ищцата е резултат от ПТП. Следва да се посочи, че в исковата
4
молба дори няма твърдения за настъпило подобно усложнение в
здравословното състояние на ищцата, което да е вследствие на
произшествието.
За установяване претърпените от пострадалата болки и страдания, пред
първата инстанция, са събрани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетеля М. Й. – зет на ищцата. Свидетелят дава показанията, че след
изписването на ищцата от болница, той и съпругата му я настанили в хоспис,
където останала около 2 месеца, била неподвижна и на легло. След
изписването й от хосписа, се прибрала у дома, където грижи полагал съпругът
й. Свидетелят излага, че и към настоящия момент тъща му се придвижва с
помощни средства. Произшествието й се е отразило и на психическото
състояние, станала затворена и необщителна. Преди инцидента била активна,
вършела си домашната работа, занимавала се с отглеждане на зеленчуци в
домашни условия. Свидетелят установява, че и към настоящия момент тъща
му се придвижва с помощни средства и не може да се движи на дълго
разстояние сама, като бързо се уморява.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля в
описаната част, тъй като не противоречат на заключението на вещото лице
относно последиците от травматичните увреждания при ищцата, периода,
начина на възстановяване и търпените болки и страдания през
възстановителния период и след това. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта относно установеното от него, че ищцата има проблеми
със задържането на урина, тъй като не са подкрепени от други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Посочено е, че, за да бъде намерен точният паричен
еквивалент на неимуществените вреди, следва да бъдат съобразени не само
болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Въззивният съд, като взе предвид обсъдените по-горе
поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства и като съобрази
критериите, посочени в практиката на Върховния съд, намира за основателни
оплакванията в жалбата на ищцата, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер. За да достигне до
този извод, съдът приема следното: На първо място, съобрази характера,
тежестта, броя и вида на травмите – става въпрос за две по-леки контузи и
една тежка увреда, която е обусловила трайно затруднение на движенията на
5
долните крайници за период около 2 месеца, през който ищцата е била на
постелен режим, което е довело до невъзможността й да се обслужва сама,
поради което се е налагало да ползва чужда помощ – в случая за 2 месеца е
била в хоспис, а след това за нея е полагал грижи съпругът й. Това безспорно
й е създало неудобства в социален и битов аспект. Независимо, че разкъсно-
контузната рана на главата съставлява по-лека увреда тя е наложила
хирургична обработка и шев, а не само промиване на раната, което безспорно
е довело до болки и страдания у ищцата. Действително, както твърди
жалбоподателят-ответник, фрактурата на тазовите кости е без разместване и
без оперативна интервенция, но наличието на такива състояния би довело до
присъждане на много по-голям размер на обезщетението. Не без значение е и
обстоятелството, че в конкретния случай и двете кости на таза са били
счупени. Правилно е твърдението на жалбоподателя-ответник, че ищцата е
била за един много кратък период в болница, но не това е водещо в случая.
Превес вземат други установени по делото обстоятелства, които водят до
извода, че определеното от първостепенния съд обезщетение е в занижен
размер, а именно: големият интензитет на болките, което обстоятелство
неминуемо й е причинило дискомфорт; продължителността на
възстановителния период и най-вече, състоянието на пострадалата към
момента на извършения от вещото лице преглед, а именно: 3 години след
инцидента, тя не може да се придвижва самостоятелно без помощни средства,
лесно се уморява, налице са силни болки в кръста, което води до намален
обем на движенията в тази област, затруднено ставане и сядане, невъзможно
клякане, значително ограничени движения в двете тазо-бедрени стави. Така
описаното състояние е в пълен контраст със състоянието на ищцата преди
произшествието - те се е движела самостоятелно, била е активен човек,
занимавала се е с отглеждане на зеленчуци, което предполага тежък
физически труд, нещо, което към момента е немислимо, с оглед
придвижването на ищцата с патерици. В този смисъл са неоснователни
възраженията на жалбоподателя-ответник, че по делото не са налице
категорични данни за настъпили негативни последици. На следващо място,
взе предвид и промените, което са настъпили в психо-емоционалното
състояние у ищцата – преди е била социален човек, а след инцидента не желае
да се среща с хора, затворила се е. Въззивният съд съобрази и стадия на
обществено-икономическо развитие на страната, включително в аспекта на
нормативно-определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост приема,
че справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно установените
по делото факти, възлиза на сумата от 50 000лв. За тази сума исковата
претенция е основателна. От тази сума следва да бъде извадена сумата от 20
000лв., които ответното дружество е заплатило доброволно. Поради което
искът следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лв. Върху тази сума
ответното дружество дължи законна лихва, считано от 23.07.2018г. /датата на
подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
6
При тези изводи въззивната инстанция следва да постанови решение, с
което да отмени решението на СГС в частта, в която иска на К. С. В. е
отхвърлен за разликата над 15 000лв. до размера на сумата от 30 000лв. и да
постанови друго, с което да й присъди обезщетение за неимуществени вреди
в размер на още 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2018г.
до окончателното плащане. Решението следва да бъде отменено и в частта, в
която ищцата е осъдена, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на
ответника разноски в размер на 300 лв. Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата допълнително още 1602.50 лв. – разноски пред
СГС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
жалбоподателката-ищца се дължат разноски в размер на 2652лв., съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. Или общият размер на разноските, които се
дължат на ищцата за двете съдебни инстанции възлиза на 4254.50лв.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266571 от 16.11.2021г., постановено по гр. д. №
12236/2020г. от Софийски градски съд, І ГО, 9 състав в следните части: 1. в
частта, в която е отхвърлен иска на К. С. В. против „Дженерали Застраховане“
АД с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 30 000
лв.; 2. в частта, в която К. С. В. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД разноски в размер на 300лв. -
юрисконсултско възнаграждение, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68
да заплати на К. С. В. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№1 - адв. С. сумата от още 15 000лв. /разликата между определените от САС
30 000лв. и 15 000лв., присъдени от СГС/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП от 24.05.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 23.07.2018г. до окончателното плащане, както и да
заплати сумата от 4 254.50лв. – разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266571 от 16.11.2021г., постановено по
гр. д. № 12236/2020г. от Софийски градски съд, І ГО, 9 състав в останалите
обжалвани части.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките
на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8