МОТИВИ
НОХД 78/09г.
Производството е по чл.
247 от НПК и е образувано въз основа на
внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против подс. К.Й.А. ***
за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, във връзка чл. 18 ал.1 от НК
за това , че на 11.01.2009 г. около 20.45 часа в гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 79.00 лева и парична сума в размер на 22.00 лева или всичко на обща
стойност 101.00 лава от владението на Г.Ц.Б
от гр.Пазарджик, с намерени
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като деянието е останало във фазата на опита по независещи от него причини.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик,
който пледира за осъдителна присъда с
налагане ефективно наказание на подсъдимият.
Подсъдимият се признава
за виновен. Дава обяснения за изясняване на обстоятелствата по делото.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На
11.01.2009 г. около 20.40 часа подс. К.Й.А.
видял св. Г. Б. да върви
само по ул. „С.С” в гр.
Пазарджик - посока Централната
поща. Забелязъл, че същата държи в
ръцете си дамска чанта – черна на цвят
марка „Прада”. В чантата си св. Б.
носила личната си карта, дамско
кожено портмоне, твърд калъф за очила,
ключодържател с два ключа за
секретна брава, флаш памет за компютър
от 128 мега байта, дамски несесер, съдържащ
4 броя червила, гребен, молив за очи, сенки, както и сумата от 22.00
лева. В този момент у подсъдимия възникнало решение да проследи св. Б. и
да извърши грабеж на чантата и намиращите се в нея вещи. В изпълнение на
намеренията си той тръгнал след св. Б.,
която забелязала присъствието
му и ускорила ход.
Около
20.45 ч. св. Б. стигнала до входа на Пощата, разположен на ул. „С.С”. Там подсъдимият
я настигнал и се обърнал към нея с думите:„Чакай да ти кажа нещо”.
Веднага след тези реплики, подс. А. започнал
да дърпа силно дамската чанта от
ръцете на св. Б.. Понеже последната я държала здраво, подсъдимият
не успял да я отнеме, а скъсал
само дръжката и. Веднага след това подсъдимия
А. хванал св. Б. за косата,
дръпнал я силно надолу и я повалил на замята. Започнал да я влачи след себе си,
но св. Б., продължавала да държи
чантата си. Тогава подсъдимия А. с цел
да неутрализира оказаната от пострадалата съпротива и да установи своя фактическа власт
върху чантата, нанесъл удари на св. Б. в областта на гърдите. След ударите и в
резултат на употребеното преди това физическо въздействие, пострадалата
изпуснала чантата , подс. А. я взел веднага и побягнал към Аптека № 5,
като завил по ул. „Княз Александър Батенберг”. Свидетелката Б.
тръгнала да гони подсъдимия и същевременно викала за
помощ. В този момент на
кръстовището между ул. „Екзарх Йосиф” и ул. „Княз Александър Батенберг”, подс. А. и св. Б. били забелязани от служителите на РУ на МВР – Пазарджик –
свидетелите К. Н. и Т. Г., които се движили
с патрулен автомобил. Като видял
автомобила им с надпис „Полиция”, подс. А.
извадил чантата, която преди това бил скрил под якето си, хвърлил я на замята и продължил да тича.
Свидетелят Г. слязъл от автомобила,
тръгнал след подсъдимия, като го приканил да спре с думите „Стой, полиция”. Въпреки предупреждението, подсъдимият не спрял и след кратко преследване в което се
включил и св. Н., подсъдимия А. бил
задържан на паркинга, намиращ не
на ул. „Граф Игнатиев” № 22. Свидетелите
К. Н.и Т. Г. установили
самоличността на подс. А., който признал пред полицейските служители, че минути преди това е извършил грабеж на дамската чанта и изложил подробности, свързани с начина на
извършването му. Подсъдимият бил отведен
в РУ на МВР – гр. Пазарджик за изясняване
на случая, а св. Н. и св. Г.
запазили местопроизшествието до идване
на дежурна оперативна група.
Извършен бил оглед на местопроизшествието - ул. „К.Величков” срещу № 37 в гр. Пазарджик,
при който върху купчина сняг била намерена дамска чанта
марка „Прада” със скъсана дръжка, съдържаща лична карта на мето на св. Б.,
дамско кожено портмоне, твърд калъф за
очила, ключодържател с два ключа,
флаш за компютър от 128
мега байта, дамски несесер, съдържащ 4 броя червила, гребен, молив за
очи, сенки, както и сумата от 22.00 лева. Посочените вещи са върнати с разписка от 14.01.2009 г. на св. Б..
От заключението на приетата по делото
дактолоскопната експертиза се установява, че иззетата в лабораторни условия дактилоскопна следа,
открита върху пластмасовата табелка на чантата е оставена от левия показалец на
подсъдимия А..
Установено от заключението на икономическата експертиза, е че общата стойност на
вещите обект на престъпно посегателство,
към инкриминираната дата възлиза на 101.00 лева.
Съдът
възприе описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, приетите
експертизи и писмените доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.
Данните
по делото са напълно еднопосочни и непротиворечиви досежно участието на подс. А.
в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Безспорно установени са причините за
извършване на деянието, конкретното участие на подсъдимият, конкретният
механизъм на извършване, предмета на посегателство по вид и стойност,
отношението на дееца към деянието към момента на извършване и към настоящият
момент.
Установи се от обясненията на подс. А., че не
осъждан за извършено умишлено престъпление от общ характер / в каквато насока
са данните по делото/, но е извършил няколко грабежа, без да бъде заловен. На
инкриминираната дата около 20.30ч. обикалял в района на Математическа гимназия
– гр. Пазарджик. Когато забелязал, че св. Б. върви сама по улицата, решил да
извърши грабеж и да вземе дамската й чанта. За това тръгнал след нея с
намерението да я нападне при първият
удобен случай. Това станало до входа на Пощата,
разположен на ул. „С.С”. Оказаната от страна на св. Б. съпротива, подсъдимият се
опитал да сломи с удари в областта на гърдите. Тъй като последната продължавала
да се съпротивлява, подсъдимият я бутнал на земята и започнал да я влачи за
косата. Това му действие станало причина свидетелката да изпусне чантата при,
което подс. А. я взел и побягнал.
В тази насока са и показанията на
пострадалата свидетелка Б., която установява, че именно подс. А. е лицето,
което я е нападнало и след, като употребил насилие взел дамската й чанта.
Свидетелката установява, че оказаната от нея съпротива, не разколебала
подсъдимият, който дори след намесата на органите на полицията се опитал да
избяга и да задържи отнетите от нея вещи.
Досежно това обстоятелство свидетелите
Н. и Г. – полицейски служители дават показания, че подсъдимият не се подчинил
на полицейското им разпореждане да спре, което наложило да бъде преследван в
рамките на няколко минути. Единствено благодарение на бързината на действията
им и своевременното предвиждане на посоката, в която подсъдимият ще се опита да
избяга последният бил задържан.
След
анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност съдът
стигна до безспорният извод, че подсъдимият А. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 18 от НК.
В
субективно отношение е съзнавал противоправността на действията си, те са напълно съзнателни и целенасочени (
предвид и собствените му обяснения). Съзнателно е употребена сила, като по този
начин са извършени фактическите действия по изпълнителното деяние.
По
горните съображения съдът постанови своята осъдителна присъда, с която призна
подсъдимият А. за виновен в това, че на 11.01.2009 г. около 2.45 часа в гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 79.00 лева и парична сума в размер на 22.00 лева или всичко на обща
стойност 101.00 лава от владението на Г.Ц.Б
от гр.Пазарджик, с намерени
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като деянието е останало във фазата на опита по независещи от него причини.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава на престъплението и е искал
настъпването на обществено опасните последици на деянието си - действувал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимият
съдът се съобрази с критериите за неговата индивидуализация по чл. 54 от НК,
както и с целите, които следва да се постигнат с налагането му визирани в чл.
36 от НК.
Престъплението по чл. 198, ал.1 от НК има за
предмет не само вещ, но е насочено и против личността. В случая съдът особено
внимателно прецени въздействието върху пострадалата Б.. Освен
обстоятелството,че свидетелката е била изплашена от случилото се, следва да се
има предвид и упражненото върху нея физическо насилие.
Наред с горното, съдът отдели особено внимание
и на другите обстоятелства от инкриминираните събития – изключителната дързост на действията на
подсъдимият изразяваща се в опита да осуети задържането му от органите на
полицията, както и бруталността на
извършеното.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, предвид негативните
характеристични данни и обясненията му за предхождащи настоящото деяние грабежи.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в
желанието за неправомерно облагодетелстване
на подсъдимият и в незачитане на установеният в страната правов ред.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени преди всичко направените самопризнания, а като
отегчаващи липсата на критично отношение към извършеното.
Съдът
прие, че визираните горе обстоятелства, дават основание на подсъдимият да бъде наложено наказание от три години лишаване от
свобода.
За да
бъде справедливо наказанието, трябва да
съответства на тежестта на престъплението, като едновременно с това и да е възмездие за престъплението и средство за
постигане на целите по чл. 36 от НК. В преките си непосредствени впечатления в
хода на протеклото наказателно производство съдът установи, че е на лице една
оформена престъпна нагласа от страна на подсъдимият.
Предвид
горното, при отмерването на наложеното наказание, съдът отчете необходимостта същото
да постигне своя поправителен, превъзпитателен и предупредителен ефект
персонално върху подсъдимият и общо - върху останалите членове на обществото и
го определи в посоченият размер.
При
обсъждане на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието съдът прие, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. А. към спазване на закона и на добрите
нрави, както и за постигане на предупредително въздействие върху него и от
друга страна – за постигане на генералната превенция е наложително ефективно
изтърпяване, поради което и на основание чл. 46 б”б” от ЗИН определи
първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подс. А. бяха присъдени
сторените по делото разноски в размер на 200 лв. за експертизи.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си и след като я обяви на страните, разясни възможностите и сроковете за
нейното обжалване и протестиране.
СЪДИЯ: