РЕШЕНИЕ
№ 3451
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110201807 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Б. Ж. Д., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 260 от 19.11.2021 г., издадено от директор на
Столична дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300, 00 /триста/ лева.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. По-конкретно се
твърди, че от 2016 г. е в сила Закон за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето, който е с по-висок ранг от заповедна на
министъра на здравеопазването и който не допуска носенето на облекло,
покриващо частично или скриващо напълно лицето. Цитира и разпоредбата
на чл. 162, ал. 1 от НК.
В открито съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се
явява.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата, съдът приема следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, тъй като е подадена срещу НП, подлежащо на
съдебен контрол, от легитимирано за това лице, а именно от процесуален
представител на санкционираното лице и в преклузивния за това срок по чл.
1
59, ал. 2 ЗАНН, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2021 г., около 10,15 часа, в гр. София, Б. Ж. Д. се намирал на
закрито обществено място, а именно на перона на метростанция „Джейм
Баучер“, без да е поставил защитна маска на лицето си или друго средство,
покриващо носа и устата му. В този момент Ц.И. старши полицай при с-р
„Метрополитен“, ООП – СДВР забелязал, че жалбоподателят е без поставена
маска и го помолил два пъти да си постави такава. Жалбоподателят отказал и
казал на свидетеля И., ако иска да му състави акт. Поради липсата на
предпазна маска и поради отказа да постави такава, свидетелят Ц.И. съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА №
081700 от 01.10.2021 г. спрямо Б*** Д. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗДр, изразяващо се в това, че на 01.10.2021 г., около 10.15 часа, в гр. София,
на перона на метростанция „Джейм Баучер“ е нарушил въведената с акт на
министъра на здравеопазването, а именно пар. I, т. 7 заповед № РД-01-743 от
31.08.2021 г. противоепидемична мярка на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр.,
тъй като се намирал на закрито обществено място, без да е поставил защитна
маска, покриващ носа и устата. АУАН е предявен на нарушителя
непосредствено след съставянето му, като е посочил като възражение, че по
този начин се нарушава Закон за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
постъпили допълнителни възражения. Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното понастоящем НП № 260 от 19.11.2021 г., издадено от
директор на СДВР, което е връчено на жалбоподателя на 27.01.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
Гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля ЦВ. БЛ.
ИЛ..
Писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – НП № 260
от 19.11.2021 г., издадено от директор на СДВР; АУАН Серия АА № 081700
от 01.10.2021 г.; Удостоверение рег. № 513р-21038 от 09.03.2022 г., съгласно
което старши комисар К*** М*** е преназначен на длъжност – директор на
СДВР; заповед № 513з-7383 от 27.03.2020 г. на директора на СДВР за
определяне на длъжностни лица от СДВР, които да съставят АУАН по чл.
209а от ЗЗДр.
Настоящия съдебен състав оценява показанията на свидетеля като
достоверен източник на информация относно значимите с оглед предмета на
доказване факти, тъй като те се отличават с обективност, непротиворечивост
и яснота, не съдържат вътрешни противоречия и не се опровергават от други
доказателства по делото, а тъкмо обратно – кореспондират с останалите
доказателства. Няма основание за съмнение в обективността на свидетеля,
поради което и предвид изложеното, съдебният състав възприема
2
възпроизведената от него информация за вярно отражение на
действителността. Показанията на свидетеля са високо информативни
относно времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, доколкото
по негови данни това е единствения случай, при който е издавал АУАН за
неносене на предпазна маска. Свидетелят си спомня с подробности
действията на жалбоподателя, в това число, че на двукратни молби от негова
страна, да си постави маска, е отказал.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
След извършването на служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП са
издадени от административни органи, които разполагат с материална и
териториална компетентност и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН, като АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и
чл. 43 от ЗАНН, а атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и
в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Нарушението е описано в НП от фактическа
страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези, а именно
време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
Видно от НП е, че нарушителят е санкциониран за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗдр, който законов текст, към датата на извършване на нарушението,
гласи следното „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Видно от разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр е, че същата препраща към
чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр, съгласно който „При обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната“, както и към Решение № 325
на Министерски съвет от 14 май 2020 г., с което е обявена извънредна
епидемична обстановка, чийто срок е удължаван с поредица от решения,
включително Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България и
Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г., както и към пар.
I, т. 7 от заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. по силата на която „Всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3“, като
3
заповедта е в сила от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г. включително.
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че не е изпълнил задължението си по пар. I, т. 7 от
заповедта на министъра на здравеопазването, като не е поставил защитната
маска, а с оглед на това свое поведение е санкциониран по реда на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗдр за неизпълнение на задължението, произтичащо от акта на
министъра на здравеопазването. С оглед на всичко това следва да се
отбележи, че в случая самата санкционната разпоредба не съдържа описание
на правилото за поведение, което е нарушено, тъй като тя препраща към друг
акт с нормативна сила – заповед на министъра на здравеопазването, която
изрично е посочена в атакуваното НП.
Административното нарушение е извършено, както от обективна страна,
така и от субективна страна, тъй като нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици и е целял именно тяхното настъпване. Касае се
до формално нарушение, което не може да се определи като маловажно, тъй
като то не се отличава с липса или незначителност на вредните последици,
или с други смекчаващи обстоятелства, които да го определят като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Отделно следва да се посочи, че на два пъти
жалбоподателят е отказал да постави маска, при отправена от полицейския
служител молба.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай
ограниченията в посочената заповед противоречат на на разпоредбите от
Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето (ЗОНОПСЛ). В чл. 3, т. 1, б. "а" и т. 3 от ЗОНОПСЛ изрично е
посочено, че разпоредбите на закона за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето, не се прилагат, ако носенето на облекло се
налага по здравословни причини или когато със закон е установено друго. В
настоящия случай са налице именно посочените изключения, доколкото в
ЗЗдр. е установено задължение за спазване на въведените на основание чл. 63,
ал. 4 ЗЗдр. със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, вкл. за задължително носене на защитни маски на закрити обществени
места, каквото е процесното такова. В този смисъл ЗЗдр. се явява специален
по отношение на ЗОНОПСЛ, като освен това носенето на защитни маски се
налага именно по здравословни причини. Неотносимо е цитирането на
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от НК към настоящото производство.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, която за нарушение като
конкретното предвижда глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
от 1000 до 2000 лв.
Според настоящия съдебен състав отговорността на нарушителя е
индивидуализирана правилно, като наложената глоба е определена към
минималния предвиден в закона размер от 300.00 /триста/ лева, с оглед на
4
което липсва основание и възможност за проява на допълнително
снизхождение спрямо нарушителя чрез намаляване размера на наложеното му
административно наказание. Предвид конкретиката на случая, глоба в
минимален размер се явява достатъчна за постигане на целите по чл. 12 от
ЗАНН и същата съставлява намеса в правната сфера на жалбоподателя, която
е пропорционална на преследваните легитимни цели.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление е законосъобразно, а определеното с него административно
наказание е справедливо, поради което НП следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 260 от 19.11.2021 г.,
издадено от директор на Столична дирекция на вътрешните работи, с което на
Б. Ж. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 209а, ал.
1 Закона за здравето.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София -
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5