Решение по дело №136/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 226                                       06.07.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На тринадесети юни                                                                               2017 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Нина Георгиева,

Прокурор: Маргарита Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 136 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът Г.И.К. *** твърди в ИМ, че на 25.11.2003 г. срещу него било образувано ДП № 121-вв-р/2003г. по описа на ОслС гр. Стара Загора по чл.256 /стар/ НК. След приключване на разследването в ОС Стара Загора на 27.10.2005 г. бил внесен изготвения от прокурор в ОП Стара Загора обвинителен акт против него по чл.257, ал.1 вр. чл.256 НК. Образувано било НОХД № 1026/2005 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Производството по делото продължило на една инстанция близо 4г., като били проведени повече от 10 с.з. и разпитани повече от 20 свидетели. С Присъда № 61/05.06.2009 г., по НОХД № 1026/2005 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора съдът го признал за виновен. Обжалвал пред Апелативен съд гр. Пловдив присъдата за което било образувано ВНОХД № 390/2009 г. по описа на същото. С решение от 03.11.2009 г. съдът и отменил присъдата на Старозагорският окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане на Старозагорската окръжна прокуратура. Прокуратурата изготвила нов обвинителен акт от дата 01.07.2010 г. по който било образувано НОХД дело № 402 по описа за 2010 година. С присъда № 15/02.04.2014г. по делото съдът го признал за виновен по повдигнатите му обвинения. Обжалвал присъдата пред ПАС и било образувано ВНОХД № 429 по описа за 2014 година като със своето решение от дата 13 януари 2015 съдът отменил присъдата на Старозагорския Окръжен съд и върнала делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. След връщане на делото на прокуратурата с постановление от дата 17.08.2015 г. ОП Стара Загора прекратила частично наказателното производство водено спрямо него като разследването следвало да продължи срещу неизвестен извършител, като досъдебното производство било спряно до установяване извършителя на деянието. Вследствие на горното ищецът твърди, че била унищожена психическата му стабилност. Затворил се в себе си и постоянно го връхлитали мрачни мисли за бъдещето му. Загубил контакти с близки и познати, с роднините си също. Неоснователното обвинение, че бил извършил това престъпление рефлектирало върху авторитета му, чувството му за лично достойнство и дало своето тежко отражение върху професионалната му кариера. Ето защо моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите в размер на: 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 121/2003 г. по описа на ОсЛО Стара Загора, ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното и заплащане; сумата 550 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди. Претендира за направените разноски по настоящето производство.

 

Ответникът – Прокуратурата на Република България – София, чрез ОП Стара Загора счита иска за допустим. Възразява срещу така предявения иск по основание и размер. Претендираното обезщетение намира за изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за имуществени вреди. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по ДП № 121/2003 г. по описа на ОсЛО Стара Загора. В съдебно заседание взема становище, че иска е неоснователен и недоказан. Не се доказали действително претърпени вреди в пряката и непосредствена връзка в резултат на обвинението както и причинна връзка между тях. Поддържа възражението си относно началния момент за присъждане на лихва от 09.06.2016 г. Относно имуществените вреди, считат че същите се доказали в размера 550 лв. предвид представените копия на пълномощни. На осн. чл.78, ал.3 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

         

Не се спори между страните, че на 27.10.2005г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 257 ал. 1 вр. чл.256 от НК. С обвинителен акт от 27.10.2005 г. било образувано НОХД № 1026/2005 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. С присъда по това дело ищецът е признат за виновен.

 

След обжалване пред Пловдивския апелативен съд, с Решение от 03.11.2009 г. по ВНОХД № 390/2009 г., присъдата № 61/05.06.2009г. постановена по НОХД № 1026/2005г. на СзОС е отменена и делото върнато на Окръжна прокуратура Стара Загора за ново разглеждане.

 

След внасяне на Обвинителен акт в Старозагорския окръжен съд е образувано НОХД № 402/2010г. по което дело с Присъда № 15 от 02.04.2014г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите му обвинения.

 

След ново обжалване пред Пловдивския апелативен съд, с Решение от 13.01.2015г. постановено по ВНОХД № 429/2014г. съдът отменил Присъда № 15 от 02.04.2014г. и върнала делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. След връщане на делото на ОП Стара Загора с постановление от дата 17.08.2015 г. е прекратено частично наказателното производство водено спрямо ищеца.

 

От показанията на разпитаната по делото като свидетел К.К.К., съпруга на ищеца се установява, че кошмара за тяхното семейство започнал през 2003 г., когато Г. се прибрал в къщи една вечер силно притеснен. Попитала го какво се случва. Той казал, че го викат в Раднево при следовател да дава показания относно някакви декларации. Ставало дума за ДДС и така разговора приключил. Заради всички тези разправии, той престанал да говори в къщи за това което се случвало, затворил се в себе си, като впоследствие тримата съдружници във фирмата се разделили и фирмата се разпаднала. Разбрала от негови приказки, че му било повдигнато обвинение от Прокуратурата за невнесено ДДС и започвали дела срещу него. Започнали да водят дела, което за тях било един голям кошмар. Наложило се да си продадат колата за да ползват парите по адвокати, за  разрешаване спора на мъж й с делата с Прокуратурата.  Имали проблемно дете в умственото си развитие за което се грижила. Без парични средства, трябвало да започне работа. Не може да опише кошмара, в който се намирали в къщи. Ищецът бил изключително изнервен. Нощно време не спял.  Пушел изключително много цигари. Отпушила му се астма. Имал кризи от жлъчнокаменна болест. Два пъти се наложило да лежи в болница. Първо започнали да ги избягват приятели и останали сами. Навсякъде вървяло приказката, че на Г. му предстояло да влезе в затвора за присвояване на големи суми пари. Ищецът се променил към тях. Всички кавги, които имали в семейството свършвали до сина им. След всяко дело излизал все по-изнервен и по-изнервен. Благодарение на нейната толерантност успели да запазят семейството си. Иначе в този кошмар семейството им нямало да оцелее. Започнал работа в една транспортна фирма като механик 2007г.. Свидетелката започнала да работи като брокер за недвижими имоти в една агенция.

 

Свидетелят Ж.Г.К. без родство със страните по делото установява, че с Г. се познавали от 92г. – 93г. После станали съдружници във фирмата. Работили заедно. Фирмата имала търговска дейност. Занимавали се с изкупуване и продажба на земеделска продукция, а по-късно и арендували земя. 2002г. – 2003г. някакво ДДС не им признали на фирмата и Г.К. тогава бил обвинен. Държал се доста странно в един момент, защото против тях нямало такова обвинение, а имало само против него. Това повлияло на дейността на фирма им тогава, защото се разчуло бързо. Доста от контрагентите им се отдръпнали и не искали поради тази причина да работят с тях. Отношенията им започнали да се влошават. Той се затворил в себе си. Отбягвал ги. Не им споделял доста от нещата. Обвинявал ги, че едва ли не те били виновни за това което се случвало с него. Нещата след като не вървели били принудени да вземат някакво решение, да се разделят като съдружници, защото то по този начин не можело да се работи. Съответно имали кредити, които трябвало да бъдат върнати. Фирмата имала закупен на търг имот в Опан. Наложило се да бъде продаден, върнали си кредитите и приключили техните взаимоотношения. Наскоро му се обадил и му казал, че делото което било срещу него най-накрая било решено в негова полза. Тях ги викали и ги разпитвали в Раднево, при някакъв следовател. Ходили на дело в Пловдив.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Макар да няма пълно тъждество в текстовете на чл. 243, ал.1  от НПК и чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, съответният правозащитен орган отговаря и когато основанието за прекратяване на наказателното производство е, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т.1 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че "деянието не е извършено от лицето"( ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 30 000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо дванадесет години. От житейска гледна точка, нормално е през този дълъг период от време, а ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности.

 

При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано. Доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Посочените размери на обезщетението съдът определи, като съобрази, че това обвинение е станало достояние до хората в региона в резултат на което се е създало отрицателно отношение както към него, така и към фирмата на която бил управител, към неговите близки, пострадали са силно и изключително сериозно името и авторитета му, както се е стигнало до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Освен това, справедливото обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства и в този смисъл следва да се вземе предвид, че в резултат на незаконните обвинения както личният му, така и професионалния му и обществен живот са се променени безвъзвратно, налице е промяна на отношението на околните към него в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения, които се подкрепят и от свидетелските показания, които съдът възприема като непосредствени и непротиворечиви помежду си и в синхрон с останалите доказателства по делото. Вследствие на незаконните действията на Прокуратурата на РБ е сринат целия бизнес на фирмата на ищеца и неговите съдружници, като по този начин същия е лишен от средствата, които е получавал от работата й.   

 

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е частично основателна до размера на  30 000 лева, като в останалата част до общо претендирания размер от 100 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно същата следва да бъде отхвърлена. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е влизане в сила на постановлението на ОП Стара Загора с което е прекратено наказателното производство спрямо ищеца. Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който е влязло в сила наказателното постановление – 24.06.2016 г..

 

Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение е основателна. За защитата си по образуваното срещу него наказателно производство ищецът е направил разход в размер на 550 лв. за адвокатски хонорари, като е налице пряка причинна връзка между така претърпяната от него имуществена вреда и незаконното обвинение. Предвид изложеното претенцията за заплащане на имуществени вреди следва да се уважи за претендирания размер със законна лихва, считано от момента, в който е влязло в сила наказателното постановление – 24.06.2016 г..

 

            По отношение на разноските: направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважено. Видно от приложения договор за правна помощ е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 3541 лв..

 

            При това положение ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, му се дължат изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв. и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 341 лв., или общо в размер на 351 лв., които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

                       

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Г.И.К. ЕГН: ********** ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано по НОХД № 1026/2005г. по описа на ОС Стара Загора; ВНОХД № 390/2009г. по описа на ПАС; НОХД № 402/2010г. по описа на ОС Стара Загора; ВНОХД № 429/2014г. по описа на ПАС, ведно със законната лихва е влязло в сила наказателното постановление – 24.06.2016 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 351 лв. /триста петдесет и един лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на Г.И.К. от ЕГН: ********** ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 550 лв., /петстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - адвокатско възнаграждение заплатено по ДП № 121/2003г. на ОслО Стара Загора и НОХД № 402/2010г. на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва считано от влизане в сила на наказателното постановление – 24.06.2016г., до окончателното й заплащане.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………..