Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./11.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6597/2020 г.
Производството по делото е образувано по предявен от „Б.5“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***«Г.Ж.» №
22 срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 3721.12 лева, представляваща платена
без основание стойност на електроенергия,
начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на
потребителя за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018
г. за обект, находящ се в
гр. Добрич, ул. „С.Р.“, № 20, вх.
А, ап. 1-А клиентски № **********, абонатен № **********, с титуляр Д.Н.Д.,
за която сума е издадена
фактура № **********/18.09.2019 г., като вземането е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 27.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3873/2020 г. по описа на
ВРС.
Ищецът „Б.5“ ЕООД обосновава
правния си интерес от предявения
иск с твърдения, че за претендираното
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. Твърди, че по силата на договор за цесия от
27.02.2020 г. ищцовото дружество е придобило процесното вземане в размер на 3721.12 лева, представляваща
платена без основание стойност
на електроенергия, начислена в резултат
на извършена корекция на сметката на потребителя за периода от 06.10.2017 г. до
05.10.2018 г. за обект, находящ
се в гр. Добрич, ул. „С.Р.“, № 20, вх. А, ап. 1-А клиентски №
**********, абонатен № **********, с титуляр Д.Н.Д., за която сума е издадена фактура № **********/18.09.2019 г. Посочва, че цедентът е уведомил „Е.П.“
АД за извършената цесия с
нарочно уведомление с вх. № 5369992/24.03.2020 г.
В исковата молба
са развити подробни съображения за недължимост на процесната сума. Излага, че клиентът не е уведомяван, че ще бъде извършвана проверка на електромера и не е присъствал на същата, а свидетелят формално е разписал констативния протокол, без е присъствал
на проверката и да е възприел
лично показанията. Навежда
доводи, че корекционната процедура е извършена едностранно. Посочва, че електромерът е на място, което позволява
всеки безпрепятствено да извършва интервенция. Поради изложеното намира, че са накърнени
правата на потребителя, а ответното
дружество черпи права от неспазване
на задълженията си. Възразява,
че демонтираният електромер
не е представен за експертиза
от метрологичен надзор в състоянието,
в което е бил демонтиран, както и че не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа. Твърди, че СТИ е тип „Smart“ и може дистанционно да се манипулира
от служители на „Електроразпределение Север“ АД /с предишно
наименование „Е.П.М.“ АД/. Оспорва начина, методиката и основанието за начисляване на сумата по процесната фактура, като счита, че размерът ѝ е произволно определен. Оспорва обстоятелствата, отразени в съставения констативен протокол за проверка. Възразява, че след отмяната на чл. 41-44 ПИКЕЕ липсва
ред за установяване
случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия.
Оспорва правното основание,
въз основа на което е извършена корекцията. Счита, че при липса на доказателства за неправомерно въздействие от страна на потребителя върху
СТИ е недопустимо да се ангажира неговата
отговорност. Отправя искане до съда
да приеме за установено в отношенията
между страните,
че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3721.12
лева, представляваща платена
без основание стойност на електроенергия,
начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на
потребителя за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г. за обект,
находящ се в гр. Добрич,
ул. „С.Р.“, № 20, вх. А, ап.
1-А клиентски № **********, абонатен
№ **********, с титуляр Д.Н.Д., за която сума е издадена фактура №
**********/18.09.2019 г., като вземането
е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от
27.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението
– 25.03.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, за която
сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 3873/2020 г. по описа на ВРС. Претендира извършените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба
от ответника „Енерго – Про Продажби” АД. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че
е налице основание за възникване
на вземането на ответното
дружество за потребена електроенергия.
Посочва, че между ответното
дружество и праводателя на ищеца
е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка
на електрическа енергия, като ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат
на извършена техническа
проверка в обекта на ищеца
е установено, че в регистър
1.8.3. на електромера има
показания за потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена
и заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“,
РО-Варна, е потвърдено, че потребената
електроенергия се разпределя
и по невизуализирана тарифа. На тази
основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване
на електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, като
с процесната фактура е определена цената
на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл.
183 ЗЗД. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът след като
се запозна с материалите по
делото, изложените от страните твърдения
и събраните доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен, в законоустановения
едномесечен срок, съобразно нормата на чл. 415 ГПК, е положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Правният
интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 3873/2020 г. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и срещу която ответникът
надлежно е възразил в срока по чл. 414 ГПК.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да
докаже релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно
валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер, факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, че абонатът- цедент е в договорни отношения с ответника и плащане на процесната сума по повод извършена корекционна
процедура.
При установяване на горните факти, ответникът следва
да докаже, че плащането е на валидно правно основание, т.е. в качеството на
доставчик на ел. енергия той е доставил посоченото в справката корекция
количество електроенергия и че същото не е отчетено, поради неизправност на
СТИ, респ. наличие на всички предпоставки довели до извършване корекция, като
същата е сторена и изчислена по размер при спазване на правилната методика.
Между страните не е спорно, че е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение между Д.Н.Д. и ответното дружество по
повод доставка на електроенергия за обект на потребление в град Добрич, ул. „С.Р.“
№ 20, вх.А, вх. А, ап.1-А, клиентски номер **********, абонатен № **********;
че на 10.12.2019 г. Д.Н.Д. е заплатил на ответника процесната
сума в размер на 3721,12 лева, представляваща стойност на електроенергия,
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя за
периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.
Представена по делото и приета като писмено
доказателство е фактура № **********/18.09.2019 г., с която е начислена сумата
от 3721,12 лева за периода от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г. за обект находящ се в град
Добрич, ул. „С.Р.“ № 20, вх.А, ап.1-А. От нея се установява, че ответникът е
начислил процесната сума 3721,12 лева. Последната не е
спорно между страните, че е заплатена от Димитър Димитров Николов.
Не е спорно между страните, че същите се намират в
договорни отношения по повод доставката на електрическа енергия за посочения
по-горе период и обект.
От констативен протокол № 1202359/05.10.2018 г. се
установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо
потреблението в обекта. Записани са показанията в регистри 1.8.1- 001677,
1.8.2- 008602, 1.8.3- 019675, 1.8.4- 000000. Посочено е, че СТИ е демонтирано и
подменено с изправно такова. Протоколът е бил подписан от служителите извършили
проверката и двама свидетели.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД
МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол № 2067/10.09.2019 г., в
който е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера, с оглед констатираното наличие на преминала ел.
енергия по трета тарифа –1.8.3 – 019675,3 кВтч, която
не са визуализирана на дисплея. В този приет като писмено доказателство
документ е отразено, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите
характеристики. Иначе при направените замервания не е констатирано измерване с
грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ.
Със становище от 17.09.2019 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 14446 кВтч за периода 06.10.2017 - 30.06.2018 г. и в размер на 5229
кВтч за периода 01.07.2018 г. до 05.10.2018 г.
Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество ел. енергия в размер на 14446 квтч, и в
размер на 5229 кВтч, за остойностяване на което е
издадена фактура с № **********/18.09.2019 г. за сумата от 3721,12 лева.
По делото като писмено доказателство е приет протокол
за монтаж № 2017530/15.09.2015 г., от който е видно, че електромерът е с нулеви
показания по тарифа едно и две – нощна и дневна.
От заключението на в.л. по изслушана СТЕ, вкл. с
разясненията дадени в с.з. при изслушването му се установи, че СТИ към датата 23.09.2016
г. е бил вече монтиран в обекта на потребление в и срокът му на метрологична
годност е 6 години и изтича през 2021 г. Вещото лице уточнява, че електромерът
е монтиран с нулеви показания по видимите регистри за дневна и нощна енергия
като не са записани показанията по скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4. Посочва, че
електромерът е бил нов, неупотребяван и съответно не е бил включван към електропреносната мрежа, поради което може да се направи
заключение, че показанията на скритите регистри също са нулеви. Към датата на
проверката 05.10.2018 г. е бил годно техническо средство за измерване на ел.
енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания в следствие на
консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития
регистър 1.8.3 като натрупаната в същия в размер на 19675 кВтч
е отчетена от процесния СТИ. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесния
СТИ. Натрупаното количество е възможнж до бъде
отразено там само в следствие на човешка намеса. При действащите към момента
цени на електроенергията за технологични разходи се получава точно сумата от
3721,12 лева. Посочено е, че процесната измервателна
система, измерваща електричестака енергия на процесния обект, присъединена към мрежа ниско напрежение е
с мощност 13.2 кВтч, което е много под 10 кВтч. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
електромерът е отчел 19 675 кВтч електроенергия,
поради което може да се счита, че е реално потребено.
Същото не може да се намира в сумарния регистър, предвид това, че процесното СТИ сумира само видимите показания. Не може да
се установи кога е започнало преминаването на ел. енергия към скрития регистър
и за какъв период е извършеното натрупването, както и да се посочи в кой
отрязък от денонощието е станало. КЕВР няма определени цени по тарифа 1.8.3.
Вещото лице уточнява, че са налице супер защити на СТИ и поради това е лесно пробиваем. Възможно е отведнъж да се въведи количеството
електроенергия както е възможно да се въведат цифри, така и букви. Вещото лице
посочва, че електоромерът е бил нов и е поставен през
2016 г. като абонатът е битов и СТИ е параметризирано
да отчита по две тарифи – нощна и дневна, които са видими, а останалите две са
невидими. Има СТИ, които са параметризирани да
отчитат по три тарифи – става въпрос за стопанските абонати като по тази трета
тарифа се отчита върхова енергия.
С договор за прехвърляне на вземане от 27.02.2020 г., Д.Н.Д.
като цедент прехвърля на цесионера
„Б.5” ЕООД вземането си от длъжника „Е.П.П.” АД в
размер на сумата от 3721,12 лева, представляваща платена без основание стойност
на електроенергия, начислена в резултат
на извършена корекция на сметката на потребителя за периода от 06.10.2017 г. до
05.10.2018 г. за обект, находящ
се в гр. Добрич, ул. „С.Р.“, № 20, вх. А, ап. 1-А клиентски
№ **********, абонатен № **********, с титуляр Д.Н.Д., за която сума е издадена фактура № **********/18.09.2019 г. По делото е представено
пълномощно от Д.Н.Д., с което е упълномощил адвокат К.Д.Т.да го представлява
пред „Е.П.“ АД и да подава уведомления във връзка със зъщита
на негови права и интереси. С уведомление от цедента Д.Н.Д.,
чрез пълномощника си К.Т., ответното дружество e уведомено за така извършената
цесия на 24.03.2020 г., видно от приетото като писмено доказателство по делото
електронно съобщение.
Съгласно чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Предмет на договор за цесия може да бъде
всякакво вземане и право стига да са прехвърлими.
Предмет могат да бъдат включително бъдещи, неизискуеми и спорни вземания, както
и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне, за което
забрана в чл. 99 ЗЗД няма. Вземането, произтичащо от правилата за неоснователно
обогатяване е годен предмет на договор за цесия. В случая е налице първоначална
липса на основание, поради което вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
изискуемо от момента на престацията. От този момент
възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размерът на
сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към
ответника. Прехвърленото вземане е конкретно и подробно индивидуализирано.
Посочени са имената на кредитора, на длъжника, сума, период, обекта и
фактурата, с която е начислена процесната сума, вкл.
цена на договора.
Цесията е била надлежно съобщена на длъжника, за което
страните не са спорили. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, съобщаването
следва да бъде извършено от цедента /стария
кредитор/. В случая съобщаването е извършено от името на стария кредитор по
силата на приетото по делото пълномощно от цедента
към К.Т., за което няма пречка, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие.
Страните спорят дали процесната
сума е платена от цедента на ответното дружество на
валидно правно основание и оттам има ли предмет сключения договор за цесия,
респ. валиден ли е той. За да е платена сумата по корекцията на валидно
основание на изследване подлежат предпоставките дали основание на доставчика на
ел. енергия да извършва едностранна корекция на потребената
електроенергия от абоната.
Проверката на СТИ в процесния
случай е извършена на 05.10.2018 г., поради което приложение не намират ПИКЕЕ от 30.04.2019 г.
Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г., които към датата на извършване на проверката са отменени,
с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51 - с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС/.
Съгласно чл.
195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем,
се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по
енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Доколкото към
настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на
отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на
чл.
195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че липсва приложим материален
закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на
ВАС е отменена включително нормата на чл.
47 от ПИКЕЕ, която определя редът,
по който се извършват проверките на СТИ. Съгласно чл.
83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по
предложение на енергийните предприятия. Следователно последните не могат да се ползват от собственото си
бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота на
обществените отношения като процесното. Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 05.10.2018 г., не е съществувал приложим материален закон за
извършването ѝ. Следователно правото на ответника да начисли исковата
сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата следва да
се отрече изцяло само на това основание.
Дори и да се приеме, че е налице законова възможност
да се извършва едностранна корекция от енерго –
снабдителното дружество, с оглед обстоятелството, че не са отменени
разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, то исковата претенция отново се явява основателна по следните съображения:
Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане
количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена
ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по
реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието
на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията за
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а
купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е
следвало да докаже, че в този период това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип,
метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено
на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период 06.10.2017
г. - 05.10.2018 г. Стана ясно, че СТИ е правилно отчитало консумираната ел.
енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на
неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел.
енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на намеса в
програмата за параметризация на измервателния уред. В
констативния протокол от 10.09.2019 г. е посочено, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Неясно остана кога е
извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия, за какъв период и
кога е натрупвано това количество ел. енергия. Обстоятелството, че начислената
енергия е реално доставена се опровергава и приетата по делото експертиза,
която сочи, че абонатът е битов и е параметризиран да
отчита по две тарифи, а не по три тарифи. Липсват доказателства дали при
монтирането на СТИ, показанията по тази трета тарифа са били действително
нулеви, тъй като в протокола за монтаж единствено е отразено, че нулеви за
показанията на тарифа едно и две – т.е. дневна и нощна. Поради обстоятелството,
че е неясно кога е извършена софтуерната намеса, в резултат на чии действия и
за какъв период и кога е натрупано това количество, следва извод за липсата на
основания за извършване на корекцията. Още повече, че вещото лице посочва, че
при софтуерната намеса отведнъж могат да въведат количествата ел. енергия в
невизуализирания регистър, както могат и на се въведат не само цифри, но и
букви.
Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по- нисък
от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя.
Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът
на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В тази
хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг
от една година. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е
неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят
по делото. Това е така, защото процесният електромер
не е смарт, т.е на дистанционен отчет, поради което и
информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Констативният протокол също не
посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което
поставя под съмнение проверката и на това основание. Следва да се отбележи още,
че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа. Поради това задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето
защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно е да се вменяват и последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване. Установената в тази връзка техническа неизправност на средството за измерване, не може да служи като правомерно правно основание
за доставчика за коригиране
на количества ел. енергия за минал период на абоната. При неизпълнение
от страна на "Енерго-Про Мрежи" АД на задълженията по поддържане годността на СТИ, това дружество,
а не потребителят, следва
да отговаря за възникналите
вреди за ответното дружество. Само на това основание, извършената корекция се явява неправомерна.
В чл. 48 ПИКЕЕ
са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването
на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирана при извършена проверка. Очевидно, в настоящия случай не е
налице нито една от изброените. Ако и да се касае за реално доставено количество
какъвто не е настоящия случай, то дружеството е начислило процесното
количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е
ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как е
определен. Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл.
51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото
количество ел. енергия.
Потребителят е битов абонат и електромерът е бил параметризиран да отчита и визуализира отчета по две тарифи,
каквито са и данните при ответника, по които са начислявани
месечните цени на ищеца
видно от Справка за потреблението към
09.07.2020 г. Не са налице твърдения,
а съответно и данни и доказателства абонатът да е
подавал заявление за промяна на параметризацията
на електромера му чрез отчет по повече от една тарифа, за да се отчита потреблението му и по тарифа 1.8.3..
Изложеното
обосновава извод, че ответникът по реда на пълно и главно доказване не установи
основанието поради което е начислил 19675 кВтч за
периода 06.10.2017 г. - 05.10.2018 г.,
поради което начислена за това количество цена в размер на 3721,12 лева не се
дължи. Заплащането на същата представлява дадена без основание, следователно
подлежи на връщане.
С оглед гореизложените мотиви предявеният положителен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
По
отношение на разноските:
В настоящото производство и двете страни са направили
искане за присъждане на сторените разноски, но с оглед изхода на делото такива
се следват само на ищеца. Искането е направено своевременно, представен е
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена
държавна такса в размер на 74,42 лева, представляващи заплатена държавна такса
в заповедното производство; 370 лева, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство; 74,42 лева, представляваща
заплатена държавна такса в исковото производство; 500 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение. Горепосочените разноски ,възлизат на 444,42
лева за заповедното производство и 574,42 лева за исковото производство като
същите следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в отношенията между „Б.5“ ЕООД със седалище и адрес
на управление:***«Г.Ж.» № 22 и „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, че ответникът
дължи на ищеца за сумата от 3721.12 лева, представляваща
платена без основание стойност
на електроенергия, начислена в резултат
на извършена корекция на сметката на потребителя за периода от
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.5“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***«Г.Ж.» № 22 сумата от 444,42
лева, представляваща сторени по делото в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.5“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***«Г.Ж.» № 22 сумата от
574,42 лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно-
деловодни разноски за исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: