Решение по дело №3071/2020 на Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№

 

23.07.2021 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 3071 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано по искова молба на М.В.Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Т.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1793, 48 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г., с падеж - 04.02.2020 г.,  ведно със законната лихва  върху сумата от 1793, 48 лева от подаване на заявлението - 16.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена  заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 333/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 776/2020 г. на Районен съд Добрич. 

Ищецът твърди, че на 04.02.2020 г. ответникът е издал запис на заповед, с който се е задължил безусловно да плати на ищеца сумата от 1793, 48 лева на същата дата. Ответникът не е изпълнил задължението си, поради което ищецът е сезирал Районен съд Добрич със заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на процесния запис на заповед. Сочи, че заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение № 333/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 776/2020 г., както и изпълнителен лист за вземането. В тази връзка твърди, че е предявил настоящия иск, след като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Прави искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1793, 48 лева – предмет на заповед за изпълнение № 333/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 776/2020 г., издадена въз основа на запис на заповед. Претендира и разноски.

В съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от адвокат Я.Я.. В хода на устните състезания процесуалният представител поддържа изложеното в исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Излага твърдения, че не дължи процесната сума на ищеца, тъй като не е подписвал записа на заповед. Иска претенцията да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.

Не се явява лично в съдебно заседание. Пълномощникът му – адвокат В.К., депозира молба, с която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 463, ал. 1 от ТЗ.

В тежест на ищеца е да установи съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

От представения запис на заповед се установява, че на 04.02.2020г. Т.А. е издал запис на заповед, като се е задължил безусловно и без протест да заплати на М.Й. сумата от 1793, 48 лева при предявяване. Издателят е удостоверил с подписа си предявяването на записа на 04.02.2020 г. Не ангажира обаче доказателства за плащането на сумата.

Поради тази причина поемателят е подал заявление по чл. 417, т. 10 от ГПК до Районен съд Добрич. Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение № 333/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 776/2020 г. за сумата от 1793, 48 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г., с падеж - 04.02.2020 г.,  ведно със законната лихва  върху сумата от 1793, 48 лева от подаване на заявлението - 16.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 335, 87 лева – разноски в заповедното производство. Постановил е незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист за вземането.

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен иск за вземането си.

Единственото възражение на ответника е по оспорване автентичността на подписа му, положен в представения запис на заповед. В тази връзка по делото бе назначена съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице става ясно, че подписите и ръкописните буквени и цифрови текстове, положени в графа „издател“ и в графа „подпис“ от процесния запис на заповед, са изпълнени от Т.А.. Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.

Оттук се извежда, че записът на заповед е редовен, тъй като съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ.

При това положение предявения иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 463, ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен в цялост.   

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 335, 87 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева и държавна такса в размер на 35, 87 лева).

В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 395, 87 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 360, 00 лева и държавна такса в размер на 35, 87 лева).

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Същото е неоснователно, защото размерът на претендираното възнаграждение е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното производство – 335, 87 лева; за първоинстанционното производство – 395, 87 лева.

 

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.В.Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Т.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 463, ал. 1 от ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1793, 48 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 04.02.2020 г., с падеж - 04.02.2020 г.,  ведно със законната лихва  върху сумата от 1793, 48 лева от подаване на заявлението - 16.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена  заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 333/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 776/2020 г. на Районен съд Добрич. 

 

ОСЪЖДА Т.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от  335, 87 лева – разноски по ч.гр.д. № 776/2020 г. на Районен съд Добрич.

 

ОСЪЖДА Т.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от  395, 87 лева – разноски по гр.д. № 3071/2020 г. на Районен съд Добрич.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

 

                                                                                         Районен съдия: