Определение по дело №4/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба В.№ 11161 от 20.12.2010 год. от С. Д. Б. от Г.С. срещу решение № 355/14.12.2010 год. по Г.дело № 614/2010 год. по описа на Смолянски районен съд в частта досежно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществмени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.06.2009 год. както и по отношение на размера на присъдените разноски. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и уважи изцяло исковата претенция в размер на 10000 лева с приспадане на съответното застрахователно обезщетение в размер на 1538.56 лв., както и съответната част от разноските. Решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно. Въпреки правилно приетата фактическа обстановка съдът не е изложил никакви съображения защо счита, че е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД определения размер на обезщетението 4500 лева, от който се приспада застрахователното обезщетение и иска се уважава за 2961.44 лв. Критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги обуловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото и от жизнения стандарт към момента на събитието. Определения размер обезщетение е очевадно несправедлив. Съдът не е отчел големите болки и страдания, огромните неудобства от трайното и невъзвратимо увреждане на десния крак, досадата и психическата травма от принудителното бездействие и физическо безсилие, невъзможността в тази млада възраст да се реализира в трудовия процес. Съдът не е отчел факта, че въпреки осъщественото лечение проблемите на дясната колянна става перистират и се изразяват в хроничен дискомфорт и нестабилност при ходене. Освен това тези изменения в бъдеще водят до дегенеративно изменение на ставите. Недопустимо е разбирането на съда, че обезщетението не следва да има санкционен характер за работодателя. Разпоредбите на КТ изобщо не предполагат такова обезщетение да се свързва с някакъв укор или санкция към работодателя.

В съдебно заседание възивната жалба се подържа от А.П. със същите съображения.

Постъпила е възивна жалба В.№ 65 от 5.01.2001 год. и от “. Б. Е. Г.П. чрез юрис.Бонева срещу решение № 355/14.12.2010 год. по Г.дело № 614/2010 год. на РС Г.С. с молба да се отмени решението, да се реши делото по същество и отхвърлят изцяло предявените искове. При изпълнение на служебните си задължения на 25.06.2010 год. ищецът е допуснал груба небрежност, проявил самонадеяност, което обуславя приложението на чл.201 ал.2 от КТ. На следващо място се отбелязва, че присъдения размер на обезщетение за трудова злополука не съответства на размерите присъждани от съдилищата в подобни случаи, размера е несправедлив предвид факта, че през цялото време ищецът е получавал трудовото си възнаграждение, без от негова страна да има престация.

Не се явява представител в съдебно заседание.

Третото лице "ЗК У. С. чрез юрис.Д. е представило писмено становище, че първа инстанция е постановила едно подробно мотивирано и правилно решение. Не се явява представител в съдебно заседание.

Възивният съд като взе предвид изложеното във възивните жалби, становището на страните по тях и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че жалбите са подадени в преклузивния срок от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

С решение № 355/14.12.2010 год. по Г.дело № 614/2010 год. С. районен съд е отхвърлил като погасен по давност предявения от С. Д. Б. от Г.С. иск срещу ответника по чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 28.01.2007 год. в размер на 8000 лева. Осъжда “. Б. Е. П. да заплати на С. Д. Б. сумата 2961.44 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 25.06.2009 год., ведно със законна лихва от 25.06.2009 год. и 164.53 лв. разноски, като е отхвърлен иска до 10000 лева.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че първия иск по чл.200 от КТ за настъпила трудова злополука на 28.01.2007 год. е погасен по давност, за което е направено възражение с отговора на исковата молба. За втората трудова злополука на 25.06.2009 год. са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на ответника за репариране на претърпените неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил вида и характера на вредите, техния обем, интензитет и продължителност на проявлението им. Направена е оперативна интервенция в колянната става и оздравителния процес при нормален ход около 6 месеца при ищеца не е приключил, продължава да е налице ставна хилтавост, хроничен дискомфорт и нестабилност при ходене,като за в бъдеще се очаква дегенеративни /артрозни/ изменения на ставата. Справедлив паричен еквивалент се явява сумата 4500 лева, от която се приспада полученото застрахователно обезщетение в размер на 1538.56лв.

Съдът не е уважил възражението за намаляване отговорността на работодателя по чл.201 ал.2 от КТ. Обикновената небрежност не е основание за намаляване на отговорността на работодателя, а само такива действия на пострадалия, които представляват груба небрежност, която да бъде установена по категоричен начин. Такива данни по делото липсват.

Възивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение, поради което не се налага тяхното преповтаряне и препраща към разпоредбата на чл.272 от ГПК. Безспорни са доказателствата относно претърпяна трудова злополука на 25.06.2009 год. от ищеца по време на работа в ответното дружество и наличието на предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя. Спорен е въпроса дали са налице условията на чл.201 ал.2 от КТ, т.е. допуснал ли е ищеца груба небрежност при изпълняваната от него дейност. В отговора на исковата молба от 9.07.2010 год. ответника е взел становище, че ищеца при изпълнение на служебните си задължения е допуснал груба небрежност предвид факта, че е знаел, че склона е глъзгав и въпреки това е предприел определени действия и би трябвало да е предвиждал неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че неблагоприятните последици няма да настъпят, или пък ще ги избегне. Очевидците на злополуката св.Т. и св.И. установяват, че на 25.06.2009 год. заедно с ищеца били изпратени да отстранят авария, като възстановят въздушната мрежа в м."З." към с.Г. За да се дръпне проводника се наложило да отстранят няколко дървета. Било е рано сутринта и земята е била росна, терена е стръмен, имало много зелени треволяци, били облечени с работно облекло и по време на работа ищецът се подхлъзнал и паднал, получил болки в коляното на десния крак. При тази фактическа обстановка ищецът и двамата свидетели действали едновременно и за да отстранят аварията е следвало да почистят терена от няколко дървета. Тази дейност не е свързана с конкретни изисквания на даден нормативен акт относно нарушаване на правилата за безопосност на труда, каквито изисквания има за миньори, шофьори и др.Тук са важали изискванията за отстраняване на дървета в специфичен стръмен терен и е следвало да се работи по-внимателно с цел да не се допусне увреждане на самите лица. Обстоятелството, че ищецът се подхлъзнал и паднал е такова действие, което не може да се квалифицира като небрежност / самонадеяност/, защото той е действал по еднакъв начин с другите свидетели и не е предвиждал възможността от настъпванете на вредоносния резултат, не е направил нищо по-различно от тях, за да се приеме, че се е отклонил от определени правила. Неговото поведение се оценява като обикновена небрежност, в никакъв случай не може да се приеме за груба небрежност, тъй като няма данни да е нарушил такива правила за безопасност на труда, че да е предвиждал възможността от настъпването на вредоносния резултат и лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или ще успее да предотврати неговото настъпване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма основание за намаляване отговорността на работодателя по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ.

По отношение на определения размер на обезщетението за причиненото увреждане на ищеца следва да се отчете следното. Касае се за счупване на външния кондил и дясна бедрена кост придружено с разкъсване на капсулолигаментарния комплекс, довело до трайно затруднение движението в колянна става. Претърпял е оперативно лечение с поставяне на винт, който да прикрепи счупения кондил, в края на 2009 година претърпял втора операция. По време на оздравителния процес е търпял значителни по характер и интензитет болки и страдания, трудно се е обслужвал, тъй като е бил обездвижен. Съществува нестабилност при стъпване и ходене, хемартроза - наличие на свободна течност в ставата и чувство за напрежение, може да се получи ошипяване на колянната става и засилване на болките. Справедливия размер обезщетение по чл.52 от ЗЗД следва да възмезди всички вреди, които са в пряка и причинна връзка с настъпилото увреждане. Оздравителния процес не е отшумял за нормалния ход на развитие от около 6 месеца и е продължил, което неминуемо води до нови страдания, макар е с по-малък интензитет. Като справедлив еквивалент на претърпяните болки и страдания от ищеца, като пряко последица от настъпилата на 25.06.2009 год. трудова злополука ще следва да се определи обезщетение в размер на 5000 лева.От този размер на обезщетение ще следва на основание чл.200 ал.4 от КТ да се намали сумата от 1538,56 лева, която ищецът е получил от застрахователя ДЗИ по груповата застраховка "трудова злополука" или искът следва да се уважи до размер на 3461.44 лева.

Неоснователни са възраженията във възивната жалба на С. Б., че размера на обзещетението е несправедливо и следва да се уважи до размер на 10000 лева по изложените вече съображения. Липсва и проявена груба небрежност от ищеца при изпълнение на служебните си задължения на 25.06.2010 год. и не намира приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ.

Поради изложеното ще следва да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 2 961.44 лева до 3461.44 лева и осъди ответника да заплати допълнително още 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 20 лева по компенсация, и ДТ в размер на 20 лева. Ще следва да се потвърди решението в останалата част.

Поради изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 355 от 14.12.2010 год. по Г.дело № 614/2010 год. по описа на Смолянския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения иск от С. Д. Б. от Г.С. срещу “. Б. Е. Г.П. за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 25.06.2009 год. за разликата от 2,961.44 лв. до 3461.44 лв.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “. Е.. " Г.П. да заплати на С. Д. Б. от Г.С. обезщетение в размер на 500 /петстотин/ лева неимуществени вреди за настъпила трудова злополука на 28.01.2007 год., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.06.2209 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по компенсация в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА “. Е. Г.П. да заплати ДТ в полза на О. съд Г.С. в размер на 20 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оббжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.