№ 121944
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №
20241110139115 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 210076/26.06.2024 г. на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. А. С. с
ЕГН: **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, договорна и законна
лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, застрахователна премия,
както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на заповед за сумата от 140.80 лева- неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги- „***“ и „Преференциално обслужване“, по
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем ***3.04.2019г., сключен между
длъжника и "Микро Кредит" АД.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о.,
ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя в деня на сключване на договора за паричен заем
длъжникът и заемодателят са сключили и договор за допълнителни услуги, по силата на
който на заемателя е предоставен пакет от допълнителни услуги „***“ и „Преференциално
обслужване“, изразяващи се в следното: посещение вкъщи или на удобно място за събиране
на вноска- услугата се предоставя за срока на договора в рамките на населеното място по
местоживеене клиента; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка на „Микро кредит“ АД- внасяне на каса на банката на вноски от името и за
сметка на клиента, предварително събрани от кредитен консултант или служител на „Микро
кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро кредит“ АД-
приемане на плащане на каса, което се обработва от служител в офис на „Микро кредит“ АД
след предварителна уговорка; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; право на участие в специални
промоции; преференциално обслужване в офиса; преференциално одобрение, срещу което
потребителят на услугата дължи възнаграждение, заплащането на което е разсрочено на
1
равни месечни вноски.
На първо място следва да се изясни, че макар уговорката, предвиждаща предоставяне
на описания пакет услуги, да е обективирана в отделен документ, наименован договор за
допълнителни услуги, по същността си тя е част от съдържанието на договора за
потребителски кредит, тъй като урежда отношения между страните по повод изплащането и
възможностите за разсрочване на паричните задължения по заемното правоотношение,
поради което спрямо този „договор за допълнителни услуги“ приложение следва да намерят
нормите на ЗПК.
Съдът намира уговорката от процесния договор за потребителски кредит, вменяваща
задължение на потребителя да заплаща възнаграждение за предоставяне на коментираните
допълнителни услуги, за противоречаща на закона, в частност на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, доколкото с нея се въвежда дължимост на комисиони за дейности, съставляващи по
своята правна същност такива по усвояване и управление на кредита. Наред с това, чрез
коментираната клауза се достига до непозволен от закона- императИ.ата норма на чл. 19, ал.
4 ЗПК, резултат, тъй като наред с уговорения годишен процент на разходите се уговаря
„възнаграждение“, чрез което на практика се достига до размер на годишните разходи,
надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С това възнаграждение се достига до необосновано оскъпяване на предоставения
паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и
тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната
клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. А такова
неравносвесие е налице и доколкото се касае за „възнаграждение“, което се дължи
безусловно (независимо от това как ще се развият отношенията между страните по договора
и дали потребителят ще се ползва фактически от предоставените му възможности), а и,
както бе изяснено по- горе, за дейности, които не представляват насрещна престация от
заемодателя, а действия по погасяване и управление на кредита.
Следователно, доколкото коментираната договорна клауза е нищожна поради
противоречие с императивни разпоредби на закона и поради заобикалянето на такива,
същата не би могла да бъде източник на претендираното вземане за възнаграждение по
договора за допълнителни услуги, с оглед на което заявлението следва да бъде отхвърлено
по отношение на това вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 210076/26.06.2024 г. на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. А. С. с
ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 140.80 лева- неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги- „***“ и
„Преференциално обслужване“, по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
***3.04.2019г., сключен между длъжника и "Микро Кредит" АД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2