Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12559 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от ЗК „У.“ АД
гр.София субективно съединени осъдителни искове против М.М.Х. и И.М.Х. за
сумата по 36 771лв. от всеки един, с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, в
условията на евентуалност с правно основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са да е заплатил на ответниците
обезщетения по 30 000лв. за неимуществени вреди поради причинената смърт на
баща им в ПТП по силата на сключено между тях споразумение. Въпреки
споразумението ответниците предявили искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
заплащането на обезщетения още по 60 000лв. за неимуществени вреди и
обезщетения за имуществени вреди за пропуснати ползи. По образуваното гр.д.№
4162/2012г. на СГС с решение от 19.03.2013г. съдът уважил частично исковете,
като присъдил допълнително обезщетение от 40 000лв. на всеки, както и
обезщетения за пропуснати ползи. Постановеното решение било отменено частично
от САС по образуваното в.гр.д.№ 57/2014г. с решение от 29.06.2015г. в частта за
обезщетенията за неимуществени вреди с присъждане на сумата по 20 000лв., ведно
със законната лихва. Тъй като постановеното въззивно решение подлежи на
предварително изпълнение и за избягване образуването на изпълнително дело
ищецът твърди да е заплатил на ответниците присъдените с решението на САС суми
на 09.07.2015г. Междувременно по подадена от дружеството касационна жалба с
решение от 14.11.2017г. по т.д.№ 1084/2016г. на ВКС било отменено въззивното
решение в частта, в която ищецът е осъден да заплати обезщетения за
неимуществени вреди от 20 000лв., ведно със законната лихва за забава в размер
на 16 771 лв. върху тях. С оглед
отменителното решение на касационния съд счита, че е налице хипотезата на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД поради отпадане основанието
за плащане и в този смисъл платените парични суми подлежат на връщане. В
условията на евентуалност поддържа неоснователно обогатяване на ответниците по чл.59,
ал.1 ЗЗД.
Ответниците считат исковете за неоснователни, като
поддържат, че ищецът заплатил доброволно посочените суми при наличие на
основание за плащането им, посочено и в платежните документи-щета №
07410670126. По тази причина сумите не подлежали на връщане. Релевират
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
От фактическа страна не се спори сключването на
18.12.2009г. на спогодби между ищеца ЗК „У.“ АД, от една страна, и ответниците М.М.Х.
и И.М.Х., от друга страна, по силата на които застрахователното дружество
заплатило на всеки един по 60 000лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от смъртта на техния баща М. М.Х.
в ПТП, настъпило на 19.01.2008г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а. Фолксваген Голф с ДК № ******.
Недоволни от този размер ответниците предявили против застрахователя
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане допълнително още по
60 000лв. за неимуществени вреди. С решение от 19.03.2013г. по
образуваното гр.д.№ 4162/2012г. по описа на СГС, ГО, 6 състав, исковете са
уважени частично, като в полза М.Х. и И.Х. е присъдено допълнително обезщетение
/след приспадане на извънсъдебно платеното/ на всеки един по 40 000лв.,
ведно със законната лихва от 19.01.2008г. до изплащането, с отхвърляне исковете
за разликата до пълния предявен размер по 60 000лв.
С решение от 29.06.2015г. по в.гр.д.№ 57/2014г. по
описа на САС, решението на СГС в осъдителната част е потвърдено за сумата по
20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, а за разликата над този
размер до присъдените по 40 000лв. отменено с отхвърляне на исковете в
тази част.
След постановяване на въззивното решение и без да е
било образувано изпълнително дело с платежно нареждане от 09.07.2015г. ищецът
превел по банковата сметка посочена в спогодбите на всеки от ответниците сумата
по 36 921лв. с посочено основание гр.д.№ 4162 на СГС, 6 състав, гр.д.№ 57 на
САС и щета 07410670126. Тази сума представлява присъденото обезщетение за
неимуществени вреди по 20 000лв. и законна лихва по 16 921лв. за периода
19.01.2008г. до деня на зплащането-09.07.2015г.
Впоследствие по касационна жалба на ЗК „У.“ АД с
решение № 144/14.11.2017г. постановено по т.д.№ 1084/2016г. по описа на ВКС, I т.о., решението
на САС в частта, с която е потвърдено решението на СГС за присъждането на
обезщетения за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ по 20 000лв. е
отменено, вместо което тези искове са били отхвърлени като неоснователни. С оглед този изход ищецът подал молба до ВКС
за издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК, позовавайки се на
извършеното плащане по невлязлото в сила решение на въззивния съд, оставена без
уважение с определение от 22.11.2018г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 1084/2016г., с аргумента,
че обратен изпълнителен лист може да бъде издаден само при извършено плащане
като последица от проведено принудително изпълнение, т.е. след образувано
изпълнително дело, каквото в случая не е имало.
При тези фактически обстоятелства,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание, на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне. В хипотезата на чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД основанието за получаване на
престацията съществува, но впоследствие е отпаднало с обратна сила и това
налага възстановяване на положението отпреди имущественото разместване с оглед
принципа за недопускане неоснователно обогатяване.
Ищецът
е заплатил на ответниците процесните суми в изпълнение на потвърдителното решение
на САС от 29.06.2015г. по в.гр.д.№ 57/2014г., като в платежните нареждания за основание
на преводите са посочени именно делата на СГС и САС. В противовес с
възраженията на ответниците добавената информация относно номера на заведената
щета не обуславя извод основанието за плащането да е било различно от присъдените
с решенията обезщетения за неимуществени вреди и законна лихва.
На основание чл.404, т.1 ГПК осъдителните решения на
въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение, поради което ищецът
може доброволно да заплати сумите, за които е осъден, за да избегне
изпълнително производство, без това да ограничава правата му да обжалва
решението на САС. Осъщественото от него доброволно плащане е пречка да му бъде
издаден обратен изпълнителен лист поради последващото отхвърляне на предявените
срещу него искове, както е посочено и в определението на ВКС от 22.11.2018г.,
но не го лишава от правото да потърси връщане на платеното по общия исков ред. С
постановяване на решението от ВКС, което не подлежи на обжалване, е отпаднало основанието за плащане и даденото
в изпълнение на отмененото съдебно решение на САС подлежи на връщане. Налице е
фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и при липса на твърдения, а и
доказателства имущественото разместване да е било възстановено извънсъдебно,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца процесните суми, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Възражението за погасяване по давност е неоснователно.
Вземанията на ищеца произтичат от неоснователно обогатяване и както е посочено в
т.7 от ППВС № 1/1979г. спрямо тях е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД. При фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при получаването на
престацията основанието е съществувало, но след това е отпаднало с обратна
сила. С отпадането на основанието кондикционното
вземане става изискуемо и от този момент започва да тече петгодишния давностен
срок за него. В случая давността е започнала да тече от деня на постановяване
решението на ВКС-14.11.2017г., но предвид подаване на исковата молба на
30.06.2020г. срокът по чл.110 ЗЗД не е изтекъл.
При уважаването на исковете в пълния предявен размер
на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД съдът не дължи произнасяне по наведеното в
евентуалност основание по чл.59, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода от делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноските по делото в размер на 3241.68лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение или всеки един по 1620.84лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.Х., ЕГН ********** и И.М.Х.,
ЕГН **********, двамата с адрес *** и съдебен адрес ***, оф. 9, да заплатят на ЗК „У.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, всеки един сумата по 36 771лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, представляващи платено на отпаднало основание застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди и законна лихва, ведно със законната лихва върху всяка
от главниците от подаване на исковата молба - 30.06.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА М.М.Х., ЕГН **********, и И.М.Х.,
ЕГН **********,***, да заплатят на ЗК „У.“ АД, ЕИК *******,
гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки един по
1620.84лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски
апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: