Решение по дело №16332/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 23.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Марина Гюрова

 

при секретаря Алина Тодорова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 16 332... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 238 132 от 13.10.2017 г., постановено по гр.д. № 21 828/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав, в частта, в която са уважени предявените искове, както и в частта за разноските. Твърдят, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърдят, че съдът неправилно е приел, че извършените от тях процесулни действия не прекъсват течението на давностните срокове. В тази връзка навежда доводи свързани със задължителната практика на ВКС, както и че липсата на възражение по издадена заповед за изпълнение не следва да го ползва при позоваването му относно прекъсването на давностните срокове. Твърди, че давностния срок е прекъснат с извършването на същински действия по изпълнението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърли предявените искове изцяло, като претендира и разноски.

                        Ответниците по въззивната жалба П.Н.М. и С.А.М. редовно уведомени оспорват жалбата. Твърдят, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендират разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:  

           Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 238 132 от 13.10.2017 г., постановено по гр.д. № 21 828/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав, че съдът е признал за установено по предявените от П.Н.М. и С.А.М. срещу „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че П.Н.М. и С.А.М. не дължат чрез принудително изпълнение на „Т.С.” ЕАД сумата от 6190.41 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.08.2005 г. - м.04.2010г. и сумата от 968.41 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.10.2005-26.07.2011 г., за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 13.12.2011 г. по ч.гр. д. № 10905/2011 г. по описа на СРС, 117 с-в; осъдил е “Т.С.” ЕАД да заплати на П.Н.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лв. разноски за производството за държавна такса; осъдил е “Т.С.” ЕАД да заплати на С.А.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 295.23 лв. разноски за производството за държавна такса и е осъдил “Т.С.” ЕАД да заплати на адв.С. Л. Г. от САК на основание чл.38 от ЗАдв. сумата от 1 880 лв. - адвокатско възнаграждение.

           Не се спори между страните, а и е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, както и че в периода м.08.2005 г. - м.04.2010 г. ответникът е доставил топлинна енергия на стойност 6 190.41 лв., поради което установено по делото е, че в полза на ответника е възникнало оспореното вземане за цена на топлинна енергия и акцесорното такова за лихва.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е подал молбата за издаване на изпълнителен лист, по която е образувано ч. гр. д. № 10 905/2011 г. по описа на СРС, 117 с-в и такъв е издаден, както и че ответниците не са възразили срещу заповедта. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело, като такова е образувано под  № 3 012/2011 г. по описа на ЧСИ.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по изп.д. № 3 012/2011 г. по описа на ЧСИ, че първото действие, от настъпване на изискуемостта на процесиите вземания, от кръга на посочените, годно да прекъсне давността, са наложените на 31.01.2012 г. ( л.11 – 14) от посоченото дело, запори върху вземания към определени банки.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.  

           С атакуваното решение № 238 132 от 13.10.2017 г., постановено по гр.д. № 21 828/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав, че съдът е признал за установено по предявените от П.Н.М. и С.А.М. срещу „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че П.Н.М. и С.А.М. не дължат чрез принудително изпълнение на „Т.С.” ЕАД сумата от 6190.41 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.08.2005 г. - м.04.2010г. и сумата от 968.41 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.10.2005-26.07.2011 г., за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 13.12.2011 г. по ч.гр. д. № 10905/2011 г. по описа на СРС, 117 с-в; осъдил е “Т.С.” ЕАД да заплати на П.Н.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лв. разноски за производството за държавна такса; осъдил е “Т.С.” ЕАД да заплати на С.А.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 295.23 лв. разноски за производството за държавна такса и е осъдил “Т.С.” ЕАД да заплати на адв.С. Л. Г. от САК на основание чл.38 от ЗАдв. сумата от 1 880 лв. - адвокатско възнаграждение.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с изводите на съда по отношение на прекъсването на давността.

    Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. С постановките на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС даде задължителни указания по приложението на института на погасителната давност в съдебното изпълнение. Като действия по смисъла на чл.116, б.“в“ от ГПК следва да се приемат предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. ВКС е дал задължителни указания, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В конкретния случай първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на закона и в съотвествие със задължителната съдебната практика е направил обоснован извод за погасяването по давност на част от вземанията на „Т.С.“ ЕАД.

    С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на тази твърдени от въззивника основания.

    По отношение на разноските, съдът намира, че въззивника следва да заплати разноски за един адвокат, поради което и предвид направеното възражение за прекомерност същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 689 лв.

             Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 238 132 от 13.10.2017 г., постановено по гр.д. № 21 828/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, с адрес: ***, ЕИК ******** да заплати на адвокат С. Л. Г. от САК на основание чл.38 от ЗАдв. сумата от 689 (шестотин осемдесет и девет) лв.

                        Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                                  2.