Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 01.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1201 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са
съпрузи и са сключили граждански брак на 29.10.2015. в с.**** Ищцата твърди, че от
брака си с ответника нямат родени деца. Ищцата заявява, че непосредствено след
сключване на брака, двамата с ответника заживяли в Г, но скоро се разделили,
тъй като съвместния им живот не потръгнал добре. В началото на месец декември
2015г. ищцата се върнала в Б и от този момент с ответника са във фактическа
раздяла. Ищцата счита брака им с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен и
не може да бъде заздравен. Моли съда да прекрати брака на страните с развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без
да се произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брачните
отношения. Не претендира издръжка между съпрузи и ползване на семейно жилище.
В срока по чл.131 от ГПК по делото
е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез упълномощения от
него адвокат, заема становище за основателност на иска. Изразява желание бракът
му с ищцата да бъде прекратен с развод, като изразява готовност за сключване на
споразумение. Прави искане за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответника-Панайотов.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява
лично и заявява, че поддържа
молбата за развод. Посочва, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината на брачното
разстройство. Не претендира ползване на семейно жилище и издръжка между
съпрузи.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява.
Представлява се от адв.Б.Г.,упълномощена. Отправя искане за прекратяване брака
на страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношение, без съдът да се произнася по въпроса за вината на брачното
разстройство.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 29.10.2015г. в с.******** След сключване на брака ответникът
е приел да носи фамилното име на съпругата си- Д.. От брака си страните нямат
родени деца.
По делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д К, която разпитана каза, че
страните по делото се оженили през 2015г. и заминали за Г. Та живели заедно
един месец, след което ищцата се върнала в Б. След завръщането си споделила, че
не може да живее заедно с ответника, който останал в Г. Свидетелката каза, че
от този момент страните не са се събирали и според нея няма възможност за
заздравяване на брачната връзка.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество искът е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко
разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на
семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите,
при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала.
От разпита на свидетеля се установи, че страните са във фактическа раздяла,
настъпила през 2015г., само месец след
сключване на брака и която продължава около четири години, като през този продължителен
период от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили
всички контакти помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този
начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между
тях. При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само
юридически, не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от
събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала
изрично съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака,
то съдът не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака деца, то
не следва съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на
родителските права, режима на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищцата не е направила такава
претенция. Такава претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не
следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпруга след
развода: Разпоредбата на чл.53 от СК
дава на този съпруг, който е променил името си, право на избор дали да запази
брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от
становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е
предоставено единствено на съпруга променил името си при сключване на брака. В настоящото производство ответникът е този,
който при сключване на брака е прел да носи фамилното име на съпругата си, като
брачното му фамилно име е Д.. С отговора на исковата молба е направил искане за
възстановяване на предбрачното му фамилно име, което искане, с оглед разпоредбата
на чл.53 от СК, следва да бъде уважено и след прекратяване на брака ответникът
да възстанови предбрачното си фамилно
име- П.
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр.
второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която
съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно от тях,
съответно по 20 лв. от ищцата и ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД
сключения с акт №****
на 29.10.2015г. в с.***** граждански брак между И.И.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***. и В.Д.Д. с ЕГН **********, с
адрес ***., поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака И.И.Д. с ЕГН ********** да възстанови и носи предбрачното си фамилно име –
П.
ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***.Тръмбеш да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС окончателна държавна
такса в размер на 20 лв./двадесет
лева/, както и 5лв./пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***.Тръмбеш да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС окончателна държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/., както и 5лв./пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: