РЕШЕНИЕ
№ 7744
град София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110128582 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. М. М. срещу
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща адрес ****, представлявани на основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС от
професионален управител „Д.“ ООД, чрез законен представител – В.Г, с която е
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на
Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща адрес ****, проведено на 19.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че професионалният домоуправител и касиер на ЕС –
„Д.“ ООД, заедно с членовете на УС С.Г.П и А.И.К, организирали провеждане на
Общо събрание на ЕС на 19.05.2023 г. от 19.00 ч., при дневен ред: т. 1 обсъждане на
ремонт на покрива на блока; т. 2. обсъждане на завеждане на съдебно дело за
принудително събиране на вземания, по които има неизправни длъжници от блока и т.
3 разни. Твърди се, че събранието е започнало без необходимия за същото кворум, без
да са проверени присъстващите представители на съответните апартаменти и без да се
избере секретар протоколчик и водещ събранието. Сочи, че професионалният
домоуправител „Д.“ ООД е взело еднолично думата и не е предоставило възможност
на никой да вземе отношение и да направи предложение. Навежда, че ищецът не е
получил препис от протокола от проведеното на 19.05.2023 г. общо събрание на
собствениците, ведно с взетите решения и подписи на присъстващи и гласували,
1
негласували и въздържали се. Посочва, че на това събрание е следвало да се гласува
състава на комисия, която да огледа състоянието на покрива, да приеме работата на
извършеният от ищеца ремонт на покрива през 2020 г., като на същия се изплати
сумата от 4000 лева, както и да се реши дали в останалата част на покрива има теч,
респективно дали има основание за спешен неотложен ремонт. Сочи, че на общото
събрание било взето решение от фирма „Д.“ ЕООД да бъде извършен ремонт на
покрива, което решение било незаконосъобразно, тъй като не му били върнали парите
за извършения от него ремонт и защото нямало кворум за събранието. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща адрес ****, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор. В
отговора е изложено становище за недопустимост на иска, с аргумент, че срокът по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС за обжалване на процесното решение е изтекъл. Твърди се, че
посочените в исковата молба точки от дневния ред - т. 1 обсъждане на ремонт на
покрива на блока; т. 2. обсъждане на завеждане на съдебно дело за принудително
събиране на вземания, по които има неизправни длъжници от блока, изобщо не били
обсъждани на проведеното общо събрание на собствениците на 19.05.2023 г. Обяснява,
че посочената в исковата молба като т. 1 от дневния ред – „обсъждане на ремонт на
покрива на блока“ е била предмет на разискване на предходно, проведено на
02.11.2022 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост, находяща адрес ****. Оспорват се ищцовите твърдения,
че процесното общо събрание на собствениците от 19.05.2023 г. е незаконосъобразно
проведено с аргумент, че са спазени всички законови изисквания за свикването и
провеждането на същото. В тази връзка са посочени като доказателства: Покана за
свикване на общо събрание от 11.05.2023 г., Констативен протокол за поставена покана
по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, Протокол № 4/19.05.2023 г. за решенията на общото
събрание на собствениците, проведено на 19.05.2023 г., изготвен на 25.05.2023 г.,
Съобщение за изготвен протокол от проведено общо събрание на етажна собственост,
находяща адрес ****. Излагат се твърдения, че с обжалваното решение на общото
събрание, обективирано в т. 1 от Протокол № 4/19.05.2023 г., е избрано дружество,
което да извърши неотложен ремонт на покрива, като процесното решение било в
изпълнение на предходното решение на общото събрание, обективирано в т. 1 от
Протокол № 3/02.11.2022 г. Моли съда да прекрати настоящото производство,
евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
2
Неоснователно е възражението, наведено в отговора на исковата молба, ищецът
не е спазила законоустановения срок за обжалване решенията на общото събрание, т.е.
че предявеният иск е недопустим.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда 30-дневен преклузивен срок за
предявяване на иска за отмяна на решение/я на общото събрание, който срок съгласно
разпоредбата започва да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС, т.е. от поставяне на съобщението за изготвяне на протокола.
Не е спорно по делото, че процесното общо събрание на етажната собственост е
проведено на 19.05.2023 г., без данни кога е изготвен протокола от ОС и е поставено
съобщение за изготвянето му. Искът обаче е предявен на 26.05.2023 г., т.е. преди да са
изтекли 30 дни от провеждане на самото общо събрание, поради което съдът намира,
че ищцата е спазила преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
По същество съдът намира следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна
на решение, взето от общото събрание на етажната собственост, състояло се на
19.05.2023 г.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условия
на пълно и главно доказване, че е собственик на индивидуален обект в сградата в
режим на етажна собственост, както и че са взети решенията, които оспорва. В
доказателствена тежест на ответника е да докажат по делото пълно и главно, че
процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е проведена
законосъобразно.
По делото е безспорно, а и се установява от представения по делото Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ №*** от 25.04.1985 г.
и удостоверение за наследници за лицето Л.Г.Х-М.а, се установява, че ищецът е
съсобственик на следния имот: апартамент №**, в блок №**-**, вх.*, ет. * в ж.к-**,
град **.
Безспорно е, че сградата, в която се намира самостоятелният обект на ищцата е в
режим на етажна собственост, за който се прилага ЗУЕС, доколкото има повече от 3
самостоятелния обекта на собственост.
Като доказателство по делото е представен протокол №04/19.03.2023 г. за
проведено на 19.05.2023 г. общо събрание на собствениците на жилища и обекти в
жилищна сграда, находяща се в град **, ж.к-**, бл.**, вх.**, от която е видно, че на
посоченото общо събрание са взети следните решения: по т. 1 – избрана е офеертата на
С.Г за извършване ремонт на покрива за сумата в размер на 8093,80 лева; по т. 2 – да
се поставят две паркинг колчета на споменатото място за паркиране, съобразявайки се
с алеята и тротоара, с което да се създаде безпрепятствено излизане на живущите от
3
входа.
От изложеното съдържание на взетите на общото събрание решения, се
установява, че на общото събрание, проведено на 19.05.2023 г. не е взето решение за
извършване на неотложен ремонт на покрива на сградата, което решение ищецът
твърди, че обжалва. Взето е единствено решение за избор на изпълнител за
извършване на ремонт на покрива въз основа на вече взето решение за извършване на
ремонта.
С оглед на изложеното, съдът намира, че доколкото не се доказва на процесното
общо събрание да е взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива на
сградата в режим на етажна собственост, така предявеният от ищеца иск за оспорване
на решение, взето на общото събрание, проведено на 19.05.2023 г., за извършване на
неотложен ремонт на покрива на сградата, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че от представения към отговора на исковата
молба протокол за проведено на 02.11.2022 г. общо събрание на собствениците на
жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в град **, ж.к-**, бл.**, вх.**, се
установява, че на посоченото общо събрание е взето решение за извършване ремонт на
покрива на сградата, като е определена сумата в размер на 9000 лева, която следва да
бъде събрана от собствениците на самостоятелните обекти в сградата в режим на
етажна собственост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответника, който претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Представени са доказателства за плащане на сумата.
Релевирано е възражение за противоречие на претендираното възнаграждение със
закона и морала и трайната съдебна практика, което съдът цени като възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК. Съдът намира така направеното възражение за основателно.
С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г.,
което следва да бъде съобразено с оглед същественото му значение за настоящия спор,
е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че
национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
4
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели,
както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика
на ВКС, в това число: определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на
ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о.
и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът,
и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че делото е с неголяма правна и фактическа сложност, като
предвид броя на проведените заседание и осъществената от процесуалния
представител на ответника работа, справедливият размер на възнаграждението, което
следва да бъде осъден да заплати ищеца на ответника е сумата в размер на 600 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М., ЕГН:********** срещу етажните
собственици от Етажна собственост, находяща се в град **, ж.к-**, бл.**, вх.*,
представлявани от управителя „Д.“ ООД, действащо чрез управителя – В.Г иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението по т. 1, взето на Общо
събрание на етажната собственост, проведено на 19.05.2023 г., за извършване на
неотложен ремонт на покрива на сградата като недоказан.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на етажните собственици от Етажна собственост, находяща се в град **, ж.к-**, бл.**,
вх.*, представлявани от управителя „Д.“ ООД, действащо чрез управителя – В.Г
сумата в размер на 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5