Р Е
Ш Е Н И Е
30.1.2018Г.
година
Град
Разград
Разградски окръжен
съд
На В
30.1.
закрито
2018
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
Година
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
в. гражданско
дело
№273
по описа
за
2017
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.43 ГПК.
Образувано е по жалба вх. №9568/27.1Х.2017г. по описа на ЧСИ, подадена
от Ф.К. чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Х. против
действие на ЧСИ Д. Д., с рег.№762 и район на действие ОС-Разград- издадено на 30.VIII.2017r. Постановление за приемане на дължимите от
жалбоподателя, в качеството му на длъжник такси и разноски по образуваното
срещу него изп. дело №20177620400407 .
Цитираното изп. дело е образувано на 28.VII.2017r. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.VII.2017r. по НЧХД №231/15г. по описа на РС-Исперих, с който
жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Д. .сумата от 840лв., разноски по делото.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е претендирал за
събиране като разноски и сумата от 360лв., представляваща заплатено от него
адв.възнаграждение на упълномощения с процесуалното му представителство в изп.
процес-адв.Ж.Ч. Приложен е договор за правна помощ, удостоверяващ размера и
факта на заплатеното от него адв. възнаграждение. В договора е посочено, че в
цената на адвокатската услуга, договорена в посочения по горе размер, е включен
ДДС
В подадената чрез процесуалния му представител молба
за образуването на изп. производство, взискателят е възложил на съдебния
изпълнител дължимите по чл.18 ЗЧСИ действия и е поискал налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, до секвестируемият му размер като
действие за принудително удовлетворяване на вземането му.
Жалбоподателят твърди и
доказва предприето от него на 1. VIII.2017r. плащане на задължението по
изпълнителния лист. Датата на предприетото от него плащане е последващо датата
на образуване на воденото срещу него изп. производство и преди 24.VIII.2017r., когато е удостоверено връчването на адресираната до
него покана за доброволно изпълнение.
С нарочна молба от 7.VIII.2017r., чрез процесуалния си представител, взискателят е
уведомил ЧСИ, че дължимата му се по изпълнителния лист сума е преведена от
длъжника на l.VIH.2017r. по откритата от него банкова
см/ка Поради което десезира същия с действията на принудително изпълнение до
този размер.
Във връчената на длъжника ПДИ съдебният изпълнител е
уточнил , че приетите за събиране в производството суми възлизат в общ размер
на 1 423,20лв. и включват: дължимите по изпълнителния лист 840лв.; дължимите на
взискателя разноски за адвокат в размер на 360лв. дължимите такси по Тарифа
ЗЧСИ и 223,20лв.
С молба от 24.\/Ш.2017г,подадена по пощата на 22.VIII.2017r. чрез процесуалния му представител, длъжникът е
сезирал ЧСИ с възражение за прекомерност на приетите и възложени му за плащане
разноски за заплатено адв. възнаграждение и е направил искане за неговото
редуциране до законоустановения минимум от 350,00лв. С тази си молба е възразил и срещу посочените като дължими
в ПДИ такси по Тарифа ЗЧСИ, считайки техният действителен размер за по-нисък.
С постановлението си за
разноски от 30.VIII.2017r. ЧСИ е определили дължимите от
длъжника такси и разноски по изп.дело, а именно адв.възнаграждение в размер на
360лв. и 238 лв. такси по ТТРЗЧСИ /посочени по пера/ или общо сумата от 598лв.
В изпълнителното дело не се установи изрично произнасяне на ЧСИ по направените
му възражения за прекомерност. С Определение №698/11.ХИ.2017 по вчгрд №564 по
описа му за 2017 , състав на ВнАпС приема, че това си произнасяне ЧСИ е
инкорпорирал в обжалваното Постановление за разноски. Дадените в този смисъл
указания са задължителни за решаващия съд и следва да бъдат съобразени, въпреки
предвиденото в чл.78, ал.5 във вр. с чл.79 ГПК изискване за произнасяне по това
искане с нарочен, подлежащ на самостоятелно обжалване акт - съответно при отказ
от длъжника, а при уважаването му -от взискателя.
Длъжникът разполага и в случая се е възползвал от
процесуалното си право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност. На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
съдебния изпълнител е дължал постановяване на акт по това искане , при дължимо
се съобщаване на същия на страните, /в този см. решение № 393 от 15.V.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о.; определение №
403/1.XII.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО и др./. Липсата на
нарочно произнасяне според практиката на ВКС е основание ЧСИ да предприеме
действията по чл.248 ГПК.
В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е оправомощил ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Изготвена е сметка № 7000 **********, извършени са справки, кореспонденция,
наложен е запор. Разноските по тези действия са посочени по пера, както следва:
72лв. разноски на взискателя за авансово дължими такси (образуване на изп.
дело, откриване на сметка, връчване на ПДИ); 12 лева по т. 3 от ТТЗЧСИ (2
бр.справки за имуществото на длъжника); 2, 80 за кореспонденция; такса по Т.4ТТРЗЧСИ от 12,00лв.;
139,20лв. такса по чл.26 ТТРЗЧСИ изчислена пропорционално върху материален
интерес от 1 200,00лв., от които 840,00лв. по изп. лист и 360,00лв. за
адв.възнаграждение.
Недоволен от постановлението,
длъжникът обжалва същото само в частта, с която не е уважено възражението му за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за отмяна на същото в тази му
част и за редуциране на дължимите по този пункт разноски до минималния им
размер от 350,00лв.=100лв. за подаване на молба за образуване на изп.д.+
250,00лв. за представителството на взискателя с оглед на материалния интерес.
Твърди, че фактически и правно, делото не предпоставя такъв размер на
възнаграждението за адвокатска услуга. В тази връзка се позовава и на
доброволно предприетото от него изпълнение по изп. лист.
В законоустановения и
предоставен му за това срок, чрез процесуалния си представител взискателят
оспорва жалбата като недопустима поради просрочие, а по същество като
неоснователна. Моли за оставянето й без уважение. Твърди, че цената на
предоставената му адвокатската услуга е договорена с включен ДДС.
В мотиви към становището си по
чл.436 ГПК съдебният изпълнител твърди недопустимост на жалбата, а по същество-неоснователност.
Счита действията си по приемане на подлежащите на изпълнение вземания за
законосъобразни.
При така установеното от фактическа страна настоящият
състав намира следното от правна страна:
Като подадена в срок, от
легитимиращ интерес от обжалването длъжник в изп.производство и срещу подлежащо
на обжалване действие на съдебен изпълнител, жалбата е допустима. В този смисъл
се следва съобразяване и с указанията, дадени на РОС с Определение
№698/11.ХП.2017 по вчгрд №564/2017 по опис на ВнАпС.
Разгледана по същество е неоснователна.
Възражението на жалбоподателя, че е платил
задължението си преди получаване на ПДИ не релевира основание за изменяване на
постановлението за разноските.
В случая
защитимия в изпълнителното производство интерес е в размер на 840,00лв.
Включеното в приетите за изпълнение суми - възнаграждение за процесуалния
представител на взискателя е предявено за плащане своевременно, доказано е с
приложения към молбата за откриване на производството договор за правна помощ и
е определено в размер, надвишаващ с 10 лв. минималният такъв по Н-ба №1/2004г.
Дължимият ДДС е предвиден при формиране цената на договорената адвокатска
услуга. Налице са доказателства, че такова възнаграждение е платено. Предвид
горното включването на адвокатското възнаграждение в постановлението за
разноски се явява законосъобразно. В разглеждания случай по делото няма данни,
че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията
си преди иницииране на
изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане на отговорността му за направените от взискателя
разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие
по смисъла на чл. 10 от Наредба № 1 от 09VII.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Т.е., указания в Наредба № 1/2004 г. минимален размер не е
императив, а базата, на която се следва преценката за прекомерност на
договореното възнаграждение. Чийто размер , зачитайки свободата на договаряне,
законодателят е предоставил на волята на страните.
В този си състав съдът приема,
че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Преценката за това се следва от фактите факти, сочещи обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, извършените процесуални действия . В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезирал частния съдебен изпълнител с
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
уведомил го е своевременно за постъпилите по банковата сметка на взискателя
суми.
С оглед изложеното, взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело, и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.VII.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореният размер е към
минималния такъв за предоставената му адвокатска услуга и не свидетелства за
договарянето му във вреда на длъжника. В този смисъл съдът не го намира за
прекомерно, т.е. значително надвишаващо минималния размер и несъответно на
действително извършеното по делото..
Воден от горното, съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерността
му и
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.
№95б8/27.1Х.2017г. по описа на ЧСИ, подадена от Ф.К. -длъжник по изпълнително
дело изп. дело №20177620400407 чрез процесуално представляващата го по
пълномощие адв.Христова против постановеното на 30.VIII.2017r постановление за разноски по изп.д. №20177620400407 по
опис на ЧСИ Д. Д., с рег.№762 и район на действие ОС-Разград, в частта относно
присъдени в полза на взискателя Д.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360,00лв. и отказа на ЧСИ да ги намали.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:!.
2.