№ 374
гр. *, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205514 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Ф. Ч. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ул. „*“ № 8, ет. 3, ап. 6, съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 26-партер, офис 2, чрез адв. * от
АК-*, срещу Наказателно постановление № */18.11.2021г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Същият изрично заявява, че поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 03.12.2021г., а жалбата е
депозирана на 09.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.10.2021 г. около 23:25 часа свидетелят Х.К. изпълнявал служебните си
задължения в качеството си на младши автоконтрольор в сектор „ПП“ на територията на гр.
*. Свидетелят К. спрял за проверка лек автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № *, който се движел
по ул. „*“ в посока площад „*“ до магазин „Компютър маркет“, като автомобилът бил
шумен. Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят, а собственик – „*“ АД с
БУЛСТАТ *. При извършената проверка свидетелят К. констатирал, че липсват
шумозаглушителите на автомобила.
За констатираното на място св. К. съставил АУАН № 156813, квалифицирайки тези
1
факти като нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя,
който го подписал.
Въз основа на акта, на 18.11.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Ч. е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП, поради
което му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Съдът кредитира и изложеното от самия жалбоподател, което обаче по никакъв начин не
оборва констатациите на актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.*, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
От показанията на свидетеля К., който лично е извършил проверка на управлявания
от жалбоподателя автомобил се установява, че автомобилът е бил със премахнати
шумозаглушители. Свидетелят лично е възприел, че липсват шумозаглушителите. Съдът
напълно кредитира показанията на този свидетел, които са обективни, безпротиворечиви и
на практика не се оспорват от жалбоподателя. Съгласно т. 8.1.1 от Методика за извършване
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства във връзка с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, липсата на част от
системата за намаляване на шума е неизправност, която се оценява както като значителна,
така може да бъде оценена и като опасна. В случая липсата на шумозаглушител на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била оценена от АНО като значителна
неизправност. Така безспорно установените по делото факти, правилно АНО е подвел под
правната норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
2
В тази връзка съдът намира за ирелевантно дали при извършването на проверката е
бил замерен шумът на автомобила. Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че
автомобилът е бил снет шумозаглушителят, а не за това, че нивото на шум е надвишавал
допустимите изисквания. След като контролните органи са установили, че липсва
шумозаглушителното устройство, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за налична неизправност на
автомобила, като не е било необходимо да се извършват каквито и да било замервания.
Установената липса на шумозаглушител води до безспорен извод за осъществен състав на
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като фактическият състав на нарушението не
включва установяване на нивото на шум на автомобил, управляван без шумозаглушител.
Без значение е и обстоятелството дали до момента автомобилът е бил спиран за
проверка заради шума. Нещо повече, съгласно твърденията на жалбоподателя, автомобилът
е минал технически преглед в началото на месец септември 2021 г., т.е. по-малко от два
месеца преди проверката. Доколкото не се установява ненадлежно извършване на прегледа,
то това означава, че най-вероятно премахването на шумозаглушителите е станало след него.
Жалбоподателят, като водач и ползвател на автомобила по негови твърдения, отговаря за
техническата изправност на същия при управление, поради което правилно е определен като
субект на нарушението.
Предвид установеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП АНО правилно е
приложил и санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП ЗДвП като относима в
настоящия случай. Посочената санкционна разпоредба предвижда фиксиран размер на
наказанието глоба, а именно 200 лева. АНО е наложил наказание именно в тези размери.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */18.11.2021г., издадено от Началник
група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП на Т. Ф. Ч. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул.
„*“ № 8, ет. 3, ап. 6, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Т. Ф. Ч. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 8, ет. 3, ап. 6, да заплати
3
на ОДМВР- * сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4