РЕШЕНИЕ
№ 2482
гр. Бургас, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120103826 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. М. Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. **, ***, действаща чрез пълномощника си Д. Г.,
против „Стик - Кредит“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
пл. ***, представлявано от С.Н.Т., с която се претендира да бъде установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 1205270 от 14.11.2024 г., е недействителен. Моли
се и за присъждане на направените по делото разноски, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ел. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв.
Ищецът излага, че договорът е недействителен, тъй като ГПР по същия не било
точно посочено. Не оспорва договорното правоотношение, като се анализират отделни
уговорки по него. Излага се също така, че уговорената неустойка, за която се твърди,
че е нищожна по подробно изложени съображения, а и неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и заобикаляща изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Излага се
също така, че договорът е недействителен по смисъла на 22 във вр. с чл. 19, ал. 4 във
вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като се излага подробни доводи в тази насока.
Правното основание на предявеният иск е чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
1
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с
който иска се оспорва като неоснователен. Излага се, че недействителността на
отделна клауза от договор не водила до цялостната му недействителност. Сочи се и
процеса по сключване на процесния такъв, при което и потребителят бил наясно с
неговото съдържание далеч преди да сключи договора и можел на всеки етап да се
откаже от него. Излага се също така, че ГПР по договора не превишава допустимия
съгласно закона размер, като се сочи, че неустойката не следва да се включва към ГПР
по подробно изложени аргументи за това. Наред с това се сочи и че клаузата за
неустойка е валидна такава и не била неравноправна по смисъла на ЗЗП, нито пък
била налице заблуждаваща търговска практика. С горните мотиви се моли за
отхвърлянето на иска. Също се търси присъждане на сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че между тях е сключен процесния
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1205270 от 14.11.2024
г., съгласно който ищцата е получила сумата от 1 500 лв., с уговорка за връщането й на
6 месечни вноски от по 468. 87 лв. , като падежът на първата вноска е на 14.12.2024 г.,
а на последната такава на 14.05.2025 г. Посочен е фиксиран лихвен процент в размер
на 36 %, както и ГПР в размер на 42. 58 %, както и че общия размер на всички
плащания по договора възлиза на 1 862. 56 лв. Съгласно погасителния план -
неразделна част от договора, общият размер на плащанията възлиза на 2 813. 22 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна:
Спорът по делото е досежно действителността на договора. В тази връзка следва
да се отбележи, че кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе
разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била
индивидуално уговорена /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/. Затова, доколкото не е налице
изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за
противоречието на процесния договор с изискването за добросъвестност и наличието
на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, както и да се изследва твърдяната недействителност на същия.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за
кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради
което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
2
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 42. 58 %, с
което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и формално
отговаря и на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче така посоченият
размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част
от разходите по кредита, а именно неустойката, която възлиза на 1 130. 66 лв.,
съгласно погасителния план т.е надхвърля общите плащания по договора, без да е
включена в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Неустойката е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото касае обезпечение на вземанията по него, като съгласно чл. 29 от договора
ако потребителят не изпълни задължението си да предостави обезпечение, той дължи
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената от кредита сума за всеки ден,
през който не е представеното договорно обезпечение. Чл. 19 предвижда в срок от три
работни дни от сключване на договора да бъде осигурено действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство; респективно
банкова гаранция, съобразно изискванията на общите условия към договора. В тази
връзка съдът намира, че предвид съдържанието на неустоечната клауза и
съобразявайки разпоредбата на чл. 43, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
гореописаните задължения да заплати неустойка, независимо дали изпълнява в срок
другите поети по договора задължения, при което така уговорената клауза за
неустойка е нищожна. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на
обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима
при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение
на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва, кредитополучателят отново съобразно уговорките по договора
дължи уговорената неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза
т.е на закона и на това основание се явява нищожна. Наред с това същата се явява при
това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
3
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 от ЗПК също е нищожна и
плащане по нея не се дължи. Аргумент за това е и обстоятелството, че още изначално
при подписване на договора, без изчакването на уговорения в чл. 7 тридневен срок
същата е включена като част от месечната погасителна вноска. Т.е. налага се извода, че
неустойката следва да бъде се включи при определяне на ГПР по договора за
потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на
този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. Ето защо, следва да се приеме, че определеният в процесния договор за
кредит ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от
възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при
което и съгласно закона се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
При това положение заявеният иск за нищожност като основателен следва да
бъде уважен.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищцата за
присъждане на разноски по делото за заплатената държавна такса от 112. 53 лв.
Процесуалния представител на ищцата също има право да получи търсеното от него
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв., като
справедлив размер на същото съдът намира сумата от 480 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено в отношенията между И. М. Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. **, ***, и „Стик - Кредит“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. ***, представлявано от С.Н.Т., че
сключеният между тях договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
1205270 от 14.11.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
Осъжда „Стик - Кредит“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Ш., пл. ***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на И. М. Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. **, ***, сумата от 112. 53 лв. /сто и дванадесет лева
и 53 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда „Стик - Кредит“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Ш., пл. ***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на адвокат Д. Г., вписан в АК –
Л. с № ***, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС /четиристотин и
осемдесет лева/.
4
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5