РЕШЕНИЕ
гр.София,04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с .ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №5501 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.02.2019
г. по гр.д. № 19990/15 г., СРС, ГО, 59 с-в ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 19990 по описа за 2015 г. на СРС по отношение на Ю.М.Р. с ЕГН **********,***, поради недопустимост
на установителния иск по чл. 422 от ГПК предвид влизането в сила на заповедта
по чл. 410 от ГПК, издадена на 14.01.2015 г., на 06.02.2015 г.
ОСЪЖДА „Т.С. ” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Сашо Чакалски - изпълнителен директор, да заплати на Ю.М.Р. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща 1/2 част от платения от нея и другия
ответник адвакатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
Ц.П.Р.
с ЕГН **********, че дължи солидарно с Ю.М.Р. с ЕГН **********,***,
на „Т.С. ” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Сашо Чакалски - изпълнителен
директор, сумата в размер на 3 611,87 лева /три
хиляди шестстотин и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ главница ведно със законна лихва от 23.01.2014 г. до
изплащането й, договорна лихва в размер на 467,32 лева
/четиристотин шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ за периода от 01.12.2011 г. до 19.12.2013 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.01.2015 г., по ч.гр.
д. № 3541 по описа за 2014 г. на СРС.
ОСЪЖДА Ц.П.Р. с ЕГН **********,***,да
заплати на Т.С. ЕАД сумата 678.43 лв.,представляващи ½ от направените по
делото разноски.
Въззивникът
Ц.Р. излага съображения ,че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и е
необосновано.Липсвали обсъждания на исканията на ответниците,не ставало яно
какви искове са приети за разглеждане,на какво основание са предявени.Решението
било немотивирано.Не ставало ясно дали ищецът е установил договорно отношение с
ответника.Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което приеме
недължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор,но в съдебно
заседание същата се оспорва.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск .
Ищецът твърди, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, че ответникът е ползвал енергията,
като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите констатации и правни изводи на СРС.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени
доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката /, т.е. за
процесния период е имал качеството на ползвател на топлоснабдения имот . Правилото е, че собственикът на
толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за
доставената в имота топлинна енергия и това правило
е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от
сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. Когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота,
законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения, който извод се подкрепя от употребата на съюза "или"
- т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не
кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само
ако липсва фигурата на "ползвател". От представения и
приет като доказателство пред първоинстанционния съд Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот като няма данни за запазено право на ползване .Следователно той
като собственик ще отговаря за задълженията за доставена ТЕ.Затова са
неоснователни възраженията за неустановена облигационна връзка с ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
С оглед въведената система за дялово разпределение
отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице помагач ,което е отчитало отдадената топлинна енергия.Вещото лице е взело предвид
отчетените резултати подавани от фирмата счетоводител при изчисляване размера
на задължението. Начислявана е ТЕ за имот , за сградна инсталация,за БГВ по
формула ,съобразно Наредба №16-334.
Ето защо, СГС приема, че потребителят е ползвал топлинна енергия, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
С доклада по делото съдът
е определил исковете като констативни ,заведени на основание чл.422 ГПК.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради
което то следва да бъде потвърдено ,а
жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна е защитавана от юрисконсулт и има право на
разноски.Съдът определя сумата 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2019
г. по гр.д. № 19990/15 г., СРС, ГО, 59 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц.П.Р. с ЕГН **********,***,да заплати на Т.С. ЕАД
сумата 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.