№ 642
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 360 014 от 29.03.2021 г. по т.д. № 39/ 2020 г. на Окръжен съд - Перник на
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, е признато за установено, че в
полза на „Юробанк България“ АД- гр. София съществува вземане срещу В. Г. К. от гр. ***
за сумите : 184 948.63 лева, представляваща главница по договор за банков кредит, продукт
„Бизнес кредит“ № BL43815 от 24.07.2013 г. и договор за поръчителство от 24.07.2013 г.,
ведно със законната лихва от 8.11.2019 г. до окончателното й изплащане ; 5295.24 лева -
договорна лихва за периода от 22.10.2018 г. до 19.06.2019 г.; 15 175.22 лева - мораторна
лихва за периода от 21.11.2018 г. до 5.11.2019 г. ; 417.33 лева - такси по кредита за периода
от 21.10.2018 г. до 5.11.2019 г. и 20 лева-нотариални такси за периода от 28.06.2019 г. до
5.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
8.11.2019 г. по ч.гр.д. № 64390/ 2019 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 40
състав, като за горницата до пълния предявен размер от 215 241.71 лева - на главницата ;
12 174.47 лева- на договорната лихва ; 17 681.26 лева - на мораторната лихва ; 665.11 лева -
на таксите по кредита; 748.80 лева - на нотариалните такси, искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
1
Срещу решението в частта, с която исковата претенция е уважена, е подадена въззивна
жалба от В. Г. К. от гр. *** с твърдения, че е неправилно.
В пространното изложение са развити доводи срещу извода на съда, че не е налице новация
на задължението, както чрез предоговаряне на условията по договора, така и чрез промяна
на първоначалните страни по договора.
Освен това съдът неправилно приел, че не са налице основанията за погасяване на
отговорността на поръчителя на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като от датата на
изпратената нотариална покана до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение по чл.417 от ГПК не бил изтекъл предвидения в закона срок.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната му част, като постанови решение, с
което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Ответникът по въззивната жалба „Юробанк България“ АД - гр. София в писмения отговор я
оспорва като неоснователна.
Правилно съдът приел за неоснователни доводите за новиране на задължението по договора
за кредит. Уговорките в анекси № 2 и 3 били за преструктуриране на условията на дълга,
включително и предвиждане на гратисен период за погасяването на кредита, а не за
споразумяване за нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение.
Нямало доказателства и за опрощаване на задължението спрямо ответницата.
Правилно съдът приел, че банката е имала право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение и било несъстоятелно твърдението на ответницата, че това е станало
на 22.10.2018 г., както и че от датата на падежа на всяка от вноските започва да тече
шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Кредита се считал за обявен за предсрочно
изискуем от 19.06.2019 г. - датата на връчването на нотариалната покана и от тогава
започвал да тече срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, затова и възраженията на ответницата били
неоснователни.
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона
процесуален срок от страна в процеса, която има интерес и право на обжалване на
самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
2
- 3 -
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД - гр. София твърдял, че с договор за
банков кредит, продукт „Бизнес кредит“ № BL43815 от 24.07.2013 г. предоставил на
„Микроинтелект“ ООД - гр. София сумата 375 000 лева, с краен срок за погасяване 88
месеца. С договор за поръчителство от 24.07.2013 г. ответницата В. Г. К. се задължила да
отговаря солидарно с кредитополучателя.
Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 22.10.2018 г. цялото задължение по
договора било обявено за предсрочно изискуемо, за което ответницата била известена с
нотариална покана, връчена й лично на 31.07.2019 г.
По подаденото от ищеца заявление по чл. 417 от ГПК, на 8.11.2019 г. били издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 64390/ 2019 г. на Софийския
районен съд, гражданско отделение, 40 състав за претендираните суми. На основание
изпълнителния титул било образувано изп.дело № 129/ 2020 г. на ЧСИ Г. Н..
След като ответницата подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК ищецът предявил
настоящия иск.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае, че в негова полза
съществува вземане по отношение на ответницата за сумите по заповедта за изпълнение,
както следва : 215 241.71 лева, представляваща главница по договора, ведно със законната
лихва от 8.11.2019 г. до окончателното й изплащане; 12 174.47 лева - договорна лихва за
периода от 22.10.2018 г. до 19.06.2019 г.; 17 681.26 лева - мораторна лихва за периода от
21.11.2018 г. до 5.11.2019 г. ; 665.11 лева - такси по кредита за периода от 21.10.2018 г. до
5.11.2019 г. ; 748.80 лева - нотариални такси.
В писмения отговор ответницата В. Г. К. от гр. *** оспорила иска като неоснователен.
Твърдяла, че с анекс № 2 от 27.04.2017 г. в договора встъпил нов съдлъжник по кредита,
което водело до промяна в първоначалното правоотношение и влечало прекратяване на
договора за поръчителство. С анекс № 3 от 28.03.2018 г. били уговорени съществени
изменения в първоначалния договор. Тези промени водели до новиране на договора при
условията на чл. 107 от ЗЗД. Ответницата не била подписала споменатите анекси, поради
което променените с тях клаузи на договора не я обвързвали.
3
Освен това искът бил предявен след изтичането на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. В исковата
молба банката изрично определила 22.10.2018 г. като дата на предсрочната изискуемост на
кредита, а заповедното производство било инициирано на 19.11.2019 г. Именно от датата на
падежа на всяка от вноските започвал да тече преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и
подаването на заявлението на 8.11.2019 г. било след изтичането на този срок, тъй като той
течал отделно за всяка просрочена изискуема вноска.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
В допълнителната искова молба ищецът изложил аргументи срещу възражението за
новиране на задължението, както и срещу възражението за редовното обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
В отговора на допълнителната искова молба ответницата релевирала допълнителни
съображения в подкрепа на поддържаната от нея теза в спора.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установява
следната фактическа обстановка на спора.
С договор за банков за банков кредит, продукт „Бизнес кредит“ № BL43815 от 24.07.2013 г.
„Юробанк България“ АД - гр. София предоставила на „Микроинтелект“ ООД - гр. София
сумата 375 000 лева за рефинансиране на текущ кредит по договор за кредит за закупуване и
ремонт на недвижим имот от 5.09.2007г. на Т. Д. К.. Като съдлъжник в договора бил
посочен Т. Д. К..
С договор за поръчителство от 24.07.2013 г. поръчителят В. Г. К. се задължила спрямо
кредитора „Юробанк България“ АД да отговаря за задължението на кредитополучателя
„Микроинтелект“ ООД по договора за кредит.
С анекс № 1 от 20.01.2015 г., подписан от представители на банката и кредитополучателя,
съдлъжника и поръчителя, страните се споразумели за въвеждане на облекчен ред за
погасяване на вземанията на банката, според който до м. юли 2015 г. включително
кредитополучателят се задължил да заплаща ежемесечно сумата 2 700 лева.
С анекс № 2 от 27.04.2017 г., подписан от представители на банката и кредитополучателя и
съдлъжника страните се споразумели кредитополучателят да ползва шестмесечен период на
облекчено погасяване на кредита, като се задължил да заплаща ежемесечно сумата 2 910
лева. При условията на чл. 101 от ЗЗД като солидарен съдлъжник встъпила С. Д. Ц.. Банката
4
дала съгласие анекса да не бъде подписван от поръчителката, като същата бъде уведомена с
писмо за сключването му преди влизането в сила на приетите с него промени.
- 5 -
С анекс № 3 от 28.03.2018 г., подписан от представители на банката и кредитополучателя и
съдлъжниците страните се споразумели сумата на просрочената главница да бъде
преоформена чрез натрупване към редовната главница, а просрочените лихви да се
погасяват на равни месечни вноски до крайния срок на издължаване на кредита. Уговорено
било кредитополучателят да ползва шестмесечен период на облекчено погасяване на
кредита считано от 21 - во число, следващо датата на подписване на анекса, като се
задължил да заплаща ежемесечно сумата 2 600 лева. Кредитополучателят се задължил да
уведоми писмено поръчителя за условията, уговорени в анекса, и да представи на банката
доказателства за надлежното уведомяване.
С нотариална покана рег. № 5132, т.ІІ, № 184/ 13.06.2019 г. на нотариуса М. Д. - С., връчена
при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 19.06.2019 г., банката уведомила
кредитополучателя, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 22.10.2018 г.
на основание чл. 26, т. „г“ и чл. 27, т. „в“ от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
обявява цялото задължение в общ размер 229 905.91 лева за предсрочно изискуемо.
С нотариална покана рег. № 5644 / 13.06.2019 г. на нотариуса П. П., връчена лично на
31.07.2019 г., банката уведомила поръчителката, че поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 22.10.2018 г. на основание чл. 26, т. „г“ и чл. 27, т. „в“ от договора за кредит
и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ обявява цялото задължение в общ размер 229 905.91 лева за
предсрочно изискуемо.
По заявлението на банката от 8.11.2019 г., на 20.12. 2019 г. била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 64390/ 2019 г. на Софийски районен
съд, гражданско отделение, 40 състав, с която било разпоредено длъжниците
„Микроинтелект“ ООД, Т. Д. К., С. Д. Ц. и В. Г. К. - К. да заплатят солидарно на кредитора
„Юробанк България“ АД „УниКредит Булбанк“ АД сумите : 215 241.71 лева,
представляваща главница по договора, ведно със законната лихва от 8.11.2019 г. до
окончателното й изплащане; 12 174.47 лева - договорна лихва за периода от 22.10.2018 г. до
19.06.2019 г.; 17 681.26 лева - мораторна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 5.11.2019 г. ;
665.11 лева - такси по кредита за периода от 21.10.2018 г. до 5.11.2019 г. ; 748.80 лева -
нотариални такси, както и разноски по делото в общ размер 9 724.37 лева, от които 4 930.23
лева държавна такса и 4 794.14 лева възнаграждение за адвокат.
5
Във възражение с вх. № 3010526/ 14.02.2020 г. В. Г. К. на основание чл. 414от ГПК заявила,
че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
В съдебното заседание на 26.02.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице А. Б. - А., според което погасените задължения по кредита били в
общ размер 280 413.83 лева, от които 178 216.75 лева главница, 100 719.58 възнаградителна
лихва и 1 477.50 лева мораторна лихва за просрочие.
Общият размер на неизплатеното задължение, без да се вземат предвид уговорките в анекси
№ 2 и № 3, бил 241 134.81 лева. Първото просрочие по кредита било от 26.01.2015 г., а от
21.10.2018 г. плащанията са били преустановени изцяло. Общият размер на задълженията за
главницата с настъпил падеж на 8.11.2019 г. бил 99 421.73 лева, от които към 19.06.2019 г. -
60 290.46 лева, а за периода от 19.06.2019 г. до 8.11.2019г. - 39 131.27 лева. Общият размер
на задълженията за договорна лихва за редовен кредит с настъпил падеж на 8.11.2019 г. бил
14 096.47 лева, от които към 19.06.2019 г. - 9 566.69 лева, а за периода от 19.06.2019г. до
8.11.2019г. - 4 529.78 лева. Общият размер на задълженията за мораторна лихва върху
падежирала просрочена главница към 8.11.2019 г. бил 9 139.26 лева, от които към
19.06.2019 г. - 2 959.15 лева, а за периода от 19.06.2019г. до 8.11.2019г. - 6 180.11 лева.
Дължимите договорни такси с настъпил падеж на 8.11.2019 г., изчислени за периода от
21.10.2018 г. до 5.11.2019 г. бил 665.11 лева. Дължимите нотариални такси с настъпил падеж
на 8.11.2019 г., изчислени за периода от 28.06.2019 г. до 5.11.2019 г. бил 748.80 лева. В
заповедното производство били направени разноски от 4 930.23 лева - държавна такса и
4 794.14 лева - възнаграждение за адвокат.
Общият размер на неизплатеното задължение към 26.02.2021 г., без да се вземат предвид
уговорките в анекси № 2 и № 3, бил 250 607.97 лева, в това число : 210 125.81 лева главница
; 12 092.60 лева - договорна лихва.; 17 251.29 лева - мораторна лихва ; 665.11 лева - такси по
кредита ; 748.80 лева - нотариални такси ; 4 930.23 лева - деловодни разноски и 4 794.14 лева
- възнаграждение за адвокат. Законната лихва върху главницата за периода от 8.11.2019 г.
до 26.02.2021 г. бил 27 841.67 лева.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба
като неоснователна поради следните съображения.
Предмет на правния спор е съществуването на вземане в полза на банката - ищец,
произтичащо от неплатени вноски по главницата и договорните лихви по обявен за
предсрочно изискуем валидно сключен договор за кредит.
6
- 7 -
В правомощията на сезирания с жалба въззивен съд са включени служебна проверка за
валидност и допустимост на обжалвания акт, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Оплакванията на въззивника за незаконосъобразност на решението в обжалваната част са
основани на твърденията за необоснованост на изводите на първостепенния съд относно
наличието на новиране на задължението по кредита в хипотезата на чл. 107 от ГПК, както и
относно липсата на предпоставки за прилагането на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Възражението за новиране на задължението, основано на уговорките в анексите от
27.04.2017 г. и от 28.03.2018 г., при сключването на които ответницата не е участвала, нито е
била уведомена за тях, следва да бъде преценявано като неоснователно.
Според последователната практика на касационната инстанция способите за
преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му и
изменението на сроковете за плащане, не променят същността на задължението и не са
индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107
от ЗЗД.
Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното
отношение, който трябва да засяга някои от съществените му елементи; при обективната
новация новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема по
споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото
задължение; няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са
изменили само размера на отделните вноски, дължимите лихви и сроковете за плащане;
когато страните уговарят констатирано изискуемо парично задължение да бъде погасено по
нови графици, на траншове на посочени падежи, отсъства основание да се приеме
намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма
изменение в предмета и основанието му; волята на страните за възникването на новия дълг
на мястото на съществуващия, с ново основание или предмет, следва да е ясна и изрично
изразена, а не да се извежда по тълкувателен път. (Решение № 275 от 8.08.2019 г. по т. д. №
1603/ 2017 г. на ВКС, II т. о.)
В контекста на изложеното е несъстоятелно и твърдението, че последващото включване на
7
съдлъжник по договора за кредит води до промяна в първоначалното правоотношение, към
който е сключен договора за поръчителство, и „влече прекратяване на договора за
поръчителство“. Такъв извод не следва нито от договора, нито от закона. Встъпването при
условията на чл. 101 от ЗЗД на трето лице като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с
длъжника не води до промяна в съществените условия на договора, а още по - малко на
правоотношението, възникнало по договора за поръчителство. Поръчителят не е страна по
договора за кредит, затова и неговото съгласие, респ. противопоставяне на встъпването на
нов съдлъжник е без значение за главното правоотношение, тъй като и след
осъществяването на този нов юридически факт той продължава да бъде задължен солидарно
с главния длъжник - чл. 141 от ЗЗД. От друга страна в чл. 2, ал. 2 от договора за
поръчителство е уговорено изрично, че неговото действие продължава до пълното и
окончателно издължаване на вноските по кредита, начислените лихви, такси, комисиони и
всички други разноски.
Вярно е, че уговорките в двата анекса не обвързват поръчителя, но това не означава, че с
факта на подписването им без знанието на последния, се „формира ново по характер
задължение с нови страни по договора за кредит“. Поръчителят продължава да бъде
обвързан от клаузите на договора в техния първоначален вид и може да противопостави
възражения единствено относно съдържанието на променените с двата анекса уговорки и да
откаже да ги изпълни, в случай, че те накърняват неговия правен интерес.
Неоснователно е и второто възражение - относно погасяването на задължението на
поръчителя за плащане поради непредявяване на иск от кредитора в срока по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя принципното становище, възприето в редица актове на
касационната инстанция, според което моментът на предсрочната изискуемост на кредита
следва да се определи към деня, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на
длъжника.(Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601/ 2014 г. на ВКС, І т.о., Решение №
132 от 2.10.2015 г. по т.д. № 1907/ 2014 г. на ВКС, І т.о).
В конкретния случай това е станало на 19.06.2019 г. - денят, в който на кредитополучателя
е била връчена нотариалната покана с изявлението на банката, че поради неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 22.10.2018 г. обявява цялото задължение в общ размер
229 905.91 лева за предсрочно изискуемо.
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е било
депозирано в съда на 8.11.2019 г., към която дата шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
8
за предявяване на иск от кредитора срещу длъжника не е бил изтекъл.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК установява задължение за съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси.
- 9 -
В конкретния случай сезирания с искане да се произнесе относно наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП първоинстанционен съд
обосновано приел, че ответницата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП.
Настоящият състав споделя извода, че липсата на точна методика за определяне на
уговорения в чл. 4 от договора референтен лихвен процент ПРАЙМ БМБ и на
математическа формула за изчисляване на дължимата договорна лихва, както и
предоставената на банката възможност едностранно да го променя, представлява уговаряне
на въпросната клауза единствено в полза на търговеца - неравноправност поради
противоречие с чл. 143, т.т. 10, 12 и 13 от ЗЗП. В настоящия случа ищецът не е доказал
факта на индивидуално договаряне с ответницата.
При съобразяване с разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД правилно размерът на задължението е
бил определен въз основа на уговорките относно първоначално договорения размер на
възнаградителната лихва - 6 % за първата година и 7 % за останалата част от действието
на договора за кредит, без да е взет предвид анекс №1 относно уговорките за облекчено
погасяване на кредита при допуснато просрочие на задълженията по същия.
В жалбата няма оплаквания срещу така изчисления размер на задължението по кредита,
поради което въззивният съд не дължи произнасяне по този въпрос, като споделяйки изцяло
съображенията на първостепенния съд намира за уместно да препрати на основание чл. 272
от ГПК към изложеното в неговите мотиви.
Предвид гореизложеното настоящият състав на въззивната инстанция намира въззивната
жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част - за правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
9
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360 014 от 29.03.2021 г. по т.д. № 39/ 2020 г. на Окръжен съд
- Перник в частта му, с която на основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е
признато за установено, че в полза на „Юробанк България“ АД- гр. София съществува
вземане срещу
В. Г. К. от гр. *** за сумите : 184 948.63 лева, представляваща главница по договор за
банков кредит, продукт „Бизнес кредит“ № BL43815 от 24.07.2013 г. и договор за
поръчителство от 24.07.2013 г., ведно със законната лихва от 8.11.2019 г. до окончателното й
изплащане ; 5295.24 лева - договорна лихва за периода от 22.10.2018 г. до 19.06.2019 г.;
15 175.22 лева - мораторна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 5.11.2019 г. ; 417.33 лева -
такси по кредита за периода от 21.10.2018 г. до 5.11.2019 г. и 20 лева-нотариални такси за
периода от 28.06.2019 г. до 5.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 8.11.2019 г. по ч.гр.д. № 64390/ 2019 г. на Софийски районен
съд, гражданско отделение, 40 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10