№ 863
гр. Велико Търново, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500689 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.122, изр.2-ро ГПК
Повдигнат е спор за подсъдност между Районен съд В.Търново и Районен съд гр.
София съгласно определение № 1480/16.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2330/2022 г. на първия
съд по повод на искане за разкриване на банкова тайна относно наличности по сметки на
„Спорт Премиум 20/20“ ЕООД с адрес за кореспонденция : гр.София , ул.“Три уши“ № 137
в приложното поле на чл. 62, ал.6 , т.3 ЗКИ, направено от директора на ТД на НАП-София
и изпратено до РС София от директора на ТД на НАП Велико Търново.
Първоначално заетият да разгледа искането районен съд е приел, че местно
компетентен да го разгледа е ВТРС с доводи, че по аналогия е приложимо общото правило
за охранителните производства , установено с разпоредбата на чл.531, ал.2 ГПК/ а не общото
правило за исковите производства, установено с разпоредбата на чл.105 ГПК/, тъй-като
идеята е да се постигне бързина на произнасянето , обусловена от предвидения за него
кратък срок и следователно това трябва да бъде съда , в чийто район се намира
териториалната дирекция на НАП , от която изхожда .
ВТРС е изразил несъгласие с определението на СРС с доводи , че приложение не
намират правилата на охранителните производства , а общите правила за местна подсъдност
, защото производството по разкриване на банковата тайна няма за предмет съдебно
съдействие за правомерно упражняване на граждански права и следователно не е
охранително , а типична проява на съдебна администрация . Поради това компетентен да се
произнесе по искането е районният съд , където е седалището и адреса на управление на
проверявания субект – извод, подкрепен с аргумент от нормата на чл. 175д, ал6 ЗСВ. Дори и
да би се приело , че по аналогия за този вид производство може да се приложи правилото
на чл.531, ал.2 ГПК , то в случая е неприложимо , поради факта, че искането всъщност е
направено от директора на ТД на НАП- София, а изявлението на директора на ТД на НАП-
В.Търново има характера на придружително писмо .
Разрешаването на повдигнатия спор за подсъдност е обусловено от отговора на
въпроса случаят регулиран ли е от конкретна процесуалноправна норма , уреждаща
местна подсъдност на искането по чл. 62, ал.6, т.3 ЗКИ , за чието спазване съдът да е
натоварен да следи служебно?
Отговорът е отрицателен.
1
Нито ГПК, нито ЗКИ съдържат разпоредба , от която да се изведе повелително
правило , уреждащо задължителна местна подсъдност за разглеждане на искането за
разкриване на сведения, съставляващи банкова тайна във връзка с проверявани от НАП
данъчни субекти. Самото производство е особен вид контролно- разрешителна съдебна
администрация извън обхвата на правилата на охранителното и исковото производства.
Следователно който и да е граждански съд, натоварен да го разгледа няма служебно
правомощие да го изпраща на друг съд по съображения за бързина, обусловена от
съвпадение на съдебен район с район на териториална дирекция или с постоянен адрес или
с адрес на управление, като прилага по аналогия правила от охранителното или
исковото производства , а е длъжен да го разгледа по същество – чл.2 ГПК.
Дори и да би се приело , че в подобни случаи такова служебно правомощие все пак
съществува и всеки съд може да преценява дали по аналогия трябва да се прилага чл. 431,
ал.2 ГПК или чл.105 ГПК, то в случая е неприложимо първото правило / както е приел
СРС/ , защото искането е направено от директора на ТД на НАП София а не от директора
на ТД на НАП В.Търново, чието изявление очевидно има характер на придружително
писмо , а второто правило е възможно приложимо по причина , че седалището и адреса на
управление/ погледнати в Търговския регистър/ на проверяваното търговско дружество/
гр.София, район Възраждане , ул.“Три уши“ № 137/ попадат в района на СРС. Изложеният
в мотивите на определението на ВТРС аргумент, изведен от нормата на чл.175д, ал.6 ЗСВ /
всъщност става дума за прилагане на закона по аналогия / в подкрепа на този извод е
сполучлив.
Следователно изпращането на искането за разглеждането му от ВТРС не е резултат на
упражняване на действително съществуващо правомощие , а резултат на погрешна
субективна преценка, че такова съществува.
Затова първоначално заетият да го разгледа Районен съд София / чл.2 ГПК/ следва извърши
разглеждането му и да се произнесе по него.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искането по чл.62, ал.6, т.3 ЗКИ на ТД на НАП-
гр.София е Районен съд гр.София , комуто да се изпрати делото.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на ВТРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2