Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2918/2019 г. по описа на СГС, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по депозирана от
ответника - П.на Р.Б., чрез процесуалния си представител - юриск. Б.Янков, с
надлежно учредена представителна власт по делото, въззивна жалба срещу Решение № 532801 от
13.11.2018, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 10783 от 14.01.2019 г., постановени по гр.д. № 17992/2018 г., СРС, 163 състав, с което са уважени предявените от Н.И.З. срещу Прокуратурата
на Р.Б. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД-08-101 от
17.01.2018 г. на главния прокурор на Р.Б.; с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„главен експерт” в Дирекция „Публична комуникация“ и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение
за оставянето без работа поради незаконното уволнение за периода от 18.01.2018
г. до 18.07.2018 г. в размер на сумата от 11444,40 лв., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда /16.03.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Във
въззивна жалба са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за
незаконност на уволнението са необосновани, тъй като в конкретния случай по
делото е установено, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца е налице промяна в длъжностните разписания, утвърдени съответно със
Заповед № РД-08-1425 от 22.12.2017 г. и Заповед № РД-08-17 от 10.01.2018 г. и
„новото“ такова утвърдено със Заповед № РД-08.90 от 15.01.2018 г. Сочи се още,
че в нарушение на концентрационното начало и след изтичане на преклузивния срок
СРС е допуснал събирането на неотносими по делото доказателства, а именно
длъжностни и поименни щатни разписания, които са били утвърдени месеци след
извършеното уволнение, а съдът, дори без въведени от ищеца в исковата молба
доводи за злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, е извел изводи в
тази насока. Изтъква, че с оглед извършени от главния прокурор структурни
промени в дирекция „Публична комуникация“, отделът в който е работил ищецът -
„Институционални и международни отношения“ е бил премахнат, като функциите
на изпълняваната от ищеца длъжност „главен
експерт“ са били разпределени на длъжността „главен експерт-връзки с
обществеността“ в друг отдел – „Връзки с обществеността и протокол“, която
обединява функциите на съкратената длъжност. Твърди, че не са ясно формулирани
изводите на съда формирани на база извършеното сравнение между сравняването на
длъжностните характеристики от 01.04.2014 г. и 03.04.2018 г., като последната
била значителен период след прекратяване на трудовото правоотношение, а
преценката за законосъобразност следвала да се извърши към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да отмени обжалваното
решение и отхвърли предявените искове поради законност на уволнението.
Претендира и разноски.
Въззиваемият – ищец Н.И.З., чрез пълномощника си – адв. Б.Г., с
надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно
изложените съображения. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно,
обосновано и постановено в съответствие с процесуланите правила, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Страните не спорят, а и от представените по
делото писмени доказателства /трудов договор № ЛС-1719 от 16.10.2002 г. и
допълнително споразумение № РД-08-1378 от 04.12.2017 г./ безспорно се
установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал в П.на Р.Б. длъжността „главен експерт” в дирекция
„Публична комуникация“, отдел „Институционални и международни отношения“, като
това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ - поради
съкращаване в щата, със Заповед № РД-08-101 от 17.01.2018 г. на компетентния за
това орган в качеството му на работодател - главния прокурор на Р.Б., считано
от момента на връчването на заповедта на ищеца, удостоверено с подписа му - 18.01.2018 г. при неспазен срок на
предизвестие – агр. чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ.
Тежестта на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението,
принадлежи на работодателят, който
следва да установи осъществяването в обективната действителност на всички
материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в
щата.
Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (поради
съкращаване на щата) се предпоставя от проявлението на следните юридически
факти – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е.
на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по
надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил
подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на
работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата
длъжност.
Основателни са наведените в жалбата оплаквания за
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и
необоснованост на изводите му за незаконност на процесното уволнение на ищеца.
В тази връзка следва да се отбележи, че съкращение на щата по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за
бъдеще, на отделни щатни бройки
от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на извършваните от тях и съответстващи на длъжностните им
характеристики трудови функции. Следва да се изясни и обстоятелството, че
съкращаване на щата може да е налице и при преструктуриране
или реорганизация, включително при трансформиране на длъжности. Тази
хипотеза е налице, когато се съкращават отделни длъжности по щата, като на тяхно
място се създават нови не само по наименование длъжности, но и по същността на
извършваната работа, т. е. с друг различен предмет на трудовата дейност.
Уволнението в този случай ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е
реално, т. е. ако съответната длъжност, като конкретна трудова функция
действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е
извършена по законоустановения ред. Нещо повече, наличието на съкращаване на
щата не е обусловено винаги от намаляването на числеността на персонала, защото
при трансформиране на длъжности е възможно дори нейното увеличаване, но зависи
от съществуването на длъжността с техните трудови функции - като съвкупност от
трудови права и задължения. /в този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на III
г. о.; Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г.
о., ГК.
В конкретния случай от представените по делото от
ответника писмени доказателства, които не са били надлежно и своевременно оспорени
от ищеца се установява, че със заповед №
РД-06-17/10.01.2018г. на главния прокурор е утвърдено ново длъжностно
разписание на служителите от администрацията на главния прокурор в сила от
10.01.2018 г. В длъжностното разписание от 10.01.2018г. в дирекция „Публична
комуникация“ са били предвидени 13 /тринадесет/ щатни бройки, от които 1 /една/
щатна длъжност за длъжността „главен експерт“, отдел „Институционални и
международни отношения“ /л.47 по делото на СРС), а от представеното поименно
разписание на съдебните служители в администрацията на главен прокурор в сила
от 01.01.2018 г. /лист 60 по делото на СРС, ред последен/ се установява, че същата е била заета именно от ищеца Н.И.З..
Ето защо изводите на
първоинстанционния съд, че в длъжностното разписание от 10.01.2018 г. не е била
предвидена длъжността на ищеца, както и че такава липсва в поименното
разписание на съдебните служители от 01.01.2018г., съответно, че съкращаването
на щата е извършено преди да бъде прекратено правоотношението с ищеца, са необосновани.
С последваща Заповед № РД-08-90
от 15.01.2018 г. на главния прокурор е утвърдено ново длъжностно разписание на
служителите от администрацията на главния прокурор в сила от 15.01.2018 г., от
което се установява, в дирекция „Публична комуникация“ са били предвидени 9
/девет/ щатни бройки, т.е. с 4 /четири/ по-малко от това утвърдено със заповед
№ РД-06-17/10.01.2018г. на главния прокурор, като отделът, в който е работил
ищецът - „Институционални и международни отношения“ е бил премахнат и в
дирекцията е останал само отдел – „Връзки с обществеността и протокол“ /лист 54
по делото на СРС/, като за длъжността „главен експерт“ в дирекцията, каквато е
заемал и ищеца преди прекратяване на правоотношението, са предвидени 3 /три/
щатни бройки. По делото са представени и длъжностните характеристики за
длъжността „главен експерт“ в отдел „Институционални и международни отношения“
и длъжността „главен експерт“ в отдел „Връзки с обществеността и протокол“,
като при извършено сравнение на включените в тези длъжности трудови функции
настоящият състав на съда констатира, че е
налице съществено различие в основните трудови функции за двете длъжности.
Така функционалните задължения включени
в длъжността „главен експерт“ в единствения останал в тази дирекция отдел
„Връзки с обществеността и протокол“ са
разширени и наред с тези, които са били включени в заемана преди
уволнението от ищеца длъжност „главен експерт“ в отдел „Институционални и
международни отношения“ са включени и други, а именно: анализ на публикациите в
медиите, установяване и поддържане на регулярен контакт с медиите и другите
звена в Прокуратурата, отразяване на
участия на главния прокурор или негов заместник, подпомагане организирането и
провеждането на медийни обучения, даване на мнения по постъпили молби, жалби и
предложения, свързани с медийното представяне на прокуратурата, осъществяване
на комуникация и координация с междинните звена, координационните звена,
одитиращите и сертифициращи звена органи по международни програми и проекти,
както и разработване на програмни документи – проектни предложения, съпътстваща
документация и др. от компетентността на ПРБ, финансирана от чужди донори, за
модернизиране на правосъдието и с поддържане на база данни за изпълняваните
проекти, по които беницифиент е ПРБ, а трудовите функции за длъжността „главен експерт“ в „стария“ отдел
„Институционални и международни отношения“ основно и единствено са били свързани с разработването на проектни
предложения за модернизация на правосъдието от компетентността на ПРБ,
финансирани от чужди донори и контакти и координация с институции и
неправителствени организации във връзка с програмите и проектите, по които
бенефициент е ПРБ. От представеното пък поименно разписание на съдебните
служители в администрацията на главен прокурор в сила от 01.02.2018 г. /лист 67
по делото на СРС / се установява, че ищецът вече не фигурира в същото.
Изложеното налага обоснован
извод, че към момента на прекратява не
трудовото правоотношение на ищеца – 18.01.2018 г. със Заповед № РД-08-101
от 17.01.2018 г. на компетентния за това орган в качеството му на работодател -
главния прокурор на Р.Б., включително към момента на отправяне на предизвестие
изх. № 69/17.01.2018 г. от компетентния за това орган в качеството му на
работодател - главния прокурор на Р.Б., част от основните трудови задължения –
след съкращаването на заеманата от ищеца длъжност „главен експерт“ в отдел
„Институционални и международни отношения“, са преминали към длъжността „главен
експерт“ в отдел „Връзки с обществеността и протокол“, но тя съдържа и
допълнителни аналитични и организационни основни трудови функции /основно
свързана с работата с медии и обучения, комуникация и и координация с
междинните звена, координационните звена, одитиращите и сертифициращи звена/,
които съществено се отличават от трудовите задължения, които ищецът е
изпълнявал на длъжността „главен експерт“ в „стария“ отдел „Институционални и
международни отношения“. Както бе посочено по-горе, при разграничаването на
длъжностите при определен работодател от съществено значение е не самото
наименование на длъжността, а трудовите задължения, които служителите, заемащи
определена длъжност, са поели да изпълняват. Така едни и същи трудови
задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в
зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на
предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно
поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се
изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността -
от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и
естеството на възложената работа за длъжността. /в този смисъл е и споделяната
от настоящия състав практика на ВКс, обективирана в Решение № 498 от 13.01.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК./
Ето защо настоящият състав на
съда приема, че ищецът е установил по делото при условията на пълно и главно
доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че към момента
на прекратяването на процесното трудово правоотношение е било налице реално съкращаване на длъжността, която
ищеца е заемал като „главен експерт“ в отдел „Институционални и международни
отношения“. Както бе изяснено, съкращаването на длъжността е било реално, макар
и в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ в същата дирекция да били
предвидени 3 /три/ щатни бройки за длъжността „главен експерт“, тъй като в
длъжността са включени значително различаващи се по своето естество основни
трудови задължения от тези, които ищеца е изпълнявал на длъжността „главен
експерт“ в отдел „Институционални и международни отношения“, т.е. е налице
преструктуриране, чрез т. нар.
трансформиране на длъжности.
Съгласно задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, кръгът на работниците и служителите, към които
може да се насочи правото на уволнение е установен от закона с определянето на
обсега на подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със
съкращаваните. При съкращаване в щата на
единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни
съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор
между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Ако правото на
подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във
връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят
преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и служителите,
чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг, чрез включването и на
работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.
В този смисъл работодателят има
право на преценка при изразяване на автономна воля, респ. при упражняване на
дискреция, която не подлежи на съдебен контрол дали при съкращаване на
единствената длъжност да бъде извършен подбор по реда на чл. 329 КТ, респ. дали
при тази съпоставка между качествата на отделните служители да бъдат включени в
подбора и тези, които заемат близки и сходни длъжности.
Тъй като е съкратена реално длъжността, която е заемал ищеца
– „главен експерт“ в отдел „Институционални и международни отношения“, явяваща
се единствена, работодателят е имал
право на преценка дали да извърши подбор измежду служителя, заемащ закриваната
длъжност (трудова функция) и служителите, полагащи труд на сходни или близки
длъжности. Понеже процесната длъжност е
била единствена, при нейното съкращаване ответникът не е бил задължен да
извършва подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Той е предпочел да не упражнява
правото си на подбор, поради което прекратяването на трудовото правоотношение
на процесното безвиновно уволнително основание е законосъобразно. Нещо повече, работодателят
не е длъжен да доказва липсата на достатъчна степен на сходство между трудовата
функция на съкращаваната длъжност и трудовите функции на длъжностите извън
засегнатите от съкращението при наличието на трансформация, в каквато насока са
и съображенията изложени в Решение № 404/06.01.2014 г., постановено по гр.д. №
1968/2013 г., IV ГО на ВКС, които се споделят от
настоящия състав на съда.
Основателни са и оплакванията в
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд
при допускане на писмени доказателства, представени от пълномощника на ищеца в
първото по делото съдебно заседание. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването
на разпореждането, в което е обективиран доклада по делото, страните могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, а съгласно разпоредбата на чл. 313 ГПК, когато
в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства, че в случая са били налице особени непредвидени обстоятелства по
смисъла на цитираната разпоредба, но въпреки настъпилата процесуална преклузия
първоинстанционният съд е допуснал събирането на писмени доказателства. Нещо
повече, твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, не са били свързани със злоупотреба с право от страна на работодателя,
поради което и събиране на писмени доказателства в тази насока, касаещи
структурата и организацията на работа, респективно на поименно разписание на
длъжностите на администрацията на главния прокурор в периода след прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца са били и несъотносими към предмета на
доказване.
По изложените съображения уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № РД-08-101 от 17.01.2018 г. на главния прокурор на Р.Б.
на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е законно. Тъй като исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са обусловени от изхода на правния спор
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при отхвърляне на този
конститутивен иск, следва да бъдат отхвърлени и исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, съответно за възстановяване на предишната работа преди
уволнението и за заплащане на обезщетение за причинени вреди от оставянето на
ищцата без работа вследствие на уволнението.
Тъй
като правните изводи на настоящата съдебна инстанция са различни от тези на СРС,
първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове, както и
допълнителното такова, с което като законна последица е присъдена законна лихва
върху присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъдат отменени
изцяло, а предявените искове отхвърлени.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл.
273 ГПК, въззиваемият - ищец по делото, следва да бъде осъден да заплати в
полза на въззивника-ответник по делото, съдебни разноски пред СРС в размер на
100,00 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, както заплатена
държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 308,89 лв. и разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивно производство в размер на 100,00
лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 532801 от 13.11.2018, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение №
10783 от 14.01.2019 г., постановени по гр.д. № 17992/2018 г., по описа на СРС,
163 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.И.З., ЕЕН **********,
с адрес ***, и съдебен адрес:*** - адв. Г., против П.на Р.Б., със седалище гр.София, бул. „Витоша“ № 2, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № РД-08-101 от 17.01.2018 г. на главния
прокурор на Р.Б.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „главен експерт”
в Дирекция „Публична комуникация“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за оставянето без
работа поради незаконното уволнение за периода от 18.01.2018 г. до 18.07.2018
г. в размер на сумата от 11444,40 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /16.03.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.И.З.,
ЕЕН **********, с адрес ***, и съдебен адрес:*** - адв. Г., да заплати на П.на Р.Б.,
със седалище гр.София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК общо сумата от 508,74 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски пред СРС в размер на сумата от 100,00
лв. и пред СГС в размер на сумата от 308,74 лв. за държавна такса и на сумата
от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: