Решение по дело №106/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от А. А. Б. от гр.Търговище, против Решение № 9 от 23.01.2025 г. постановено по АНД № 633/2024г. по описа на РС - Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1993 - 000230/23.05.2024 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище, с което на касатора, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 15 точки, като законосъобразно.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Сочи доводи за необоснованост на акта. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. взема становище чрез упълномощения процесуален представител, който поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 24-1993 - 000230/23.05.2024 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище, с което на касатора, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 15 точки.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 24.04.2024 г. в 11:10 часа в гр.Търговище, на кръстовището на бул.“Сюрен“ до игрална зала „Енерджи“, Барутчиев бил спрян за проверка в качеството му на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № [рег. номер]. При извършена с техническо средство за алкохол проверка резултатът от нея се оказал отрицателен. Водача бил уведомен, че ще му бъде направена и проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с Drug test 5000, с фабричен № ARNJ-0001, която последният отказал. Била извършена проверка и на личните вещи и на управлявания автомобил, за което бил съставен протокол по чл.81 от ЗМВР. След отказа за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или на техните аналози, бил съставен АУАН № 1123754/24.04.2024 г., серия GA, за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като било иззето като доказателство СУМПС [номер] на водача. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 139680, от който се установява, че е определено време за явяване до 30 мин. от връчване на талона. Последния му е връчен на 24.04.2024 г. в 12:05 ч. Издадено е било НП.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентните органи, съгласно чл.165 от ЗДвП, чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП е налице достатъчно яснота относно съставомерните елементи на административното нарушение. Съдът е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението, чието извършване е доказано с допустими доказателствени средства. Произнесъл се е мотивирано по всички възражения съобразно закона и събраните по делото доказателства.

Така постановеното решение е правилно. Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав и към които тя препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Доколкото необосноваността не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

В случая съдебният състав ясно и последователно е агрументирал съдебния акт като е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата и при правилно извършена преценка. С оглед установените обстоятелства в процеса несъмнено може да се приеме, че касаторът е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3от ЗДвП, за което следва да понесе предвидената в тази разпоредба санкция.

Налице е пълна идентичност по отношение на възраженията пред въззивната инстанция и пред настоящата. Всяко едно от направените възражения е намерило задълбочен анализ в съдебния акт, като изводите напълно се споделят.

Основното направено възражение в жалбата е, че на нарушителя не са му били предоставени всички 8 броя стикери от контролния орган. Допускането на нарушение, свързано с поставянето на стикери при липсата на извършено медицинско изследване, каквото е налице в настоящия случай, съдът е приел, че не опорочава извършената проверка и не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Касаторът сам се е лишил от възможността да се яви за изследването и е неоснователен доводът му за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е нарушило правото му на защита. Изложеното като мотиви, напълно се споделя.

По възражението, че същият не е разполагал с лична карта, поради което и определеното от полицейските служители време от 30 мин. не е било достатъчно, за да може да я вземе и да се яви за изследването, съдът е приел, че по смисъла на §1 от ДР на ЗБЛД "документ за самоличност" е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани в т.ч. и свидетелството за управление на моторно превозно средство, с което съгласно чл.3, ал.3 от ЗБЛД се удостоверява самоличността на българските граждани на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. ЗБЛД вменява задължение на гражданите да удостоверят своята самоличност чрез документ за самоличност в определените от закона случаи, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция. Правилен е извода, че с това поведение касаторът не следва да черпи изгодни за себе си правни последици, отделно при проверката същият е разполагал с друг документ за самоличност - свидетелство за управление на МПС, иззет впоследствие с издадения му АУАН.

Неоснователни са и доводите, че е липсвала обективна възможност да се яви за изследване в указаното време. Нарушителят не е бил възпрепятстван и не са му били ограничавани правата за свободно придвижване. При предприетата от полицейските органи проверка е следвало да бъде установена употребата респ. липсата на наркотични вещества или на техните аналози, по посочените в ЗДвП начини.

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност, тъй като с поведението си водача не бил дал повод за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Действително чл.5, ал.1 от Наредбата гласи, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Посочената разпоредба обаче не ограничава възможността за извършване на такава проверка само в посочените хипотези, а посочва в кои случаи е задължителна. Същата, както и Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение имат за адресати контролните органи, а не водачите, поради което и в конкретния случай касатора, не може да извлича от нея основания за неизвършване на проверка по причини, че неговото поведение или реакции не са дали повод за такава. Необходимостта от прилагане на някой от способите за проверка е предоставена на преценката на контролния орган. Изводът на съда и мотивите са правилни и се споделят.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо и като такова следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 23.01.2025 г. постановено по АНД № 633/2024г. по описа на РС - Търговище.

Решението е окончателно.