№ 971
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110213246 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 13246 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХ-С. И.“ ЕТ, ЕИК *********,
представлявано от С. Г. И. депозирана чрез адв. Н. В. от САК против
Наказателно постановление № 551836-F556649/16.12.2020 г., издадено от
ХХХ - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „ХХ-С. И.“ на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното лице ЕТ „ХХ - С. И.“ ЕТ, което в подадена чрез адв. Н. В. –
САК, жалба релевира доводи за отмяна му. На първо място се посочва, че с
изписването на две санкционни разпоредби, съществено се накърнява правото
на защита на дружеството и не става ясно, по кой ред е определен размерът на
наложената му имуществена санкция. Сочи се, че още в ходя на проверката,
представителят на дружеството, е представил документи – фактури и стокови
1
разписки, с които е удостоверил, че сумата в размер на 46,36 лв. е в резултат
на продажба на вестници. На следващо място се излагат доводи за погрешно
приложение на материалния закон, поради несъобразяването на наказващия
орган, че за продажбата на печатни издавания е предвиден друг отчетен ред.
Акцентира се, че е налице несъответствие между размера на имуществената
санкция – 3000 лв., при стойност на ДДС – 9,27 лв. Алтернативно се посочват
основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ЕТ
„ХХ - С. И.“, представлявано от С. И., редовно призован, не се явява, като не
се явява и адв. Н. В. – САК.
Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ ЦУ
НАП, редовно призована, се представлява от юрк. ХХХХ, с пълномощно по
делото. Пледира обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено, като алтернативно намира, че ако са налице предвидените в
закона основания, размерът на наложената спрямо дружеството имуществена
санкция, да бъде намален в минималния предвиден такъв от 500 лв.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподателт ЕТ „ХХ - С. ХХ“, ЕИК *********, седалище гр.
ХХХХХе представлява от С. Г. И., като търговецът стопанисвало търговски
обект – кафене „ХХХ
На 20.06.2020 г., свидетелят С. М. П. – инспектор по приходите в НАП,
заедно със свой колега, посетили търговския обект. На място извършили
контролна покупка, на стойност 4 лв., заплатена в брой, за която не бил
издаден касов бон. След което контролните органи са легитимирали и
извършили проверка на касовата наличност. В обекта било монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство с рег. № 4294333/01.07.2019 г.,
модел „DAISY MICRO C 01”, с инд. № DY519461, с номер на фискалната
памет 36677934, като фискалното устройството разполагало с операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
След разпечатване на междинен отчет № 008497/20.06.2020 г. от ФП се
2
установило, че сумата по касова наличност, с която следва да разполага
търговеца е в размер на 33,90 лв. От представител на търговеца било
извършено преброяване на касовата наличност и бил съставен отчет, видно от
който, към момента на проверката, фактическата касова наличност в обекта
била в размер на 80,26 лв., т.е. налице била положителна разлика в размер на
46,36 лв.
Въз основа на проверката бил издаден Констативен протокол сер. АА №
0034892/20.06.2020 г.
На 22.06.2020 г., чрез електронно писмо, представителят на търговеца,
изпратил до контролните органи – стокови разписки и счетоводни фактури, за
закупени от дружеството вестници и списания за период от 15.06.2020 г. до
20.06.2020 г.
С оглед на тези обстоятелства и като било прието, че от страна на ЕТ
„ХХ - С. И.“ е извършено нарушение на данъчното законодателство,
свидетелят С. П., в присъствието на ХХХ също от НАП, съставила против
търговеца акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F556649/30.06.2020 г., за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, приемайки за установено, че търговецът не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на
касова наличност на ФУ, чрез операция „служебно въведени“ или „служебни
изведени“ суми, което е довело до неотразяване на приходи. Актът бил
връчен на представител на търговеца. Въз основа на така съставения АУАН,
било издадено и оспореното Наказателно постановление №
551836-F556649/16.12.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „ХХ - С. И.“ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел С. П., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК – констативен протокол за извършена проверка сер. АА №
0034892, както и приложените към него финансови отчети, електронно писмо
и други.
Съдът кредитира показанията на свид. С. П., които са логични и
последователни, а от тях се изяснява обстоятелства по извършената спрямо
3
дружеството проверка, наличието на работещо фискално устройство, както и
установена разлика в касовата наличност. Констатираните обстоятелства от
извършената проверка, дата, място, установени факти се потвърждават и от
изготвения на място протокол.
На следващо място от приобщените по делото писмени доказателства,
безспорно се установява, че в обекта са продавани и печатни издания на
вестници и списания, за което са представени фактури. Като безспорно бе
доказано, че в момента на проверката, при извършена контролна покупка не е
издаден касов бон, което се извежда от показанията на свид. П., както и от
приложения по делото констативен протокол.
Остава недоказано, в резултат, на какви конкретни
действия/бездействия е допусната разликата между наличната сума и
отчетената такава във ФУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност - Заповед № 3766/25.09.2019 г. и Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. На следващо място съдът намира, че при издаването на
АУАН и НП са спазени императивните процесуални разпоредби, съдържат
установените в закона реквизити, съгласно чл. 40, 42, 43, както и чл. 47 и чл.
52 от ЗАНН. Спазена е процедурата по тяхното връчване, с което са
гарантирани правата на жалбоподателя, издадени са в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
4
Въпреки гореизложеното, обаче съдът намира, че е налице съществен
дисонанс между словесното описание на нарушението, както и неговата
цифрова /правна/ квалификация, а от там и основанието за налагане, спрямо
дружеството на имуществена санкция, в правилно определен от наказващия
орган, размер, както и липса на безспорно установено, от страна на
дружеството административно нарушение.
Отговорността на дружеството жалбоподател „ХХ-С. И.“ ЕТ е
ангажирана за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ, която поставя в задължениe в
търговските обекти, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във или извън касата/ на ФУ да бъде регистрираната в ФУ чрез операция
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, ясно гласи, че същата се
прилага извън случаите на продажби. За да е налице извършеното
нарушението, на първо място е следвано наказващият орган да установи, от
къде е произлязло задължението на дружеството да използва посочените
операции, единствено констатирането на разлика между междинния отчет и
касовата наличност, не може да е основание да се приеме, че дружеството е
имало задължение да използва съответните операции и не е осъществило
същите.
От друга страна без излагането на никакви мотиви, наказващият орган
прилага санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда, че
извън случаите по ал. 1 /касаещи лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, където за
юридическите лица и еднолични търговци е предвидена имуществена санкция
от 500 до 2000 лева. Наказващият орган е приел, че разликата в касовата
наличност е довела до неотразяване на приходи, като едва в хода на
съдебното следствие, свидетелят споменава за направена контролна покупка в
5
обекта. Липсва обаче елемент от обективната страна на нарушението, който
да обуславя налагането на имуществена санкции, в значително по – голям
размер, тъй като не е доказано, че установената на място разлика е довела до
неотразяване на приходи.
Щом наказващият орган, приема, че разликата не е в резултат на
продажби, които не са надлежно отчетени, то е бил длъжен да докаже, от къде
достига до извода, че същите водят до прилагането на по-тежко наказуемата
санкционна разпоредба. В случая не е доказано по несъмнен начин, че
процесната сума в размер на 46,36 лв. е довела до неотразяване на приходи.
Не следва наказващият орган да презумира, че при положителна разлика в
касовата наличност са налице действия, които са довели до неотразяване на
приходи и ощетяване на фикса. От друга страна, при цифровото изписване на
правната квалификация на нарушението в неговата санкционна част,
правейки връзка с разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, контролният орган
навежда, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Поради това е
налице несъответствие между словесното описание на нарушението и
неговата правна квалификация.
В подобни хипотези не следва да се подхожда формално и да се
презумират факти от страна на контролните органи, още повече, че следва да
се съобразяват данните на всеки случай самостоятелно. Видно е, че
проверката в обекта е извършена при приключване на работния ден и
фактическата касова наличност е била в размер на 80, 26 лв. Размерът на
наложената спрямо дружеството санкция е 3000 лв., но контролният орган, не
се е съобразил с принципа на пропорционалност между размера на
административното наказание и тежестта на твърдяното за осъществено
административно нарушение.
По изложените съображения съдът намира че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, още повече че в случая се касае за продажба на печатни
издания, каквито са и вестниците и е определен друг ред по наредбата за
такава продажба.
С оглед изхода на настоящия процес, направеното своевременно искане
за присъждане на разноски, както и представени доказателства в тази насока –
Договор за правна защита и съдействие № 011655 от 2021, то съдът намира,
6
че въззиваемата страна Национална агенция за приходите следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя ЕТ ХХ-С. И.“ сумата в размер на 440
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 551836-F556649/16.12.2020 г.,
издадено от ХХХ - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ХХ-
С. И.“ ЕТ, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закон за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ХХ-С. И.“
ЕТ, ЕИК ********* сумата в размер на 440 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7