МОТИВИ към присъда №5/30.01.2020г., по НОХД №242/2019г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против А.О.С. с ЕГН **********,
за това че на
27.02.2019г. на път 1221 километър 3+200 в посока от с. Антимово за с. Покрайна
на около 200 метра преди обозначителната табела за с. Покрайна, управлявал МПС
- лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“,
с рег. № *, лична собственост, в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,78 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №
72/06.03.2019г. на СХЛ към ЦСМП гр. Плевен и нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП: чл.5, ал.3,
т.1 предл. 1-во - управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда; чл.5, ал.1, т.1 - управлявал горепосоченото МПС, като с поведението си
- управление в пияно състояние с превишена скорост е поставил в опасност живота
на пътника Н. С.Л. и чл.21, ал.1 - при избиране скоростта на движение,
управлявал със скорост над пределно допустимата за движение на МПС от категория
„В“ извън населени места от 90 км/ч, а именно
със скорост 122 км/ч, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. С.Л.,***
- престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 1-во, б. „б“ във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл. 1-во; чл.5, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е повдигнато с
обвинителния акт и подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение. Относно наказанието, прокурорът посочи, че следва да се съобрази и
състоянието на подсъдимия след ПТП, в което е загубил своя най-близък приятел,
което е довело до психически страдания на дееца /отразено в медицински
документи/- показателно за това, че е осъзнал безразсъдността на постъпката си,
и че изживява катарзис. Поради това не е необходимо наказанието да бъде
изтърпяно в затворническа среда, но изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“, което като бъде редуцирано с оглед чл.58а от НК, да бъде отложено на
основание чл.66 от НК, за срок към максималния.
Подсъдимият С. в с.з. изрази желание производството
по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е
обвинен, признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава
изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се събират
доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него самопризнания и
доказателствата от ДП ще се ползват при постановяване на присъдата, и съжалява
за стореното.
Защитника на подсъдимия С. – адвокат Л.И., в голяма степен
повтори аргументите на прокурора, като допълни, че от ПТП неговия подзащитен е
получил и телесни увреждания, от които още не се е възстановил и му предстоят
операции. Моли за размер на наказанието „лишаване от свобода“ към минималния, което
след редукцията по чл.58а от НК, да бъде
с отложено изпълнение, с оглед чл.66 от НК.
От доказателствата по делото, преценени
поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
А. *** и пострадалия Н. Л. от с.с. са отрасли от деца заедно и са били близки приятели.
На
27.02.2019г. около 05.00 часа свидетеля
В. П. пътувал от с. Кутово в посока гр. Видин, като минавал по пътя с. Кутово -
с. Покрайна. Малко преди табелата за влизане в с. Покрайна видял вдясно от пътя
катастрофирал лек автомобил „Фиат Пунто“, син на
цвят, който се бил ударил с предната си част в крайпътно дърво. Спрял и се приближил. Видял на шофьорското
място подсъдимия, който викал
за помощ. Краката му били заклещени от смачканата
предна част на автомобила. Вратата не можела да се
отвори, тъй като била деформирана от удара. Пантев
сигнализирал на тел. 112 и изчакал идването на
полицейския и медицинския екипи. На въпроса му има ли
други, обвиняемия отговорил, че е с жена.
След
идването на екипите се наложило да извикат и екип на РС ПБЗН, тъй
като без специална техника не било възможно да изведат хората в автомобила. На
мястото до шофьора на предната седалка с опряно чело в автомобилното табло бил
открит пострадалия Н. Л., който не проявявал признаци
на живот и смъртта му била констатирана от пристигналия медицински екип. Аербеците били отворени, а обезопасителните колани не били поставени.
От
химическите експертизи по делото /л.50 и сл./ е
установено, че подсъдимия С. е бил с концентрация
1,78 промила етилов алкохол в кръвта, а пострадалия Н. Л. - с 2,17 промила
етилов алкохол.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп по делото /л.71/ е
установено, че причина за смъртта на Л. е открита черепно-мозъчна травма,
довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност - състояние,
несъвместимо с живота. По механизма уврежданията отговарят да
са получени от действието на тъпи предмети в условията на ПТП - травми в купето
на лекия автомобил.
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза по делото /л.193 и сл./ е установено, че ПТП е станало на прав и хоризонтален
участък от пътя без напречен наклон. Не е имало мъгла или други фактори
/съоръжения, растителност/, които да ограничават видимостта.Автомобилът се е
движел със скорост 122 км/ч при максимално разрешена 90 км/ч. На около 200 м
преди табелата за начало на населено място - с. Покрайна напуснал очертанията
на асфалтовата настилка вдясно по посока на движението си, преминал върху
десния банкет и крайпътните затревени площи като оставил ивици във вид на
полоса с дължина около 62 метра от отъпквана трева, счупени и охлузени храсти,
изкоренено дърво с диаметър в основата 0,20 м и се блъснал в масивно
широколистно крайпътно дърво с диаметър 0,30 м. След
челния удар в дървото, автомобилът се изправил на предните си колела и
последвал втори удар в тавана му, след което паднал на колелата си. Като
най-вероятна причина за произшествието се сочи заспиване на волана, породено от
алкохолното повлияване на водача С.. В подкрепа на този извод са и констатациите за липса на оставени
спирачни следи от лекия автомобил, липса на технически проблем, довел до
напускане очертанията на асфалтовата настилка. В
края на заключението си, вещото лице е категорично, че предвид нивото на
концентрация на алкохол в кръвта, водачът С. не е бил в състояние да управлява
безопасно и адекватно автомобила, особено с избраната висока скорост на
движение! При скорост по-ниска от 85 км/ч ударът би бил
предотвратим в случай на аварийно спиране.
По
описания начин подсъдимия С. е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗдВП, като управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /повече от
3 пъти над позволеното/; чл.21, ал.1 от ЗДвП като е управлявал със скорост 122
км/ч при максимално разрешена 90 км/ч; на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
управлявайки автомобила пиян и с далеч над разрешената скорост, вследствие на
което вероятно е заспал на волана, поставил в опасност живота на пътника Н. Л.,
който в крайна сметка починал при последвалото ПТП.
Горната
фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата
събрани на досъдебното производство, които го подкрепят: Протокол
за оглед на местопроизшествие от 27.02.2012г., ведно с фотоалбум към него; Протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол
в кръвта № 72/06.03.2019г. Протокол за медицинско изследване от 27.02.2019г.,
л.51 от ДП; Протокол
за химическа
експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръв и
урина
№33Т от 07.03.2019г.; Заключение на съдебно-медицинска експертиза на труп №37/2019г.; Удостоверение
за наследници №69 от 29.03.2019г.; Справка
за нарушител водач на А.О.С.; Справка за собственост на МПС от база данни
към КАТ; Медицинска документация, л.89-174
от ДП; Протокол за оглед на веществени доказателства от
23.04.2019г., ведно с фотоалбум към него; Заключение на
авто-техническа експертиза, ведно със скица към него; показанията от ДП на
свидетелите В. Ц.А., В. Л. П., С.А.И., Е. О.С., С. М. А., Ц.Г.М., С.Л.И. и И.С.Л.; веществени доказателства- лек
автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № *; мобилен телефон „Айфон“, черен на цвят; мъжка кожена чанта с надпис на латиница „Polo“; 1 бр. раница - синя на цвят,
празна; ключ за МПС; секретен
ключ с ключодържател; мобилен телефон марка „Huawei“ - син на цвят със счупен дисплей и метален
корпус; кожено портмоне - кафяво, съдържащо сумата от 25 лв.; кредитна карта; 2
бр. карти виза; карта на магазин „Метро“
на името на Н.С.Л..
Няма
противоречие между визираните доказателства. Гласните
кореспондират с писмените,
веществените и помежду си, и Съдът ги кредитира. Доказателствата събрани на досъдебното производство подкрепят
самопризнанията на подсъдимия.
От така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че подсъдимия А.О.С. е осъществил състава
на
чл.
343, ал.3,
предл. 1-во, б. „б“
във
вр. с чл.343, ал.1, б. „в“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл. 1-во;
чл.5, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна подсъдимия С. управлявал МПС в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно
1,78 на хиляда, установено по надлежния ред и нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП: чл.5, ал.3, т.1
предл. 1-во - управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда; чл.5, ал.1, т.1 - управлявал горепосоченото МПС, като с поведението си
- управление в пияно състояние с превишена скорост е поставил в опасност живота
на пътника Н. С.Л. и чл.21, ал.1 - при избиране скоростта на движение,
управлявал със скорост над пределно допустимата за движение на МПС от категория
„В“ извън населени места от 90 км/ч, а именно
със скорост 122 км/ч, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н.С.Л..
От
субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на
небрежност, тъй като С. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си - причиняването на смъртта на
пострадалия
Н. С.Л., но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да стори
това, предвид неговите възможности на правоспособен
водач.Той е съзнавал, че се движи със скорост,
значително превишаваща законно разрешената, след като е употребил голямо
количество алкохол. Налице е престъпна
небрежност, тъй като дееца е имал възможността да предвиди настъпването на
конкретното увреждане и да съобрази своето поведение с тази възможност.
За извършено престъпление по чл. 343, ал.3, предл.
1-во, б. „б“
във
вр. с чл.343, ал.1, б. „в“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл. 1-во;
чл.5, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание
„лишаване от свобода” от 3 до 15 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, положителни
характеристични данни /със средно образование, работещ/, признал се е за
виновен, съдействал е за изясняване на обективната истина по случая и е изразил
съжаление за извършеното още на ДП, каквото съжаление изрази и пред Съда. След
ПТП е с увредено физическо и психическо здраве, като последното е и израз на
изживяване на страдание от загубата на близкия му приятел- загиналия Л. /в тази
насока са медицинските документи представени в с.з. и приети като
доказателства/, като следствие на извършеното деяние, за което подсъдимия
реално изпитва чувство за вина. Видно от
епикриза от МБАЛ „Света Петка“ АД-Видин /л.27 от делото/ е визиран психически
статус на дееца, както следва: „Психомоторно вял, апатичен, страхов лицеизраз.
Отбягва визуален контакт, лежи завит през глава. Емоционално лабилен от афект
преминава към депресивни изживявания- тревожен, притеснен, заявява висока
суицидна нагласа. … Мисловен процес- забавен, богат на виновностови
изживявания, с изразен деприсивитет в съдържанието си.“ Статус при изписването:
„Намалена суицидна нагласа, потенциално остава риска за суицидни тенденции.“ Горните
обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Отегчаващи обстоятелства са, че С. е извършил три
нарушения по ЗДП, които запълват състава на престъплението. Видно от справка за нарушител/водач/ А.О.С.,***, подсъдимия, към момента на
процесното ПТП е наказван многократно за извършени нарушения на правилата за
движение, което го характеризира като недисциплиниран водач на МПС. Освен това, тежестта на престъпния
резултат, респ. смъртта на човек в активна работоспособна възраст, баща на две
деца, сочи обществена опасност на конкретното деяние, която не е занижена с
оглед характерната за вида на престъплението. Въпреки това, предвид превеса на
смекчаващите обстоятелства, но като не
се държи сметка и за отегчаващите обстоятелства, както са визирани по-горе, и
съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че наказанието на С. следва да бъде
индивидуализирано в размер чувствително над минималния, респ. „лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца, който размер на
основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намален с 1/3, като на
подсъдимата бъде наложено и наказание „лишаване от свобода”, за срок от 3
години.
Наложеното наказание
„лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто съдебно
минало. С., както бе посочено по – горе, е извършила деяние, което е по непредпазливост и при превес на смекчаващи
обстоятелства, като е изразила искрено съжаление за стореното и реално изживява
чувство за вина. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му
наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери
приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и
реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието
следва да бъде в максимален размер, респ.5 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
По
визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на
превенцията, на подсъдимия С., на основание
чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 5 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.4 от НК,
следва да се зачете времето през което подсъдимата
С. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, което
време следва да се приспадне от срока на наказанието „лишаване от
правоуправление на МПС“.
Веществените доказателства- лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № *
- на съхранение в М База гр. Дунавци, мобилен телефон „Айфон“, черен на цвят и
мъжка кожена чанта с надпис на латиница „Polo“
с дръжка, следва да се върнат на собственика- подсъдимия
А.О.С..
Веществените доказателства- 1 бр.
раница - синя на цвят, празна, ключ за МПС и
секретен ключ с ключодържател; мобилен телефон марка „Huawei“
- син на цвят със счупен дисплей и метален корпус; кожено портмоне - кафяво,
съдържащо сумата от 25 лв.; кредитна карта; 2 бр. карти
виза; карта на магазин „Метро“ на името на Н. С.Л., следва да се върнат на наследниците на Н. С.Л., респ. на С.А.И., като майка и законен представител на А.Н.Л. и И.Н.Л.-
малолетни деца на починалия и негови наследници.
СУМПС
и контролен талон на името на Н. С.Л., следва да се върнат на
органа който ги е издал.
Водим от
горното Видинският Окръжен Съд постанови присъдата.
28.02.2020г. ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: