Решение по дело №1050/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ - 118                                                   25.09.2020г.                                                  гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                  гражданска колегия, втори въззивен състав

На седми юли                                                                                        2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                                     Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  1050                                     по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 54 от 07.01.2020г., постановено по гр. дело № 7968/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е изнесен на публична продан следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.379.1.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота – гр. Б., ж.к. ***, бл. *-*, вх. *, ет. *, ап. **, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.602.379, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, площ на обекта – 94, 16 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 9 и 0, 38% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който самостоятелен обект е идентичен с вписания в Протокол за избор на жилище от 30.08.1974г. на Комисия към СД „Изграждане на населените места“ – гр. Бургас, апартамент № 5, находящ се в сградата на бл. № *-*, вх. *, ет. *, построен върху държавна земя в к-с „*********“, гр. Б., състоящ се от две спални, хол-трапезария, черна кухня, баня и клозет, със застроена площ от 94, 16 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 9 и 0, 38% от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който имот е допуснат до делба между Б.Х.С., В.Б.С., З.С.Х. и Н.А.Х., при следните квоти – 1/6 ид.ч. за Б.С., 1/6 ид.ч. от В.С. и 4/6 общо за З.С.Х. и Н.А.Х..

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от В.Б.С. от гр. ***, в която се изразява недоволство от постановеното решение, с което делбения имот е изнесен на публична продан, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъде възложен на него процесния недвижим имот, като той бъде задължен да заплати полагащите се суми за уравнение на дяловете на останалите съделители. В жалбата се посочва, че от тримата съделители единствено той живее в имота и в последното по делото заседание е направил изрично искане имотът да бъде поставен в негов дял и да заплати на останалите съделители паричната равностойност на дяловете съгласно направената оценка на вещото лице. Посочва се, че изнасянето на публична продан е способ за приключване на делбата само ако няма никаква друга процесуална възможност, а в конкретния случай е нямало пречки имотът да бъде възложен на него, а съделителите биха получили справедлива парична равностойност, която няма да ги ощети. Жалбоподателят посочва, че делбеният имот е единствено жилище за него, той не притежава други жилищни имоти или части от тях и изнасянето на публична продан ще го остави без каквото и да е жилище.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание – въззивната страна не се явява и не изпраща представител.  

                   Ответната страна по въззивната жалба – Б.Х.С. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е обосновано и отговарящо на материалния и процесуалния закон, а предявената въззивна жалба е неоснователна. В отговора се посочва, че направеното искане от страна на В.С. по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК не отговаря на предвидените в закона изисквания, тъй като по делото няма никакви данни съделителят да е направил такова искане в законоустановения срок, а този срок е преклузивен. В депозирания отговор се посочва и обстоятелството, че искане за възлагане на делбения имот по чл. 349, ал. 2 от ГПК от страна на В.С. изобщо не е предявено – от протокола от съдебното заседание, проведено на 11.12.2019г. става ясно, че той единствено предлага да се сключи споразумение само между тях двамата и ще се задължи да му изплаща неговата 1/6 ид.ч. на вноски, а такова предложение се различава съществено от искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Ответната страна по въззивната жалба – Б.Х.С. представя по делото за справка копие от Протокол от проведено открито съдебно заседание на 11.12.2019г., както и актуална справка относно притежаваните от страна на В.Б.С. недвижими имоти към дата – 25.02.2020г. (след депозиране на въззивната жалба).

                   В съдебно заседание Б.Х.С. не се явява и не изпраща представител.

                   Ответната страна по въззивната жалба – З.С.Х. и Н.А.Х. не депозират по делото писмен отговор и не изразяват конкретно становище по основателността на жалбата.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.  

                   В съдебно заседание – З.С.Х. не се явява и не изпраща представител.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявен е иск от Б.Х.С. против В.Б.С., З.С.Х. и Н.А.Х., с който се претендира да бъде допусната делба при определени посочени в исковата молба квоти по отношение на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.379.1.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас и с административен адрес на имота – гр. Б., ж.к. ***, бл. *-*, вх. *, ет. *, ап. **, и прилежащо помещение – изба № 9 и 0, 38% ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж.

                   С Решение № 981 от 30.04.2019г., постановено по гр. дело № 7968/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато извършването на съдебна делба между Б.Х.С., В.Б.С., З.С.Х. и Н.А.Х. на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.379.1.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с адрес на имота – гр. Б., ж.к. *********, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, площ на обекта – 94, 16 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 9 и 0, 38% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за Б.Х.С., 1/6 ид.ч. за В.Б.С. и 4/6 ид.ч. общо за З.С.Х. и Н.А.Х.. Постановеното решение не е атакувано от страните по делото и е влязло в законна сила. Изрично в своите мотиви, съдът е посочил, че ищецът и ответниците са съсобственици на процесния имот, тъй като със смъртта на Б. В. Х. е била прекратена семейната имуществена общност между него и съпругата му Е. Х., в резултат на което и по наследяване е възникнала обикновена съсобственост върху имота между следните лица – Е. Х., ответника В.Б.С. и ищеца Б.Х.С. (придобил 1/6 ид.ч. от имота по наследство чрез заместване на починалия си баща Х. С. В своето решение, съдът е посочил, че след сключването на договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане собствените на Е. Х. 4/6 ид.ч. от имота са придобити от ответниците З. и Н. Х. в режим на съпружеска имуществена общност.

                   Безспорно е, че съсобствеността в имота е възникнала вследствие на наследяване и прехвърляне на недвижимия имот чрез задължение за издръжка и гледане, поради което и съделителите не биха могли да се ползват от предвидения в чл. 349 от ГПК ред и да претендират възлагане на имота в техен изключителен дял като неподеляемо жилище.

                   От друга страна – искане в този смисъл на основание чл. 349, ал. 4 от ГПК няма отправено от който и да е от съделителите в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Касае се за преклузивен срок и искания, направени след този срок не биха могли да се разглеждат. В проведеното на 28.06.2019г. открито съдебно заседание (първо заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата) въззивникът В.Б.С. не се е явил, не е изпратил представител и не е взе каквото и да е становище по начина на извършване на делбата. Не е отправено и писмено искане от негова страна по смисъла на чл. 349, ал. 4 от ГПК.

                   Предвид неподеляемостта на имота, както и квотите, определени между съделителите е безспорно и обстоятелството, че имотът не би могъл да се разпредели между тях по смисъла на чл. 350 от ГПК или по реда на чл. 353 от ГПК.

                   Мотивиран от изложеното, съдът намира, че са неоснователни всички изложени във въззивната жалба възражения относно избрания от първоинстанционния съд способ за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, както и доводите в жалбата за наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на имота в дял на въззивника В.Б.С.

                   Безспорно е, че в разпоредбата на чл. 349 ГПК изчерпателно са предвидени двете хипотези, при които неподеляем имот – жилище може да бъде поставен в дял на някой от съделителите. Безспорно е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК посочва, че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделитетиле, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в него дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с други имоти или с пари“. С оглед цитираната разпоредба основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподелям. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл. 203 от ЗУТ. В този смисъл е и постановеното в т. 7 от ТР № 1/19.05.2004г., постановено по тълкувателно дело № 1/2004г. по описа на ОСГК на ВКС. Съдът в своите мотиви изрично приема, че тълкуването на правната норма налага извода, че изискването „при откриване на наследството“ изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. В т. 8 от цитираното Тълкувателно решение се приема, че комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т. 7 се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) (понастоящем хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК), то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) (понастоящем чл. 349, ал. 2 от ГПК). Делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан.

                   По делото не се спори, че делбеният имот е жилищен и е неподеляем. От изложеното следва извода, че наведените доводи и възражения от съделителя В.Б.С., направени във въззивната жалба не попадат в хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, тъй като е налице смесена съсобственост по отношение на процесния имот, възникнала както от наследяване, така и вследствие на прехвърляне на част от делбения имот от страна на съсобственик на трето лице срещу поето задължение за издръжка и гледане, поради което и не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК. При наличие на смесена съсобственост, тоест – такава, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, какъвто е настоящият случай, извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК е недопустимо, каквито са и задължителните указания, дадени в т. 8 на цитираното Тълкувателно решение № 1/2004г. по описа на ОСГК на ВКС.

                   Безспорно е и обстоятелството, че не са налице и предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК, тъй като не се касае за жилище, което е било съпружеска имуществена общност, която съсобственост да е прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод.

                   Мотивиран от изложеното, БОС намира, че единственият начин за прекратяване на съсобствеността между съделителите е чрез изнасяне на имота на публична продан, както е сторил и първоинстанционния съд. На основание чл. 354, ал. 1 от ГПК за всеки един от съделителите ще е налице възможност да участва в публичната продан и да изкупи имота по реда на чл. 505, ал. 2 от ГПК.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.

                   Съдът не следва да се произнася по въпроса за направените разноски в настоящото производство, тъй като страните не са направили искания в този смисъл.

                   Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54 от 07.01.2020г., постановено по гр. дело № 7968/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

                     

 

 

                                                

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.